Във вавилонския мит за сътворението Енума елиш, написан с клинопис на акадски език върху седем глинени плочки около 1200 г. пр.н.е., месопотамският бог Мардук е въздигнат до най-могъщия и почитан от всички богове. В Петокнижието, започнато около 250 години по-късно, по същия начин е описан абрахамитският бог Елохим/Яхве — единственият истински, всемогъщ бог на юдеите (по-късно и на християните). — Б.пр.
Антреко (фр.) — телешка пържола. — Б.пр.
Името Бьорн на норвежки означава мечка, оттам и прякорите. — Б.пр.
Пояснение: Преди клането на християнизирани катари във френския град Безие на 21 юли 1209 един кръстоносец попитал папския пратеник Арно Амори как ще успеят да различат катарите от католиците. Според историка на цистерцианския орден Цезар от Хайстербах, Амори отговорил: „Убивайте наред! Господ ще познае своите“. В доклада си до папата Амори се похвалил, че избил 20 000 души — млади и стари, мъже, жени и деца, катари, езичници и католици. Няколко години по-късно Арно Амори бил провъзгласен за архиепископ на Нарбон.
Трикветра (или триквестър) — древен слънчев символ, трилъчева свастика, троица. Има значение на щит, защита. Среща се и в прабългарските надписи. — Б.р.
На латиница Curt Henrichsen. — Б.пр.
Порода кучета. — Б.р.
Теодицея (гр. theos — „бог“ и dike — „справедливост“) — „Оправдаване на Бога“. Въведен е от немския философ Готфрид Лайбниц през 1710 г. — Б.р.
Думата демон от своя страна произхожда от гръцкото даймон (лат. daemon), дух или божество. — Б.пр.
Според юдейската, християнската и ислямската традиция цар Соломон притежавал пръстен с печат — Соломоновия печат — който му давал власт над демоните. Пръстенът бил снабден с различни магически символи като например хексаграма и пентаграма, или подобни фигури. — Б.пр.
Носител(ка) на вечерта. — Б.а.
Арабско-израелската война от 1967 г., известна още като Шестдневната война или Юнската война, се води между Израел и арабските й съседки Египет, Йордания и Сирия. — Б.р.
Песен на Мишел Льогран от филма „Аферата Томас Краун“ (1968 г., римейк 1999 г.). Отличена е с „Оскар“ за най-добра песен от филм. Има кавъри на много изпълнители, сред които и Стинг. — Б.р.
Каноничният превод на Библията за служба в Католическата църква. Направен е от св. Йероним по поръчение на папа Дамас I. Представлява ревизия на дотогавашния стар латински превод на Библията Vetus latina (или просто Латина) и е направен между 383 и 406 г. — Б.р.
тип светла бира. — Б.р.
Жени. — Б.а.
Естествено. — Б.а.
ръкописа. — Б.а.
колега. — Б.а.
кюфтета от леща. — Б.а.
Исая, 14:9-12
Откровение, 12:7-9
Ключът на Соломон — книга, посветена на магията, приписвана на библейския цар Соломон. Според изследователите обаче вероятно датира от времето на Италианския Ренесанс, около XIV-XV век. — Б.а.
В превод заглавието означава Соломонов ключ, докато Clavicula Salomonis често се назовава Малкия Соломонов ключ. — Б.а.
Вайер препраща към ръкопис източник под заглавие Liber officiorum spirituum, seu Liber dictus Empto. Salomonis, de principibus et regibus daemoniorum. — Б.а.
Демоните Васаго, Сеере, Данталион и Андромалий са пропуснати. — Б.а.
Един от преводачите на версиите, циркулиращи в наше време, е британският окултист Алистър Кроули (1875–1947). Смята се, че трудът, повлиял най-много Кабала и еврейската мистика, е Зохар. В своите теологични, теософски, митически, мистични и космогонични коментари към Моисеевите книги той разисква теми като Божията природа, същността на душата, произхода на вселената, грехът, спасението и теодицеята. В еврейската традиция се споменават и книги като Талмуд (с Гемара и Мишна), Халака, Агада шел Песах, Тосефта, Море Невуким, Пирке Авот, Шулхан Арук и Таня. — Б.а.
Вине е причислен и към херцозите; Заган, Гаап, Ботис, Моракс и Глася-Лаболас — към президентите; Мурмур и Ронове — към графовете, а Ипос — към принцовете.
Откровение 13:18. — Б.а.
Из „Въпросите на Вартоломей“. Откъси от изгубените текстове съществуват на гръцки и латински. Предават разговори между Исус и апостолите. — Б.а.
Юдол (библ.) — мъчителен свят, земният свят като сянка на смъртта. — Б.р.
Филм на Стенли Кубрик от 1968 г. — Б.р.
Откровението на Йоан се нарича още Апокалипсис, тъй като разказва за времето на Страшния съд и края на света. Според традицията, авторството му е проследено до евангелиста Йоан (вероятно един от дванадесетте апостоли на Христос). На практика не е ясно кой е написал книгата Откровение. Датира от периода 68–96 г.
Военноморски тюлени — най-елитната специална част във Военноморските сили на САЩ. — Б.а.
Коптският заемал основно място като писмен и устен език в Египет от II до XIII век. — Б.а.
Никея (Nicaea), днес се намира в Турция и носи името Изник (Iznik). — Б.а.
Арианството постулира, че след като Христос е създаден от Бога, то синът не може да бъде божествен колкото Отца. Вселенският събор в Никея отхвърля този възглед и полага основите на доктрината за Светата троица. Император Константин подкрепял арианците, които загубили гласуването. — Б.а.
„Вярваме в Единия Бог Отец, Вседържател, Творец на всичко видимо и невидимо“ и т.н. — Б.а.
Великден се пада в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Определението било важно най-вече, за да се прави разлика между християнския Великден и еврейския празник Пасха. — Б.а.
Апостолският събор — или съборът в Йерусалим през 50 г. от н.е. — не се смята за толкова представителен. — Б.а.
Евсевий Кесарийски (пр. 250–340), епископ, често наричан баща на църковната история. — Б.а.
Коптската църква в Египет е едно от най-ранните организирани религиозни общества на християнството. Основана е от евангелист Марко около 42 г. от н.е., няколко години след разпъването на Христос на кръста. — Б.а.
Александър Александрийски (патриарх на Александрия 313–326). Патриархът на Александрия е глава на коптската православна църква и следва апостол Марко, както католическият папа следва апостол Петър. — Б.а.
Франция. — Б.а.
Крал Харалд Хардроде (1015–1066) крал на Норвегия от 1046 до 1066 г., когато пада в битката при Стамфорд Бридж е полубрат на норвежкия крал, покръстил свети Улоф Харалдсон (995–1030). — Б.а.
Общонордското понятие отговаря на района около руския град Новгород и украинския Киев. — Б.а.
Константинопол/Истанбул. — Б.а.
Варягите стражари. Тази практика била толкова разпространена, че в родината си воините получили собствено име: веринги. — Б.а.
Според византийските порядки стражарите можели да се снабдяват с богатствата в двореца при смърт на император. По време на службата на Харалд умират не по-малко от трима императори. — Б.а.
Ярослав I (978–1054), с прозвището Мъдри, управлява Киевска Рус като княз в годините 1019–1054. — Б.а.
Елисавета Ярославна (р. между 1021 и 1023), по-късно кралица Елисив. Омъжена за Харалд Хардроде в годините 1043–1066. — Б.а.
Историята е разказана в романа на Том Егеланд „Пазителите на завета“ (също издаден на български от ИК „Персей“). — Б.р.
В четвърта книга Царе 17:30 Нергал е упоменат с истинското му име. — Б.а.
Класически филми на ужасите, първите два са създадени по книги (съответно на Айра Левин и на Уилям Питър Блати). — Б.р.
От англ. „камък“. — Б.пр.
„Библейският код“, глава 1: Писмо от Майкъл Дроснин до Ицхак Рабин с дата 1 септември 1994 г. — Б.а.
Откровение 5: 1–3. — Б.а.
Даниил 12:4. — Б.а.
Проклятие (хол.). — Б.а.
Polities sikkerhetstjeneste — Службата за безопасност на Норвегия. — Б.пр.
Историята на Ейнар Скуласон — исландски свещеник и скалд, живял през XII век. — Б.а.
Предходната заглавна страница: Петте Моисееви книги вероятно са писани от редица автори в продължение на петстотин години. Според теологическата документална хипотеза произходът на Петокнижието може да се припише на йеховистичното предание (950 г. пр.Хр.), елохистичното предание (850 г. пр.Хр.), документа на девтерономиста (620 г. пр.Хр.) и преданието на свещениците (450 г. пр.Хр.).
нефилими. — Б.а.
Битие, 6:1,2 и 4. — Б.пр.
Второзаконие 3:11. — Б.пр.
Числа 13:33. — Б.пр.
Първа книга на Енох, гл. 7, стих 1–6. — Б.пр.
Мярката талант може да варира между 20 и 60 кг, в зависимост от това, което се тегли. — Б.а.
Норвежкият текст е превод от английската версия на староеврейския оригинал. — Б.пр.
Енума елиш, пета глинена плочка, клинопис, ред 127–129. — Б.а.
Езекиил, глава 1, стих 4–27 (с известни съкращения). — Б.а.