Джоб с ръж

I

Около пет минути, след като излетя от летище Бурже, Ланс Фортескю отвори английския Дейли Мейл. След една-две минути той уплашено възкликна. Седящата до него Пат обърна въпросително глава.

— За стария е — каза Ланс. — Той е мъртъв.

— Мъртъв! Баща ти?

— Да, изглежда, че внезапно му прилошало в кантората, закарали го в болницата „Сейнт Джуд“ и скоро след това починал там.

— Скъпи, моите съболезнования. Какво е било, удар ли?

— Предполагам, че да. Така звучи.

— Получавал ли е по-рано удар?

— Не. Поне аз не съм знаел.

— Мислех, че хората обикновено не умират след първия.

— Бедният старец — каза Ланс. — Никога не съм смятал, че съм особено привързан към него, но сега, когато е мъртъв…

— Разбира се, че си бил привързан към него.

— Ние всички нямаме твоя добър характер, Пат. Е, добре, изглежда късметът ми пак е отлетял, нали?

— Да. Странно е, че трябва да се случи сега. Точно когато се канеше да се върнеш вкъщи.

Той рязко обърна към нея глава.

— Странно ли? Какво искаш да кажеш с това, Пат?

Тя го погледна, леко изненадана.

— Ами, нещо като съвпадение.

— Искаш да кажеш, че каквото и да започна, се обърква?

— Не, скъпи, нямах предвид това. Но има такова нещо като серия от неудачи.

— Да, предполагам, че е така.

Пат пак каза:

— Моите съболезнования.

Докато чакаха да слязат от самолета на Хийтроу, един служител от въздушната компания силно извика:

— В самолета ли е мистър Ланселот Фортескю?

— Да — обади се Ланс.

— Бихте ли дошли насам, мистър Фортескю?

Ланс и Пат го последваха към изхода на самолета, изпреварвайки другите пътници. Като минаваха край една двойка на последната седалка, чуха мъжът да шепне на жена си:

— Навярно са известни контрабандисти. Заловили са ги на местопрестъплението.

II

— Невероятно — заяви Ланс. — Абсолютно невероятно.

Той погледна криминалния инспектор Нийл, който седеше от другата страна на масата.

Инспектор Нийл съчувствено кимна.

— Таксин, плодове от тис. Цялата работа ми прилича на някаква мелодрама. Смея да кажа, че такива неща ви изглеждат доста обикновени, инспекторе. Ежедневната ви работа. Но отравяне в нашето семейство изглежда просто невероятно.

— Значи изобщо нямате представа кой може да е отровил баща ви?

— Боже господи, не. Очаквам старият да си е създал цял куп врагове в бизнеса, купища хора, които биха искали да го одерат жив, да го разорят — все от този род неща. Но отравяне? Във всеки, случай, аз нямам представа. Доста години бях в чужбина и до мен е достигало много малко от това, което е ставало вкъщи.

— Точно за това исках да ви питам, мистър Фортескю. Разбрах от вашия брат, че отношенията с баща ви са били хладни в течение на много години. Бихте ли ми разказали за обстоятелствата, които са ви накарали да се върнете вкъщи сега?

— Разбира се, инспекторе. Получих писмо от баща си, чакайте да си помисля, трябва да беше около… да, преди шест месеца. Беше наскоро след женитбата ми. В писмото намекваше, че би желал да погребе миналото. Той предлагаше да се върна вкъщи и да се включа във фирмата. Условията му звучаха доста неясно и аз не бях съвсем сигурен дали искам да изпълня желанието му. Във всеки случай заключението беше да дойда в Англия през… да, през август, значи преди около три месеца. Отидох да го видя в Ютрий Лодж и трябва да ви кажа, че той ми направи много изгодно предложение. Казах му, че ще трябва да го обмисля и да се посъветвам със съпругата си. Той напълно ме разбра. Върнах се със самолета в Източна Африка и обсъдих въпроса с Пат. В крайна сметка реших да приема предложението на стария. Трябваше да приключа нещата си там, но се съгласих това да стане до края на миналия месец. Казах му, че ще му телеграфирам кога точно ще пристигна в Англия.

Инспектор Нийл се покашля.

— Вашето завръщане, изглежда, е изненадало брат ви.

Ланс изведнъж се развесели. Дяволита усмивка огря доста привлекателното му лице.

— Не вярвам миличкият Пърси да е знаел нещичко за това — каза той. — По онова време беше на почивка в Норвегия. Ако ме питате, старецът нарочно е бил избрал точно този момент. Правеше го зад гърба на Пърси. Всъщност имам много силно подозрение предложението на баща ми към мен да е било подтикнато от факта, че е имал страхотна разправия с бедния миличък Пърси — или Вал, както той предпочита да го наричат. Мисля, че Вал повече или по-малко се е опитвал да командва стария. Да, но старецът нямаше начин да допусне такова нещо. Не знам точно за какво са се карали, но беше бесен. И мисля, че той е замислил този страхотен номер да ме докара тук и по този начин да направи мръсно на бедничкия Вал. Първо на първо, той никога не е одобрявал много жената на Пърси и като сноб беше доста доволен от моята женитба. Съвсем в негов стил щеше да бъде да ме докара вкъщи и да изправи Пърси пред съвършен факт.

— Колко време прекарахте тогава в Ютрий Лодж?

— А, не повече от час-два. Той не ме покани да спя там. Сигурен съм, че целият му замисъл е бил нещо като тайна офанзива зад гърба на Пърси. Мисля, че е забранил и на прислугата да докладва за това. Както ви казах, нещата бяха оставени да ги обмисля, да говоря с Пат и после да му пиша какво съм решил, което и направих. Писах му кога приблизително ще пристигна и накрая вчера му изпратих една телеграма от Париж.

Инспектор Нийл кимна.

— Телеграма, която много изненада брат ви.

— Бас държа, че е било така. Обаче, както обикновено, спечели Пърси. Аз пристигнах твърде късно.

— Да — замислено рече инспектор Нийл, — пристигнали сте твърде късно. — И продължи по-бързо: — При посещението си през август срещнахте ли други членове на семейството?

— Мащехата ми беше с нас на чай.

— Не я ли познавате от по-рано?

— Не. — Той изведнъж се усмихна. — Старият наистина е знаел как да ги избира. Тя трябва да е поне трийсет години по-млада от него.

— Ще ме извините за въпроса, но беше ли неприятна за вас или за брат ви повторната женитба на вашия баща?

Ланс изглеждаше изненадан.

— За мен несъмнено не беше, а не мисля и Пърси да е имал нещо против. В края на краищата майка ми почина, когато ние бяхме десет-дванайсетгодишни. Това, което наистина ме изненадва, е, че старият не се ожени по-рано.

Инспектор Нийл промълви:

— Не е ли доста рисковано да се ожени човек за много по-млада жена.

— Скъпото ми братче ли ви каза това? Звучи съвсем в негов стил. Пърси е голям майстор на намеците. Такава ли е ситуацията, инспекторе? Да не би да подозирате моята мащеха?

Лицето на инспектор Нийл остана безизразно.

— Още е рано да твърдим нещо определено за когото и да било, мистър Фортескю — заяви той. — А сега мога ли да ви попитам за вашите планове?

— Планове ли? — Ланс се замисли. — Предполагам, че ще трябва да ги променя. Къде е фамилията? Всички ли са в Ютрий Лодж?

— Да.

— По-добре е да отида направо там. — Той се обърна към жена си: — За предпочитане е ти да отидеш на хотел, Пат.

Тя веднага запротестира:

— Не, не, Ланс, ще дойда с теб.

— Не, скъпа.

— Но аз искам.

— Наистина предпочитам да не идваш. Иди в… хм, толкова отдавна не съм отсядал в Лондон — „Барне“. Хотел „Барне“ беше приятно и тихо място. Предполагам, че още работи?

— О, да, мистър Фортескю.

— Добре, Пат. Ако имат свободна стая, ще те настаня там, а после ще отида в Ютрий Лодж.

— Но защо да не мога да дойда с теб, Ланс?

Лицето на Ланс внезапно придоби непреклонно изражение.

— Откровено казано, Пат, не съм сигурен как ще ме посрещат. Там ме покани татко, а той е мъртъв. Не знам сега чия е къщата. Предполагам на Пърси или може би на Адел. Във всеки случай бих желал да видя как ще ме посрещнат, преди да те заведа там. Освен това…

— Освен това какво?

— Не искам да те заведа в дом, където още се разхожда на свобода отровител.

— О, каква глупост.

Ланс твърдо каза:

— Когато се отнася за теб, Пат, не искам да рискувам.