Фиона

ПЪРВА ГЛАВА

Южна Англия, август 1502 година

Фиона Чатауърт стоеше на самия ръб на стръмната крайбрежна скала и се взираше като замаяна в развълнуваното море на зелените овесени ниви. Долу в ниското се движеха дребни мъжки фигури, нарамили коси. Неколцина препускаха на коне, а друг водеше впряг волове.

Фиона изобщо не погледна към мъжете. Брадичката й беше гордо изправена. Един силен порив на горещия летен вятър се опита да я събори от скалата, но тя стъпи по-здраво на краката си и не се помръдна от мястото си. Щом онова, което й се бе случило, и страшното, което тепърва предстоеше, не бяха успели да я извадят от равновесие, надали един обикновен тласък на вятъра беше в състояние да й стори зло.

Зелените очи бяха сухи, но гърлото й беше пресъхнало и я болеше ужасно. Вече не можеше да диша от насъбралия се в гърдите й гняв, примесен с неизплакани сълзи. Едно мускулче потрепна бързо на бузата й, когато пое дълбоко дъх и се опита да успокои лудо биещото си сърце.

Надигна се нов, още по-силен вятър и медноцветните коси, пуснати свободно на гърба, се разпиляха на всички страни. При това, без тя да го забележи, от шията й се отдели последната перла и се изтърколи по замърсената червена коприна на роклята. Огърлицата, която беше сложила за сватбата на приятелката си, беше скъсана, косата разпусната и в безредие, лицето й цялото в прах и мръсотия — а ръцете брутално вързани на гърба.

Фиона вдигна глава към небето и когато ярката слънчева светлина обля лицето й, дори не примигна. Откак се помнеше, хората твърдяха, че прилича на ангел. Но никога не беше изглеждала така крехка и неземна, както в този момент, когато вятърът си играеше с тежката блестяща коса, загърнала в златна мантия раменете й, а разкъсаната одежда й придаваше вид на мъченица.

Мислите й обаче бяха твърде далеч от ангелските — или поне от християнската прошка и смирение.

— Ще се боря до последен дъх — промърмори тя с поглед, насочен към небето. Очите й потъмняха и придобиха цвета на смарагд, осветен от луната. — Още не се е родил мъжът, който ще ме подчини на волята си. Ще се боря, каквото и да ми струва.

— Да не би да молиш Бога за помощ? — прозвуча подигравателният глас на мъжа, който я беше вързал.

Бавно, сякаш имаше на разположение цяла вечност, Фиона се обърна към мъчителя си и студенината в очите й го накара да направи крачка назад. И той беше самохвалко като отвратителното чудовище, на което служеше — Панел Уолдънхем; но лакеят ставаше подъл страхливец, когато не можеше да се опре на господаря си.

Джон се покашля нервно, после смело пристъпи напред и я сграбчи за рамото.

— Ти май се смяташ за голяма лейди, но в момента аз съм ти господар.

Тя го погледна право в очите, без да издава нищо от болката, която усещаше; не напразно беше понесла достатъчно физически и душевни болки в краткия си живот.

— Ти никога няма да бъдеш господар — отговори спокойно тя.

В първия момент Джон разхлаби хватката си, но само след секунди преодоля смайването си и я блъсна с все сила. Фиона едва не загуби равновесие, но с почти нечовешка концентрация успя да се задържи изправена и да тръгне напред по права линия.

— Всеки мъж е господар на жените — заговори зад нея Джон. — Само дето тия като теб не искат да го проумеят. На тебе ти трябва силен мъж, който да се качи отгоре ти и да те язди, докато се умориш. Само така ще се научиш кой е господарят ти. Чувал съм много работи за онзи Майлс Аскот и ще ти кажа, че именно той е мъжът, способен да ти даде онова, от което се нуждаеш.

Като чу името Аскот, Фиона се препъна и падна на колене.

Джон се изсмя със злобно задоволство, сякаш беше казал нещо много умно. После спря и безсрамно загледа как Фиона мъчително се изправи на крака, защото ръцете й бяха вързани на гърба, а стъпалата се бяха оплели в полите на роклята.

— Името Аскот разбунва кръвта ти, нали? — подигра се той и я дръпна да стане. После помилва бузата й, мръсните връхчета на пръстите му се плъзнаха по нежната кожа с цвят на слонова кост, по кадифените устни. — Как може прекрасна жена като теб да бъде толкова опърничава? Бихме могли да се позабавляваме малко и лорд Панел няма да научи никога, че сме си поиграли в тревата. Какво значение има кой ще ти бъде първият? Младият Аскот и без това ще ти отнеме девствеността. Каква е разликата дали ще стане днес или утре?

Фиона събра останалата в устата й слюнка и я изхрачи в лицето му. Когато мъжът вдигна ръка, за да я удари, болката заби хиляди остри иглички в измъченото й тяло, но тя избягна умело удара и хукна да бяга. С вързаните си ръце не можеше да напредва достатъчно бързо, затова Джон я настигна много скоро, сграбчи остатъците от полата й, тя политна напред и падна по лице на скалата.

— Ти, коварна малка мръснице! — изрева разярено мъжът, обърна я по гръб и седна с разкрачени крака върху корема й. — Ще си платиш за това. Опитах се да бъда добър с теб, но ти не го оцени. Заслужаваш си пердаха!

Ръцете на Фиона бяха притиснати под тялото й и макар че събра всичките си сили, за да се овладее, болката извика сълзи в очите й.

— Ти няма да посмееш да ме удариш — проговори с уверен глас тя. — Панел ще узнае за грубостта ти и ще ти даде да разбереш. Мъжете като теб никога не рискуват да изложат на опасност скъпоценната си кожа.

Джон сложи ръце на гърдите й и притисна устни върху нейните, но Фиона не реагира ни най-малко на грубата му милувка. Разочарован, той се отдели от нея и се запъти с гневни крачки към конете.

Фиона седна на камъка и се опита да си възвърне спокойствието. Умееше да крие чувствата си, а сега трябваше да запази силата си за страшната опасност, която беше надвиснала над нея.

Аскот! Името гърмеше в главата й. За всички ужаси в живота й, за страховете и безсънните й нощи беше виновно името Аскот. Един от Аскотови беше виновен, че зълва й Лилиан загуби красотата си и едва не полудя. Друг Аскот беше опозорил големия й брат и предизвикал изчезването на милия й Брайън. Макар и непряко, трети Аскот беше виновен за положението, в което се намираше сега.

Фиона бе на сватбата на приятелката си и случайно чу как един скандално известен прелъстител, когото познаваше отдавна, Панел Уолдънхем, говореше за намерението си да предаде една мила малка певица на свой корумпиран сродник, за да бъде осъдена и изгорена на смърт като вещица. Когато Фиона се опита да спаси момичето, Панел я залови и реши да я предаде в ръцете на Майлс Аскот. Той възприе плана си като извънредно сполучлива шега, но може би нямаше да й стори това зло, ако певицата не бе направила великодушен, но абсолютно безсмислен жест, съобщавайки, че е някаква роднина на един от Аскотови.

Панел върза Фиона, запуши устата й с парцал, уви я в един мръсен стар килим и заповяда на лакея си Джон да я предаде на най-младия Аскот, който беше известен в цялата страна с разврата и безумията си. Фиона знаеше, че младежът е само двадесетгодишен, едва две години по-голям от нея, но е най-лошият от братята Аскот. Дори в манастирското училище, където беше прекарала последните години, се разказваха страшни истории за любовните приключения на Майлс Аскот.

Приятелките й твърдяха, че на шестнадесет години момъкът продал душата си на дявола и бил надарен с тайнствена власт над жените. Фиона се смееше на суеверието им, но не издаваше какво мисли в действителност. Беше убедена, че Майлс Аскот е същият като брат й Едмънд, който се гавреше с младите жени и насила ги принуждаваше да му се покоряват. За срам и позор семето на този Аскот било много плодовито: носеха се слухове, че досега е създал поне сто незаконни деца.

Преди три години едно младо момиче на име Бриджит беше напуснало манастирското училище, за да работи като слугиня в замъка на Аскотови. Красиво момиче с големи тъмни очи и изкусително поклащащи се бедра, Фиона беше много ядосана, защото половината от обитателките на манастира смятаха Бриджит за жертвено агънце, а другата половина й завиждаха като на млада невеста. В деня преди тръгването си момичето остана два часа в килията на игуменката и на вечерната служба всички видяха, че очите му са зачервени от плач.

След единадесет месеца един пътуващ музикант разказа на младите момичета в манастира, че Бриджит е родила голямо, здраво момченце и му е дала името Джеймс Аскот. За никого не беше тайна, че бащата на детето е Майлс.

По примера на приятелките си Фиона беше прекарала много часове в молитви за душата на бедната грешница. Ала дълбоко в себе си не преставаше да проклина всички мъже като брат си Едмънд и Майлс Аскот — зли мъже, които са убедени, че жената няма душа. Които не изпитват болка, когато бият жените и ги насилват или ги принуждават да вършат грехове.

Джон прекъсна мрачните й мисли, като я сграбчи за китките и я изправи на крака.

— Стига толкова молитви — заговори грубо той. — Лагерът на Майлс Аскот е наблизо и е време да го запозная с… майката на поредното му копеле. — И той избухна в грозен смях.

Фиона направи крачка към него и се олюля. Мъжът се изсмя отново и тя се сети, че веселостта му е предизвикана от тромавите й движения. Затова спря, вирна гордо брадичка и го удостои с унищожителен поглед.

— Вещица! — изкрещя разгневено мъжът. — Но ще почакаме и ще видим. Дано онзи Аскот успее да омагьоса ангела, какъвто си външно. Пък кой знае, може би ще открие, че и твоята душа е черна като неговата…

Той се усмихна, сграбчи я за косата, извади от ножницата на колана си малка остра кама и я опря в гърлото й. Когато Фиона изобщо не потръпна от допира на студения метал до кожата си, усмивката на мъжа се превърна в хилене.

— Знаеш ли, онези Аскотови често правят грешката да разговарят човешки с жените, вместо да ги използват за онова, за което са създадени. Аз обаче ще се погрижа младият Аскот да се нахвърли върху теб без много приказки.

Той прокара бавно камата по деколтето й и разряза плата на две, за да оголи гърдите й.

Без да диша, задържайки с желязна воля гнева си, Фиона не мръдна от мястото си. Очите й останаха впити в неговите. Нямаше да му даде повод да забие камата в гърлото й.

Джон дори не одраска кожата й. Острата кама разряза твърдия корсет и освободи красиво закръглените гърди. Лицето му пламна, очите му засвяткаха похотливо.

— Ти си крила истински съкровища под строгите одежди, Фиона — пошепна дрезгаво той.

Фиона усети как тялото й се скова и отвърна очи. Наистина, тя се обличаше в строги, затворени дрехи, стягаше гърдите си и подсилваше хълбоците. Лицето й привличаше повече мъже, отколкото й беше приятно, но не можеше да скрие красотата му. Само се пребраждаше с кърпа, за да не виждат разкошната й коса.

Джон не се интересуваше много от лицето й. Сега беше зает да разреже роклята й до долу. Не беше виждал много голи жени и нито една от класата, към която принадлежеше Фиона Чатауърт, но веднага разбра, че има пред себе си съвършена красавица.

Гръбнакът на Фиона беше толкова твърд, че сякаш беше изкован от стомана. Когато дрехата падна от тялото й и тя усети топлото августовско слънце върху голата си кожа, изпита горчиво унижение, най-страшното, на което я бяха подлагали досега.

От гърлото на мъжа се изтръгна дълбок, дрезгав стон и ресниците й затрепериха.

— Проклет да е Панел! — изхриптя мъжът и посегна към нея.

Фиона се отдръпна настрана и се опита да запази достойнството си. Измери Джон с мрачен поглед и видя, че на устата му е избила пяна.

— Ако ме докоснеш, ще умреш — заговори твърдо тя. — Ако ме убиеш, Панел ще заповяда да ти отрежат главата. Ако не ме убиеш, ще се погрижа господарят ти да узнае какво си ми сторил. Защо забравяш, че имам и брат, който ще побеснее от гняв? Нима не цениш живота си по-високо от краткото забавление с жена?

Мина доста време, преди Джон да изтрезнее и да отмести очи от тялото й.

— Дано онзи Аскот те накара да виеш от болка — проговори злобно той и посегна към килима, който беше завързан за седлото на коня му. Развърза вързопа и разви килима на земята, без да я поглежда.

— Лягай тук — заповяда той, устремил поглед в красивите шарки. — И знай, че ако откажеш, ще забравя Панел, Аскот и дори гнева на брат ти.

Без да се противи, Фиона легна на килима и усети приятната му мекота. Джон коленичи до нея и дъхът й се ускори.

Той я обърна грубо по корем, преряза въжетата, които стягаха китките й, после хвърли отгоре й единия край на килима и го уви на руло. Фиона престана да мисли. Цялото й същество беше подчинено на примитивния инстинкт да си набави необходимия за дишане въздух.

Струваше й се, че е лежала така цяла вечност, отметнала глава назад, за да поема по-добре въздуха, който се процеждаше през горния край на килима. Когато най-после мъжът я вдигна от земята и я понесе, тя се задъха от страх, а когато я хвърли на гърба на коня, дробовете й едва не се пръснаха.

Думите на Джон едва проникнаха през дебелата тъкан:

— Следващият мъж, който ще застане пред теб, ще бъде Майлс Аскот. Мисли за това, докато пътуваме към лагера му. Той няма да бъде мил с теб, както бях аз.

Странно, но тези думи повдигнаха духа на Фиона, защото представата за Майлс Аскот, това олицетворение на злото, накара кръвта й да закипи и тялото й се изтръгна от летаргията. Когато усети равномерното препускане на коня, тя прокле цялото семейство Аскот, дома им, рицарите им — и се помоли горещо за невинните деца на най-младия брат, които носеха семето на страшния, развратен род.

Шатрата на Майлс Аскот беше разкошна: тъмносиня копринена тафта, обшита със злато, таванът изрисуван с герба на семейство Аскот, щандартите със златни леопарди край входа. Стените бяха тапицирани със светлозелена коприна, сгъваемите столове бяха покрити с възглавнички от синьо кадифе и златен брокат, в средата имаше голяма маса, украсена с герба на семейството, а край далечната стена бяха наредени две легла, едното много по-дълго от другото, покрити с червени лисичи кожи.

Четирима мъже стояха около масата, двама от тях в пищната униформа на рицарите от свитата на семейство Аскот. Вниманието на другите двама мъже беше съсредоточено върху току-що влезлия слуга.

— Той казва, че носи подарък за вас, милорд — говореше уплашено мъжът, вперил поглед в безмълвното момче пред себе си. — Може би е хитрост. Какво би могъл да ви предложи лорд Панел? Защо е толкова сигурен, че ще го приемете с удоволствие?

Майлс Аскот вдигна високо едната си тъмна вежда и това беше достатъчно, за да накара мъжа пред него да замълчи. Някои от мъжете, които бяха нови на служба при него, си въобразяваха, че могат да си позволяват волности, тъй като господарят им беше твърде млад.

— Мислите ли, че в килима е увит човек? — попита мъжът до Майлс.

Уплашеният слуга отметна глава назад, за да погледне грамадния сър Гай в лицето.

— Ако е дребен и слаб…

Сър Гай сведе поглед към Майлс и двамата сякаш си казаха нещо без думи.

— Кажи на човека да влезе и да донесе подаръка си — нареди сър Гай. — Ще го посрещнем с извадени мечове.

Слугата излезе навън и само след секунди се върна с изваден меч, като блъскаше пред себе си непознат мъж, нарамил килим. С безсрамна усмивка Джон хвърли вързопа си на покритата със скъпи килими земя и го ритна така, че да се развие точно пред краката на Майлс Аскот.

Когато всичко свърши, мъжете зяпнаха смаяно. Никога не бяха очаквали такава гледка: на килима лежеше гола жена със затворени очи, дълги гъсти мигли, зачервени бузи и разкошна медноруса коса, която падаше в безредие чак до бедрата. Гърдите й бяха високи и твърди, хълбоците великолепно закръглени, талията тънка, краката дълги и стройни. А лицето й беше такова, каквото мъжете можеха да очакват само на небето — със съвършени черти, олицетворение на хармонията, и толкова нежно, че изглеждаше дошло от друг свят.

Джон се усмихна триумфално и се измъкна незабелязано от шатрата.

Фиона, която почти беше загубила съзнание от недостига на въздух, отвори бавно очи и видя над себе си четирима мъже с извадени мечове, опрени в земята. Двама от тях очевидно бяха васали и тя побърза да ги прогони от съзнанието си. Третият мъж беше истински великан, висок повече от шест стъпки, с посивели коси и огромен белег, който минаваше през цялото му лице. Макар че изглеждаше властен и внушаваше страх, тя усети инстинктивно, че не той е водачът на рицарите.

До великана стоеше млад мъж с великолепни дрехи от тъмносин сатен, Фиона беше свикнала с красиви, силни мъже, но никога не беше срещала овладяната сила, която се излъчваше от младия рицар. Погледът й се впи в лицето му. Другите мъже се наслаждаваха на голотата й, но този мъж се обърна и тя не можа да проникне дори малко в същността на Майлс Аскот.

Той беше красив мъж, много, много красив. Тъмносиви очи под гъсти, съвършено извити вежди, тънък нос с леко издути ноздри и пълна, чувствена уста.

„Пази се“! — беше първата мисъл на Фиона. Този мъж беше страшен както за мъжете, така и за жените.

Тя отмести поглед от него, а в следващата секунда вече беше скочила на крака. Сграбчи една от лисичите кожи, с които беше покрито леглото вляво от нея, а с дясната си ръка посегна към бойната брадва, оставена на масата. Хвърли кожата на раменете си, за да закрие гърдите и слабините си, и стисна здраво брадвата.

Великанът направи крачка към нея и тя вдигна оръжието.

— Знам как да си служа с нея — предупреди тя и погледна безстрашно едрия мъж.

Другите двама рицари също направиха крачка към нея и Фиона се отдръпна назад, докато очите й се местеха от единия към другия. Когато коленете й докоснаха ръба на леглото, тя разбра, че няма накъде повече да отстъпва. Един от двамата рицари се усмихна и бе удостоен със злобно изфучаване.

— Излезте от шатрата!

Думите бяха произнесени със спокоен, тих глас, но изразяваха абсолютен авторитет и всички погледнаха смаяно към Майлс Аскот.

Великанът огледа още веднъж Фиона, после кимна на двамата рицари и тримата мъже излязоха заднешком от шатрата.

Фиона стисна до болка дръжката на брадвата. Кокалчетата на пръстите й побеляха, очите й засвяткаха гневно.

— Ще ви убия — проговори през здраво стиснатите си зъби тя. — Не се заблуждавайте само защото съм жена. Имам достатъчно сила, за да насека на парченца всеки мъж, който посегне към мен. Жадувам да видя как земята ще попие кръвта на един Аскот.

Майлс не се помръдна от мястото си, само очите му не се отделиха от лицето й нито за миг. След малко вдигна меча си и Фиона спря да диша. Трябваше да бъде готова за битката, която неминуемо щеше да последва. Съвсем бавно мъжът положи меча си върху масата и се обърна така, че да застане в профил. Със същата спокойна бавност той свали обкованата с бисери кама, която носеше на колана си, и я постави до меча.

После се обърна с безизразно лице към нея и направи крачка напред, без да издава за какво мислеше в момента.

Фиона вдигна тежката брадва и се приготви за удар. Щеше да се бори до последната капка кръв, защото предпочиташе смъртта пред позора, с който щеше да я покрие този зъл мъж.

Майлс приседна на едно ниско столче, само на няколко стъпки от нея. Той не казваше нито дума, само я наблюдаваше неотстъпно.

Така значи! Той отказваше да повярва, че жената може да бъде равностоен противник, а се разоръжаваше и сядаше най-спокойно, докато тя размахваше над главата си смъртоносно оръжие, Фиона се хвърли светкавично върху него и насочи острието на брадвата към шията му.

Майлс вдигна ръка и без усилия улови брадвата, сякаш беше лека като сламка. После я погледна право в очите. В първите секунди Фиона беше вцепенена, хипнотизирана от погледа му. Младият мъж очевидно търсеше нещо в лицето й и двамата поведоха безмълвен диалог.

Фиона напрегна всичките си сили и изтръгна брадвата от ръцете му. Тласъкът беше толкова силен, че едва не падна, и трябваше да се залови за ръба на масата.

— Проклет да сте, Майлс Аскот! — проговори задъхано тя. — Господ и всичките му ангели сигурно проклинат деня, когато са създали рода Аскот. Моля се и вие, и всичките ви роднини да горите във вечния адски огън!

Гласът й се надигна до крясък и тя чу как мъжете навън се раздвижиха.

Ала Майлс продължи да седи неподвижно и да я наблюдава мълчаливо. Фиона усети как кръвта й закипя. Когато забеляза, че ръцете й затрепериха неудържимо, тя разбра, че трябва веднага да се овладее. Къде остана хладната сдържаност, която години наред беше възпитавала у себе си?

Щом този мъж съумяваше да остане спокоен, значи тя също не биваше да се гневи. Вслуша се внимателно и ако беше разгадала правилно шумовете пред шатрата, мъжете отвън се отдалечиха. Може би щеше да измами младежа със спокойствието си, да се втурне покрай него и да избяга от лагера му, за да се върне при брат си.

Устремила поглед в лицето на Майлс, тя направи няколко крачки назад, за да опише дъга в посока изхода на шатрата. Мъжът се обърна бавно на столчето, за да проследи движенията й. Чу се цвилене на кон и младата жена се помоли конят да е близо до шатрата, за да може да го възседне.

Макар че през цялото време гледаше Майлс, тя все пак не видя движението му. Само преди миг седеше напълно отпуснат на столчето, а в следващия момент, когато ръката й докосна платнището на шатрата, беше до нея и пръстите му стискаха китката й. Тя замахна с брадвата и я насочи към дясното му рамо, но той успя да улови и дясната й ръка и я задържа неподвижна.

Фиона замръзна на мястото си. В очите й святкаше луд гняв. Мъжът беше толкова близо, че усети дъха му върху челото си. Той я погледна и сякаш очакваше нещо, но след минута в очите му блесна объркано учудване.

Фиона го гледаше с очи, по-твърди от диаманти.

— И какво ще направите сега? — попита с омраза тя. — Първо ще ме набиете, а после ще ме вземете насила, нали? Или ще ви достави повече удоволствие, ако направите и двете едновременно? Аз съм още девствена и съм чувала, че първия път боли най-много. Без съмнение болката, която ще ми причините, ще ви зарадва от все сърце.

При тези думи очите му се разшириха от учудване и това беше първото непосредствено впечатление, което Фиона видя на лицето му. Сивите му очи я пронизаха с такава сила, че тя извърна глава.

— Мога да понеса всичко, което ще сторите с мен — продължи спокойно тя, — но ако очаквате да ви моля за пощада, трябва да ви съобщя, че напразно се надявате.

Ръката му пусна нейната и се вдигна към лицето й. Помилва леко брадичката и я обърна, за да го погледне отново в лицето.

Фиона се скова цялата при това интимно докосване. Веднага намрази ръката му върху кожата си.

— Коя сте вие? — попита шепнешком Майлс.

Младата жена изправи гърба си и от очите й лумна дива омраза.

— Аз съм ваш враг. Името ми е Фиона Чатауърт.

Тъмна сянка пробяга по лицето му и отлетя много бързо. След дълга пауза той свали ръката си от бузата й, направи крачка назад и пусна и другата й ръка.

— Можете да запазите брадвата, ако се чувствате по-сигурна с нея, но аз няма да ви пусна да си отидете.

Очевидно смяташе, че разговорът им е завършен, защото й обърна гръб и отиде към средата на шатрата, Фиона светкавично вдигна платнището, за да излезе навън, но Майлс и този път беше по-бърз от нея. Пръстите му стиснаха китката й.

— Няма да ви пусна да си отидете — повтори той и в гласа му имаше ледена решителност. Погледът му се плъзгаше по голите й крака. — Не сте облечена и не бива да бягате в този вид. Останете с мен и аз ще изпратя някого от мъжете да ви купи дрехи.

Фиона издърпа ръката си. Слънцето тъкмо залязваше и здрачът правеше мъжката фигура още по-тъмна и заплашителна.

— Не искам да ми купувате дрехи. Няма да взема нищо от семейство Аскот. Брат ми ще…

Погледът му потъмня и тя замлъкна насред думата.

— Не споменавайте пред мен името на брат си. Той уби сестра ми. — Ръката му се сключи още по-здраво около китката й. — Настоявам да ме последвате в шатрата. Мъжете ще се върнат скоро и не е прилично да ви гледат в този вид.

— Какво значение има? — изфуча разярено Фиона. — Нали хората като вас имат навика да хвърлят пленниците си на рицарите, след като са ги използвали до насита?

Тя не беше сигурна, но за миг повярва, че по студеното лице на Майлс се е плъзнала усмивка.

— Чуйте, Фиона… — започна той и изведнъж млъкна. — Елате с мен в шатрата. Там ще продължим този интересен разговор. — Огледа високите дървета, които хвърляха синкави сенки върху тялото на младата жена, и отново се намръщи. — Гай! — изрева той с толкова гръмък глас, че Фиона се сгърчи, сякаш я беше ударил.

Великанът излезе от сянката. Хвърли небрежен поглед към Фиона и се обърна с усмивка младия си господар.

— Изпрати някого в селото и му кажи да купи прилични женски дрехи — нареди спокойно Майлс. — Дай му достатъчно пари. — Тонът, с който разговаряше с този мъж, се различаваше значително от този, с който говореше на нея.

— Нека и аз отида в селото с него — намеси се бързо Фиона. — Ще говоря с брат си и той ще ви бъде благодарен, че сте ме освободили, без да ми сторите зло. Това ще означава край на враждата между Аскот и Чатауърт.

Майлс се обърна към нея и очите му станаха корави и студени.

— Не ме молете, Фиона.

Без да помисли, тя размаха брадвата над главата си и се прицели в главата му. С бързо движение, плод на дълги и упорити упражнения, младият мъж изтръгна оръжието от ръката й, запрати брадвата настрана и я привлече в прегръдката си.

Фиона нямаше намерение да играе по свирката му. Тъй като знаеше, че много мъже изпитват удоволствие от съпротивата и сълзите на жените, тя се скова в прегръдката му и отново изпита омраза към докосването на дрехите му до голата й кожа. Голият й крак беше притиснат между неговите и това я ядоса още повече.

Майлс я занесе в шатрата и я положи внимателно върху койката.

— Защо си направихте труда да ми купувате дрехи? — изсъска гневно тя. — Не е ли по-добре да ме изнасилите тук, на кожата, като животно, каквото без съмнение сте?

Майлс й обърна гръб и наля двe чaши вино от сребърната гарафа на масата.

— Фиона — проговори бавно той, — ако не престанете да ме предизвиквате, сигурно ще се поддам на чара ви и ще ви любя. — След малко се обърна, отиде при нея и седна на ниското столче до леглото. — Виждам, че сте имали тежък ден. Сигурно сте гладна и жадна. Пийнете малко вино. — Усмихна се и й подаде пълната чаша.

Фиона я блъсна настрана, виното се разплиска и изцапа скъпоценните килими, които покриваха пода на шатрата. Майлс погледна равнодушно грозното червено петно и отпи голяма глътка вино.

— Какво да правя сега с вас, Фиона?