Джоб с ръж

Глава 5

Създанието, което с очебийна неохота влезе в стаята, беше непривлекателно и уплашено момиче, което, макар и високо и спретнато облечено във виненочервена униформа, все пак имаше малко занемарен вид. Втренчвайки умолителен поглед в него то веднага каза:

— Аз не съм сторила нищо. Наистина не съм. Нищо не знам за това.

— Добре, добре — сърдечно изрече Нийл. Гласът му й подейства успокояващо. Той я запита кой е слязъл пръв на закуска. И кой втори?

Първа слязла на закуска Илейн Фортескю. Влязла точно когато Кръмп поднасял кафето. След нея дошла мисис Фортескю, мисис Вал, а господарят бил последен. Сами си сервирали. Чаят, кафето и топлите ястия били сложени върху горещи чинии на бюфета.

Той едва ли научи от нея нещо, което вече да не знаеше. Храната и напитките бяха, каквито ги бе описала Мери Дъв. Господарят, мисис Фортескю и мис Илейн пили кафе, а мисис Вал — чай. Всичко било както обикновено.

Нийл я разпита за самата нея и тук тя отговаряше по-неохотно. Най-напред работила в една къща, а след това в различни кафенета. После решила, че е по-добре да се върне у някое семейство и през септември дошла в Ютрий Лодж. Тук била от два месеца.

— А харесва ли ви?

— Ами, мисля, че е добре. — Тя добави: — Не си постоянно на крак… ама пък нямаш и толкова голяма свобода…

— Разкажете ми за дрехите на мистър Фортескю, за костюмите му. Кой се грижеше за тях? Изчеткване и така нататък?

Гладис изглеждаше малко обидена.

— Това си е работа на Кръмп. Само че половината време ме кара да я върша аз.

— Кой изчетка и изглади костюма, с който беше мистър Фортескю днес?

— Не помня с кой е бил облечен. Той има толкова много.

— Да сте намирали някога зърно в джоба на негов костюм?

— Зърно ли? — Тя изглеждаше озадачена.

— По-точно — ръж.

— Ръж? Като хляба, нали? Един такъв черен — винаги ми е бил противен на вкус.

— Това е ръженият хляб. Ръжта е самото зърно. В джоба на сакото на вашия господар бяха намерени ръжени зърна.

— В джоба на сакото му ли?

— Да. Знаете ли как са попаднали там?

— Не мога да кажа, уверявам ви. Нямам никаква представа.

Нищо повече не успя да разбере от нея. Една-две минути се чудеше дали знае по въпроса нещо повече, отколкото е склонна да си признае. Несъмнено изглеждаше объркана и в положение на самоотбрана — но като цяло той отдаде това на естествения страх от полицията.

Когато накрая я пусна да си ходи, тя попита:

— Наистина ли е вярно? Че бил мъртъв?

— Да, мъртъв е.

— Много неочаквано, нали? Като се обадиха от кантората, рекоха, че бил само припаднал.

— Да, беше нещо като припадък.

Гладис рече:

— Познавах едно момиче, дето имаше припадъци. По всяко време й идваха. Беше ме страх от тях.

За известно време този спомен сякаш надделя над подозренията й.

Инспектор Нийл се отправи към кухнята.

Застрашителният прием го стъписа. Една жена с огромни размери и червендалесто лице заплашително пристъпи към него с точилката.

— Значи полиция, а? — рече тя. — Да идвате тук и да приказвате таквиз работи. Няма нищо подобно, ако искате да знаете. Всичко, дето съм го пращала в столовата, си беше чиста проба. Ще ви дам под съд, ако и да сте от полицията. В тоз дом никогаш не е сервирана лоша храна.

Мина известно време, докато инспектор Нийл успее да усмири разярената майсторка. От килера с провизии се показа ухилен сержант Хей и инспектор Нийл разбра, че той вече е станал жертва на гнева на мисис Кръмп.

Сцената беше прекъсната от телефона.

Нийл излезе в антрето и видя, че Мери Дъв е вдигнала слушалката. Тя записваше в един бележник. През рамо рече:

— Телеграма.

Затвори телефона и подаде бележника на инспектора. Телеграмата беше от Париж и гласеше:

Инспектор Нийл повдигна вежди.

— Значи са повикали вкъщи Блудния син — каза той.