Фиона

ДЕВЕТА ГЛАВА

Фиона седеше сама в една от стаите в замъка на Макгрегър. Дебелата дъбова врата беше зарезена. Помещението беше почти голо, имаше само огромно легло, скрин за дрехи и три стола. На една от стените беше иззидана камина, пълна с цепеници, но огънят не беше запален и в каменната стая беше студено и неуютно.

Фиона седеше трепереща на един стол, загърнала раменете си с плейда на Алисия, притиснала колене към гърдите си. Бяха минали няколко часа, откакто Макгрегър я доведе в тази стая, хвърли я на леглото и излезе навън, без дори да я погледне. Не й донесоха ядене, нито вода, за да се измие, а кучето на Алисия се обърна и избяга още щом видя крепостта на Макгрегър. Фиона беше толкова възбудена, че дори не се опитваше да заспи. Умът й работеше трескаво.

Когато през тежката дъбова врата проникна познат глас, тя изпита безкрайно облекчение, но в следващия миг се укори за глупостта си. Майлс Аскот беше неин враг. С нищо не беше по-различен от другите.

Когато Майлс отвори вратата и влезе с енергични крачки в стаята, тя беше готова да го посрещне. Тежката медна чаша, обкована със сребро, която красеше камината, беше чудесно оръжие.

Майлс я улови с лявата си ръка и продължи пътя си към стола й. Фиона сграбчи светкавично дългия щит, който висеше на стената точно над главата й, и го хвърли срещу него, но Майлс го улови с дясната си ръка.

Тя се изсмя злобно, грабна изкривения шлем от перваза на камината и замахна с все сила, за да го удари по главата. Ръцете му бяха заети с първите два предмета. Ала преди да е успяла да успяла да хвърли шлема, Майлс беше при нея и я грабна в прегръдката си.

— Ако знаеш как се тревожех за теб — прошепна прегракнало той, скрил лице в косата й. — Защо избяга? Няма ли най-после да поумнееш? Шотландия не е като Англия. На всяка крачка дебнат опасности.

Той я държеше здраво, но не така, че да й даде повод да се отбранява. Дори напротив, Фиона изпита внезапно желание да се притисне по-силно до гърдите му. Тя не се помръдна, защото не искаше прегръдката да свърши. Ала когато чу глупавата му забележка, побесня от яд.

— Нападнаха ме вълци, едва не полетях в пропастта, онзи мъж ме метна на рамото си като чувал жито — а вие сте седнали да ми обяснявате, че на всяка крачка дебнат опасности!

Майлс помилва слепоочието й и тя не се възпротиви на ласката му. В очите му грееше необикновена светлина.

— О, Фиона, защо сама си създаваш проблеми?

— Не съм ви молила да ме предадете в ръцете на враговете ми или да ме отмъкнете като пленница в тази дива страна. А що се отнася до онзи грубиян…

Майлс я прекъсна енергично:

— Макгрегър не може да ви прости, че сте се нахвърлили върху него със собствения му нож. Преди няколко месеца едва не умря, защото Алисия остави инициалите си върху кожата му.

— Какво? Но те са приятели!

Майлс отвори уста да отговори, но в този миг в стаята влязоха двама загорели от слънцето шотландци, понесли тежко дъбово ведро. Зад тях вървяха половин дузина жени, които носеха кофи с топла и студена вода. Последната едва крепеше тежката табла с чинии и чаши.

— Тъй като познавам страха ви от водата, си позволих да наредя да ви приготвят банята — обясни с усмивка Майлс.

Фиона се нацупи, обърна му гръб и се загледа в незапалената камина.

Когато жените и мъжете излязоха от стаята, Майлс сложи ръка на рамото й и заговори настойчиво:

— Трябва да се окъпете, докато водата е топла, Фиона.

Тя се обърна като ужилена.

— Защо смятате, че за вас ще направя нещо, което не съм правила за другите мъже? Аз избягах от вас, а сега вие стоите пред мен и ме гледате, сякаш очаквате да се хвърля на шията ви, защото сте ме последвали дотук. Каква разлика има дали съм пленница на Макгрегър или на Аскот? Ако трябва да бъда честна, ще ви кажа, че предпочитам затвора на Макгрегър.

Майлс вирна брадичка и очите му потъмняха.

— Мисля, че е време да изясним някои неща, Фиона. Проявих невероятно търпение и внимание към вас. Не казах нито дума, когато счупихте пръстите на бедния сър Гай. Споделих сина си с вас, допуснах да вдигнете под тревога целия клан Макарън, а сега едва не наранихте тежко напълно невинния Макгрегър. Мирът между двата клана е съвсем нов и още е много крехък. Можехте с един необмислен удар да разрушите онова, което Стивън изгради с безкрайни усилия и търпение. Я се погледнете, Фиона! Защо не поискате огледало? Цялата сте в кръв, изтощена сте до смърт и приличате на сянка. Мисля, че е крайно време да сложа спирачки на своенравието ви.

— Да сложите… — изсъска вбесено тя. — Да не би да смятате, че искам да остана ваша пленница? Разбирате ли ме? Няма ли най-после да проумеете какво искам? Искам да се върна у дома при Роджър и ще направя всичко, за да го постигна!

— У дома! — процеди през зъби Майлс. — Имате ли изобщо представа какво означава думата дом? Къде сте се научили да чупите пръстите на мъжете? Къде сте се научили да си служите така сръчно с най-различни видове оръжия? Кой ви е втълпил, че всички мъже са зли и трябва да се пазите от тях? Защо се чувствате омърсена от всяко мъжко докосване?

Фиона го погледна мрачно.

— Едмънд е мъртъв — отговори след малко тя.

— Докога ще живеете в облаците, Фиона? — прошепна Майлс и очите му омекнаха. — Защо виждате само онова, което искате да видите? — Той въздъхна и й подаде ръка. — Елате да се изкъпете, защото водата ще изстине.

— Няма да се окъпя — отговори спокойно тя.

Вече би трябвало да е свикнала с невероятно бързите реакции на Майлс, но той и този път я свари неподготвена.

— Сега вече край, Фиона — проговори ледено той, хвана влажния плейд и го дръпна от раменете й. — Постарах се да бъде търпелив и любезен, но от днес нататък ще почна да ви обучавам в послушание — и в доверие. Нищо лошо няма да ви сторя. Никога не съм бил зъл с жените. Но не мога да допусна да се самоунищожите.

С тези думи той сграбчи деколтето на роклята й, разкъса го и разголи гърдите й. Фиона пое шумно въздух, закри се, доколкото можеше, и отскочи настрана.

Майлс я улови без усилия и с още две движения я съблече напълно. Без да погледне тялото й, той я вдигна на ръце и я отнесе до коритото, пълно с топла вода.

Положи я внимателно, взе една кърпа, насапуниса я и започна да мие лицето й.

— Ако се браните, ще напълните очите си със сапун — промълви равнодушно той и тя се постара да остане неподвижна.

Стиснала здраво устни, Фиона му позволи да измие горната част на тялото й. Радваше се, че сапунената пяна скрива червенината на лицето й, когато ръцете му се плъзнаха по гърдите й.

— Как се наранихте? — попита делово той, докато сапунисваше левия й крак и се стараеше да не докосва коляното, където беше зейнала доста дълбока рана.

Фиона се наслаждаваше на банята и реши, че няма причина да не го удостои с отговор. Облегна се назад и му разказа какво беше преживяла на пътеката в крайбрежната скала. Когато беше стигнала до средата на разказа си, усети между пръстите си чаша и жадно изпи студеното вино. Алкохолът я удари право в главата и настроението й се повиши.

— Раб остана при мен — завърши тя и изпразни чашата до дъно. — Кучето разбра, че не искам да се върна при Алисия, и ме отведе при приятелите й. — Виното беше чудесно и тя изпита благодарност към Раб, който я бе довел при Макгрегър. — Знаете ли, Майлс — продължи меко тя и изобщо не забеляза, че той много се зарадва да чуе името си, — не мога да разбера защо не биете жените. Мисля, че не познавам нито един мъж, който не прибягва до насилие, за да удовлетвори страстта си.

Майлс миеше внимателно петите й.

— Може би аз използвам друг вид насилие.

Той не пожела да каже нищо повече и за известно време в стаята се възцари мълчание, Фиона не забелязваше, че пие чаша след чаша и е изпразнила почти цялата гарафа.

— Защо днес не възразихте на брат си, когато ви укоряваше? Или беше вчера сутринта?

Майлс прекъсна за миг работата си и това беше единственият знак, че е разбрал въпроса й. Фиона никога не беше пожелавала да узнае нещо за личните му работи, а сега проявяваше интерес към семейните му отношения.

— И тримата ми братя са невероятно упорити. Гевин вярва единствено в собственото си мнение, а Рейн си въобразява, че е мъченик на всички изгубени каузи.

— Остана Стивън — напомни му тя, отпи голяма глътка вино и го погледна през полуспуснатите си мигли. Никога не беше вярвала, че ще се наслаждава на мъжките ръце върху тялото си.

— Стивън заслепява хората около себе си с постоянна готовност за споразумение, което почива върху взаимни компромиси. Ако обаче го погледнем по-отблизо, ще разберем, че винаги успява да прокара собственото си становище. Освен това се подиграва на нещата, които са много важни за другите хора.

Фиона помисли малко върху отговора му.

— А вие сте изтърсакът. Без съмнение, те гледат на вас като на незряло хлапе, което трябва да поучават и надзирават.

— И с вас ли се отнасяха така? — попита шепнешком Майлс.

Виното и топлата баня развързаха езика й.

— Роджър смята, че жените нямат разум. Твърди, че, тъй като съм жена, половината от мозъка ми липсва. Другата половина е налице, но той не я забелязва, защото помни как ме е държал на коленете си като бебе. Когато му разказах за мръсните шеги на Едмънд, той не знаеше дали да ми повярва или не. Имам чувството, че просто не желаеше да чуе какви ги върши собственият му брат.

— Проклятие! — извика след малко тя и направи опит да стане. После рязко захвърли чашата и тя се разби в каменната стена. — Аз съм само наполовина жена. Знаете ли какво ми беше, когато гледах Алисия и брат ви! Двамата се смеят, разменят си нежности, когато никой не ги вижда, флиртуват като току-що влюбени. А аз… Всеки път, когато ме докосне мъж, ми идва да…

Тя млъкна и очите й се разшириха от внезапното прозрение. Главата й беше напълно замаяна.

— Искам да ме любите, Майлс Аскот — прошепна дрезгаво тя. — Искам да отнемете страха ми.

— Точно това смятах да направя — отговори прегракнало той и я привлече в прегръдката си.

Фиона не беше излязла от ведрото и когато устата на Майлс завладя устните й, тя отговори на целувката му — целуна го с цялата страст, с целия гняв, който изпитваше, задето беше лишена от нормално отношение към любовта. Докато другите жени се учеха да флиртуват, братът на Фиона си играеше грубо с нея, обещаваше невинната си малка сестричка на всеки от пияните си приятели, и тя започна да се отбранява с оръжие от грубите им нападки. Успя да опази скъпоценната си невинност — но за какво? За манастира? За живота, който ставаше все по-мъчителен и който един ден щеше да я превърне в камък — в необичана, безполезна стара жена.

Майлс не бързаше. Дори се опитваше да овладее буйните й чувства, защото съзнаваше, че тя може да си причини болка, като притиска устните си към зъбите му. Ръцете му милваха успокоително мокрия й гръб, връхчетата на пръстите му галеха чувствителните места по гръбнака.

Устните му се придвижиха към ъгълчето на устата й, езикът му докосна нейния, после се плъзна по бузите й, за да опита вкуса на кожата. Ръцете му не преставаха да милват гърба.

Фиона отметна глава назад и настрана и позволи на Майлс да захапе нежно шията и рамото й. Може би това беше истинската причина, поради която досега не бе позволила на никой мъж да я докосне. Може би винаги беше знаела, че ще се отдаде по този безсрамен, греховен начин на мъжа, който бе съумял да я победи без насилие.

— Майлс — шепнеха устните й, — Майлс!

— Тук съм, любов моя — прошепна в отговор той и загриза ушенцето й.

С бързо движение той я вдигна от ведрото и я отнесе на леглото. Тялото й беше мокро, косата висеше на студени кичури по раменете й; но Майлс я уви с голяма кърпа и започна да я разтрива, за да я стопли и изсуши. Енергичните му движения изпратиха потоци топлина по тялото й. Навсякъде, където я докосваше, пламваше огън и Фиона искаше още и още. Имаше да наваксва много години лишения.

Изведнъж Майлс полегна до нея, гол, великолепната му кожа беше топла, тъмна и изкушаваща.

— Аз ти принадлежа, Фиона, както ти ми принадлежиш — пошепна той и сложи ръка на гърдите й.

— Колко много косми — засмя се весело тя. — Толкова много косми. — После зарови пръсти в къдравите косъмчета на гърдите му и ги дръпна доста силно. Майлс се приближи до нея и обгърна с ръка златното й тяло.

— Как се чувстваш? — попита през смях тя.

— Скоро ще разбереш. — Майлс се усмихна и обясни: — Когато се съединим, в очите ти вече няма да има страх.

— Да се съединим… — прошепна невярващо тя, докато Майлс целуваше тила й. Устните му останаха дълго на шията й, после се плъзнаха надолу по ръката и езикът му закръжи във вдлъбнатинката на лакътя. Фиона едва не извика. Никога не беше усещала тези странни тръпки, които излизаха сякаш от връхчетата на пръстите й, минаваха през гърдите и отиваха към другата ръка.

Тя лежеше тихо, с разперени ръце и затворени очи. Когато Майлс я докосна по корема, краката й се разтвориха от само себе си. Тези силни ръце, които умееха светкавично да размахат меча, да пазят децата от рани, да укротяват и най-буйните коне, се оказаха невероятно нежни и внимателни и бавно, много бавно разгаряха в тялото й буен огън.

Когато ръката му се отмести от шията й, тя се обърна настрана и целуна дланта му, после улови ръката му с две ръце и започна да я милва и целува. Вкуси я със зъби, наслади се на твърдостта на кожата му, езикът й опита косъмчетата от опаката страна.

Беше възнаградена с първичен стон, който накара сърцето й да забие като лудо.

— О, Фиона! — простена мъжът. — Само ако знаеш колко дълго те чаках…

Фиона усети, че не иска да чака повече. Без да съзнава какво прави, тя се опита да се претърколи върху тялото на Майлс, но той не й позволи. Вместо това впи устни в гръдта й и новото усещане беше толкова силно, че тя се изви като дъга и едва не падна от леглото.

Майлс се засмя тихо на реакцията й и тя усети как смехът му се разнесе по цялото й тяло. Любов и смях, каза си доволно тя. Това беше внесъл в живота й Майлс.

Устните му, които се движеха по гърдите й, скоро заличиха всички останали усещания. Той възседна хълбоците й и я вдигна към себе си. Ръцете му стискаха тънката й талия, Фиона отговаряше несъзнателно на милувките му и когато ръцете му й показаха как да движи хълбоците си, веднага се нагоди към ритъма му. Дишането й се ускори, ръцете й стиснаха до болка раменете на Майлс, пръстите й се впиха в коравите мускули. Тя усещаше цялото му тяло, топло и кораво, което я обгръщаше сякаш от всички страни и я движеше в непознат чувствен ритъм.

— Майлс — прошепна тя и ръцете й се плъзнаха в косата му. Движението, с което привлече лицето му към своето, беше почти грубо, но той не се разсърди. Устните й намериха неговите и целувката, която последва, изрази цялата й страст. Кожата й беше покрита с пот, с гореща, солена пот.

Фиона вдигна високо коленете си, обхвана с крака хълбоците на Майлс и се наслади на бавното му проникване в утробата й.

Тя не усети болка, тъй като беше повече от готова за него, но се разтрепери като лист от силната си реакция. Майлс остана неподвижен, макар че едва удържаше треперенето си, и изчака Фиона да се задвижи първа в ритъма, на който я беше научил с ръцете си.

Първият им любовен акт протече бавно. Само след секунди Фиона потъна цялата в морето на страстта, за чието съществуване дори не беше подозирала. Майлс ускори ритъма, тя се надигна срещу него, обви го с краката си и се отдаде изцяло на удоволствието от движенията му. Внезапно тялото й експлодира със заслепяваща светкавица и краката й затрепериха като в треска.

— Спокойно — прошепна Майлс, опря се на лакът и започна да милва слепоочието й. — Спокойно, ангеле мой. Тук си на сигурно място. — След малко той се отдели от нея и я прегърна нежно. — Ти си ангелът, който ми е отреден — продължи нежно той. — Моят ангел на дъжда и на светкавицата.

Фиона не разбра добре смисъла на думите му, но осъзна, че за първи път в живота си може да се чувства спокойна и защитена. Заспа почти веднага, тялото й толкова плътно притиснато до Майлс, че едва можеше да диша.

Когато се събуди, Фиона се протегна доволно, усети всяко мускулче по тялото си и потръпна от болка, когато се докосна до израненото си коляно. Отвори очи, видя дълга маса, на която бяха наредени димящи купи и чинии, подуши миризмата на ядене и си каза, че никога не е била толкова гладна. Грабна от пода плейда на Алисия, наметна се небрежно и се запъти към масата.

Тъкмо беше захапала парче пушена сьомга, когато вратата се отвори и влезе Майлс. Фиона замръзна на мястото си и несъзнателно закри с ръка устата си. Едва сега си спомни какво бе станало миналата нощ. В тъмните очи на Майлс светеше недвусмислено задоволство и гневът й пламна с дива сила. Преди да е успяла да изясни чувствата си, Майлс се втурна към нея и захвърли надалече шотландската наметало, в което се беше увила.

Какво право има да се отнася така с мен! — помисли си Фиона и едва не се задави със сьомгата, когато отвори уста да протестира. Разбира се, че имаше право. След като миналата нощ тя беше отговорила безсрамно на страстта му, той имаше пълното право да я смята за своя собственост и да си мисли най-лошото за нея. От своя страна обаче, тя имаше пълното право да изтрие от лицето му самодоволната усмивка.

Фиона изобщо не помисли какво прави; съвсем близо до нея имаше чинии с топли, меки тортички, прясно опечени, със златиста коричка, украсени с плодове. Докато очите й му се усмихваха, тя грабна една тортичка и я хвърли право в лицето му.

Майлс не очакваше това нападение и сладкишът улучи бузата му, изпръска цялото му лице и по шията и гърдите му потече топъл, лепкав черешов сок.

Фиона се усмихна доволно. Глупавият израз на Майлс я обезщети напълно за случилото се през нощта. Той беше напълно сащисан. Потискайки с мъка кискането си, тя продължи да хвърля по главата му плодови тортички, които падаха и се размазваха навсякъде по тялото му и дори по стола, който беше зад него.

Майлс я погледна втренчено и Фиона спря за миг, защото не можа да разгадае изражението в очите му. След секунди той се освободи от дрехите си и закрачи тържествено към нея. Наметалото, което беше увила около тялото си, се търкаляше по пода и очите й се разшириха от ужас, защото нямаше с какво да се закрие. Тъй като тортичките бяха свършили, тя започна да мята по него пастети. Не беше много сигурна, но почти повярва, че в сивите му очи свети желание за убийство.

Майлс не се стресна от новата бомбардировка. Само се навеждаше, когато пастетите заплашваха да улучат лицето му. Цялото му тяло беше покрито със смес от праскови, череши, ябълки, сливи и фурми, кремът се стичаше към краката му. Какъв ли ще е на вкус, помисли си безсрамно Фиона.

Когато стигна до масата, пронизващите му очи задържаха погледа й и тя замръзна на мястото си. Майлс прескочи масата, застана пред нея и Фиона спря да диша. Ала докато го наблюдаваше, една голяма, сочна череша се плъзна по челото му и остана за момент на върха на носа, преди да падне на пода. Фиона не можа да се удържи и се закиска.

Бавно и много нежно Майлс я взе в прегръдката си.

— Господи, Фиона — прошепна дрезгаво той, — ти си невероятна!

Когато устните му наближиха нейните, Фиона затвори очи и си припомни какво беше изпитала през нощта. Майлс я преви назад и Фиона се поддаде на силата му. Той имаше власт над нея. Трябваше само да я докосне и тя започваше да трепери.

Тя отвори устни и зачака целувката му, но напразно. Вместо това Майлс започна да размазва по лицето й сладка, лепкава маса — крема от една прасковена тортичка. Докато плодовете се стичаха към ушите й, тя отвори стреснато очи. Пое дълбоко дъх и видя над себе си дяволската му усмивка.

Преди да е успяла да протестира, Майлс я вдигна на ръце и я сложи върху масата — точно в средата на втория поднос с плодови тортички, фруктите се полепиха по краката й. Ръцете й бяха целите в крем, от брадичката й капеха праскови, косата й залепна за тялото.

Изпълнена с отвращение, Фиона вдигна ръце и започна да ги трие една в друга. Ала когато забеляза, че не постига почти нищо, реши да промени тактиката си и изяде два парчета ябълка, залепнали за китката й.

— Мисля, че са прекалено сладки — проговори съвсем сериозно тя и погледна укорно Майлс. — Напомни ми да се оплача на готвача.

Майлс, който стоеше гол пред нея, й показа ясно, че мислите му не са при сладкишите. Очите на Фиона се разшириха с добре изиграно възмущение. Беше й трудно, ако не невъзможно, да запази достойнството си сред това лепкаво море от плодови тортички. Тя се предаде и разтвори ръце, за да приеме любимия си.

Когато започна да го целува по тила и едва не се задави с една черешова костилка, двамата избухнаха в луд смях. Майлс започна шумно да яде прасковите по челото й, а тя захапа жадно сливата, която беше залепнала за рамото му. Майлс я сграбчи, претърколи се по гръб, без да обръща внимание на оглушителното тракане на чиниите и чашите, и я сложи върху набъбналата си мъжественост. Смехът престана, когато двамата се отдадоха изцяло на любовния акт. Любиха се страстно и буйно, като на два пъти променяха положението си.

Фиона дълго лежа върху него неподвижна, изтощена и слаба, готова по-скоро да умре, отколкото да събере сили, за да се вдигне от тялото му. След малко Майлс я вдигна с недоволно ръмжене, махна от кръста си малката глинена купа, пълна със сос, която се беше впила дълбоко в плътта му, и ядосано я хвърли на пода.

Фиона стана и с отсъстващ вид започна да бърше бедрата си.

— Иглеждате невероятно, Майлс Аскот — проговори тържествено тя и измъкна едно рохко яйце от косата му. Жълтъкът се стичаше по челото му.

— С тези одежди не вярвам да ви допуснат в двореца, мадам — отговори със същия тон той.

— Какво ли ще каже любезният ни домакин? — попита предпазливо Фиона, отдели се от него и седна на масата с кръстосани крака, за да огледа помещението. Стените, подът и мебелите бяха покрити с размазани тортички, а на масата цареше ужасен хаос — съдовете бяха преобърнати, съдържанието им се изливаше на пода, само две големи купи в края на масата бяха оцелели, Фиона пропълзя към тях и изписка високо, когато Майлс я ощипа по дупето. Върна се след малко и посочи доволно пилешкото месо в чинията, сварено в бадемов сос. Беше донесла и голямо парче бял хляб.

Майлс, който продължаваше да лежи по гръб на масата, се подпря на лакът и я изгледа подигравателно.

— Още ли си гладна?

— Ако не хапна нещо, ще умра от глад — отговори сериозно тя, извади една лъжица под гърба му и я потопи в соса. Когато Майлс я погледна умолително, тя се приближи до него и започна да го храни. — Гледай само да не ти стане навик — предупреди го тя между две хапки.

Майлс се усмихна и нежно целуна пръстите й. Фиона претърси отново масата и успя да събере достатъчно храна за двамата. Заповяда на Майлс да я държи за глезените и увисна през ръба на масата, за да спаси едно печено пиле, заклещило се в плетен стол. Майлс упорито отказваше да се храни сам и тя беше „принудена“ да му слага хапките в устата.

— Не съм очаквала, че си такъв безделник — проговори пренебрежително тя и се протегна. Плодовете по тялото й започваха да засъхват и навсякъде я сърбеше.

— Знаеш ли какво ти трябва сега — промърмори с усмивка Майлс. — Трябва ти…

— Не желая да чувам безсрамните ви препоръки, Аскот! — прекъсна го сърдито тя. — Снощи ме напихте и ме нападнахте в коритото, докато се къпех. А сега… ето какво ми сторихте! — Нямаше думи, с които да опише ароматния хаос наоколо. — Проклятие! — изсъска тя и се опита да отлепи поне част от кремовете по тялото си. — Няма ли поне капчица здрав разум у теб?

— Нито една — увери я тържествено той, скочи от масата и отиде при дрехите си. — Знаеш ли, наблизо има езеро. Какво ще кажеш да поплуваме малко?

— Но аз не мога да плувам.

Майлс стисна китката й и я издърпа от масата.

— Аз ще те науча — обеща той и тонът му беше толкова похотлив, че Фиона избухна в смях.

— Под водата ли? — попита тя и когато Майлс се замисли сериозно над въпроса, тя забрави да гледа в краката си и се подхлъзна в едва локва хайвер. Успя да се хване за ръба на масата, за да не падне, после навлече една карирана пола, върху нея жълта риза и хвърли на раменете си шотландското наметало. Дрехите също бяха изцапани с разноцветен крем.

— Дали и аз изглеждам като теб? — попита смутено тя, докато чистеше плодовете от косата си.

— Бих казал, че изглеждаш много по-зле от мен — засмя се той. — Но не се безпокой, никой няма да ни види. — С тази тайнствена забележка той отиде до завесата отсреща, дръпна я и разкри каменна стълба, вдълбана в дебелата стена. После хвана ръката на Фиона и я поведе по стръмните стъпала към тайния изход.