25. Corpus Hermeticum – сборник от 17 трактата от сферата на по-висшата, теологическа област на херметизма, чийто предполагаем автор е Хермес Трисмегистос (вж. бел. 26)
26. На египетския бог Тот, покровител на писарите, и древногръцкия му еквивалент Хермес Трисмегистос /тройно велик/ се приписват апокрифни откровения на окултни, теологически и философски теми. Никола Фламел (1330 - 1418) – парижки нотариус, който твърдял, че е видял насън окултна книга, която впоследствие успял да открие в действителност и я разчел с помощта на еврейски учен-кабалист; от нея успял да научи как да произвежда злато; действително по това време /1382 г./ забогатял и започнал да прави големи дарения на църквите.
27. Роджър Бейкън (1220 - 1292) – английски философ, францисканец, привърженик на експерименталните научни методи. Занимавал се с математика, астрономия, оптика и алхимия. Лежал в затвора заради някои идеи в ученията му, които се сторили подозрителни на събратята му францисканци.
28. Палиндром – число, което се чете еднакво отпред назад и отзад напред /напр. 1881/.
29. Фредерик Сулие (1800 - 1847) – автор на романтични драми и приключенски романи. Макар и забравен в наши дни, Сулие е бил един от най-популярните френски романисти на епохата.
30. Алфред дьо Мюсе (1810 - 1857), известен френски поет и драматург, романтик.
31. Робърт Грейвз (1895 - 1985) – английски поет, писател, литературен критик и учен-класицист. На български език са издадени романите му „Аз, Клавдий“, „Велизарий“ и „Златното руно“.
32. Гай Светоний Транквил (69 - 122 сл. Хр.) – римски биограф, чиито най-известни произведения са „За прочути мъже“, сборник от кратки биографии на прочути римляни и „Животът на Цезарите“ – биографии на първите единадесет римски императори.
33. Аполоний Родоски (род. около 295 г. пр. Хр.) – гръцки поет, автор на епоса „Аргонавтика“, епиграми, поеми и граматически трудове.
34. „Осерваторе Романо“ – ежедневник, издаван във Ватикана, един от най-влиятелните италиански вестници, който обикновено публикува позициите на Светия престол относно темите на деня.
35. Енциклики – папски писма към цялата римокатолическа общност, обикновено свързани с религиозната доктрина, морала и дисциплината.
36. Ешер, М.К. (1898 - 1972) – холандски график, известен със способността си да постига с помощта на реалистични детайли парадоксални оптически и концептуални ефекти. Графиките му са изключително популярни, обект на интерес както за широката публика, така и за математици и психолози.
37. Маркина, Едуардо – исп. драматург, чиито произведения се характеризират с поетична носталгия.
38. Гонзаг и Лагардер – благородният кавалер Анри дьо Лагардер е несправедливо обвинен в убийство и преследван от принц дьо Гонзаг – същинския убиец, злодеят в романа на Пол Февал „Гърбавият“.
39. Професор Мориарти, вечният противник на Шерлок Холмс, впряга изключителните си способности в служба на злото.
40. Шагрен, марокен, велен – фино обработени кожи /шагренът е обикновено козя, а веленът – телешка/, използвани за подвързване на книги.
41. Теиксейра де Пашкоаиш – португалски поет от края на 19 век. Творчеството му е вдъхновено от пантеизма.
42. Папски були – официални папски писма, наричани така по името на „булата“, кръглия папски печат, с който са скрепени.
43. При Ваграм, Йена, Смоленск и Маренго наполеоновата армия води едни от най-големите си битки.
44. Вацлав Нижински (1890 - 1950), световноизвестен руски балетист, солист в балета на Дягилев, движил се в средите на световния културен елит. Към края на живота си заболява от шизофрения. Умира в Швейцария.
г-н Барнабуут – култивиран, изтънчен латиноамерикански милионер – търсач на силни усещания, герой от „Дневникът на А.О. Барнабуут“ от Валери-Никола Ларбо (1881 - 1957).
45. Айрин Адлър – героиня от „Скандал в Бохемия“ на А. Конан Дойл. Тя е единственият човек, успял да надхитри Шерлок Холмс.
46. През 1942 г, при Ел Аламеин в Северна Африка британските войски под командването на фелдмаршал Монтгомъри успяват да осъществят пробив, който бележи края на успехите на германската армия на този фронт.
47. „Лузиада“ – епос на португалския национален поет Л. де Камоенш (1524 - 1580), в който се описва пътешествието на Вашку да Гама.
48. Сибила – в древногръцката митология – легендарна пророчица. Впоследствие, в древния Рим, името се превръща в пророческа титла, която се предава от поколение на поколение. Сибилинските предсказания се съхранявали в храма на Юпитер на Капитолия.
49. Дамаск – алюзия с поемата „Портите на Дамаск“ от Джеймс Елрой Флекър.
50. Матюрен, Чарлз Робърт (1782 - 1824), ирландски драматург и автор на готически романи, най-известен от които е „Мелмот Пътешественикът“.
51. Барио Алто – квартал в Лисабон.
52. Фадо – песни от португалския фолклор, обикновено с тъжно, елегично съдържание и звучене.
53. Тежу – така звучи на португалски името на река Тахо, чието устие е в Лисабон.
54. Белем – бялата кула „Белем“, наречена така по квартала на Лисабон, в който се намира, една от забележителностите на Лисабон. Построена през 1515 - 1521 година, за да защитава устието на Тежу.
55. Битката при Арбела – при нас позната като битката при Гавгамела. Арбела е селище в равнината Гавгамела, край което се състояло сражението между войските на Александър Македонски и на персийския цар Дарий III. Победата на Александър Македонски го направила господар на югоизточна Азия и била началото на края за персийската империя.
56. Хадес – наименование на подземното царство в древногръцката митология.
57. Жерар дьо Нервал – псевдоним на Жерар дьо Лабрюни (1808 - 1855). Френски поет, един от първите символисти и сюрреалисти във френската литература. Произведенията му са анализ и отражение на собствените му видения и фантазии, които често заплашвали да прекъснат нестабилната му връзка с действителността. Страда от психически разстройства, които го довеждат до самоубийство.
58. Сепия – кафеникав цвят, начин на оцветяване на рисунка, снимка или отпечатък.
59. Ашкенази – /от ивр. „Ашкеназ“, Германия/ – евреи, обитавали поречието на река Рейн и съседните части на Франция, преди голямата миграция към славянските земи /Полша, Русия, Литва/ след кръстоносните походи /11 - 13 в./. Впоследствие част от техните потомци се връщат отново в различни части на западна Европа, но тъй като продължават да спазват ритуалите на синагогите от германските територии и да говорят на идиш, се наричат така за разлика от сефарадските /испански/ евреи.
60. Харпсихорд – клавишен музикален инструмент, особено популярен през периода от 16-ти до първата половина на 18 век.
61. Сиси – галеното име на Елизабет, императрица на Австроунгария (1837 - 1898), съпруга на Франц Йозеф I, считана за една от най-красивите жени в Европа. Убита от анархиста Луиджи Лукени.
62. Иф – замъкът д‘Иф, който се намира на малък остров край Марсилия, известен най-вече като затвора на Едмон Дантес от „Граф Монте Кристо“ на Александър Дюма.
63. Руритания – измислено кралство, в което се развива действието на „Затворникът от Зенда“ и на продължението му „Рупърт де Хентцау“, приключенски романи от сър Антъни Хоуп (1863 - 1933), много популярни през викторианската епоха.
64. Ксенофонт описва в седемте книги на „Анабазис“ /писани през периода 386 - 377 г. пр. Хр./ похода на десет хиляди гръцки наемни войници, сражавали се на страната на Кир при опита му да свали от персийския престол брат си Артаксеркс II, от Вавилон до Черно море.
65. Клавдий Птолемей Александрийски, автор на „Алмагест“, астрономическа и математическа енциклопедия /около 140 г. сл. Хр./, основен наръчник на арабските и европейски астрономи докъм началото на 17 век.
66. Томас де Торквемада (1420 - 1498), първи Велик инквизитор на Испания. Името му се превръща в символ на фанатизъм и на ужаса, вдъхван от Инквизицията.
67. Анри-Филип Петен (1856 - 1951) – френски генерал. Заради участието с в победоносната битка при Вердюн по време на Първата световна война бива честван като национален герой, но бива дискредитиран, когато приема да ръководи прогерманското правителство във Виши по време на Втората световна война. Умира в затвора.
68. Джон Баримор (1882 - 1942) – един от най-прочутите представители на актьорската фамилия Баримор, /други известни актьори с това име са Джорджиана, Етел, Лайънел и собственият му син Джон Баримор младши, баща на сегашната холивудска звезда Дрю Баримор/. Известен с ролите си в „Доктор Джекил и мистър Хайд“, „Моби Дик“, „Гранд Хотел“, „Ромео и Жулиета“ и много други, считан за един от най-великите /и най-красивите/актьори на епохата.
69. Голем – в еврейския фолклор – изкуствено създадено подобие на човек, на което е вдъхнат живот чрез магия.
70. Парацелз (1493 - 1541) – истинско име Филипус Ауреолус Теофрастус Бомбастус фон Хоенхайм – швейцарски лекар и алхимик, утвърдил ролята на химията в медицината.
71. Хайнрих Корнелиус Агрипа фон Нетесхайм (1486 - 1535) – секретар на император Карл V, теолог, окултист и философ, автор на трактат „За окултната философия“ – едно от произведенията, дали най-голям тласък на интереса към магията през Ренесанса. Към края на живота си се отрича от окултните и научните си търсения и става дълбоко религиозен.
72. Питагорейци – членове на тайно братство, предимно в Южна Италия, 6 век преди Христа. Занимавали се с тайнствата на смъртта и задгробния живот. Съгласно тяхната доктрина домът на човешката душа е при звездите, следователно тя е чужда на земята и се стреми да се освободи от оковите на плътта, за да се върне в небесния си дом.
73. Херметици – последователи на учение, чиито основни положения се базират на трактатите от „Корпус Херметикум“. (вж. бел. 25 и 26)
Кабалисти – последователи на Кабалата – учение, основаващо се на тайна, мистична интерпретация на Тората (свещена книга при евреите).
74. Джон Дий (1527 - 1608) – английски алхимик, астролог и математик, допринесъл много за развитието на математическата мисъл в Англия. Личен астролог и доверен съветник на кралица Елизабет I.
75. Контрареформация – реформистко движение в Римокатолическата църква, чиято цел е да се даде отпор на Реформацията /протестантизма/.
76. Жан дьо Герсон (1363 - 1429) – теолог и християнски мистик, водач на помирителното реформаторско движение, поставило край на голямата схизма /между Рим и Авиньон/.
77. Свети Йероним (340 - 420) – богослов и писател, превел Библията на латински и писал коментари върху нея.
78. Граф дьо Сен Жермен (?1710 - 1784?) – авантюрист, чието истинско име и място на раждане остават неизвестни. Най-често се твърди, че бил португалски евреин. Полиглот, талантлив музикант и химик. Появява се във френския кралски двор около 1748 г., където за кратко време става влиятелна личност и изпълнява тайни поръчения на крал Луи XV. Изпаднал в немилост, се появява първо в Лондон, а после в Санкт Петербург, където според някои е участник в заговора, качил Екатерина Велика на престола. Основоположник на масонството. Умрял най-вероятно в Германия, макар че седемдесет години по-късно се носели слухове, че го срещали отново в Париж.
79. Жак Казот – френски писател и мистик, чието най-известно произведение е „Влюбеният дявол“. Постоянен посетител на парижките салони, в които окултизмът бил изключително модна тема, той твърдял, че има дарбата да предсказва бъдещето – и действително предсказал страшната съдба на редица аристократи, загинали скоро след това на гилотината. Не се знае дали е предвидил и собствената си смърт, защото след участие в заговора за организиране бягството на крал Луи XVI от Бастилията /1792 г./, той също загива на ешафода.
80. Колаборационисти – наименование на поддръжниците на правителството на маршал Петен, сътрудничили на немските окупатори по време на Втората световна война.
81. Франсоаз д’Обинье, маркиза дьо Ментьонон (1635 - 1715) – втора съпруга на крал Луи XIV, сключила с него морганатичен брак (не е коронована за кралица).
82. Базил Ратбоун – английски филмов актьор, прочут изпълнител на ролята на Шерлок Холмс.
83. Фантома на Операта – герой от едноименния роман на Гастон Льору. Произведението е филмирано многократно, но най-голяма популярност придобива като мюзикъл на композитора сър Ендрю Лойд Уебър.
84. „Вар, върни ми легионите!“ – думи на престарелия Октавиан Август, след като научил за поражението на римската войска, предвождана от Публий Квинтилий Вар, във битката с германското племе херуски при Тевтобургската гора /9 г. сл. Хр./.
85. Баскервил – брат Уилям Баскервил – герой от „Името на розата“ на Умберто Еко.
86. „Малки жени“ – автобиографичен роман от Луиза Мей Олкот (1832 - 1888), американска авторка на детски романи.
87. Валхала – в скандинавската митология прекрасен дворец с покрив от щитове, където загиналите в бой воини пируват с Один.
88. Франсоа Вийон (1431 - 1463) – един от най-великите лирически поети на Франция.
89. Д-р Шепард – герой на Агата Кристи от „Убийството на Роджър Акройд“ („Алиби“).
90. Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов (1804 - 1869) – френски литературен историк и критик. Неговите студии върху френската литература от Ренесанса до 19 век представляват богат източник на подробна информация за периода.
91. Робърт Луи Стивънсън (1850 - 1894) – шотландски поет, есеист и автор на приключенски романи и пътеписи. Най-известни произведения – „Островът на съкровищата“, „Доктор Джекил и мистър Хайд“.
92. Капитан Марлоу – разказвачът в „Сърцето на мрака“ от Джоузеф Конрад.
93. Хугеноти – така се наричали френските протестанти през XVI и XVII век.
94. Санкюлоти – прозвище на най-крайните участници във Френската революция, представители на низшите обществени слоеве.
95. „АВС“ – един от водещите мадридски ежедневници, таблоид, притурките му често са посветени на испанската култура и изкуство.
96. Груши и Блюхер – в критичния етап на битката при Ватерло фелдмаршал фон Блюхер успява да пристигне навреме, за да помогне на Уелингтън, за разлика от наполеоновия маршал Груши, който закъснява. Това решава изхода на сражението.
97. Герой на немския романтик Адалберт фон Шамисо (1781 - 1838) от „Забележителната история на Петер Шлемил“, продал сянката си на дявола.
notes
Примечания
1
Р. Сабатини, „Скарамуш“; изд. „Отечество“ 1980 г.; превод Сидер Флорин - бел. пр.
2
Apres... (фр.) - След почти отчайващи вести за краля из лагера почна да се пръска слух за неговото оздравяване... - бел. пр.
3
Цитатите от "Тримата мускетари" са взети от изд. на "Народна младеж", 1968 г., превод Йордан Павлов - бел. пр.
4
Allons... (фр.) - Началните думи на "Марсилезата" - бел. пр.
5
In casa... (ит.) - В дома на синовете на Алдо - бел. пр.
6
Колофон - в средновековието - надпис на последната страница на книга или ръкопис с данни за печатаря и датата на отпечатването. Фанфар - пищна подвързия с арабески и розетки, типична за XVI век - бел. пр.
7
От лат., incunabula - люлки: книги, датиращи от най-ранния период на книгопечатането - т.е., от 1450 г. до края на XVвек. Счита се, че общият брой на изданията от този период е около 35 000 - бел. пр.
8
De spectris... (лат.) - За призраци и привидения - бел. пр.
9
Summa diabolica (лат.) - Същността на дявола - бел. пр.
10
La haine... (фр.) - Омразата на Сатаната - бел. пр.
11
De Consummatione... (лат) - За свършека на времето - бел. пр.
12
Ars Diavoli (лат.) - Изкуството на Сатаната - бел. пр.
13
Venetiae... (лат.) - Венеция, при Аристиде Торча - бел. пр.
14
Sic luceat Lux (лат.) - Така изгрява светлината - бел. пр.
15
Remember (англ.) - помнете - бел. пр.
16
Speculum vitae (лат.) - Огледало на живота - бел. пр.
17
Sine pecunia (лат.) - Без пари; без парична изгода - бел. пр.
18
COMPANHIA... (порт.) - Международна компания спални вагони - бел. пр.
19
Корсо от correr (сп.) - тичам, бягам - бел. пр.
20
Наименование на най-ранните ръкописи, подвързани в съвременна книжна форма (т.е. с шити страници, а не на рула или навосъчени таблички) - бел. пр.
21
limes (лат.) - граница - бел. пр.
22
in quarto (лат.) - термин в книгопечатането - формат четвъртина - бел. пр.
23
De revolutionis... (лат.) - За бунта на небесата - бел. пр.
24
Vulgata Clementina (лат.) - превод на Библията на простонароден латински - бел. пр.
25
Cronicarum (лат.) - сборник хроники - бел. пр.
26
Praxis... (лат.) - Ръководство за преследване на престъпници - бел. пр.
27
De re metallica (лат.) - За металите - бел. пр.
28
Moenia... (лат.) - Замък построен, с тройна стена обграден. А река го опасва с огнен порой и търкаля със трясък скали исполински, Вергилий "Енеида", изд. "Народна култура" 1979 г., прев. Б. Тонков - бел. пр.
29
Esemplare... (ит.) - Качествен и автентичен екземпляр с добре отпечатани образи - бел. пр.
30
Le trois... (фр.) - Трите книги за изкуството; Destructor... (лат.) - Разрушителят на всички неща; Disertazioni... (лат.) - Трактат за появата на духове и дяволи; De origine... (лат.) - За произхода, нравите и естеството на проявите на Сатаната - бел. пр.
31
Compendi... (ит.) - Сборник на тайните - бел. пр.
32
duodecimo (лат.) - термин от книгопечатането - дванайсетина формат - бел. пр.
33
Oedipus... (лат.) - Египетският Едип - бел. пр.
34
Postuma necat (лат.) - Последният убива - бел. пр.
35
Няма "Болс", господине - бел. пр.
36
Обслужването влиза в сметката - бел. пр.
37
Livres... (фр.) - Антикварни издания, автографи и исторически документи - бел. пр.
38
Che vuoi? (ит.) - какво искаш - бел. пр.
39
Цитатът е от изданието на "Народна младеж" 1986 г., прев. Г. Цанков - бел. пр.
40
Благодаря, господине (фр.) - бел. пр.
41
Daemonolatriae... (лат.) - Книга за призоваване на демоните - бел. пр.
42
Compendium (лат.) - Обуздаване на злодеянията - бел. пр.
43
De Daemonialitate... (лат.) - За демонизма, инкубите и сукубите - бел. пр.
44
Disquisitionum... (лат.) - Изследвания върху магията - бел. пр.
45
Sumnis... (лат.) - Всички, които имат желание - бел. пр.
46
Malleus... (лат.) - Чук за злосторниците - бел. пр.
47
У. Шекспир, "Хамлет", I д. пета сцена, изд. "З. Стоянов", прев. В. Петров - бел. пр.
48
По името на кимерийците, древно племе, живяло докъм 8 век пр. Хр. на север от Кавказ и Азовско море. В старите източници често обърквано със скитите - бел. пр.
49
Ayez...(фр.) - Смилете се, смилете се над мен... Фр. Вийон, "Послание към приятелите" - изд. "Нов Златорог", 1997 г., прев. К. Кадийски - бел. пр.
50
Царства II, 2:14 - бел. пр.
51
"Тримата мускетари" I глава - бел. пр.
52
dispositio (лат.) - подреждане, elocutio (лат.) - стил - бел. пр.
53
Theatrum... (лат.) - Сатанински театър - бел. пр.
54
De magna... (лат.) - За големи, но незавършени дела - бел. пр.
55
Serpens aut... (лат.) - Който се страхува, ще бъде разкъсан от змията или дракон - бел. пр.
56
De occulta... (лат.) - За окултната философия - бел. пр.
57
Sic dedo me (лат.) - Така се отдавам - бел. пр.
58
Sic exeo me (лат.) - Така се издигам - бел. пр.
59
Ceniza sculpsit (лат.) - Гравирано от Сениса - бел. пр.
Table of Contents
ДЕВЕТАТА ПОРТА
„Анжуйското вино“
Ръката на мъртвеца
Хора на думите и хора на делото
Човекът с белега
Remember[15]
За апокрифи и интерполации
Книга номер едно и книга номер две
Postuma necat[34]
Книжарят от улица "Бонапарт"
Книга номер три
Бреговете на Сена
Бъкингам и миледи
Интригата се заплита
Подземията на Мьон
Корсо и Ришельо
Един похват от готическите романи
Обяснителни бележки
Примечания
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59