Другата кралица

Декември 1569, Ковънтри: Бес

Сезонът е студен и тази година моето домакинство не може да се надява на много радост по Коледа. За втори път тази друга кралица проваля с присъствието си нашата Коледа — моята и на съпруга ми. От все сърце и душа искам никога да не бях чувала за нея, независимо от мисълта, че мога да извлека полза, като й служа. Далеч от дома, разделени от децата си, без новини за майка ми, сестра ми или дома ми, ние тревожно очакваме пристигането на армията на Севера. Хейстингс изпраща съгледвачи по три пъти на ден, за да добием поне някаква представа къде е армията сега, и кога ще ни настигне, но през половината време те яздят наслуки в мъглата и дъжда, та могат да се озоват на няколко фута от армията на Севера и пак да не я видят.

Градът е укрепен възможно най-добре, но никой не се съмнява, че не можем да издържим на обсадата от близо шестхилядна армия. Имаме шепа мъже, на чиято вярност не можем да се осланяме, а гражданите на Ковънтри също няма да ни защитят. Те също искат да видят кралицата освободена. Не сме твърде обичани тук: ние сме окупационна армия.

Непрестанно се боя за майка ми и сестра ми в Чатсуърт. Дъщерите ми са в безопасност на юг, на служба при приятели, учат се как да управляват големи домакинства и създават приятелствата, които ще им послужат по-късно в живота, а синът ми Чарлс е в училище. Но северната армия може да мине през Чатсуърт и макар че майка ми притежава нужната решителност и кураж, за да им нареди да напуснат земята ми, какво ще стане, ако войниците се разгневят? Тревожа се също и за Хенри, моя син, и за Гилбърт, заварения си син: и двамата са в двора. Не мога да престана да мисля, че може да си наумят да тръгнат като доброволци с армията на кралицата и да потеглят на север срещу нейните врагове. Ако моят Хенри влезе в битка със северната армия, кълна се, че ще обезглавя кралицата на шотландците със собствените си ръце. Сигурна съм, че Робърт Дъдли няма да го пусне да отиде. Сигурна съм, че кралицата ще забрани това. Но отново и отново се стряскам през нощта, сигурна, че моето момче доброволно се е изложило на опасност и дори в този миг марширува на север, за да се срещне с неудържима армия от изменници.

Хейстингс има писмо от Лондон, което обещава подкрепа и изразява престорен оптимизъм, но то съобщава съкрушителната вест, че Барнард Касъл е паднал в ръцете на армията на Севера. Сър Джордж Боус държал страната на кралицата, но неговите хора рискували живота си и скочили от стените на замъка, за да се присъединят към бунтовниците. Един от тях дори си счупил крака в решимостта си да премине на другата страна, а жителите на града сами разтворили широко портите и призовали бунтовниците да влязат, пеейки старите химни, докато напредвали. Отслужили католическа литургия в енорийската църква, изнесли скритите съдове за светена вода, златото, среброто, дори картините и прозорците от рисувано стъкло. При кръста на пазарния площад обявили завръщането на вярата, а съпругите на всички фермери завели децата си най-сетне да бъдат подобаващо кръстени.

Ще бъде както преди, зная го: църквата като център на живота, манастирите и абатствата — пълни със своите богатства, вярата — възстановена. Сякаш светът се съшива отново, както опитен тъкач оправя обърканите конци на парче плат. Трудно ми е да повярвам, че няма и аз самата да се върна назад, обратно покрай третия си добър съпруг, Уилям Сейнт Лоу, обратно покрай втория си почтен съпруг, Уилям Кавъндиш, който ми даде Чатсуърт и отмъкна заради мен златните свещници от абатството, покрай първото си имение, чак назад до детството ми, когато се омъжих за първия си съпруг, за да избягам от живота на бедно момиче без никакви перспективи в Хардуик, а майка ми не притежаваше дори дома, в който живеехме.

На вечеря отбелязвам пред кралицата, че през всяка нощ в това ужасно време на очакване сънувам, че се връщам назад към детството си, и лицето й грейва, сякаш това е прекрасна перспектива:

— Ако можех да си пожелая нещо, то щеше да е да бъда отново във Франция — казва тя. — Иска ми се отново да бях малка принцеса във Франция.

Усмихвам се слабо, сякаш в знак на съгласие. Бог е свидетел, че и на мен ми се иска тя да беше там.