Фиона

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Бяха минали шест дни след идването на кралския херолд. Фиона беше сама в градината. Роджър отново беше изчезнал и не се появяваше в замъка, а смъртта на Брайън отне на Лилиан и последната частица разум, която й беше останала. Тя не тъгуваше за младежа, защото приживе почти не се беше интересувала от него, но фактът, че Брайън беше убит от член на семейство Аскот, беше достатъчен. Фиона мислеше с дива омраза за убиеца на брат си за онзи отвратителен Рейн Аскот.

Една сянка се раздвижи на пътеката и я уплаши до смърт. Тя се улови за гърдите и вдигна глава — и погледна право в тъмните, горящи очи на Майлс Аскот. Презрителният му поглед се плъзна по тялото й, отбеляза роклята от скъп сатен с цвят на слонова кост, двуредната перлена огърлица и кървавочервения рубин на шията й.

Фиона впи поглед в лицето му и изохка. Не можеше да се насити да го гледа. Под очите му имаше тъмни сенки, беше ужасно отслабнал. Очевидно не беше напълно възстановен от раните си.

— Ела с мен — проговори дрезгаво Майлс.

Фиона не се поколеба нито миг. Изправи се и тръгна след него през градината, която завършваше с гъста гора. Тя не се съмняваше, че брат й е наредил на хората си да охраняват строго границите на имението, но това не беше попречило на Майлс да дойде при нея.

Майлс не й каза нито дума повече, дори не я погледна. Едва когато видя чакащите коне, Фиона разбра какво не е наред: той я мразеше. Скованото тяло, студените очи крещяха в лицето й. Спря пред конете и попита глухо:

— Къде ме водиш?

Майлс се обърна към нея.

— Кралят заповяда да се оженим. Брат ти отказа да изпълни заповедта. Ако не те направя своя съпруга, брат ти и аз ще бъдем обявени за държавни изменници и кралят ще конфискува земите ни. — Погледът му остана прикован в рубина й. — Няма от какво да се страхуваш. След като се венчеем, ще те върна на скъпоценния ти брат и няма да ти взема нищо от онова, което ти е толкова скъпо.

Той отново й обърна гръб и Фиона се опита да възседне коня си сама; но дългата рокля и треперещите ръце й попречиха да го стори.

Майлс пристъпи зад нея, хвана я през кръста и я метна като чувал на коня, като се стараеше да не се докосва до нея.

Фиона беше твърде замаяна и не можеше да разсъждава разумно. Майлс улови юздите на коня й и препусна в бърз галоп на север. Очите й бяха съвсем сухи и пареха от болка. Тя не се оглеждаше, само се взираше като упоена в светлата грива на коня си.

След около час пристигнаха в красиво малко село и спряха пред наскоро измазана бяла къща до църквата. Майлс скочи от коня си и остана с гръб към нея, без да направи опит да й помогне.

Свещеникът отвори вратата на домя си.

— Това ли е годеницата ти, Майлс? — попита любезно той. — Заповядайте, знам колко сте нетърпеливи.

Майлс влезе вътре, без да я повика. Фиона се втурна след него и улови ръката му. Погледът, с който бе удостоена, я накара да замръзне на мястото си. Оттегли ръката си и сведе глава.

— Щом свърши церемонията… ще ми позволиш ли да ти кажа няколко думи? — попита с треперещ глас тя.

— Ако не трае много дълго — отвърна студено Майлс. — Брат ми ме чака.

— Няма да те задържа дълго — увери го спокойно тя. Вече беше успяла да си възвърне самообладанието. Вдигна полите си и тръгна пред него.

Венчавката свърши бързо. Нямаше свидетели, които Фиона познаваше, само двамина непознати, доведени от свещеника. Когато двамата си казаха „да“, Фиона имаше чувството, че са сключили сделка за доставка на жито.

Щом свещеникът ги обяви за мъж и жена, Майлс се обърна към нея и Фиона спря да диша.

— Мисля, че можем да говорим в съседната стаичка. — Това беше всичко, което й каза. Фиона вирна упорито брадичка и тръгна към изхода.

Когато останаха сами, Майлс се облегна на стената.

— Сега можеш да ми кажеш всичко, което искаш.

Първият й порив беше да го прати по дяволите за вечни времена, но тя успя да го потисне.

— Нямах представа, че кралят е заповядал да се оженим. Ако знаех, нямаше да откажа. Готова съм да сторя всичко, за да сложа край на тази кървава вражда.

— Готова ли си да спиш с най-големия си враг? — попита подигравателно той.

Фиона изскърца със зъби.

— Роджър беше съкрушен от смъртта на Брайън. — В очите й блесна гняв. Майлс изпухтя презрително.

— А казаха ли ти, че Рейн едва оживя след голямата доза отрова, която му даде брат ти?

— Отрова! — повтори невярващо Фиона. — Пак ли обвиняваш брат ми Роджър?

— Не Роджър — отговори спокойно Майлс. — Брат ти Брайън се опита да отрови Рейн.

— Е, бедният Брайън си плати скъпо и прескъпо за стореното — отговори гневно Фиона. — Знам, че Рейн Аскот е същински великан. Сигурно му е доставило дяволско удоволствие да накълца на парченца слабичкия Брайън. Сигурно се е радвал, когато е чувал как пращят костите му!

Майлс я погледна с потъмнели от гняв очи.

— Както чувам, ти пак си била запозната само с версията на скъпия си брат. Наистина ли Роджър ти е казал, че Брайън е убит от Рейн?

— Не изрично, но…

Майлс се облъсна от стената и застана пред нея.

— Тогава си иди у дома и го попитай! Роджър трябва най-после да ти каже истината за смъртта на Брайън Чатауърт. Ако това е всичко, трябва да вървя. Или ще ме обвиниш в още някое позорно дело?

— Чакай! — извика през сълзи Фиона. — Моля те, кажи ми какво стана в Шотландия! Как е сър Гай?

Очите на Майлс станаха черни. Бурята щеше да се разрази всеки момент.

— Какво, по дяволите, те е грижа за него? Откога си почнала да мислиш за другите хора, а не само за проклетия си брат? Гай едва не умря от мръсните му стрели. Кажи на Роджър, че трябва да се усъвършенства в стрелбата с лък. Още само няколко милиметра, и щеше да улучи сър Гай право в сърцето.

— А Кит?

— След като ти замина — процеди през здраво стиснатите си зъби Майлс, — Кит плака три дни и никой не беше в състояние да го утеши. Сега обаче не пуска в стаята си бавачката на Филип, която се казва Фиона.

— Не исках да го нараня — прошепна задавено Фиона. — Аз го обичам.

— Не, Фиона, не го обичаш. Ние не означавахме нищо за теб. Ти ни наказа жестоко за това, че те държахме в Шотландия против волята ти. Бях започнал да вярвам в теб, но разбрах, че ти си и си оставаш само една Чатауърт.

Гневът й избухна с дива сила:

— Няма да ти позволя да ме обиждаш! Какво можех да направя, когато брат ми опря меча си в гърдите ти? Наистина ли мислиш, че трябваше да остана с теб? Той щеше да те убие, без да му мигне окото! Не можеш ли да проумееш, че тръгнах с него само за да спася живота ти? А ти дори не ми благодари!

— Нима искаш да ти повярвам? — попита глухо Майлс. — Стоиш пред мен облечена като кралица, перлената ти огърлица струва повече от цялото ми имущество и ме уверяваш, че си тръгнала с брат си само за да спасиш живота ми. Защо ме мислиш за глупак?

— Добре — отговори уморено Фиона. — Тогава ми кажи какво според теб трябваше да направя.

Майлс я погледна с присвити очи.

— Твърдиш, че брат ти те обича повече от всичко на света. Трябваше да му кажеш, че ще останеш с мен, защото така искаш.

Фиона притисна с две ръце сърцето си.

— О, да, и той щеше да се укроти и да те остави на мира! Представяш ли си каква трогателна сцена щеше да се получи? Роджър щеше да прибере меча си в ножницата и да се върне сам в Англия. Ти още ли не си разбрал, че Роджър е не по-малко избухлив от теб и че става страшен в гнева си? Освен това, откъде можех да зная дали наистина желаеш да остана при теб?

Майлс помълча малко и отговори доста по-спокойно:

— Винаги съм изразявал достатъчно ясно желанията си. Знаеш ли, че цяла Англия говори за мъжете, с които се заобикаляш в замъка на Чатауърт? С колко от тях си спала? Вече си омъжена жена, но не вярвам това да те възпре. Жалко само, че детето ще сложи край на тези забавления.

Фиона направи крачка към него и го зашлеви с все сила през лицето.

Главата на Майлс политна встрани, но той се съвзе бързо и когато я погледна, очите му бяха като пламтящи въглища. С бърз, насилствен жест той улови двете й ръце и я бутна към стената. Устните му се впиха в нейните.

Фиона реагира с цялата натрупала се в гърдите й страст и се притисна до него с всяка частица на тялото си. Устните му оставиха гореща диря по врата й.

— Ти ме обичаш, нали, Фиона?

— Да — отговори глухо тя.

— Колко? — попита дрезгаво той и загриза ушенцето й.

— Майлс — прошепна с копнеж тя, — моля те! — Майлс вдигна ръцете й и ги притисна към стената, макар че тя се опитваше да се изтръгне. — Моля те! — повтори задавено тя.

Майлс се отдръпна рязко от нея и пусна ръцете й.

— Е, кажи ми добре ли се чувстваш, след като те отблъснах? — попита студено той. Изглеждаше напълно спокоен, само вената на врата му пулсираше предателски. — Как се чувства човек, когато обича някого и получи отказ? Аз те умолявах да останеш при мен, но ти избра брат си. Върни се при него и го попитай дали може да ти даде онова, от което се нуждаеш. Сбогом, Фиона… Аскот. — Той й обърна гръб, излезе с бързи крачки от сакристията и затръшна вратата зад гърба си.

Фиона остана дълго време облегната на стената, не смеейки да се помръдне. Най-после успя да стигне до един стол и се отпусна тежко на меката тапицерия. Седя там, докато смутеният и объркан свещеник се осмели да наруши усамотението й.

— Лорд Майлс ми обясни, че има бърза работа, но вън ви чака ескорт, който ще ви съпровожда — каза тихо той. Когато Фиона не се помръдна, свещеникът взе ръката й и сложи в шепата нещо студено и тежко. — Не бързайте, мила моя, мъжете ще почакат.

След няколко минути Фиона намери сили да стане и предметът в ръката й падна със звън на пода. Тя коленичи и го вдигна. Тежък златен пръстен с голям смарагд, на който бяха изобразени трите леопарда на Аскот.

Роджър я чакаше на половин миля от границата на имението си, придружен от един рицар с изваден меч. Фиона пришпори коня си и застана между него и мъжете от свитата на Аскот.

— Смърт на всички Аскотови! — извика разярено брат й.

Фиона успя да улови юздите на коня му и ги дръпна с все сила. Конят се разсърди и се вдигна на предните си крака. Роджър трябваше да положи много усилия, за да не се строполи от гърба му.

— Защо се връщаш у дома, придружена от рицарите на Аскот? — изрева сърдито Роджър.

— Защото вече нося името Аскот! — изкрещя в отговор тя.

Думите й постигнаха желания успех. Роджър се сви на седлото, сякаш го беше ударила, и дълго време не се помръдна.

— Как посмя да премълчиш пред мен кралската заповед? — продължи със същия тон Фиона. — Няма ли най-после да престанеш да ме лъжеш? Кой уби брат ми Брайън?

Лицето на Роджър посивя. Само очите му святкаха безумно.

— Един от Аскотови… — започна той.

— Не лъжи! Искам да чуя истината!

Роджър хвърли убийствен поглед към придружаващите я рицари на Аскот. Всеки момент щеше да се нахвърли върху тях с меча си.

— Или ще ми кажеш истината, или ще се върна с тях в Шотландия. Преди малко бях венчана за Майлс Аскот и детето ми има право да се роди при баща си.

Роджър пое дълбоко въздух, изохка и се хвана за гърдите.

— Аз убих Брайън! — изкрещя той, но веднага се успокои. — Аз убих собствения си брат. Това ли искаше да чуеш?

Фиона очакваше всичко друго, само не и това. Отговорът на Роджър беше съкрушителен.

— Хайде да се върнем у дома, братко. Там ще си поговорим за всичко.

Когато останаха сами, тя го накара да й разкаже цялата истина за враждата между двете семейства. Историята беше дълга и разтърсваща. Още по-трудно й беше да разбере от Роджър цялата истина, не неговата версия. Той не преставаше да й говори за чувствата си и да представя нещата от своя гледна точка.

Най-после Фиона разбра какво точно е станало: докато бил в Шотландия, Роджър се опитал да се възползва от удобния случай и да се ожени за Алисия Макарън, за да стане господар на богатството й. Разказал й няколко лъжи, за да се представи в по-добра светлина, но какво значение имали лъжите при очакваната печалба? Принудил Стивън Аскот да излезе на двубой срещу него и когато Стивън спечелил с лекота, толкова се разгневил, че го нападнал в гръб. Държал се като човек от простолюдието и унижението, на което бил подложен от Стивън и от всички благородници в Англия, било непоносимо. Заловил Алисия и Мери само за да докаже на Аскотови, че е сила, с която трябва да се съобразяват. Нямал намерение да им стори зло.

— Защо изнасили Мери? — попита неумолимо Фиона.

— Защото Брайън поиска да се ожени за нея! — изкрещя бясно Роджър. — След всичко, което изтърпях от Аскотови, Брайън реши да се ожени за сестричката им. Знаеш ли, че тя беше много по-стара от него? Никой в Англия не я искаше, затова беше отишла в манастир и щеше да стане монахиня. Представяш ли си как щяха да ни се смеят?

— Тази твоя проклета гордост! Ти си обезумял. Сега Брайън лежи в гроба, вместо в брачното си легло. Получи ли онова, което искаше?

— Не — прошепна прегракнало Роджър.

— И аз не. — Тя се изправи в стола си. — Роджър, искам да ме изслушаш много внимателно. Враждата между семействата Аскот и Чатауърт свърши. Аз нося името Аскот и детето ми ще бъде Аскот. Няма да позволя членовете на двете семейства да се избиват помежду си.

— Ако онзи отново се опита да те открадне… — започна заплашително Роджър.

— Да ме открадне! — Тя скочи от мястото си и столът се преобърна. — Тази сутрин помолих Майлс Аскот да ме отведе със себе си, но той отказа. Не му се сърдя. Заради теб семейството му загуби единствената си сестра, но братята й не те убиха, нали?

— Брайън…

— Ти уби Брайън! — изплака тя. — Ти си виновен за нещастието и се кълна в Бога, че ако посмееш да посегнеш на някой Аскот, аз ще те пронижа със собствения си меч. — Тя излезе с високо вдигната глава от стаята и отблъсна гневно Лилиан, която както обикновено беше подслушвала на вратата.

Минаха три дни, преди Фиона да овладее гнева си и да започне да разсъждава разумно. Когато разумът победи, тя реши да сложи кръст на миналото и да се обърне към бъдещето. Нямаше да допусне детето й да живее в обстановката, в която бе живяла тя. Вероятно никога нямаше да се събере отново с Майлс Аскот, затова трябваше да се сдобри с брат си Роджър и да го убеди да играе ролята на любещ баща.

Намери го пред камината, загледан замислено в пламъците. Ако беше мъж, щеше да го издърпа от креслото и да го изрита здравата в задника.

— Знаеш ли, Роджър — заговори с меден гласец тя, — досега не бях забелязала, че си започнал да затлъстяваш.

Роджър я погледна изумено и прокара пръсти по твърдия си корем.

Фиона потисна смеха си. Роджър беше красив мъж и се ласкаеше от вниманието на жените.

— Вярно е, че мъжете на твоята възраст започват да напълняват — продължи тя. — А мускулите им отслабват.

— Не съм чак толкова стар — отговори сърдито той, стана от креслото и изправи рамене.

— Знаеш ли какво ми хареса най-много в Шотландия? Че всичките им мъже са стройни и гъвкави като млади дръвчета.

Роджър склони глава и я изгледа подозрително.

— Какво искаш да ми кажеш, Фиона?

— Опитвам се да те изтръгна от меланхолията и да те върна в реалния свят. Престани да се самосъжаляваш! Брайън е мъртъв и ако искаш да прекараш целия си живот в пиянство, направи го — но с това няма да го върнеш. Хайде, събери мързеливите си рицари и ги пращай на работа.

В очите му се появи нещо като усмивка.

— Вероятно и аз имам нужда от малко упражнения — промълви той и излезе от стаята.

След шест седмици Фиона роди едро, здраво момче и го нарече Никълъс Роджър. Малкият беше наследил високите скули на Гевин Аскот. Роджър веднага се влюби в детето и започна да се грижи всеотдайно за него, сякаш му беше син.

Когато се възстанови от раждането, Фиона се зае да преустрои дома си. Искаше детето й да расте в уютна обстановка. Първата й заповед беше малкият Никълъс да бъде охраняван ден и нощ, защото Лилиан беше убедена, че родителите на бебето са Джудит и Гевин, и Фиона не смееше да го остави в ръцете на лудата.

Никълъс беше само на един месец, когато пристигна първото писмо от Джудит Аскот. Писмото беше сдържано и безлично. Джудит се осведомяваше за здравето на бебето и съжаляваше, че не се е запознала с новата си снаха. Пишеше още, че Алисия не преставала да хвали Фиона. Нито дума за Майлс Аскот.

Фиона седна веднага и отговори подробно на писмото. Разказа колко прекрасен е малкият Ник, как прилича на Гевин и помоли за съвети. Нали Джудит вече имаше бебе и беше опитна майка…

Джудит отговори с цял сандък прекрасни бебешки дрешки, които вече не ставаха на сина й, тъй като наскоро беше навършил десет месеца.

Фиона показа на Роджър подаръците и му откри, че е започнала кореспонденция с Джудит Аскот. Роджър, плувнал в пот от упоритите упражнения с рицарите си, не каза нито дума; Лилиан обаче говори надълго и нашироко, макар че никой не я слушаше.

Едва в петото си писмо Джудит спомена Майлс, и то само бегло. Писа й, че Майлс живее при Рейн, че съпругата на Рейн също не е с него и двамата са много нещастни. Тази новина повиши веднага настроението на Фиона и радостта й трая цяла седмица. Тя седеше с часове край люлката на Ник и му разказваше какво е преживяла с баща му и несъщия му брат Кит.

През септември Фиона изпрати на Джудит луковици за градината й и един жакет, ушит специално за Кит по модата за възрастните. Джудит й писа, че Кит се влюбил веднага в новата си дреха, но двамата с Майлс са убедени, че е бил ушит от Джудит, и Гевин умира от смях, защото жена му си има толкова много работа, че никога не посяга към иглата.

Скоро след Коледа Джудит й изпрати дълго, сериозно писмо. Рейн най-после приел отново съпругата си и Майлс останал за малко в Аскот Касъл, преди да се прибере в собственото си имение. Джудит се уплашила от промяната, настъпила у него. Той винаги се държал настрана, но сега почти не проговарял и — което било най-страшното — сякаш бил изгубил любовта си към жените. Те продължавали да тичат след него, но той само ги поглеждал недоверчиво и не се доближавал до тях. Джудит се опитала да поговори с него за това, но всичко, което чула от устата му, било: „Аз съм женен, ако благоволиш да си спомниш. Съпрузите трябва да си бъдат верни.“ После се изсмял безрадостно и излязъл. Джудит молеше пламенно Фиона да прости на мъжа си и в същото време я предупреждаваше, че всички мъже от семейство Аскот са дяволски ревниви.

Фиона отговори с дълго, предълго писмо, изпълнено с гняв. Майлс бил единственият мъж, на когото позволила да я докосне. Помолила го да я вземе със себе си след венчавката, но той я отблъснал. Отново обясни, че е напуснала Шотландия с Роджър само за да спаси живота на човека, когото обича повече от всичко на света. После се оплака многословно от глупостта и сляпата си вяра в Роджър и завърши, че причината за раздялата им е Майлс, не тя.

Още щом изпрати писмото, Фиона съжали за онова, което беше написала в него. Все пак тя не познаваше съпругата на Гевин. Ако дори само частица от онова, в което я обвиняваше Лилиан, беше истина, Джудит беше чудовище. Намесата й можеше да влоши още повече отношенията между Фиона и Майлс.

Мина цял месец, преди да дойде отговор, и през това време Фиона едва не обезумя от тревога. Роджър постоянно я питаше какво й е. Лилиан направи нещо повече — тя се разрови в стаята на Фиона, откри писмата на Джудит и разказа съдържанието им на Роджър с всички подробности. Когато Роджър мълчаливо й обърна гръб, тя получи пристъп на ярост, който ги държа в напрежение цял ден.

Отговорът на Джудит беше съвсем кратък. На шестнадесети февруари Майлс щял да бъде на лагер на двадесетина мили от имението на Чатауърт при селото Уестмор. Сър Гай бил готов да помогне на Фиона с всичките си сили.

Фиона разцелува писмото, скри го в корсажа си и след като няколко дни го носи със себе си, реши да го скрие под един камък в камината. После обаче си каза, че достатъчно е плувала в облаците и е време да се върне на земята. Защо беше толкова убедена, че Майлс иска да си я върне? Тя трябваше да направи нещо, за да спечели отново любовта на съпруга си, но какво?

„Ти си моя, Фиона — беше й казал веднъж Майлс. — Ти си моят подарък.“

В главата й започна да се оформя дързък план. Господи, дали ще мога да го направя, питаше се непрекъснато тя. Сърцето й биеше тревожно и в същото време й се искаше да се смее. Трябваше й само малко повече късмет. Какво ли щеше да стане, ако отново се „подареше“ на Майлс?

Докато седналата в градината Фиона се отдаваше на мислите си, Лилиан тършуваше в стаята й. Когато най-после откри последното писмо на Джудит, тя го занесе на Роджър и този път той не й обърна гръб. През следващите дни в къщата на Чатауърт имаше трима души, които ковяха планове, твърде различни едни от други.