Евангелието на Луцифер

17.

Веноза е градче с около дванайсет хиляди жители, разпръснати по вулканични хълмове в област Базиликата, малък, затънтен регион, разположен в свода на Италианския ботуш, който граничи с Тарантинския залив на юг и мраморния гръбнак на Апенините на север. Архитектурата е семпла, варосан хоросан, съперничещ си с бежов камък, и прашни покриви с червени керемиди. Малко туристи идват тук; липсва атмосферата на Тоскана, няма го величието на Рим, но някога преди много време и под друго име градчето е било един от сборните пунктове по Апийския път за великите римски легиони, готвещи се да покорят света. Днес в градчето има известен брой относително незначителни църкви, няколко катакомби, крепост и един добър ресторант, „Ил Грифо“, разположен в центъра точно до малкия четвъртит площад.

Фин паркира синия си фиат „Панда“ на пренаселения градски площад и изключи двигателя. Единствената разлика между площада и обществения павиран паркинг бе неголямата статуя на стар римлянин в тога със свитък в ръката и венец от маслинови клонки върху голото теме на оплешивяващата глава. Вероятно това беше прочутият син на града, Квинт Хораций Флак, по-известен в световната литература като поета Хораций. Фин беше зад волана, понеже говореше свободно езика, беше прекарала една година във Флоренция в подготовка на магистърската си теза върху рисунките на Микеланджело. По този начин също по-лесно можеха да се справят с шовинистичната polizia по магистралите, които с готовност проявяваха снизходителност към красива червенокоса туристка; особено такава, която може да каже per favore и grazie с такъв очарователен акцент.

Фин отвори вратата на миниатюрното превозно средство.

— Стой тук — нареди тя.

— Защо? — попита Хилтс, докато си откопчаваше предпазния колан.

— В тази страна е по-лесно, когато сама жена задава въпроси, отколкото ако е с някого — обясни Фин. — Италианските мъже са от един дол дренки, мислят, че са родени да доставят удоволствие на жените и че ние всички сме девойки в беда и отчаяно се нуждаем от вниманието им. Ти ще си конкуренция, поне според тях.

— Ами ако мъжът е стар?

— Още по-добре — поясни с усмивка тя. — Ще има какво да доказва.

— Ами ако е гей?

— Няма да се откаже да ме ощипе, ей така, да поддържа националната чест.

— Лошо говори за каузата на феминизма.

Фин се засмя.

— Феминизмът съществува, но я има и Италия.

Фин излезе от колата и прекоси малкия площад.

Влезе в местното Municipio, кметството, квадратна неподдържана сграда от камък с вход като липсващ зъб, без всякакви отличителни архитектурни достойнства. Хилтс се настани удобно и отвори пътеводителя, който бяха купили на една бензиностанция в Рапола.

Според книжката преди две хиляди години градът се е казвал Венузия на името на римската богиня на красотата. В днешно време най-голямата забележителност на града беше гробницата на съпругата на Роберт Гискар, човека, който завладя Сицилия; причината за създаването на мафията. Оттук беше произлязъл и изразът „дървен философ“. Доколкото Хилтс можеше да прецени, не намираше нищо, което да свърже с Лучио Педраци и пещерата с нов вид мумии в Либийската пустиня. От друга страна, това беше единствената следа, с която разполагаха.

След пет минути Фин се върна и се качи в колата.

— Е? — поинтересува се Хилтс.

— Може да не повярваш, но той се казва Алберто Пачино и настояваше да ми покаже лошите си имитации на „Белязаният“ с италиански акцент.

— Свърши ли нещо друго, освен да поздравиш малкия му приятел?

— Не съм поздравявала малкия му приятел, но открих кой е запознат с историята на гражданите на града. Казва се синьор Абрамо Вергадора. Той е пенсиониран професор и живее в къща, наречена вила „Ембрео Еранте“, на няколко километра в северна посока.

— Ембрео Еранте?

— Странстващият евреин — преведе Фин.