Фиона

ВТОРА ГЛАВА

Фиона седеше на койката, скрила грижливо голотата си, така че само едното рамо и главата й бяха свободни. Не смееше да погледне към Майлс Аскот. Никога нямаше да се унижи да разговаря с него, особено след като беше възприел аргументите й като молба.

След няколко минути Майлс стана и излезе от шатрата. Фиона напрегна слух и го чу да иска от слугата си ведро с гореща вода.

Не можеше да се възползва от отсъствието му. Първо трябваше да помисли над положението си. Най-добре беше да поспи, за да възстанови силите си, а след това щеше да избяга. Пък и трябваше да почака да й донесат дрехите, защото наистина не можеше да се добере до дома на брат си в този вид.

Майлс не позволи на слугата да влезе в шатрата, а внесе водата сам и я остави до постелята.

— Водата е за вас, Фиона. Мисля, че ще ви е приятно да се измиете.

Фиона скръсти ръце пред гърдите си и извърна глава настрана.

— Няма да взема нищо от вас.

— Не бива така — рече тихо той и в гласа му за първи път прозвуча обида. Приседна до нея, взе ръцете й и търпеливо изчака, докато тя го погледна с искрящи от гняв очи. — Няма да ви сторя нищо лошо — продължи меко той. — Никога в живота си не съм се отнасял грубо с жена и нямам намерение да започна с вас. Не мога да ви пусна да избягате съвсем гола. Представяте ли си как ще се качите на някой от конете ми и ще препуснете през полето? Няма да мине и час и ще ви нападнат разбойници.

— Защо искате да ви смятам за по-добър, отколкото сте в действителност? — Ръцете на мъжа потрепнаха, очите му станаха меки и добри. — Ще ме върнете ли на брат ми?

Погледът на Майлс я прониза като остър нож.

— Ще… ще си помисля.

Фиона блъсна ръцете му и отново извърна глава.

— Какво друго бих могла да очаквам от един Аскот? Махнете се от мен!

Майлс стана от леглото.

— Водата ще изстине.

Фиона го изгледа с подигравателна усмивка.

— Защо да се мия? Заради вас ли? Винаги ли искате от жените си да са чисти и да ухаят на сапун? Ако е така, трябва да знаете, че аз никога няма да се мия! Ще стана толкова мръсна, че да заприличам на черна робиня, косата ми ще се напълни с въшки и когато се докосвате до мен, чистичките ви дрехи ще се покриват с мазни петна.

Майлс я погледна, онемял от учудване, после заговори спокойно:

— Шатрата ми е обкръжена от всички страни с въоръжени мъже. Няма да ви преча да се измиете, ще изляза навън. Ако се опитате да избягате, хората ми ще ви върнат. — После се обърна рязко и я остави сама.

Майлс беше сигурен, че сър Гай го очаква пред шатрата, и не сбърка. Той кимна и великанът го последва към сянката на дърветата.

— Изпратих двама мъже да купят дрехи — съобщи сър Гай. Когато бащата на Майлс почина, момчето беше само на девет години и на смъртното си легло старият Аскот помоли семейството да предаде малкия син под опеката на сър Гай с аргумента, че и без това се чувствал чужденец в собственото си семейство. Оттогава Майлс се доверяваше за всичко на стария рицар и знаеше, че може напълно да разчита на него.

— Коя е тя? — осведоми се любопитно сър Гай и се облегна на един огромен стар дъб.

— Фиона Чатауърт.

Сър Гай го погледна отстрана, но не каза нищо. Лунната светлина рисуваше странни шарки по дълбокия белег, който прорязваше лицето му.

— Така си и мислех. Напълно в стила на лорд Панел. Само той може да прояви чувството си за хумор, като изпрати една Чатауърт на един Аскот. — Той помълча малко, после изгледа изпитателно Майлс. — Ще я върнем ли на брат й?

Майлс се отдалечи на няколко крачки и попита през рамо:

— Какво знаеш за брат й Едмънд Чатауърт?

Сър Гай се изплю презрително на земята и заговори с нарастващ гняв:

— В сравнение с Чатауърт Панел е истински светец. Онзи обичаше да измъчва жените. Говореха, че ги връзвал за леглото и ги изнасилвал. В нощта, когато бил убит — Бог да благослови смелия мъж, който го е направил! — една млада жена си прерязала вените в стаята му.

Сър Гай видя как Майлс стисна ръце в юмруци и веднага съжали за думите си. Майлс обичаше жените повече от всичко на света. Сър Гай се беше намесвал многократно, за да отърве от побеснелия си възпитаник мъжете, които бяха посмели да сторят зло на жена. Още като момче Майлс нападаше възрастни мъже и когато имаше пристъп на ярост, Гай едва смогваше да го удържи. Миналата година например рицарят се намеси едва в последния момент и Майлс уби на място мъжа, който беше залепил плесница на жена си. Кралят беше толкова ядосан, че едва не осъди младия Аскот за това убийство.

— Брат й Роджър не е като Едмънд — побърза да обясни сър Гай.

Майлс се обърна рязко и очите му засвяткаха от гняв.

— Роджър Чатауърт изнасили сестра ми и е виновен за самоубийството й! Забрави ли това?

Гай знаеше, че когато момчето се гневи, е най-добре да си мълчи. Така постъпи и сега. По-добре беше да промени темата.

— Какво ще правиш с девойката?

Майлс отново му обърна гръб и с отсъстващ вид помилва кората на близкото дърво.

— Знаеш ли, че тази млада дама мрази името Аскот? Ние нямаме вина за враждата между семействата Аскот и Чатауърт и въпреки това тя ни мрази с цялото си сърце. — Той се обърна към Гай и се опита да се усмихне. — А мен мрази повече от всички. Когато я докосвам, потреперва от отвращение. Бърза да се изтрие с кърпата, сякаш съм я омърсил.

Сър Гай избухна в луд смях и цялото му тяло се разтресе. Ето какво било! Ако това изобщо беше възможно, жените обичаха Майлс повече, отколкото той тях. Още като момче беше постоянно обсаден от тълпи жени и това беше една от основните причини, поради които го изпратиха в дома на сър Гай, където нямаше жени. Братята му се страхуваха, че момчето няма да израсне като истински мъж. Ала Гай разбра още от самото начало, че мъжествеността на младия Майлс Аскот е вън от всякакво съмнение. Той просто обичаше жените и те го обичаха. Това чувство му беше вродено, както любовта към конете или към оръжията. Понякога прекалената мекота на Майлс по отношение на нежния пол създаваше сериозни неприятности, например след ожесточените битки, когато младият пълководец заплашваше със смъртно наказание войниците, осмелили се да изнасилят жена; но иначе момчето си беше съвсем наред. Сър Гай беше свикнал да живее със слабостта му към жените и добродушно се шегуваше с възпитаника си.

Никога, никога досега той не беше чул за жена, която не проявява готовност да пожертва живота си за Майлс Аскот. Млади, стари, жени в разцвета на годините си, дори момичета — всички го харесваха и се влюбваха в него. А Фиона Чатауърт се гнусеше от него и се чувстваше омърсена!

Сър Гай се опита да погледне на този факт в перспектива. Вероятно Майлс трябваше да приеме срещата с това момиче като първото си поражение. Старият рицар протегна ръка и потупа възпитаника си по рамото.

— Всички губим понякога, момчето ми. Може би това момиче мрази всички мъже. Като знам какъв беше брат й…

Майлс блъсна ръката му.

— Тя е наранена! И раната, й е много дълбока! Пострадала е не само физически, макар че тялото й е покрито със синини и белези от удари. Ранена е душата й и тя е издигнала около нея дебела стена от омраза и гняв.

Сър Гай изпита чувството, че е застанал на ръба на дълбока пропаст.

— Това момиче е високопоставена дама — отговори тихо той. — Не можеш да го задържиш като пленница. Кралят вече наказа жестоко брат ти Рейн и ти не бива да го предизвикваш още повече. Трябва веднага да върнеш лейди Фиона на брат й Роджър.

— Наистина ли искаш да я изпратя в дом, където измъчват жените? Там се е научила да мрази, никъде другаде. Ако наистина я върна на брат й, дали ще промени мнението си за семейство Аскот? Ще разбере ли, че ние не сме зли като братята й?

— Не говори така! Не можеш да я задържиш насила! — извика ужасено сър Гай.

Майлс го погледна замислено.

— Ще мине доста време, преди да узнаят къде е. Може би ще успея да й докажа…

— А как ще реагират братята ти? — прекъсна го недоволно сър Гай. — Те чакат в Аскот Касъл. Гевин скоро ще узнае, че Фиона Чатауърт е пленница в лагера ти и ще побеснее от гняв. — Той понижи глас: — Момичето ще говори само добри неща за Аскотови, ако го върнеш неопетнено.

Очите на Майлс засвяткаха от гняв.

— Не е вярно. Фиона ще твърди, че ме е принудила да я върна на Роджър, като е размахала брадвата над главата ми. — Той направи опит да се усмихне. — Решението е взето. Ще я задържа, за да имам време да й докажа, че мъжете от семейство Аскот нямат нищо общо с хора като братята й. А сега трябва да се върна в шатрата, за да измия мръсната си малка пленница — заключи с искрена нежност той и погледна съчувствено опекуна си. — Хайде, Гай, не ме гледай така мрачно. Само след няколко дни всичко ще бъде наред.

Сър Гай тръгна безмълвно към лагера. Не посмя да възрази на Майлс, но дълбоко в себе си беше уверен, че жена като Фиона Чатауърт не може да бъде завладяна само за няколко дни.

Щом се увери, че Майлс се е отдалечил от шатрата, Фиона изтича до отсрещната стена и вдигна тежкото платно. Видя мъжки крака, обути в ботуши, и изтича до другата стена, но и там беше същото. Нямаше нито една дупка между постовете, през която би могла да се измъкне. Тези хора като че ли се държаха за ръце, за да се защитават от нападението на една слаба жена!

Тя се почеса по главата и сякаш едва сега осъзна колко е мръсна. В този миг Майлс влезе в шатрата с две ведра гореща вода, от които се вдигаше пара. Гърбът й веднага се скова и тя скръсти ръце на гърдите си. Той приседна до нея на леглото, но тя не го погледна.

Едва когато младежът взе ръката й и започна да я търка с топла насапунисана кърпа, тя се обърна рязко и го погледна. В очите й блесна учудване, но бързо угасна и отстъпи място на ледено равнодушие. Майлс я улови под брадичката и започна да изтрива лицето й.

— Ще се почувствате много по-добре, когато сте чиста — проговори меко той.

Фиона блъсна ръката му.

— Не желая да ме докосвате. Махнете се оттук!

Без да обръща внимание на протестите й, Майлс я улови отново под брадичката и продължи да я мие.

— Вие сте прекрасна жена, Фиона, и трябва да се гордеете с външността си.

Фиона го погледна и си помисли, че ако досега не се беше отвратила от него, в този миг щеше да го намрази с цялата си душа. Този мъж очевидно беше свикнал жените да разтварят краката си и да го приемат с готовност. Мислеше си, че е достатъчно да улови жената за брадичката, и тя почва да пъшка от удоволствие. Беше много красив, това трябваше да му се признае, а гласът му беше сладък и омайващ; но много по-красиви мъже от него, с дългогодишен опит с жените, не бяха постигнали нищо в опитите си да прелъстят Фиона Чатауърт.

Тя погледна дълбоко в очите му и нежният й поглед го накара да се разтопи от наслада. Когато на лицето му изгря самодоволна усмивка, тя се усмихна сладко в отговор — и заби зъбите си в дланта му.

Майлс беше толкова изненадан, че минаха секунди, преди да реагира. Стисна я за брадичката и пръстите му се впиха така дълбоко в челюстните й мускули, че тя се принуди да отвори уста. Все още слисан от поведението й, той се приведе над ръката си и огледа дълбоките белези от зъбите й. Когато отново вдигна очи към лицето й, видя триумфа в очите й и потръпна.

— Вие за глупачка ли ме смятате? — попита иронично тя. — Да не мислите, че не проумявам играта ви? Надявате се да укротите тигрицата и когато ме докарате дотам, че да ям от ръката ви като послушно кученце, ще ме върнете на брат ми с още едно ваше копеле под сърцето ми. Това ще бъде голямо постижение за вас, нали? Както за цялото семейство Аскот, така и за великия мъжкар Майлс!

Погледът му улови нейния и вече не го пусна.

— Вие сте умна жена, Фиона. Може би искам да ви докажа, че не всички мъже са диви зверове.

— И как ще го направите? Като ме държите в плен? Като ме принуждавате да понасям докосванията ви? Нали виждате, че не потрепервам от желание, когато се приближавате към мен? Вие просто не искате да признаете поражението си, не е ли така? Панел обича насилието, обича да измъчва жените, но вие очевидно не сте като него. Какво ви привлича в жените? Ловът може би? А щом завладеете желаната жена, какво правите с нея? Сигурно я захвърляте на боклука като стара дреха?

Тя видя, че му поставя въпроси, на които нямаше отговор, и при мисълта, че посестримите й бяха готови да хукнат подире му и да изменят на собствения си пол, всичко в нея се преобърна.

— Защо поне веднъж не направите нещо почтено? Върнете ме на брат ми!

— Не! — изкрещя в лицето й Майлс и изведнъж очите му се разшириха от изненада. Никоя жена не беше предизвиквала гнева му. — Обърнете се, Фиона. Искам да ви измия косата.

Фиона го погледна пренебрежително.

— Ами ако откажа? Сигурно ще ме набиете.

— Изкушен съм да прибягна и до това средство — отговори грубо Майлс, сграбчи я за рамото, обърна я и я притисна да легне така, че дългите й коси увиснаха през ръба на леглото.

Докато Майлс насапунисваше дългата й коса, а после внимателно я изплакна с хладка вода, Фиона не помръдваше. Разбираше, че е отишла твърде далеч с предизвикателствата си, но не съжаляваше. Поведението му беше възмутително. Този мъж беше толкова уверен в себе си, толкова самонадеян. Непременно трябваше да открие слабото му място. Вече беше видяла, че хората му изпълняваха всяка заповед с готовност и дори не помисляха да възразяват. Сигурно и жените му се покоряваха само след едно махване…

Вероятно беше сгрешила, като се опита да предизвика гнева му. Може би той щеше да я освободи, ако се престореше, че се е влюбила истински в него. Ако се облегнеше на гърдите му и избухнеше в плач, вероятно щеше да постигне онова, което искаше; ала независимо от погнусата, която изпитваше при представата, че ще се наложи да се докосне до него доброволно, тя просто не беше в състояние да си заповяда да се държи покорно и да се обърне с молба към който и да било мъж.

Майлс среса косата й с красив гребен от слонова кост, а когато свърши, излезе от шатрата и се върна почти веднага с прекрасна рокля от брокат, смес от коприна и вълна. Донесе и бельо от най-фина батиста.

— Довършете банята си или не, както желаете — проговори меко той. — Предлагам ви да облечете дрехите, които съм ви донесъл.

Фиона се изми бързо и на няколко пъти се сгърчи от болка, когато докосваше с кърпата още едно окървавено и подуто място, което не беше забелязала досега. Зарадва се на дрехите. Те щяха да улеснят бягството й.

Майлс се върна в шатрата, понесъл голяма сребърна табла с ядене, и запали няколко свещи.

— Донесох ви по малко от всичко, защото не познавам вкуса ви.

Фиона не си даде труд да му отговори.

— Харесва ли ви роклята? — Погледът му беше прикован в лицето й и тя се извърна настрана. Роклята беше много скъпа, обшита със златни конци. Повечето жени щяха да се разтопят от благодарност и възхищение, но Фиона очевидно не се интересуваше дали е облечена в коприна или в груб лен.

— Яденето ще изстине. Седнете на масата да вечеряме заедно.

Фиона го погледна унищожително.

— Нямам желание да се храня с вас на собствената ви маса.

Майлс понечи да отговори, но бързо затвори уста.

— Ако сте гладна, яденето чака.

Фиона седна на леглото, притиснала колене, със скръстени ръце, съсредоточила цялото си внимание върху големия, богато украсен свещник на масата. Непременно трябваше да намери възможност за бягство.

Тя се постара да не обръща внимание на апетитната миризма на храната, изчака Майлс да се навечеря, легна на тясната постеля и принуди тялото си да се отпусне. Трябваше да събере всичките си сили за бягството. Преживяното през деня беше толкова изтощително, че много скоро тя потъна в дълбок сън.

Събуди се посред нощ и веднага напрегна всичките си мускули, сякаш усещаше опасност, която обаче не можеше да си представи ясно в полусънното си състояние. Само след минута главата й се проясни и тя раздвижи леко глава, за да погледне към Майлс, който спеше на леглото до отсрещната стена.

Като дете, израснало в изпълнено с ужаси домакинство, тя беше овладяла изкуството да се движи безшумно. Първо уви около хълбоците си широката пола, за да не шумоли, после тръгна на пръсти към задната стена на шатрата. Без съмнение, отвън стояха стражи, но вероятно не охраняваха шатрата и отзад.

Минаха няколко минути, преди да вдигне достатъчно високо платнището, за да успее да се промуши. Тя си прилепи до земята и запълзя бавно, сантиметър по сантиметър. Един страж мина покрай шатрата, но тя се скри в тревата зад ниските храсти и се сля със сянката им. Когато стражът й обърна гръб, тя се втурна към гората и се скри в най-дълбокия мрак под дърветата. Благодарение на дългия си, болезнен опит, който я научи да се измъква незабелязано от брат си Едмънд и пияните му приятели, тя умееше да се движи безшумно при всякакви обстоятелства. Роджър често й се надсмиваше за това и твърдеше, че от сестричката му ще излезе първокласен разузнавач.

Щом навлезе в гората, тя въздъхна дълбоко и съсредоточи волята си върху лудо биещото си сърце. Трябваше да се успокои. Нямаше нищо страшно, че се е озовала нощем сама в гората, и друг път й се беше случвало. С леки, енергични крачки тя тръгна напред между големите дървета, без да вдига почти никакъв шум.

Когато слънцето изгря, Фиона беше вървяла почти два часа и крачеше доста по-бавно. Вече повече от денонощие не беше хапнала дори парче хляб и силите й отслабваха. Краката й се влачеха по земята, полите й се захващаха за бодливите храсталаци, в косата й се заплитаха клончета.

Вървя още един час и се разтрепери. Седна на едно паднало дърво и се опита да се овладее. Трябваше да приеме, че липсата на храна и преживяното вчера са изтощили силите й. При мисълта за почивка очите й натежаха и тя осъзна, че ако не поспи малко, няма да може да продължи пътя си.

Без да съзнава какво прави, тя се сви на кълбо под едно дърво и веднага заспа. Хилядите мравки, които лазеха наоколо, не й пречеха. Не за първи път прекарваше дните си в гората. Направи опит да се покрие с нападалите листа, но не можа да довърши тази важна работа, тъй като силите й измениха.

Събуди се от силен удар в ребрата. Едър, недодялан мъж, облечен с мръсни дрипи, беше застанал пред нея и се хилеше злобно. Предните му зъби липсваха. Зад него стояха още двама мъже, също така мръсни и занемарени.

— Нали ви казах, че не е мъртва — ухили се още по-широко първият, сграбчи Фиона за рамото и я изправи на крака.

— Каква красива лейди — промърмори вторият, протегна ръка и погали бузата й. Фиона се дръпна назад, но ръката му закачи роклята й, разкъса я и разголи рамото.

— Аз съм пръв! — изхриптя задавено третият мъж.

— Ама това е истинска лейди — рече тромавият и стисна по-силно рамото на Фиона.

— Аз съм Фиона Чатауърт и ако ми сторите зло, брат ми, граф Бейхам, ще заповяда да ви отсекат главите.

— Имаше някога един граф, който ме прогони от фермата ми — отвърна злобно вторият мъж. — Жена ми и дъщеря ми умряха от студ. Замръзнаха, разбираш ли! — Той се ухили грозно и впи жаден поглед в голото й рамо. Тя се опита да се отдръпне, но гърбът й се опря в стъблото.

Едрият мъж вдигна ръка към гърлото й.

— Обичам жените да ме молят.

— Повечето мъже обичат женските молби — отговори хладно тя и мъжът примигна изненадано.

— Тя е коварна змия, Бил — изсъска третият. — Дай я на мен!

Изведнъж на лицето му се изписа безкрайно смайване. В гърлото му се надигна странен бълбукащ звук, той се олюля и се строполи в краката на Фиона. Тя се отдръпна настрана, за да избегне падащото тяло, и изобщо не обърна внимание на стрелата, която стърчеше от гърба му. Докато другите двама мъже зяпаха с отворени уста мъртвия си другар, Фиона събра полите си и хукна да бяга между дърветата.

Майлс излезе насреща й, сграбчи я за рамото и като видя лицето му, тя спря да диша. Чертите му бяха разкривени от гняв, устните опънати в тънка линия, очите черни като най-дълбоката нощ, веждите събрани, а ноздрите издути като на разярен кон.

— Стойте тук! — заповяда кратко той.

Тя се подчини, без да разсъждава, и в този миг разбра защо Майлс Аскот е получил рицарските шпори на бойното поле още преди да навърши осемнадесет години. Мъжете, срещу които се готвеше да излезе, бяха въоръжени. Единият размаха над главата си тежък боздуган с железни шипове и се прицели право в главата му. Майлс се наведе светкавично, измъкна меча си и нападна третия мъж.

Само след секунди на тревата се търкаляха още два трупа, а пулсът на убиеца изобщо не беше ускорен, Фиона го гледаше като замаяна и не можеше да повярва, че същият този момък беше измил косата й, без да я оскубе нито веднъж.

Тя се овладя бързо и се укори за глупостта си. Сега не беше време да разсъждава за качествата на своя враг. Трябваше да избяга по-далече от бойното поле. Знаеше, че не може да тича по-бързо от Майлс, но се надяваше да го надхитри. Когато стигна до най-близкия ниско увиснал клон, тя се хвана с две ръце за коравото стъбло и се изтегли нагоре. Настани се удобно в короната на дървото и се огледа на всички страни.

Само след минута Майлс застана под дървото. Кадифеният жакет беше целият на червени петна, от меча в ръката му също капеше кръв. Той мяташе глава насам-натам като раздразнена мечка, после спря и се вслуша внимателно.

Фиона спря да диша. Беше уверена, че не издава и най-малкия шум.

Изведнъж Майлс вдигна глава точно под петите й и проговори студено:

— Слезте от дървото, Фиона.

Веднъж, когато беше само на тринадесет години, й се бе случило нещо подобно. Тогава скочи от дървото право върху отвратителния мъж, който я преследваше, събори го на земята и избяга, преди той да е успял да си поеме дъх. Без да помисли, тя реагира по същия начин. Скочи от дървото точно върху Майлс Аскот.

Той обаче не се помръдна, дори не трепна. Остана прав като свещ и я притисна силно до гърдите си.

— Тези мъже можеха да ви убият — проговори дрезгаво той. Очевидно не беше усетил, че тя иска да го събори на земята. — Как минахте покрай стражите ми?

— Веднага ме пуснете! — нареди сърдито тя и се опита да го отблъсне от себе си. Ръцете му бяха от желязо и той я задържа без усилия.

— Защо не ме послушахте, когато ви казах да ме почакате?

При този идиотски въпрос Фиона престана да се съпротивлява.

— Може би трябваше да стоя и да чакам, докато някой от онези негодници ме изнасили? Каква е разликата между тях и вас?

В очите му блесна гняв.

— Проклета да сте, Фиона! Как смеете да ме сравнявате с тази измет? Какво зло съм ви сторил?

— Е, намерихте я, значи — прозвуча дълбок мъжки глас откъм дърветата и Фиона се обърна стреснато. Сър Гай й кимна развеселено. — Името ми е Гай Линекър, милейди.

Фиона отблъсна с две ръце Майлс и кимна тържествено.

— Не смятате ли, че достатъчно дълго ме притискахте? — изпухтя сърдито тя и го погледна унищожително.

Младият мъж я пусна толкова внезапно, че тя политна назад и едва не падна. Тази бърза промяна в положението й беше твърде много за изтощения организъм, Фиона сложи ръка на челото си и когато пред очите й се спусна черен облак, протегна ръка, за да намери опора.

Този път я улови сър Гай и побърза да я вдигне на ръце.

— Не ме докосвайте — прошепна сърдито тя, разкъсала за момент мъглата, която обхващаше съзнанието й.

Майлс я взе бързо от ръцете на сър Гай и проговори доволно:

— Е, сега поне знам, че не съм единственият, когото не може да понася. — Фиона отвори очи и Майлс я измери с критичен поглед: — Помните ли откога не сте хапвали нищо?

— Колкото и отдавна да е, пак не е достатъчно, за да ви се покоря — отговори остро тя и в очите й блеснаха светкавици.

Тогава Майлс избухна в смях, който идваше дълбоко от гърдите му, и Фиона го погледна с безкрайно учудване. Досега се беше усмихвал само с крайчеца на устните си. Преди да е разбрала какво става, той се приведе към нея, склони глава и я целуна звучно по устата.

— Вие сте неповторима, Фиона.

Младата жена изтри устата си с опакото на ръката, толкова силно, че едва не я разрани.

— Веднага ме пуснете! Имам крака и мога да вървя.

— За да се опитате да ми избягате, нали? Не, няма да ви пусна. Още утре ще заповядам да изковат красива верижка и ще ви вържа за мен. — С тези думи той я отнесе при коня си, сложи я на седлото, метна се зад нея и малката група рицари препусна обратно към лагера.