Желязната пета

IX. МАТЕМАТИКАТА НА ЕДНА МЕЧТА

Сред смайването, последвало направеното от него разкритие, Ърнест заговори отново:

— Вие, десетина от вас, казахте тази вечер, че социализмът не бил възможен. Вие изтъкнахте невъзможното, позволете ми сега да ви посоча неизбежното. Неизбежно е не само това, че ще изчезнете вие, дребните капиталисти; неизбежно е също, че ще изчезнат и едрите капиталисти и тръстовете. Помнете, че вълната на еволюцията никога не се връща назад. Тя върви все напред и напред и прелива от конкуренцията към сдружаването и от малкото сдружение към голямо сдружение, а от голямото сдружение към исполинско сдружение и продължава към социализма, който е най-исполинското сдружение от всички други.

Казвате ми, че съм сънувал. Прекрасно. Аз ще ви изложа математиката на моя сън и още сега, предварително, ви призовавам да ми докажете, че математиката ми не е вярна. Ще ви изложа неизбежността на сгромолясването на капиталистическата система и ще докажа математически защо тя трябва да се сгромоляса. Започвам и имайте търпение, ако отначало ви се стори, че думите ми нямат връзка с въпроса.

Нека преди всичко разгледаме някой определен промишлен процес и всеки път, когато спомена нещо, с което не сте съгласни, моля да ме прекъснете. Да вземем една фабрика за обувки. Тази фабрика купува кожи и прави от нея обувки. Да вземем кожа за сто долара. Тя минава през фабриката и излиза от нея във вид на обувки, които струват, да речем, двеста долара. Какво е станало? Сто долара са били принадени към стойността на кожата. Как са били принадени? Хайде да видим.

Капиталът и трудът са принадили тази стойност от сто долара. Капиталът е набавил фабриката, машините и е платил всички разноски. Трудът е дал труд. С обединените усилия на капитала и труда е била принадена стойността от сто долара. Съгласни ли сте всички дотука?

Около масата закимаха утвърдително.

— Трудът и капиталът, след като произведат тези сто долара, пристъпват към подялбата им. Статистиката на тази подялба стига до дробни числа, ето защо за удобство нека вземем приблизителни кръгли, цифри. Капиталът взема петдесет долара като свой дял. Няма да се спираме на дърленето за подялбата61. Няма значение колко много се дърлят — било при едно, било при друго разпределение, подялбата, се постига. И забележете, че това, което е вярно за този определен промишлен процес, е вярно за всички промишлени процеси. Прав ли съм?

Пак всички около масата се съгласиха с Ърнест.

— Сега да предположим, че след като са получили своите петдесет долара, работниците поискат да си купят с тях обувки. Те биха могли да си купят обувки само за петдесет долара. Това е ясно, нали?

А сега да преминем от този отделен промишлен процес към всичките промишлени процеси в Съединените щати, взети заедно, което включва самата кожа, суровините, превоза, продажбата, всичко. Да приемем, за да си послужим с кръгли цифри, че общото производството на блага в Съединените щати за една година възлиза на четири милиарда долара. В такъв случай работниците са получили за същия период в надници два милиарда долара. Четири милиарда долара са били произведени. Каква част от тези блага могат работниците да си купят? За два милиарда. Сигурен съм, че по това не може да се спори. Всъщност съотношението, което давам, е много умерено. Поради безбройните хитрини на капиталистите работниците не могат да закупят дори и половината от общото производство.

Но да се върна на въпроса. Да речем, че работниците изкупуват блага за два милиарда. Тогава логичното е, че те могат да консумират блага само за два милиарда. Трябва да видим какво става с благата за още два милиарда, които работниците не могат да закупят и консумират.

— Работниците не консумират дори своята част за два милиарда — обади се господин Кауълт. — Ако ги консумираха, нямаше да имат спестовни влогове.

— Работническите спестовни влогове са само своеобразен резервен фонд, който се консумира толкова бързо, колкото се и натрупва. Това са спестявания за старини, за болест и злополука и за погребални разноски. Спестовният влог е само парче хляб, сложено на полицата, за да бъде изядено на утрешния ден. Не, работниците консумират цялото количество производство, което могат да закупят с надниците си.

Два милиарда остават за капиталистите. Дали те консумират остатъка, след като заплатят разноските? Дали капиталистите консумират напълно припадащите им се блага за два милиарда?

Ърнест спря и зададе въпроса пряко на редица присъствуващи. Те поклатиха глава.

— Не знам — откровено си призна един от тях.

— А според мен, знаете — продължи Ърнест. — Помислете за миг. Ако капиталистите консумираха своя дял, общата сума на капитала нямаше да нараства. Щеше да остава неизменна. Ако обърнете поглед към икономическата история на Съединените щати, ще видите, че общата сума на капитала непрекъснато се е увеличавала. Следователно капиталистите не консумират своя дял. Спомняте ли си времето, когато Англия притежаваше голяма част от нашите железопътни облигации? С течение на годините ние изкупихме тези облигации. Какво значи това? Че една част от неконсумирания дял на капитала ни е възвърнала тези облигации. Какво показва фактът, че днес капиталистите на Съединените щати притежават стотици и стотици милиони долари в мексикански облигации, руски облигации, италиански облигации, гръцки облигации? Той показва, че тези стотици и стотици милиони са били част от дела на капитала, който капиталът не е консумирал. Нещо повече, от самото начало на капиталистическата система капиталът никога не е консумирал целия си дял.

Сега идваме до най-същественото. В Съединените щати се произвеждат годишно блага за четири милиарда долара. Работниците изкупуват и консумират блага за два милиарда. Капиталистите не консумират останалите два милиарда. Голяма част остава неконсумирана. Какво става с този излишък? Какво може да се направи с него? Работниците не могат да консумират нищо от него, защото вече са похарчили всичките си надници. Капиталът не желае да консумира този излишък, защото, според природата си, вече е консумирал всичко, каквото може. И все пак остава излишъкът. Какво може да се направи с него? Какво се прави с него?

— Той се продава в чужбина — обади се господин Кауълт.

— Точно така — съгласи се Ърнест. — Поради този излишък възниква нуждата от чужди пазари. Той се продава в чужбина. Налага се да се продава в чужбина. Няма друг начин да се отървем от него. И този неконсумиран излишък, който се продава в чужбина, се превръща в това, което се нарича благоприятен търговски баланс. Съгласни ли сме всички дотука?

— Да се разпростирате толкова върху това А—Б—В на търговията е просто загуба на време — каза язвително господин Калвин. — Ние всички го разбираме.

— И тъкмо с тези основни положения, на които отделих толкова много внимание, ще ви объркам — отвърна Ърнест. — В това се крие цялата красота на положението. И ще ви объркам с тях още сега. Започвам!

Съединените щати са капиталистическа страна, която е разработила своите източници на доходи. По силата на капиталистическата си промишлена система на нея й остава неконсумиран излишък, от който трябва да се отърве, и тя трябва да се отърве от него в чужбина62. Това, което важи за Съединените щати, важи и за всяка друга капиталистическа страна с разработени източници на доходи. Всяка такава страна има излишък от неконсумирани стоки. Не забравяйте, че те са вече търгували една с друга и че тези излишъци остават въпреки това. Работниците във всички тези страни са похарчили надниците си и не могат да закупят нищо от излишъците. Капиталът във всички тези страни е вече консумирал всичко, каквото може да консумира съгласно природата си. И все пак остават излишъците. Въпросните страни не могат да продадат тези излишъци една на друга. Как ще се отърват тогава от тях?

— Като ги продадат на страни, изостанали в производството — подхвърли господин Кауълт.

— Точно така. Виждате ли, моите разсъждения са толкова ясни и прости, че вие ги доразвивате наум сами. А сега да видим следващия етап. Да предположим, че Съединените щати пласират своя излишък в страна с изостанало производство, както, да кажем, Бразилия. Помнете, че този излишък превишава възможностите на вътрешната търговия — стоки, които са били консумирани от търговията. Какво получават тогава Съединените щати в замяна от Бразилия?

— Злато — каза господин Кауълт.

— Но на света има само определено количество злато, и то не е чак толкова голямо — възрази Ърнест.

— Злато във вид на ценни книжа, облигации и така нататък — поправи се господин Кауълт.

— Сега налучкахте — каза Ърнест. — Срещу излишъците си Съединените щати получават от Бразилия облигации и ценни книжа. А какво значи това? То значи, че Съединените щати стават собственици на железници, на фабрики, мини и земи в Бразилия. А пък какво значи това?

Господин Кауълт поразмисли и поклати глава.

— Ще ви кажа — продължи Ърнест. — Това значи, че в Бразилия започват да се разработват източниците на блага. А сега следващата точка. Когато Бразилия, управлявана от капиталистическата система, разработи своите източници, самата тя ще има останали неконсумирани излишъци. Ще може ли да пласира тези излишъци в Съединените щати? Не, защото самите Съединени щати имат излишък. Ще могат ли Съединените щати да направят това, което бяха правили преди — да пласират своя излишък в Бразилия? Не, защото сега и Бразилия ще има излишък.

Какво ще стане? И Съединените щати, и Бразилия ще трябва да издирят други страни с неразработени източници, за да им стоварят излишъците си. Но със самия процес на стоварване излишъците източниците на тези страни ще бъдат на свой ред разработени. Скоро те ще имат излишъци и ще търсят други страни, на които да ги стоварят. Сега, господа, следете мисълта ми. Планетата ни има своите граници. На света има само определен брой страни. Какво ще стане, когато всички страни на света, до най-последните и най-малките, се изправят с излишъци в ръце срещу всички други страни с излишъци в техните ръце?

Той млъкна и загледа слушателите си. Недоумението по лицата им беше възхитително. Но по лицата им се четеше и страх. От теоретическите си обобщения Ърнест беше изградил призрак и ги беше накарал да го видят. Те го виждаха в момента, както седяха там, и изпитваха страх пред него.

— Ние започнахме с А—Б—В, господин Калвин — подхвана лукаво Ърнест. — Сега аз ви дадох каквото оставаше от азбуката. Тази работа е много проста. В това се крие нейната красота. Вие положително сте стигнали до отговора. Какво ще стане в такъв случай, когато всички страни в света имат неконсумирани излишъци? Какво ще стане тогава с капиталистическата система?

Но господин Калвин само поклати глава с разтревожен вид. Той явно премисляше наново разсъжденията на Ърнест и търсеше в тях някаква грешка.

— Нека прегледам с вас накратко цялата работа още веднъж — рече Ърнест. — Ние започнахме с определен промишлен процес, с обувната фабрика. Установихме, че подялбата на съвместно произведената стока, която се извършва там, прилича на подялбата, която става във всички промишлени процеси. Установихме, че работниците могат да закупят с надниците си само определено количество от произведеното и че капиталистите не консумират остатъка на производството. Установихме, че когато работниците консумират всичко, каквото им позволят надниците, и когато капиталистите консумират толкова, колкото искат, псе още остава неконсумиран излишък. И се съгласихме, че този излишък може да се пласира само в чужбина. Съгласихме се също, че стоварването на този излишък на друга страна ще докара до разработването на източниците й за производство и че след кратко време тя ще има неконсумиран излишък. Разпростряхме този процес върху всички страни на планетата, докато всяка страна ще произвежда всяка година и всеки ден неконсумиран излишък, който тя не ще може да пласира в никоя друга страна. А сега ви питам пак: какво ще правим с тези излишъци?

И пак никой не се обади.

— Господин Калвин? — попита Ърнест.

— Вижда ми се направо невероятно — призна си господин Калвин.

— И На ум не ми е идвало такова нещо — каза господин Асмънсен. — И все пак е ясно като бял ден.

Тогава за първи път чух да се тълкува доктрината на Карл Маркс63 за принадената стойност и Ърнест направи това толкова просто, че и аз останах смаяна и озадачена.

— Ще ви посоча начин да се отървете от излишъците — каза Ърнест. — Хвърляйте ги в морето. Хвърляйте всяка година в морето обуща, жито, дрехи и всички други търговски стоки, възлизащи на стотици милиона долара. Няма ли това да оправи работата?

— Положително ще я оправи — отговори господин Калвин. — Но е смешно от ваша страна да говорите така.

Ърнест незабавно се нахвърли върху него:

— Нима е по-смешно от онова, което проповядвате вие, рушителю на машини, като се връщате към допотопните похвати на вашите деди? Какво предлагате за отърваване от излишъците? Вие искате да избегнете въпроса за излишъците, като не произвеждате никакви излишъци. А как смятате да избегнете произвеждането на излишъци? Като се върнете към първобитния начин на производството, толкова объркан, безреден и нецелесъобразен, толкова разточителен и скъп, че ще бъде невъзможно да се произведе излишък.

Господин Калвин преглътна. Думите на Ърнест бяха попаднали в целта. Той преглътна още веднъж и се поизкашля.

— Прав сте — каза той. — Признавам се за виновен. То е смешно. Но трябва да направим нещо. Това е въпрос на живот или смърт за нас, средната класа. Ние отказваме да загинем. Предпочитаме да бъдем смешни и да се върнем към недодяланите и разточителни методи на нашите деди. Искаме да върнем промишлеността на стъпалото, на което е била преди тръстовете. Искаме да разрушим машините. Какво ще направите, за да ни спрете?

— Но вие не можете да разрушите машините — отвърна Ърнест. — Не можете да накарате развоят на еволюцията да тръгне обратно по стъпките си. Насреща ви се изправят две огромни сили, всяка от които е по-мощна от вас, средната класа. Едрите капиталисти, накратко казано тръстовете, не ще ви позволят да се върнете назад. Те са против унищожаването на машините. А по-велика от тръстовете и помощна е работническата класа. Тя не ще ви позволи да разрушите машините. Тръстовете и работническата класа се борят кой да владее света, а заедно с това и машините. Това са двете воюващи страни. Нито едната, нито другата не желае унищожаването на машините. И двете искат да ги завладеят. В тази битка няма място за средната класа. Средната класа е джудже между два великана. Нима не виждате вие, средната класа, че сте попаднали между два воденични камъка и те са вече започнали да ви смилат?

Аз ви доказах с математическа точност неизбежния провал на капиталистическата система. Когато всички страни се видят обременени с неконсумирани и непродаваеми излишъци, капиталистическата система ще рухне под страхотната тежест на печалбите, натрупани от самата нея. И в този ден не ще има никакво рушене на машини. Борбата тогава ще бъде за притежаването им. Ако работническата класа победи, вашето положение ще се облекчи. Съединените щати, пък и целият свят, ще навлязат в нова, велика ера. Вместо да смажат живота, машините ще го направят по-красив, по-щастлив и по-благороден. Вие, унищожената средна класа, заедно с работническата — тогава не ще има нищо освен работническа класа, — вие и всички други работници ще участвувате в справедливото разпределение на произведеното от чудните машини. И ние всички заедно ще правим нови и още по-чудни машини. И няма да има никакви неконсумирани излишъци, защото няма да има никакви печалби.

— Ами ако тази битка за завладяването на машините и на света спечелят тръстовете? — попита господин Кауълт.

— Тогава — отговори Ърнест — вие и работническата класа, и всички ние ще бъдем смазани под желязната пета на деспотизъм, по-безмилостен и по-ужасен от всички деспотизми, почернили страниците от историята на човешкия род. Това ще е хубаво име за този деспотизъм: Желязната пета64.

Настъпи продължително мълчание и всички на масата потънаха в непривичен и дълбок размисъл.

— Но този ваш социализъм е фантазия — каза господин Калвин и повтори: — Фантазия!

— В такъв случай ще ви покажа нещо, което не е фантазия — отговори Ърнест. — И ще го нарека олигархия. Вие го наричате плутокрация. Но и вие, и ние имаме пред вид същото нещо: едрите капиталисти или тръстовете. Хайде да видим в чии ръце се намира властта днес. А за да го направим, нека разпределим обществото на съответните класи.

В обществото има три големи класи. На първо място идва плутокрацията, която се състои от богати банкери, железопътни магнати, директори на сдружения и на тръстове. Втора е средната класа, вашата класа, господа, която се състои от земеделци, търговци, дребни фабриканти и хора със свободни професии. А трета и последна е моята класа, пролетариатът, който се състои от наемни работници65.

Не можете да не се съгласите, че притежаването на богатство представлява основата на властта в Съединените щати днес. Как се разпределя богатството, притежавано от тези три класи? Ето ви цифрите. Плутокрацията притежава състояние от шестдесет и седем милиарда. От общия брой на работещите лица в Съединените щати само нула цяло и девет десети на сто принадлежат към плутокрацията и въпреки това тя притежава седемдесет на сто от общото богатство. Средната класа притежава двадесет и четири милиарда. Двадесет и девет на сто от работещите лица принадлежат към средната класа и те притежават двадесет и пет на сто от общото богатство. Остава пролетариатът. Той притежава четири милиарда. От всички работещи седемдесет на сто принадлежат към пролетариата, а пролетариатът притежава четири на сто от общото богатство. Кой държи властта, господа?

— Според вашите цифри ние, средната класа, сме по-силни от работниците — забеляза господин Асмънсен.

— Това, че наричате нас слаби, не ви прави по-силни в сравнение със силата на плутокрацията — рязко отвърна Ърнест. — Нещо повече: още не съм свършил с вас. Има по-голяма сила от богатството и тя е по-голяма, защото не може да бъде отнета. Нашата сила, силата на пролетариата, е в нашите мишци, в нашите ръце, хвърлящи бюлетини в урните, в нашите пръсти, натискащи спусъка на пушките. Тази сила не могат да ни отнемат. Тя е първичната, предвечна сила на живота, по-силна от богатството, която то не може да възпре.

А вашата сила не е неотделимо свойство. Тя може да ви бъде отнета. Дори и сега плутокрацията ви я отнема. На края тя съвсем ще ви я отнеме. И тогава ще престанете да бъдете средна класа. Ще се принизите до нашето равнище. Ще станете пролетарии. И хубавото в тази работа е, че ще увеличите нашата сила. Ние ще ви приемем като братя и всички заедно ще се борим рамо до рамо за каузата на човечеството.

Виждате ли, работническата класа няма никакво реално имущество, което да бъде плячкосано от нея. Нейният дял от националното богатство се състои от дрехи и покъщнина и само тук-там, в много редки случаи, неипотекиран дом. А вие притежавате реално богатство, двадесет и четири милиарда, и плутокрацията ще ви го отнеме. Разбира се, съществува, голяма вероятност пролетариатът да ви го отнеме; пръв. Не си ли давате сметка за положението си, господа? Средната класа е малко агне, което едва се крепи на крака между лъв и тигър. Ако не го изяде единият, ще го изяде другият. И ако плутокрацията не ви изяде първа, то ще бъде само въпрос на време, докато пролетариатът изяде плутокрацията.

Дори сегашното пи богатство не е правилна мярка за вашата мощ. Силата на богатството ви в настоящия момент е само една празна черупка. Тъкмо затова вие надавате своя немощен слаб боен зов: „Да заживеем, както са живели нашите деди!“ Вие съзнавате безсилието си. Знаете, че силата ви е празна черупка. А аз ще ви докажа, че тя е именно такава.

С каква власт разполагат земеделците? Повече от петдесет на сто от тях са роби поради факта, че са само наематели или имотът им е ипотекиран. И всичките са роби поради това, че тръстовете вече притежават или се разпореждат (което е същото нещо, само че още по-добро) — притежават и се разпореждат с всички средства за пласиране на реколтата, като хладилници, железници, силози и параходни линии. И не само това: тръстовете държат в ръцете си пазарите. За всичко споменато земеделците нямат думата. Що се отнася до въпроса за думата им в политиката и управлението, ще го разгледам по-късно, когато ще говоря за думата в политиката и управлението на цялата средна класа.

Ден след ден тръстовете изстискват земеделците, както са изстискали господин Калвин и останалите млекопроизводители. Ден след ден по същия начин те изстискват и търговците. Помните ли как за шест месеца тютюневият тръст изстиска повече от четиристотин магазина за пури и цигари само в град Ню Йорк? Къде са едновремешните собственици на каменовъглените находища? Вие знаете, без да ви го казвам, че днес железопътният тръст притежава или се разпорежда с всичките находища на антрацит и битуминозни въглища. Нима „Стандард ойл“ не притежава двадесетина презокеански линии? Ами не държи ли в свои ръце добива на мед, да не говорим за това, че притежава леярския тръст като малко, странично предприятие? В Съединените щати има десет хиляди градове, които днес получават осветление от дружества, притежавани или управлявани от „Стандард ойл“, и още толкова градове, в които целият електрически транспорт — градски, крайградски и междуградски — е в ръцете на „Стандард ойл“. Няма ги вече дребните капиталисти, които са били в тези хиляди предприятия. Вие знаете това. И вървите по същия път.

Дребният фабрикант прилича на земеделеца, а дребните фабриканти и земеделците са доведени днес във всяко отношение до положението на феодални собственици. Можем да кажем, че хората със свободни професии и хората на изкуството в сегашния момент по всичко освен по име са крепостни, а политиците — оръженосци. Защо вие, господин Калвин, работите денонощно за организирането на земеделците, както и всички други от средната класа, в нова политическа партия? Защото политиците от старите партии не искат да имат нищо общо с атавистичните ви схващания; а те не искат да имат нищо с атавистичните ви схващания, защото са това, което вече казах: оръженосци, слуги на плутокрацията.

Нарекох хората със свободни професии и хората на изкуството крепостни. Какво друго са те? Всички до един — професорите, проповедниците и редакторите — се крепят на местата си, защото служат на плутокрацията и службата им се състои в това, че проповядват само такива възгледи, които са или безвредни, или хвалебствени за плутокрацията. Щом започнат да проповядват възгледи, които застрашават плутокрацията, те загубват службата си и в този случай, ако не са сложили нещо настрана за черни дни, изпадат в положението на пролетарии и или загиват, или стават агитатори на работническата класа. И не забравяйте, че печатът, черковният амвон и университетът са тези, които изработват общественото мнение, дават насока на мисловния живот на народа. Колкото за хората на изкуството, те само угаждат на кажи-речи долнопробните вкусове на плутокрацията.

Но в края на краищата богатството само по себе си не представлява истинската власт; то е средство за достигане на властта, а властта е у правителството. Кой държи в ръцете си властта днес? Нима пролетариатът със своите двадесет милиона трудещи се? Дори вие се смеете на такова предположение. Дали средната класа със своите осем милиона трудови хора? И те толкова, колкото пролетариатът Кой тогава държи в ръцете си властта? Плутокрацията със своите нищо и никакви четвърт милион упражняващи занятие. Но и тези четвърт милион не държат властта в свои ръце, макар да й служат като доброволци. Мозъкът на плутокрацията, той държи в ръцете си властта, а този мозък се състои от седем66 малки, но могъщи групи хора. И не забравяйте, че днес тези групи работят фактически в съгласие.

Позволете ми да ви изтъкна мощта само на една от тях, железопътната група. Тя държи на служба четиридесет хиляди адвокати, за да печелят делата срещу ищците в съдилищата. Тя издава хиляди безплатни железопътни карти на съдии, банкери, редактори, проповедници, професори, членове на щатски законодателни събрания и на Конгреса. Тя издържа богати лобистки организации67 в столиците на всички щати и във федералната столица; а във всички големи и малки градове на страната държи на служба огромна армия от безскрупулни адвокатчета и дребни политици, чието задължение е да посещават предизборни събрания, масови сборища, да стават съдебни заседатели, да подкупват съдии и по всякакъв начин да се грижат за интересите й68.

Господа, аз само скицирах с каква власт разполага една от седемте групи, представляващи мозъка на плутокрацията69. Вашето богатство от двадесет и четири милиарда не ви дава политическа власт и за двадесет и пет цента. То е една празна черупка, а скоро ще ви отнемат дори и тази празна черупка. Днес плутокрацията държи в ръцете си цялата власт. Днес тя създава законите, защото сенатът, Конгресът, съдилищата и законодателните тела на щатите са нейна собственост. И не само това. Зад закона трябва да има сила, която да прилага закона. Днес плутокрацията създава закони, а за да наложи законите, напълно разполага с полицията, армията, флота и най-сетне, с милицията, с други думи, с вас, с мене и с всички ни.

Това кажи-речи сложи край на разискванията и скоро гостите наставаха. Всички бяха мълчаливи и потиснати и се сбогуваха тихо. Можеше да се рече, че са се уплашили от призрака на бъдещето, който бяха видели.

— Положението е наистина сериозно — каза господин Калвин на Ърнест. — Не възразявам против начина, по който го обрисувахте. Само не съм съгласен с вас относно участта на средната класа. Ние ще оцелеем и ще съборим тръстовете.

— И ще се върнете към живота, който са живели вашите деди — довърши зарад него Ърнест.

— Дори да е така — отговори сериозно господин Калвин. — Зная, че това е своеобразно рушене на машини и че е смешно. Но и животът изглежда смешен днес, ако помислим за машинациите на плутокрацията. Във всеки случай рушенето на машини, за което говорим ние, поне е осъществимо и възможно, а вашата фантазия не е. Вашата фантазия за социализъм е… само фантазия. Ние не можем да се присъединим към вас.

— Съжалявам само, че вие, драги мои, не знаете нещо повече за еволюцията и социологията — каза замислено Ърнест, когато им стискаше ръка. — Щяхме да си спестим толкова неприятности, ако знаехте.