„ilia sa-ba-si-su uz-za-su ul i-mah-har-su ilu ma-am «-man
ru-u-ku lib’», «-ba-su su-’i-id’», «kar-as-su»
Когато той (Мардук) погледне с ярост, не омеква (не се извръща)
В пламналия му гняв никой бог не смее да му противоречи (на яда му)“
„Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората!“
„И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си…
И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът, и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем вовеки веков.“
„Аз не съм мъртва, но лежа в ковчег. Гола съм. Около мен е тъмно. Чувам дъха си, сърцето ми бие тъй силно, че тътне в ушите.
Милостиви Боже, помогни ми да се измъкна, моля те!
Не мога да протегна ръце. Блъскат се в стените на ковчега. Толкова е тясно.
Преди плачех. Вече нямам сили.
Тежко ми е да дишам. Толкова съм жадна. Много мисля.
Сигурно така се чувстват мъртвите.“
Изображението на демона Бафомет с козя глава, криле, женски гърди и рога от произведението „Догми и ритуали на висшата магия“ (1854) на Елифас Леви