Фиона

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Ще ги изхвърля в морето. — Това бяха първите думи, произнесени след почти час мълчание.

Майлс кимна в знак на съгласие и продължи да гребе, докато Роджър изхвърляше двата трупа в морето.

След като свърши тази неприятна работа, той седна в другия край на лодката и отново хвана греблата.

— Трябва да си намерим други дрехи, за да не бием на очи. С тези моряшки ризи хората скоро ще започнат да ни подозират.

— Какво говориш? — учуди се Фиона. — Мислиш ли, че моряците ще тръгнат да ни търсят?

Роджър и Майлс си размениха многозначителни погледи и Фиона се изчерви. Очевидно бяха сметнали въпроса й за наивен.

— Ако разкрием, че носим имената Аскот и Чатауърт — обясни търпеливо Роджър, — веднага ще бъдем задържани, за да поискат откуп от роднините ни. Тъй като пътуваме без въоръжена свита, трябва да крием самоличността си.

— Защо не се представим за музиканти? — попита развеселено Фиона. — Ако и Клариса беше с нас…

При споменаването на Клариса Аскот Роджър си припомни как тази смела малка жена беше спасила живота му и започна да им разказва случката. Когато свърши, вече се развиделяваше и брегът беше съвсем близо.

— Увий се по-плътно в наметката и върви след мен — заповяда тихо Майлс. — Скоро ще отворят пазара и ще се опитаме да си набавим други дрехи.

Макар че утрото едва настъпваше, пазарният площад на градчето, в което влязоха, беше пълен с хора. Селяните от околността бяха донесли стоките си и си търсеха удобно място. Роджър привлече вниманието им с разкъсаните си моряшки дрехи и арогантно държание; Фиона също, защото мръсните, висящи на мазни кичури коси бяха в рязък контраст със скъпата наметка, под която беше скрито тялото й. Ала повечето погледи бяха насочени към Майлс — предимно женски.

Една красива млада жена, по която се заглеждаха много мъже, скочи от каручката и впи жаден поглед в лицето на Майлс. Фиона застана пред него и стисна ръце в юмруци, но Майлс я стисна за рамото и се усмихна любезно на жената.

— Харесват ли ти дрехите й?

— Предпочитам да окача чучелото й на входната си врата.

Майлс я погледна похотливо и тя усети как сърцето й заби по-силно.

— Дръж се прилично и ме слушай — пошепна в ухото й той и отиде при жената, която го поглъщаше с поглед.

— Мога ли да направя нещо за вас? — измърка сладко тя и Фиона настръхна от ревност.

— Бих ли могъл да ви убедя да свалите дрехите си? — прошепна дрезгаво Майлс, докато опипваше една голяма зелка. Говореше съвършен, класически френски.

Фиона се извърна настрана. Не можеше да понесе интимната сцена. Тази дръзка селянка се държеше така, сякаш тя изобщо не съществуваше!

— Готова съм да ви дам всичко, което поискате — прошепна страстно жената и притисна ръката на Майлс. — Какво ще ми предложите срещу тази услуга?

Майлс издърпа ръката си. Очите му блестяха, на устните му играеше обещаващата усмивка, толкова добре позната на Фиона.

— Ще ви предложа красива наметка, подплатена с кожи, но искам срещу нея три костюма и храна.

Жената измери Фиона с критичен поглед.

— Нейната наметка ли? — изсъска сърдито тя.

Двама млади мъже, очевидно братята й, се приближиха към каруцата и Фиона, която беше побесняла от гняв от държанието на Майлс, ги погледна с премрежени очи.

— Знаете ли, преживяхме нещо страшно — прошепна кокетно тя. За съжаление френският й не беше толкова добър като този на Майлс. — Надявахме се да заменим тази недостойна наметка за някои дрехи, макар че роклята на сестра ви вероятно ще ми бъде малка. — Тя отпусна небрежно наметката си и разкри опънатата на гърдите риза и тесния моряшки панталон. Майлс се извъртя и бързо я уви в черното кадифе. Мъжете преглътнаха мъчително. Все пак бяха успели да се възхитят на прекрасното младо тяло.

— Ще стане ли сделката? — попита ледено Майлс, без да смее да погледне към Фиона, за да не издаде гнева си.

Братята кимнаха бързо. Сестра им мина на втори план.

След няколко минути Фиона се скри в една странична уличка и навлече женската рокля под прикритието на наметката си. Новата й одежда беше груба, очевидно ушита саморъчно от младата селянка, но скриваше извивките на тялото й и позволяваше свободно и удобно движение.

Майлс и Роджър облякоха прости клинове, които подчертаваха мускулестите им бедра, и дебели вълнени ризи. Напълниха две чувалчета с храна и продължиха пътя си на юг.

Бяха изминали вече доста път, когато Майлс благоволи да заговори с Фиона:

— Сигурно си научила този номер през месеците, когато живя в дома на брат си? Много бързо се отърва от страха си от мъжете…

— И какво според теб трябваше да направя? Да стоя и да гледам как онази малка мръсница те поглъщаше с жадни погледи? Не се съмнявам, че ти щеше да я притиснеш до стената и да й дадеш цената, която искаше.

— Може би — отговори спокойно Майлс и потъна в многозначително мълчание.

Фиона побесня от гняв.

— Как смееш да ме обвиняваш в неприлично поведение? Не съм направила нищо, с което да заслужа недоверието ти. Отидох с теб чак в Шотландия и…

— И избяга посред нощ, а после едва не уби Макгрегър. Накрая ме изостави, когато бях почти мъртъв, и се върна в Англия с брат си — завърши беззвучно Майлс.

— Трябваше да го направя! Още ли не можеш да разбереш! — изкрещя Фиона.

Роджър вървеше мълчаливо отстрана, но сега не издържа и се намеси.

— Ако Фиона не се беше върнала с мен в Англия, аз щях да те убия, Аскот. Нямаше да й повярвам, ако беше започнала да ме уверява, че иска да остане с теб в Шотландия.

— Защо ми казваш това? — попита след кратко мълчание Майлс.

— Защото Фиона непрекъснато ми четеше проповеди колко… зле съм се държал. Вероятно има право… поне в някои отношения.

Тримата продължиха пътя си мълчаливо, всеки зает с мислите си.

Когато слънцето се издигна високо в небето, седнаха да починат, нахраниха се и пиха вода от потока, който минаваше край пътя. Фиона няколко пъти улови Майлс, че я наблюдава, и се запита какво ли ставаше в главата му.

Пътят беше много оживен. Минаваха богати търговци с магарета, натоварени със злато, странстващи селяни, музиканти, ковачи, дори един благородник, придружен от двадесетина въоръжени мъже. След срещата с него Роджър и Майлс заговориха оживено за остаряващото рицарско съсловие, критикуваха недостатъците му, присмиваха се на одеждите, като се започне от цветовете на перата и се стигне до старомодните стремена.

Когато слънцето залезе, мъжете започнаха да търсят място за нощуване. Макар че рискуваха да ги задържат като бракониери, те решиха да пренощуват в кралската гора, настрана от другите пътници, които спяха по полянките край пътя.

Докато вечеряха, Майлс и Роджър разговаряха за битките, които бяха водили, и за хората, които познаваха. Държаха се като стари приятели и когато Фиона се скри в гората, двамата изобщо не забелязаха отдалечаването й. След няколко минути бърз ход тя се облегна на едно дърво и стисна здраво зъби, за да не се разплаче. След като се успокои, започна да се вслушва в нощните шумове на гората. Когато ръката на Майлс докосна рамото й, тя направи светкавичен скок встрани.

— Нещо не е наред ли? — попита тихо той.

— Какво да е наред? — изсъска вбесено тя и очите й отново се напълниха със сълзи. — Какво още искаш от мен? Държа ме месеци наред в плен и ме накара да се влюбя в теб до полуда. Когато пожертвах всичко, за да спася безполезния ти живот, ти се втурна да ме преследваш с омразата си. Родих ти дете, заговорничих с роднините и верните ти рицари, за да те върна, а всичко, което получавам срещу усилията си, е студенина. Целунах те и ти реагира, но не ми даде нищо от себе си. Какво да направя, та да проумееш, че не съм те предала? Че не съм предпочела брат си пред теб? Сам чу как Роджър каза, че ако не бях тръгнала с него, е щял да те убие. — Тя не можа да продължи. Сълзите я задавиха.

Застанал на няколко крачки от нея, Майлс се облегна на стъблото на едно старо дърво. Лунната светлина посребряваше косата и очите му.

— Мислех, че само братята ми са подвластни на ужасния демон на гордостта. Мислех, че Рейн е заслепен от глупост, когато отказа да прости на съпругата си, че е отишла при краля и го е помолила за прошка. Бях готов да ти простя, ако беше отишла при краля, но ти предпочете друг мъж, избра друг дом, не моя. А когато чух, че постоянно си била заобиколена от мъже, бях готов да те убия.

Фиона понечи да протестира, но Майлс вдигна ръка.

— Може би причината е, че познавам твърде много неверни жени, които излизаха от леглото ми и обличаха булчинската рокля, за да отидат пред олтара с друг мъж. Може би коварството им ме лиши от умението да се отнасям непринудено към жените. Ти беше моя пленница, но съпротивата ти срещу мен не беше кой знае колко силна.

— Отбранявах се с всички сили — възрази разгорещено Фиона и го изгледа обидено.

Майлс се усмихна снизходително.

— Рейн ми каза, че ревнувам, и смешното беше, че той ревнуваше същия мъж като мен. Заяви ми, че жена му Клариса била влюбена в Роджър Чатауърт.

— Сигурна съм, че Роджър дори не подозира…

— И аз останах със същото впечатление, когато брат ти ни разказа историята за спасяването си. Клариса не е имала друг изход, защото е искала да спаси съпруга си. Брат ми е с гореща кръв, освен това е ужасно упорит и никога не се вслушва в гласа на разума.

— Стига с този Рейн! — изфуча Фиона. — И той ли беснее като теб? И той ли разкъсва току-що зашитите си рани? Упоихте ли го с някаква отвара, за да може да заспи?

Майлс се изсмя и зъбите му блеснаха на лунната светлина.

— Когато побеснее от гняв, Рейн хаби купища копия. Аз имам друг метод. — Той помълча малко. — Как изглежда синът ни? — Гласът му не издаваше вълнение.

— Има високи скули като брат ти Гевин. Няма съмнение, че е един малък Аскот.

— Никога не съм се съмнявал в бащинството си, Фиона. Но не мога да разбера…

— Да? — прошепна нежно тя.

— Защо ме напусна? Защо не се върна след една седмица? Чаках те всеки ден. Молех се да се върнеш. Кит плачеше в съня си. Толкова майки го бяха напуснали.

По бузите на Фиона се стичаха сълзи.

— Беше ме страх от Роджър. Той беше обезумял от мъка. Брайън се бе заклел да убие брат си и се боях, че ако не съм си вкъщи, за да го пазя от лудости, Роджър ще обяви неумолима война на Аскотови. Надявах се да го вразумя, да го накарам да проумее истината. Надявах се да открия истинската причина за омразата между семействата ни.

— Ами мъжете? — попита сърдито Майлс. — Панел разказваше наляво и надясно как те е предал в лагера ми, а мъжете, които отиваха в имението на Чатауърт да молят за ръката ти, ми разказваха с подробности как е протекло „ухажването“.

Фиона вдигна ръка.

— Ти си първият мъж, на когото се отдадох, Майлс Аскот. Ти беше първият, който заговори с мен без задни мисли, без похотливо изражение на лицето, първият, който ме накара да се смея и ми показа какво е това доброта и искреност. Нали ти сам ми каза, че не зная нищо за мъжете?

— Междувременно обаче ти си имала възможност да ги опознаеш — отговори горчиво Майлс.

— В известно отношение това е вярно. Бях заобиколена с мъже и много ми се искаше да се влюбя в човек, който не носи името Аскот. Смятах, че ако си намеря добър съпруг, Роджър ще забрави, че нося под сърцето си един малък Аскот, и омразата му ще се уталожи. Затова реших да се запозная и с други мъже, за да си изясня дали те обичам само защото си бил първият мъж в живота ми, или ще си останеш и единственият.

Майлс мълчеше и я гледаше с пламтящи от страст очи.

— Някои от тези мъже ме караха да се смея. Други бяха добродушни и ми вдъхваха чувството, че съм красива. Ала никой не беше в състояние да ми даде онова, което ми даваше ти. Седмиците минаваха и вместо да избледнее, образът ти пред очите ми ставаше все по-ясен. Помнех всеки твой жест и несъзнателно те сравнявах с мъжете, които ме заобикаляха.

— Сигурно си сравнявала и големината на…

— Проклет да си, Майлс Аскот! — прекъсна го разярено тя. — Не съм спала с нито един от тези мъже и имам чувството, че ти го знаеш, но искаш да ти го кажа изрично.

— И защо не отведе никого в леглото си? Някои от мъжете, които са били твои гости, имат успехи сред жените.

— Като теб, нали? — изкрещя Фиона. — Стоиш тук и изискваш от мен добродетелност, а какво си правил ти през това време? Ако ти кажа, че не съм имала друг мъж, ще ми позволиш ли да вляза отново в почтеното ти легло? Тази сутрин трябваше буквално да те откъсна от ноктите на онази жена. Да не мислиш, че ми беше добре, докато люлеех сина ти и си мислех, че в момента си в леглото с друга жена… или с няколко?

— С няколко? — повтори подигравателно Майлс и продължи сериозно: — Откакто бях с теб, не съм докосвал друга жена.

Фиона не можа да повярва в чутото.

— Не си имал друга жена? — повтори смаяно тя и очите й се разшириха от изненада.

— Двамата с брат ми Рейн отидохме да живеем в замъка му и бяхме толкова бесни, че уволнихме цялата женска прислуга, даже перачките. Упражнявахме се като луди, пиехме по цяла нощ и проклинахме жените. Рейн се вразуми пръв, защото Клариса му изпрати дъщеричката им. Малката Катрин беше толкова прекрасна! Много скоро в сърцето ми пламна копнеж да видя отново собствените си деца, затова се върнах в дома на Джудит и Гевин и прекарах с тях Коледните празници. — Той зарови пръсти в косата си и я погледна безпомощно. — Винаги съм бил на мнение, че Гевин се държи грубо със сладката си малка жена, но никога не бях изпитвал върху себе си ужасната острота на езика й. Джудит не ме остави на мира нито секунда. Беше безмилостна. Непрекъснато говореше за сина ни, въздишаше и се оплакваше, че малкият й син никога няма да се запознае с братовчед си. Даже покани в дома си един художник, който нарисува прекрасен рус ангел, който държи в обятията си прелестно малко момче — върху моя щит, Фиона! Казах на Гевин, че ще извия врата на жена му, ако продължава да ми досажда; Гевин избухна в такъв луд смях, че не посмях да заговоря повторно на тази тема. Когато получи писмото ти, в което пишеше, че си готова да ми простиш, Джудит се нахвърли върху мен с удвоени сили.

Развеселен от спомена, Майлс се усмихна и лицето му омекна.

— За да постигне целта си, Джудит прибягна даже до таланта на Клариса. Всеки ден ми пееха песни за двама влюбени, разделени от глупав, суетен мъж, и можеш да бъдеш сигурна, че този мъж „случайно“ приличаше досущ на мен. Една вечер Клариса събра двадесет и двама музиканти и песента, която изпълниха, разсмя всички слушатели. Двама мъже паднаха от столовете си и единият си счупи ребрата. Клариса беше надминала себе си.

Фиона беше толкова изненадана от разказа му, че едва след време успя да зададе въпроса, който я измъчваше:

— Какво направи ти?

Майлс изкриви лице.

— Скочих през масата и сграбчих Клариса за гърлото.

— Господи! — изохка ужасено Фиона. — Но тя е толкова мъничка, толкова…

— Рейн и Гевин извадиха мечовете си и докато стоях насред залата, стиснал с две ръце крехката шия на онази прекрасна малка птичка, а в гърба ми бяха опряни остриетата на мечовете, аз разбрах, че вече не съм същият човек. На следващия ден Джудит уреди срещата ни. — Ресниците му затрепкаха издайнически. — Фиона, аз знаех, че си поискала от сър Гай да те увие в килим и да те хвърли пред нозете ми.

Фиона не смееше да го погледне. Беше повярвала, че старият рицар е на нейна страна, а той я беше издал! Сигурно двамата се бяха надсмивали над глупавото й намерение да прелъсти съпруга си. Какво беше станало с гордата жена, която стоеше на ръба на крайбрежната скала и се кълнеше, че никога няма да се отдаде на мъж с душа и тяло?

— Извинявай — прошепна тя, мина покрай Майлс и се запъти обратно към огъня.

Майлс я улови бързо и я привлече към себе си.

Като видя знаещата му усмивка, Фиона извика сърдито и го смушка с все сила в ребрата. Болезненият му вик й достави огромно удоволствие.

— Мразя те, Аскот! — изкрещя в лицето му тя. — Ти ми отне гордостта, накара ме да плача заради един проклет мъж и да моля за любовта му. — Опита се да го удари, но той стисна ръцете й и я облегна на близкото дърво.

— Не, Аскот — отговори той и устните му се приближиха до нейните. — Ти ме обичаш. Ти ме обичаш толкова силно, че си готова да просиш за мен. Аз те накарах да плачеш от страст, накарах те да проливаш сълзи от любов.

— Ти ме унижи.

— Както и ти постъпи с мен. — Тя го блъсна с все сила, но той я притисна още по-силно до себе си. — Всички жени идваха при мен, сякаш това беше най-естественото нещо на света. Само ти ми създаде проблеми, и то какви! Само с теб лудеех от гняв, ревнувах, чувствах се като собственик. Ти ми бе поднесена в дар, Фиона. Ти принадлежиш на мен и ако още веднъж го забравиш, ще те убия.

— Нито за миг не съм забравяла… — започна тя, но той впи устни в нейните. Щом устните им се сляха, тя разбра, че е загубена. Не можеше да спори с него, не можеше и да избяга.

Майлс разхлаби хватката си и й позволи да обгърне с две ръце шията му и телата им да се опрат плътно едно в друго.

— Никога, никога вече не забравяй това, Аскот — прошепна страстно той. — Ти ще бъдеш само моя — и в това столетие, и в следващото. Винаги!

Фиона не го слушаше. Тя се надигна на пръсти и отново потърси устните му. Едва сега осъзна колко й беше липсвал физически. Той беше единственият мъж в света, с когото можеше да общува интимно, единственият, от когото не се страхуваше. Дългото въздържание си каза думата и тя се вкопчи в него като удавница. Пръстите й се заровиха в косата му, помилваха гъстите къдрици и се спуснаха по гърба.

От гърлото на мъжа се изтръгна дълбок стон.

— Веднъж ми каза да те взема на дървото, помниш ли?

Той усещаше желанието й — не сладък, мек любовен акт, а бърз и яростен, който да ги освободи от натрупания гняв. Ръцете му задърпаха дрехите й, после се заеха с неговите. Фиона продължи да го целува, неспособна да отдели устата си от неговата, да прекъсне играта на езиците им.

Гърбът й се притисна болезнено в кората на дървото, но тя дори не трепна. Вдигна за миг глава, после впи зъбите си в шията на Майлс, засмука меката кожа, сякаш искаше да опита сурова плът.

Майлс я вдигна високо, сложи краката й на кръста си и отметна полата й. Нямаше време да свали всичките й дрехи. Стисна с две ръце задника й и я сложи върху члена си със силата на падаща котва.

Фиона нададе кратък, сладостен вик, зарови лице в шията му и се притисна с все сила до горещото му тяло, докато силните му ръце я вдигаха и спускаха в бърз ритъм. Главата й се отметна назад и в гърлото й се надигна див вик. От челото на Майлс се стичаше пот и той се триеше в косата й, за да премахне солените капчици. С последен мощен тласък, който накара Фиона да извика в екстаз, той я привлече към слабините си и се разтрепери като в треска, докато горещото му тяло отново и отново се разтоварваше в нейното с вулканична сила.

Фиона, която не смееше да диша, защото беше убедена, че дъхът ще я разкъса, усети как очите й се напълниха с горещи сълзи. Тя се върна бавно на земята, с отслабнали крака, с болезнено пулсиращи ръце, с треперещо тяло.

Майлс се отдалечи малко от нея и я погледна с безкрайна любов. След малко помилва мократа й коса, целуна я по слепоочията.

— Обичам те, Фиона — прошепна нежно той и се усмихна дяволито. — Като се има предвид, че си най-добрата…

— Разбрах — засмя се Фиона. — Ще ме оставиш ли най-после да стъпя на земята или имаш намерение да ми счупиш гръбнака?

Той я целуна още веднъж и я пусна на земята. Когато краката на Фиона поддадоха и тя политна да падне, той я подкрепи и избухна в горд, самодоволен смях.

— Надут паун! — изсъска злобно тя и се хвана здраво за ръката му. След малко се наведе и го целуна в свивката на лакътя. — Наистина ли съм най-добрата? — попита небрежно тя, сякаш не придаваше голямо значение на отговора му. — Нима продължаваш да ме желаеш, след като съм износила детето ти?

— Е, поне до известна степен — отговори съвсем сериозно Майлс.

Фиона избухна в луд смях, приглади полите си и се опита да прилича поне малко на дама. Трябваше да се върнат при огъня, където ги чакаше Роджър.