Дядо Прас

1

Тоест от онези, които заслужават да проливат кръв. Или от онези, които заслужават кръвта им да бъде пролята. Трудно е човек да вникне в мисленето на някои невинни създания.

2

Тази размяна на реплики съдържа почти всичко, което е необходимо да знаете за човешката цивилизация. Или поне за онези нейни части, които в момента са на морското дъно, оградени са с бодлива тел или все още димят.

3

Печално и жалко е, че мнозина благородници са си позволявали да тънат в такава заблуда — слугите уж биха се подлъгали за съдържанието, ако етикетите са надписани отзад напред. В отговор на нескопосаните им хитрини немалко икономи са предполагали с доста по-голямо основание, че господарите няма да забележат, ако уискито бъде допълнено с янкип.

4

Мъхнатко не беше от хората, на които ти се иска да задаваш въпроси, освен ако не звучат приблизително така: „А-а-а-ако ви дам всичките си пари, н-н-н-нали няма да ми счупите и другия крак?“

5

Мрежестия заслужи прякора си със своя изобретателски принос в методите за прикрепване на досадниците към дъното с помощта на бетонен блок. Процесът има един недостатък — след време изплуват парчета и плъзват ненужни приказки. Хитроумният мъж се досети, че ако увиеш и парче гъста мрежа около натрапника, ще си спестиш неприятните слухове, а през дупките рибите и раците пак ще могат да си свършат работата по почистването.

6

Подземният свят на Анкх-Морпорк се отличаваше с такива мащаби, че обикновеният свят се носеше върху него като кокошчица, опитваща се да нахрани гнездо с пораснали щраусчета. Вече имаше Големия Дейв, Тлъстия Дейв, Лудия Дейв, Слабака Дейви и Дългуча Дей. А все някакъв прякор трябваше да измислят и на този от братята Лилиуайт.

7

Такива съждения е изказвал и философът Вентри от Куирм: „Има вероятност боговете да съществуват, вероятно е обаче и обратното. Тогава защо да не вярваме в тях за всеки случай? Ако верските учения са самата истина, значи ще се пренесем на много приятно местенце след смъртта си, а ако не са, не губим нищо.“ Когато умрял, озовал се сред скупчени в кръг богове с много гадни сопи в ръцете. Един от тях изръмжал: „Ей сега ще видиш как постъпваме с онези, които се смятат за по-хитри от нас!“

8

Той напрегна въображението си докрай, но черното, лилавото и отровножълтото не са най-подходящите цветове за гирлянди. А и не е уместно кукличката-фея да бъде закована на стената с пирон в челото.

9

Малко след като навърши осем години, Сюзън откри в една зарязана мансарда колекция от животински черепи — реликва от хобито на някой херцог. По онова време баща й беше излишно зает с държавните дела и тя успя да събере двадесет и седем долара, преди да я разобличат. По-късно си признаваше, че с кътника от хипопотам допусна непростима грешка.

10

Често приспособяваха течението на времето според потребностите си. Повечето старши магьосници, разбира се, живееха изцяло в миналото, но неколцина постъпваха като Професора по антропика, който бе измислил нова темпорална система, основаваща се на убеждението, че всички останали са заблуда.

11

Церемонията се спазва строго, разбира се. Ако зарежеш традициите, защото не проумяваш смисъла им, с какво ще си по-добър от презрените чужденци?

12

Невежество е да не знаеш какво е прилагателно или как да извлечеш корен квадратен от 27,4. Знаеш само детински и безполезни дреболии. Например как да разпознаваш кои от близо седемдесетте почти еднакви на вид лилави морски змии са отровни. Как да превърнеш отровната сърцевина на дървото саго-саго в полезна и утоляваща глада каша. Как да предсказваш времето по движенията на рака-грабител, когато лази по дърветата. Как да си набавяш жизнено необходими витамини от черния дроб на полярната мечка. Незнайно защо, когато хората станат образовани, научават що е прилагателно, а започват да отбягват сърцевината на дървото саго-саго.

13

Простодушие е да имаш възгледи за Вселената и за мястото на човечеството в нея, които се споделят само от други простодушни хора… и от най-надарените и схватливи физици и математици.

14

Изумително е например хитроумието, с което властите потулват тайната на срещите с извънземни, като се знаят жалките им постижения във всичко останало. Едно от правдоподобните обяснения гласи, че самите извънземни са твърде засрамени от поведението си и не искат да се разчува.

Не се знае защо повечето хвъркащи из пространството раси са склонни да тършуват из затънтените кътчета на Земята, преди да установят най-официално контакт с хората. Но както изглежда, представители на няколкостотин цивилизации се размотават из идилични селски райони, без да подозират за присъствието на останалите изследователи. Неизбежно следствие от тази бъркотия е да започнат да се отвличат един друг, вместо да докопват аборигени. Всъщност някои от тях са били отвлечени, докато са дебнели други, готвещи се да отмъкнат извънземни от трета раса, които пък не разбрали дадените им заповеди, затова се канели да събират добитъка в загадъчни кръгове й да осакатяват посевите. В момента планетата Земя е обявена за забранена зона за всички извънземни, докато те се съвещават и търсят отговора на въпроса, с колко оригинални маркови екземпляри от човечеството разполагат. Вече ги обземат мрачни подозрения, че имат в лабораториите си само един, и то грамаден, космат и с огромни стъпала.

Истината е някъде там, трябва само да се пресегнеш към нея, лъжите обаче отдавна са се наместили в главата ти.

15

Би трябвало да си признае, че отговорът ще гласи: „Ами пет цяло и нещо отгоре.“ Все пак би налучкал приблизително…

16

Такава беше предсмъртната заръка на Мамчето Лилиуайт, макар тя да не подозираше, че е настъпил последният й час. „Бягайте при конете, аз ще ги отпъдя от стълбите. Ако стане нещо с мен, наглеждай тъпчото!“

17

Поне го научават навреме, за да поръчат най-хубавото им наметало да бъде изпрано и изгладено, да опустошат избата и да се наплюскат до пръсване. Значително по-добър вариант на килията за осъдени на смърт, защото си спестяват скъпите и безплодни увъртания на адвокатите.