Финансистът

НЯКОИ СВЕДЕНИЯ ЗА MYCTEROPERCA BONACI

Има една риба, чието научно название е Micteroperca Bonaci, на обикновен език — черен морски костур и с чието поведение си заслужава да се запознаем по-добре, защото може да ни послужи като обобщение на всичко, което разказахме дотук. Това изключително жизнеспособно създание, което на тегло достига до сто и двайсет килограма, живее спокойно и дълго поради забележителната си способност да се приспособява към околната среда. Свикнали сме да приемаме, че онази неведома сила, на която приписваме висша справедливост, е създала земния свят по такъв начин, че в него да тържествуват само честността и добродетелността. Вижте обаче как е сътворила, сякаш за да ни даде урок, черния морски костур. Можем да отидем по-далеч и да посочим някои не толкова силни, но не по-малко коварни злосторници — паяка, който плете мрежата си, за да улови в нея безгрижната муха, прекрасната Drosera (росянка), която превръща пурпурната си чашка в капан за примамената от красотата й жертва, за да я погълне миг след това, медузата с цветове на небесна дъга, която простира прозрачните си феерични пипала, за да опари гибелно всичко, което попадне в сияйните й обятия. Не прави ли същото и човекът, когато копае гроб другиму? Само че той, заслепен, забравя, че обстоятелствата могат да направят този гроб негов. Micteroperca, която се движи в мрачните зелени глъбини на своето царство, е много убедително доказателство, че съзидателната сила на природата невинаги се ръководи от добри намерения, както сме свикнали да мислим. Превъзходството на черния морски костур се дължи на невероятната му способност за приспособяване, обусловена от пигментацията на кожата му. Ние се гордеем с най-новите си постижения в електромеханиката, радваме се на възможността да сменяме само за част от мига една прекрасна картина с друга, разгръщайки пред погледа на зрителя поредица от появяващи се и изчезващи образи. Способността на Micteroperca да променя външността си е далеч по-удивителна. Не може да я наблюдавате по-дълго, без да изпитате чувството, че пред вас стои нещо нереално, нещо свръхестествено — толкова е голяма дарбата й да мами. От черна внезапно става бяла. Землистокафява, тя изведнъж придобива прекрасния зеленикав цвят на водата. Окраската й се мени, както се мени формата на облаците по небето. Изумително е разнообразието на нейните коварни уловки.

Легнала на тинестото дъно на някой залив, тя може да наподоби самата тиня. Скрита сред пищни водорасли, тя се слива с тях. Гмуркайки се в разлюлените петна, образувани от слънчевата светлина, тя сама се превръща в светлина. Изплъзва се неусетно и напада неусетно.

Какво е било намерението на всемогъщата и мъдра съзидателна сила, когато е надарила черния морски костур с тази способност? Да го направи честен и добродетелен? И да му даде възможност да развява тази честност и добродетелност като знаме, по което би могла да го разпознае всяка наивна и жизнелюбива рибка? А може би при създаването му са били отприщени стихиите на коварството, вероломството, подлостта и е сътворено едно оръжие на измамата, въплъщение на лъжата, същество, чието предназначение е да се представя за това, което не е, да наподобява онова, с което няма нищо общо, да си осигурява препитанието с коварство, от което не може да се предпази и най-всемогъщият му враг? Навярно е така.

И можем ли да кажем, след като вече познаваме черния морски костур, че тази всемогъща и добра съзидателна сила не е склонна към коварство и измама? Или че светът, в който живеем, не е само една илюзия? Но откъде тогава са дошли десетте божи заповеди? Кой е вдъхновил измамното чувство, че съществува справедливост? Защо мечтаем за вечно блаженство и какво добро ни е донесла тази мечта?