Фиона

ТРЕТА ГЛАВА

Фиона се изненада много, като видя, че палатките са вдигнати и товарните животни са готови за път. Понечи да попита Майлс къде възнамерява да я отведе, но се сдържа. Седеше гордо изправена на седлото, за да не се докосва до него, и отказваше да разговаря.

Той поведе коня далече от чакащите мъже към една полянка в гората. Сър Гай остана на мястото, където беше лагерът. На полянката имаше наредена маса, отрупана с чинии и купи, от които се издигаше пара. Дребният възрастен мъж, който нареждаше приборите, се оттегли покорно още при първия знак на Майлс.

Младият мъж слезе от коня и подаде ръка на Фиона; но тя не му обърна внимание и скочи леко на земята. Направи го много внимателно, за да не падне втори път в безсъзнание.

— Готвачът ми е приготвил нещо за хапване — рече с усмивка Майлс, взе ръката й и я поведе към масата.

Фиона издърпа ръката си и разгледа изкусно приготвените ястия. Мънички задушени пъдпъдъци върху легло от ориз, залети със сметанов сос. На друго плато бяха подредени пресни стриди, твърдо сварени яйца в шафранов сос, парченца солена шунка, прясно опечен хляб, риби, пълнени с орехи и лук, печени ябълки, тортички с крем и пудинг с боровинки. Учудването й беше безкрайно и тя забрави за миг сдържаността си, когато се обърна към него с думите:

— Винаги ли пътувате с толкова богати запаси от храна?

Майлс я хвана отново за ръката и когато тя побърза да се освободи, отново й се зави свят и едва не падна.

— Това ядене е приготвено за вас, Фиона — рече той и й помогна да седне. — Няма да ви позволя да гладувате.

— И какво ще сторите, за да ми попречите? — попита уморено тя. — Ще сложите краката ми в нагорещени въглища? Или имате свои собствени методи да принуждавате жените да ви дадат онова, което желаете от тях?

По лицето на Майлс пробяга тъмна сянка, веждите му се сключиха. Той я сграбчи за раменете и я изправи на крака.

— Наистина имам свой собствен метод да наказвам.

Фиона никога не беше виждала този израз на лицето му: в очите му почти не остана сиво, защото запламтяха като два малки сини огъня. Той се приведе към нея, докосна тила й с устни и не обърна внимание на реакцията й, когато тя се скова и се опита да се откъсне от него.

— Имате ли представа колко сте привлекателна, Фиона? — прошепна той съвсем близо до тила й. Устните му се плъзнаха нагоре почти без да докосват кожата, само я облъхваха с топлина, докато дясната ръка милваше разголеното й рамо. Пръстите му се мушнаха бавно под разкъсания плат и погалиха горната част на гърдата й, зъбите му нежно се впиха в крайчеца на ушенцето й. — Много искам да ви прегърна, Фиона — прошепна той толкова тихо, че младата жена повече усети думите, отколкото ги чу. — Много искам да разтопя ледената ви броня. Искам да докосвам и милвам всяка пора на кожата ви. Искам да ви гледам и да направя така, че и вие да ме гледате със същия копнеж, който пламти в моето сърце.

Фиона остана неподвижна, без да се противи на милувките, и както винаги не изпита нищо при това интимно докосване. Поведението му не я отблъскваше, тъй като дъхът му беше свеж и той не й причиняваше болка; но тя не усети нито топлина, нито надигащо се желание, за каквито й бяха разказвали кискащите се момичета в манастирското училище.

— Ако ви обещая да се храня, ще престанете ли да ми досаждате? — попита хладно тя.

Майлс се дръпна настрана и впи изпитателен поглед в лицето й. Фиона се напрегна още повече, защото знаеше от опит, че сега ще я засипе с обидни думи и ругатни. Всички мъже досега бяха реагирали с обиди, когато откриваха, че тя не се е поддала на настойчивите им милувки.

Ала Майлс само се усмихна нежно, помилва още веднъж бузата й и й предложи ръка, за да я настани на трапезата. Тя не обърна внимание на учтивостта му и седна сама, като бързо извърна глава, защото не искаше мъжът да забележи учудването й.

Той я обслужи сам, сложи най-хубавите късчета на красива сребърна чиния и се усмихна, като я видя как се нахвърли на храната.

— Сега сигурно се радвате, че сте ме спасили от гладна смърт? — попита подигравателно тя. — Брат ми ще ви бъде много благодарен, ако ме върнете в добро състояние.

— Няма да ви върна — отговори съвсем тихо Майлс.

Фиона събра всичките си сили, за да скрие страха си, и продължи да се храни.

— Ако ме върнете, Роджър ще плати всеки откуп, който поискате.

— Няма да взема нито стотинка от убиеца на сестра ми — отговори задавено Майлс.

Фиона хвърли на масата пъдпъдъка, който ядеше.

— За втори път чувам тези думи. Аз не знам нищо за вашата сестра!

Майлс вдигна лице към нея и очите му бяха корави като стомана.

— Роджър Чатауърт се опита да отнеме жената на брат ми Стивън, обещана му лично от краля, и когато Стивън излезе на двубой, за да запази годеницата си, брат ви го нападна в гръб.

— Не! — изплака Фиона и скочи от столчето си.

— Стивън победи Чатауьрт на турнир, но отказа да го убие; за да му отмъсти, Роджър отвлече сестра ми, а по-късно и съпругата на Стивън. Той изнасили сестра ми и тя скочи от прозореца, защото не можа да понесе безчестието си.

— Не, не, не! — изкрещя Фиона и притисна ръце към ушите си.

Майлс скочи от стола си, хвана ръцете й и ги задържа здраво.

— Вашият брат Брайън беше влюбен в сестра ми и когато тя се самоуби, той освободи снаха ми и лично отнесе трупа на сестра ми в нашия замък.

— Вие лъжете! Вие сте зъл! Пуснете ме веднага!

Майлс я привлече по-близо до себе си и я притисна до гърдите си.

— Не е приятно да чуеш, че човек, когото обичаш, е сторил толкова много злини.

Фиона имаше богат опит и притежаваше неизчерпаем запас от хватки, с които се освобождаваше от натрапчивите мъже, а Майлс не познаваше нито една жена, която да се противи на прегръдката му. Тя вдигна коляно, заби го между краката му и той я пусна веднага.

— Проклета да сте, Фиона! — изпъшка той и се облегна на масата.

— Проклет да сте, Аскот! — отговори със същите думи тя, грабна една гарафа вино от масата и я хвърли по главата му, после се обърна да избяга.

Майлс се приведе, за да избегне удара, и със същото движение улови ръката й.

— Няма да ми избягате — проговори през зъби той и отново я привлече към себе си. — Ще ви накарам да разберете, че хората от семейство Аскот нямат никаква вина за тази вражда. Ще го направя дори ако трябва да умра.

— Представата за вашата смърт е първата ми приятна мисъл от дни насам.

За секунда Майлс затвори очи, сякаш безмълвно се молеше за помощ. Когато отново погледна към нея, беше възвърнал самообладанието си.

— Когато се нахраните, тръгваме на път. Отиваме в Шотландия.

— Какво…! — започна тя, но той сложи пръст на устните й.

— Да, ангеле мой. — Гласът му преливаше от сарказъм. — Ще прекараме известно време при брат ми и жена му. Искам да се запознаете със семейството ми.

— Знам повече от достатъчно за семейството ви. Всички сте…

Този път Майлс я целуна и ако не реагира, Фиона поне не се възпротиви на интимността му.

Много часове яздиха с бавно, но постоянно темпо. Десетките мулета, натоварени с мебели, дрехи, храна, оръжия и брони, не допускаха по-бързо пътуване.

Фиона имаше свой кон, но той беше привързан за седлото на Майлс с дебело въже. Той се опитваше да поведе разговор, но тя се бе обвила в упорито мълчание. Мисълта й беше заета с онова, което бе чула за деянията на брат си. Всъщност, по-точно беше да се каже, че се опитваше да не мисли за Роджър.

През последните две години връзките й със семейството се ограничаваха в кореспонденция с Роджър и с клюките, които носеха пътуващите музиканти. Разбира се, те знаеха, че имат насреща си жена от семейство Чатауърт, и не смееха да й разказват за злините, сторени от близките й.

Грамадното семейство Аскот обаче беше друга тема. Певците го възпяваха в баладите си, носеха се какви ли не слухове. Най-големият брат Гевин захвърли красивата Лилиан Валенс и в отчаянието си тя се омъжи за Едмънд Чатaуърт. Фиона помнеше как помоли Роджър да осуети точи брак, защото бедната жена не заслужаваше да се обвърже с негодник като Едмънд. Брат й отговори, че не е в състояние да се бори с главата на семейството. След няколко месеца Гевин Аскот се ожени за невероятно богатата наследница на семейство Рейвдаун, а след убийството на Едмънд ревнивата му съпруга изсипа врящо масло върху лицето на бедната Лилиан Чатауърт. Фиона изпрати сърцераздирателно писмо на брат си, в което го молеше да приеме в дома си нещастната вдовица, и Роджър се отзова на молбата й.

Само след година Роджър й писа, че шотландската наследница Алисия Макарън помолила настойника си да се омъжи за него, Роджър Чатауърт, но Стивън Аскот принудил бедното момиче да стане негова съпруга. Роджър извикал Стивън на двубой, за да защити честта на младата Макарън, но по време на турнира Стивън се престорил, че с бил нападнат коварно в гръб, и опетнил доброто име на Роджър и славата му на опитен воин.

Фиона не беше съвсем сигурна защо Брайън напусна родния си дом; Роджър упорито отказваше да говори за случилото се. Но тя беше абсолютно сигурна, че за всичко са виновни Аскотови. Брайън беше добър и чувствителен. Сигурно не можеше да понася повече страданията, които семейството му трябваше да търпи заради враждата си с Аскотови. Каквато и да беше причината, поради която Брайън си беше отишъл, тя нямаше нищо общо с лъжите, които Майлс й беше наговорил днес. Тя се съмняваше дали Роджър изобщо знае, че Аскотови са имали сестра.

По време на дългата езда Фиона не преставаше да подръпва роклята си, разкъсана на рамото. Когато Майлс заповяда на хората си да спрат, тя се огледа уплашено и установи, че вече се е стъмнило. Беше толкова потънала в мислите си, че не забелязваше какво става наоколо.

Спряха в двора на една гостилница — голяма тухлена сграда, стара и очевидно добра. Гостилничарят ги очакваше пред вратата и кръглото му, зачервено лице изразяваше радост от пристигането на толкова много високопоставени гости.

Майлс застана до нея.

— Фиона… — Той й протегна ръце. — Не ставайте смешна в очите на хората, като откажете помощта ми — продължи той, намигна й и сведе поглед към крака, който беше готов да го изрита.

Фиона помисли малко и му разреши да я свали от коня. Ала когато стъпи на земята, побърза да се отдели от него. Двама от рицарите на Майлс влязоха първи в двора на гостилницата, а господарят им предложи ръка на Фиона.

— Имам нещо за вас. — Той я погледна пронизващо и й подаде прекрасна златна брошка във формата на пеликан, скрил човка под протегнатото си крило и обграден с искрящи диаманти. Очите на Фиона останаха празни.

— Не я искам.

Лицето на мъжа помръкна. Без да каже нито дума, той закрепи брошката на рамото й, за да не личи, че роклята е скъсана.

— Да влезем вътре, Фиона. — Гласът му беше безизразен.

Очевидно в гостилницата бяха предупредени за пристигането им, защото слугите тичаха забързано насам натам, а в кухнята кипеше трескава работа. Фиона се държеше настрана, докато Майлс разговаряше със сър Гай, а гостилничарят чакаше заповедите им.

Намираха се в голямо помещение, пълно с маси и столове. В камината гореше буен огън. За първи път Фиона огледа малко по-внимателно рицарите на Майлс. Бяха около дузина и се държаха забележително кротко. Сега обикаляха залата, отваряха всички врати и внимателно претърсваха за невидими опасности. Дали Майлс Аскот имаше безброй врагове и трябваше постоянно да бъде нащрек — или това беше обикновена проява на предпазливост?

Една красива млада слугиня направи реверанс пред Майлс и той й благодари с типичната си лека усмивка, Фиона проследи любопитно как слугинята се изчерви и се опита да се представи в колкото се може по-благоприятна светлина.

— Да, милорд — отговори с готовност тя и отново се поклони. — Надявам се, че ще ви хареса яденето, което съм сготвила.

— Разбира се — отговори уверено Майлс, сякаш вече беше опитал всичките й ястия.

Момичето се изчерви чак до корените на косите и побърза да се оттегли в кухнята.

— Гладна ли сте, Фиона? — попита Майлс и се обърна отново към нея.

— Не изпитвам глад за онова, което вие внушавате на другите жени — отговори остро тя и посочи към гърба на момичето.

— Ако знаете колко ми се иска да чуя поне малко ревност в думите ви. Но аз съм търпелив човек — засмя се Майлс и я бутна към масата, преди да е успяла да му отговори, както заслужаваше.

Двамата седнаха на малка маса, отделно от хората му, но в същото помещение. Носеха им най-разнообразни, вкусно приготвени ястия, но Фиона хапна съвсем малко.

— Очевидно не страдате от вълчи глад.

— Ако вие бяхте пленник, щяхте ли да ядете с удоволствие храната, поднесена ви от надзирателя на затвора?

— Вероятно нямаше да загубя и секунда в ядене, а щях да мисля единствено как да убия похитителя си и да избягам — отговори искрено той.

Фиона го изгледа унищожително, но той й се усмихна и се съсредоточи върху яденето си.

Някъде по средата на дългата, мълчалива вечеря Майлс хвана ръката на една от слугините, която бе внесла плато с прясна сьомга. Фиона вдигна изненадано глава и забеляза, че ръцете на момичета са целите изподраскани, а някои рани са доста дълбоки.

— Къде си се наранила? — попита съчувствено Майлс.

— Брах къпини, милорд — отговори плахо тя. Очевидно не беше свикнала високопоставени господа да проявяват съчувствие към състоянието й.

— Гостилничарю! — извика сърдито Майлс. — Погрижете се ръцете на момичето да бъдат превързани и не го пускайте в кухнята, преди да се е излекувало.

— Не бива така, милорд — възпротиви се мъжът. — Тя е само една слугиня. Тази вечер й позволих да сервира, защото другото момиче се разболя от шарка.

Сър Гай, който седеше начело на дългата маса, се изправи бавно и застрашителният му вид накара гостилничаря да отстъпи страхливо към ъгъла на залата.

— Ела с мен, дете — промърмори сърдито той.

— Аз… много ви благодаря, милорд. — Младата слугиня направи реверанс и избяга навън.

Фиона си отряза парче френско сирене.

— Защо се намеси сър Гай — защото се застъпихте за момичето или за да накара гостилничаря да ви послуша?

Майлс я погледна объркано, после в погледа му проблеснаха весели искрици. Улови ръката й и целуна нежната длан.

— Гай няма особено желание да влиза в спорове за обикновени слугини.

— А вие?

Той се усмихна и вдигна рамене.

— Аз избягвам всяка караница, стига това да е възможно. Бих се определил като мирен и кротък човек.

— Ала бяхте готов да се скарате с този тлъст, гостоприемен човечец само защото една безполезна кухненска слугиня си е разкървавила ръцете. — Това беше преценка, не обвинение.

— Аз не я смятам за безполезна. — Той побърза да смени темата. — Но вие вероятно сте уморена. Искате ли да се оттеглите в покоите си?

Всички рицари на Майлс й пожелаха лека нощ и тя им кимна кратко, после тръгна след Майлс и гостилничаря по витата стълба. Отведоха ги в просторна стая, в която имаше само едно легло.

— Така значи! Чакахте тази нощ в гостилницата, за да ме завлечете насила в леглото си — проговори ядно тя, когато останаха сами. — Сигурно стените на шатрата са ви се сторили твърде тънки, за да заглушат виковете ми.

— Стига глупости, Фиона — отговори с усмивка Майлс и взе ръката й. — Готов съм да спя на пейката под прозореца, а вие ще се разположите удобно в леглото. Не можех да ви оставя в отделна стая, защото знам, че ще направите опит да избягате.

— Искате да кажете, че ще се опитам да се изплъзна от затвора си.

— Добре, щом така предпочитате. А сега елате при мен. Искам да говоря с вас. — Той отиде до пейката под прозореца, седна я и дръпна да седне до него. Когато понечи да я притисне до гърдите си, тя се възпротиви енергично.

— Отпуснете се, Фиона. Ще сложа ръцете си на талията ви и няма да се движа, но няма да ви пусна преди да се успокоите и да говорите с мен.

— Мога да говоря и изправена… по-далече от вас.

— Но аз не мога да се отделя от вас — отговори той с много чувство. — Искам да ви милвам и да излекувам раните ви.

— Не съм ранена. — Тя блъсна ръцете му, но не успя да се изтръгне от прегръдката му. Той беше силен мъж, едър, с широки рамене, а издутият му гръден кош запълваше хлътнатината на гърба й.

— Вие сте ранена, Фиона — много по-лошо, отколкото съзнавате.

— Ах, да, сега разбирам. Сигурно ми липсва нещо, щом не се просълзявам от умиление, когато ме доближите.

Майлс се изсмя тихо и целуна тила й.

— Вероятно заслужавам този отговор. Стойте мирно, или ще продължа да ви целувам. — Внезапната й неподвижност го ядоса. — Искам да ми кажете какво ви харесва. Яденето не ви интересува, не поглеждате към красивите рокли. Златото и диамантите не карат очите ви да блестят. Мъжете не заслужават дори един благосклонен поглед. Коя е вашата слабост?

— Моята слабост ли? — попита замислено тя и се опита да намери отговор. Майлс милваше косата на слепоочието й и против волята си тя започна да се отпуска. Последните два дни бяха пълни с отвратителни събития и бяха изтощили силата й. Майлс беше протегнал дългите си крака на пейката и тя седеше между тях. — А коя е вашата слабост, Аскот?

— Жените — промърмори той, без да се колебае нито миг. — Разкажете ми живота си.

Мускулите на шията й се отпуснаха и бавно, съвсем бавно тя се облегна с цялата си тежест на гърдите му. Изпита странно чувство за сигурност. Беше прекрасно да те прегръщат две силни мъжки ръце и да знаеш, че човекът до теб няма да ти стори зло.

— Живея с двамата си братя, обичам ги и те ме обичат. Семейството ми е богато и трябва само да си харесам рокля или скъпоценност, и брат ми Роджър се втурва да изпълни желанието ми.

— Значи Роджър… — Майлс произнесе с мъка това име. — … е добър с вас?

— Той е моят закрилник. — Тя се усмихна и затвори очи. Мъжът масажираше скованите мускули на шията й. — Роджър винаги е защитавал мен и Брайън.

— От какво е трябвало да ви пази?

От Едмънд, понечи да отговори Фиона, но бързо затвори уста. Отвори очи и изправи гръб.

— От мъжете! — изфуча тя. — Мъжете отдавна ме преследват с жадни погледи, но Роджър умееше да ги държи далече от мен.

Майлс улови ръцете й.

— Самата вие владеете много коварни хватки и очевидно знаете как да държите мъжете настрана. Вече разбрах, че сте се обвили в стоманена ризница. В същото време усещам, че по природа сте страстна жена. Защо се стараете да сдържате страстта си? Защо я убивате? Нали Роджър винаги е бил близо до вас, за да ви защитава?

Фиона го погледна сърдито и се прокле за доверчивостта си. След малко Майлс въздъхна дълбоко и я освободи от прегръдката си. Тя скочи на крака и се отдалечи към другия ъгъл на стаята.

— Време е да спим — заключи уморено той, стана и й обърна гръб.

Фиона не вярваше, че той ще удържи на думата си и няма да я изнасили, но и не възнамеряваше да стори нищо, което да го раздразни. Затова се пъхна в леглото напълно облечена, като свали само меките кожени обувки.

Майлс духна свещта и дълго стоя пред осветения от луната прозорец.

Когато стаята утихна, Фиона се обърна безшумно по гръб и го загледа. Тялото й беше сковано от страх, но не смееше да се помръдне. Проследи примирено събличането му и когато той застана отново пред прозореца, този път гол, дъхът й се ускори. Майлс постоя малко, после вдигна тънката завивка, хвърлена на пейката, и се излегна на коравото дърво. Пейката беше къса и неудобна и той изруга полугласно, когато дългите му крака се удариха в отсрещната стена.

Мина почти час, преди Фиона да проумее, че Майлс Аскот няма намерение да я изнасили. Все пак тя си каза, че не може да му има доверие и че той вероятно ще се нахвърли върху нея, когато заспи. Затова само задряма и при най-малкия шум скачаше уплашено. Когато Майлс се обръщаше в неудобното си легло, тя се будеше и се надигаше на лакти, но като чуваше равномерното му дишане, бързо се отпускаше и задрямваше — до следващия шум.