Другата кралица

Декември 1569, Ковънтри: Бес

Хейстингс ме намира, докато стоя на градските стени, загледана на север, а в лицето ми духа остър силен вятър и кара очите ми да сълзят, сякаш плача, чувствайки се толкова мрачна, колкото е и самият този сив ден. Иска ми се Джордж да беше тук, за да обвие ръка около кръста ми и да ме накара да се почувствам отново в безопасност. Мисля обаче, че не ме е докосвал от онзи ден в Уингфийлд, когато му казах, че аз съм шпионинът, внедрен от Сесил в домакинството му.

От все сърце ми се иска да имах вести от Чатсуърт и от майка ми и сестра ми. Иска ми се да имах бележка от Робърт Дъдли, в която ми съобщава, че двете ми момчета са в безопасност. Повече от всичко друго на света ми се иска да имах бележка, един ред, една-едничка насърчителна дума, от Сесил.

— Новини от лорд Хънсдън — кратко казва Хейстингс. В ръката му пърха лист хартия. — Най-сетне. Слава на Бога, спасени сме. Мили Боже, спасени сме. Хвала на Бога, спасени сме.

— Спасени ли? — повтарям. Отново хвърлям поглед на север: това е жест, типичен за всички ни: някой следобед ще видя на фона на сивия хоризонт по-тъмносивия цвят на шест хиляди войници, маршируващи към нас.

Той махва с ръка в северна посока:

— Вече не е нужно да гледате за тях. Няма ги! — възкликва той. — Няма да дойдат!

— Няма да дойдат ли?

— Върнали са се да посрещнат испанците в Хартълпул, а испанците им изменили.

— Изменили им?

Изглежда, че единственото, което мога да правя, е да повтарям думите му като ехо, като хор.

В радостта си Хейстингс се засмива и улавя ръцете ми, сякаш се готви да затанцува с мен.

— Излъгали са ги. Излъгали са ги, мадам Бес! Проклетите испанци! Лъжци, както и можехте да очаквате! Не се явили и разбили сърцата им!

— Разбили сърцата им ли?

— Някои се отказали и се прибрали по домовете си. Уестморланд и Нортъмбърланд се разделили. Тяхната армия се разпръсва.

— Значи сме в безопасност?

— В безопасност сме.

— Всичко свърши?

— Свърши!

Облекчението ни превръща в приятели. Той протяга ръце и аз го прегръщам като брат.

— Слава на Бога — казвам тихо. — И то без да влизаме в битка, и без да се пролее и капка братска кръв.

— Амин — казва той тихо. — Победа без битка, победа без смърт. Бог да пази кралицата.

— Не мога да повярвам!

— Вярно е. Сесил ми пише лично. Спасени сме. Напук на всичко, ние сме спасени. Кралицата-протестантка запазва трона си, а другата кралица е оставена на нашата милост. Съюзниците й се забавиха, приятелите й се разпръснаха, армията й си отиде. Благодаря на Бога, благодаря на Бога на нашата вяра.

— Защо не пристигнаха испанците?

Хейстингс поклаща глава, все още смеейки се:

— Кой знае? Кой знае? Главното е, че не се явиха на срещата, с шотландската кралица е свършено. Армията й е обезсърчена, хилядите й войници се изпариха. Ние спечелихме! Благодаря на Бога, който ни се усмихва и ни дава благоволението си.

Той ме завърта вихрено и аз се разсмивам с глас.

— Боже мой, това ще донесе доста облаги — казва той, като преминава от набожността към перспективите с един бърз скок.

— Земя?

— Именията на Уестморланд и земите на Нортъмбърланд трябва да бъдат конфискувани и раздробени на малки парцели — казва той. — Срещу тях ще бъдат повдигнати обвинения в държавна измяна, домовете им ще бъдат дадени като възнаграждение на онези, които са останали лоялни. А кой, графиньо, е бил по-лоялен, отколкото вие и аз? Благодарение на това ще се сдобиете с още една великолепна къща, не мислите ли? Как ще ви се хареса да притежавате половината Нортъмбърланд?

— Не е повече от онова, което вече платих — казвам аз.

— Богато възнаградени — отбелязва той с видимо удоволствие. — Ще бъдем богато възнаградени. Бог ни благославя, нали? Хвала на Бога.