Желязната пета

1

Антъни Мередит, според замисъла на Лондон, е човек от XXVII век, първи издател и коментатор на записките на Ейвис Евърхард. Забележките към текста на романа се направени от негово име. (Б. р.)

2

Второто въстание било до голяма степен дело на Ърнест Евърхард, макар той и да сътрудничил, разбира се, с европейските водачи. Задържането и тайното екзекутиране на Евърхард било най-голямото събитие през пролетта на 1932 г. сл.Хр. Въпреки това въстанието било подготвено от него тъй щателно, че неговите съконспиратори могли да осъществят плановете му почти без всякакво объркване и закъснение. Едва след екзекутирането на Евърхард жена му отишла в Уейк Робин Лодж — малка вила в планините Сонома в Калифорния.

3

Без съмнение тука тя има пред вид Чикагската комуна.

4

Въпреки цялото уважение, дължимо на Ейвис Евърхард, трябва да се изтъкне, че Евърхард е бил само един от многото способни водачи, подготвили Второто въстание. И днес, ако хвърлим поглед назад през вековете, можем спокойно да кажем, че дори да беше останал жив, завършекът на Второто въстание нямаше да е по-малко бедствен.

5

Второто въстание е било наистина международно. Това е бил исполински план — твърде исполински, за да бъде изкован от гения само на един човек. Работничеството при всички олигархии на света е било готово да се вдигне по даден сигнал. Германия, Италия, Франция и цяла Австралазия са били работнически страни — социалистически държави. Те са били готови да подпомогнат революцията. Те доблестно го сторили и тъкмо по тази причина, когато Второто въстание било смазано, също били смазани от обединените олигархии на света и социалистическите им правителства били заменени с олигархически.

6

Джон Кънингъм, бащата на Ейвис Евърхард, бил професор в Държавния университет в Бъркли, Калифорния. Тясната му специалност била физиката, а освен това правил много оригинални изследвания и бил много известен като учен. Главният му принос към науката е изследването на електрона и огромният му труд „Тъждество на материята и енергията“, в който установява неоспоримо и за вечни времена, че основната единица на материята и основната единица на енергията са едно и също нещо.

Това схващане е било изложено и по-рано, но без доказателства, от сър Оливър Лодж и други изследователи в новата област на радиоактивността.

7

В онези дни мъжете имали обичай да се състезават за пари. Те се биели с ръцете си. Когато единият изпадал в безсъзнание от бой или бивал убит, останалият жив вземал парите.

8

Тази неясна забележка се отнася до сляп музикант негър, който пленил света във втората половина на деветнадесетото столетие от християнската ера.

9

Фридрих Ницше, лудият философ на деветнадесетото столетие от християнската ера, който долавял разпокъсани частици от истината, но, преди да свърши, се откъснал в разсъжденията си от обширния обсег на човешката мисъл и се довел до лудост.

10

Бележит педагог от края на деветнадесети и началото на двадесети век от християнската ера. Бил ректор на Станфордския университет, тогавашно учебно заведение, издържано с частни дарения.

11

Идеалист-монист, който дълго озадачавал философите на онова време със своето отричане съществуването на материята, но чиито хитроумни доводи били окончателно оборени, когато новите емпирични факти на науката били обобщени със средствата на философията.

— Най-благородният от всички метафизици — засмя се Ърнест. — Но примерът ви не е сполучлив. Както свидетелствува самият Бъркли, неговата метафизика не давала практически резултат

12

Голямото земетресение в 1906 г. след Христа, което разрушило Сан Франциско.

13

Този израз води началото си от обичаите на онова време. Когато между мъже, биещи се до сетен дъх като диви зверове, победеният захвърлял оръжието, победителят имал пълното право да го убие или да му подари живота.

14

През този период имало много духовници, отлъчени от църквата поради това, че проповядвали неприемливо учение. Особено много ги отлъчвали, когато в проповедите им се появявали нотки на социализъм.

15

Наемна чуждестранна дворцова стража на Луи XVI, френски крал, обезглавен от народа.

16

Разликата, която се правела между хората, родени в страната, и родените в чужбина, била рязка и оскърбителна в онези дни.

17

Тази книга продължавала да се печата тайно през тривековното владичество на Желязната пета. Няколко екземпляра от различни издания се пазят в Народната библиотека в Ардис.

18

В онези дни групи хищни личности държали в ръцете си всички превозни средства и събирали от пътниците такса за използуването им.

19

Тези разпри били много обикновени в онези неразумни, анархични времена. Понякога работници отказвали да работят. Понякога капиталистите не давали на работниците да работят. В изстъпленията и размириците при такива разногласия се унищожавало много имущество и мнозина загубвали живота си. Всичко това е непонятно за нас — толкова непонятно, колкото и друг обичай на онова време, а именно — навикът на мъже от долните класи да чупят покъщнината, когато се карат със съпругите си.

20

Пролетариат — думата е произлязла от латинското proletarii, име, дадено в преброяването, проведено от Тулий Сервий на онези, които имали за държавата стойност само като производители на потомство (proles); с други думи, не се отличавали нито с богатство, нито с положение, нито с изключителни способности.

21

Кандидат на социалистическата партия за губернатор на Калифорния в изборите през есента на 1906 г. от християнската ера. Англичанин по рождение, автор на много книги по политическа икономия и философия и един от социалистическите водачи по онова време.

22

Няма по-ужасна страница в историята от мъките, на конто са били подложени децата и жените, роби в английските фабрики във втората половина на осемнадесети век от християнската ера. В такива индустриални преизподни са били спечелени някои от най-големите състояния през онези дни.

23

Евърхард е могъл да даде по-добри примери с откритата защита на робството от страна на Южната църква преди така наречената „Гражданска война“. Няколко такива примера, подбрани от документи, отнасящи се до онези времена, привеждаме по-долу. В 1835 г. сл.Хр. Общото събрание на Презвитерианската църква (реши, че: „Робството се признава както в Стария, така и в Новия завет и не се осъжда от волята божия“. Чарлстънското баптистко дружество обявило следното в едно обръщение в 1835 г. сл.Хр.: „Правото на господарите да разполагат с времето на своите роби е било изрично признато от твореца на вселената, който е свободен да дава право на собственост над всяко нещо, комуто той пожелае“. Преподобният Е. Д. Саймън, доктор по богословие и професор в Методисткня колеж „Рандолф — Мейкон“ във Вирджиния, е писал: „Извадки от светото писание недвусмислено потвърждават правото на собственост върху роби, както и обичайните за това право привилегии. Правото на покупка и продажба е ясно изложено. И тъй, общо взето, дали ще се отнесем към еврейските норми, установени от самия бог, към общоприетото мнение и практика на човечеството през всички векове или към предписанията на Новия завет и нравствените правила, ние стигаме до заключението, че робството не е безнравствено. След като сме установили положението, че първите африкански роби са били законно продадени в робство, правото те да се задържат в робство, както и техните деца, се явява като задължителна последица. Така ние виждаме, че робството, което съществува в Америка, почива върху правото“.

Няма нищо особено в това, че църквата е подхванала същата песен в защита на капиталистическата собственост горе-долу едно поколение по-късно. В големия музей в Асгард има книга, озаглавена „Есета върху уместността“, написана от Хенри Ван Дайк. Книгата е била издадена в 1905 година от християнската ера. Доколкото можем да разберем, Ван Дайк трябва ща е бил духовник. Книгата е прекрасен тример за онова, което Евърхард е щял да нарече „буржоазен начин на мислене“. Забележете приликата между казаното от Чарлстънското баптистко дружество, цитирано по-горе, и Изказването на Ван Дайк седемдесет години по-късно: „Библията учи, че бог владее света. Той надарява всекиго според собственото си благоволение в съгласие с общите закони“.

24

В онези дни имало много хиляди такива бедни продавачи, наричани амбулантни търговци. Те носели всичката си стока от къща на къща. Това било най-несъобразно хабене на енергия. Разпространяването на стоките било също така объркано и нецелесъобразно, както и целият обществен строй изобщо.

25

Прилагателно, употребявано за разрушени и разнебитени къщи, в каквито голям брой трудещи се намирали подслон в онези дни. Те винаги плащали наем на собствениците, и, ако се вземе под внимание стойността на такива къщи, това било огромен наем.

26

В онези дни кражбите били невероятно широко разпространени. Всички крадели собствеността на другите. Властниците крадели на законно основание или узаконявали кражбите си, а по-бедните класи крадели незаконно. Нищо не било сигурно, ако не се пазело. Огромен брой хора били наемани като пазачи, за да вардят имуществото. Къщите на заможните били нещо средно между банков сейф и крепост. Присвояването на чужда лична собственост от страна на нашите деца днес се смята за зачатъчна останка от склонността към кражби, която в онези ранни времена била всеобща.

27

Работниците били викани и освобождавани от работа с дивашки, пронизителни, действуващи на нервите парни свирки.

28

Задължението на дружествения адвокат било да служи с порочни похвати на грабителските стремежи на дружествата. Има запазен запис на думите, които Тиъдър Рузвелт, тогавашният президент на Съединените щати, казал в речта си на годишния акт на Харвардския университет в 1905 г. сл.Хр.: „Ние всички знаем, както действително стоят нещата, че много от най-влиятелните и най-високо заплащани членове на адвокатските колегии във всеки богат център служат на специалната цел да изработват смели и остроумни планове, с помощта на които богатите им клиенти, било отделни личности, било дружества, да заобикалят законите, създадени, за да сложат ред в интересите на обществото, в похватите на едрия капитал“.

29

Типичен пример за изтребителната борба, обхванала цялото общество. Хората се плячкосвали един друг като хищни вълци. Големите вълци изяждали малките, а в тази социална глутница Джаксън е бил един от най-малките между малките вълци.

30

Интересно е да се отбележи грубостта на езика, която е била всеобща за говора в онези дни, като показателна за хищническите и грабителски страни на тогавашния живот. Тука ние имаме пред вид, разбира се, не ругатнята на Смит, а глагола „изтърси“, употребен от Ейвис Евърхард.

31

Тука се има предвид броят на гласувалите за социалистическата листа в Съединените щати през 1910 година. Нарастването на този брой ясно свидетелствува за бързия растеж на партията на революцията. Броят на гласувалите за нея в Съединените щати през 1888 г. бил 2 068; през 1902 — 127 713; през 1904 — 435 040; през 1908 — 1 108 427; през 1910 — 1 688 21).

32

В ужасната вълча борба на онези столетия никой не е бил постоянно сигурен, без оглед на това колко богатства е натрупал. От страх за благополучието на своите семейства хората измислили системата на осигуровките. За нас в този разумен век такава система е смешно нелепа и първобитна. Но в онзи век осигуряването било много сериозен въпрос. Забавното в цялата работа било, че фондовете на осигурителните дружества били често ограбвани и прахосвани от самите служители, на които били поверени.

33

Преди още Ейвис Евърхард да се роди, Джон Стюарт Мил писа в есето си „За свободата“: „Навсякъде, където има господствуваща класа, голяма част от морала води началото си от класовите й интереси и класовото й чувство за превъзходство“.

34

Взаимно изключващи се твърдения, наречени „словесни парадокси“, дълго време представлявали невинна слабост на древните ирландци.

35

Вестниците от 1902 г. на тази ера приписват на председателя на Антрацитовпя каменовъглен тръст Джордж Ф. Биър формулирането на следния принцип: „Правата и интересите на трудещите се ще бъдат пазени от християни, на които бог в безкрайната си мъдрост е поверил имуществените интереси на страната“.

36

Думата „общество“ е употребена тука в тесен смисъл, както е била обикновено употребявана на времето за означаване на облечените със злато търтеи, които не вършели никаква работа, а само се пресищали с меда, събран от работниците. Нито деловите хора, нито работниците са имали време или възможност да бъдат в „обществото“. „Обществото“ е било творение на отдали се на безделие богаташи, които не се трудели и си играели на „общество“.

37

„Множете нечистите си пари“ — такова е било подчертаното отношение на църквата през онзи период.

38

В колоните на „Аутлук“, седмичник за критика от онзи период, в броя с дата 18 август 1906 година е описан случай как един работник загубил ръка, който във всички подробности прилича напълно на случая с Джаксън, разказан от Ейвис Евърхард.

39

В онези дни все още съществувал обичаят да се пълнят стаите с дребни украшения. Хората още не бяха открили колко по-хубаво е да се живее просто. Такива стаи представлявали музеи, изискващи безкраен труд за поддържане на чистотата. Заплахата на праха господствувала в домакинството. Имало безброй неща, по които се събирал прах, и само няколко уреда за чистенето му.

40

Това променяне на завещания било своеобразна особеност на този период. С натрупването на огромни състояния въпросът за разпределянето им след смъртта много тревожел техните собственици. Съставянето и променянето на завещания станали допълващи се занаяти, както произвеждането на броня и на оръдия. Най-ловките адвокати били канени да съставят завещания, които да не могат да се променят. Но тези завещания били винаги променяни, и то много често от същите адвокати, които са ги съставили. Въпреки това богатата класа продължавала да живее със самоизмамата, че е възможно да се състави абсолютно непроменимо завещание, и така поколение след поколение клиенти и адвокати поддържали тази илюзия. То е било нещо като търсенето на философския камък от средновековните алхимици.

41

Чудновата и изумителна литература, предназначена да създаде у работническата класа съвършено погрешни представи за естеството на заможната класа.

42

Хората от онзи век са били роби на гръмките думи. Унизителността, с която са им робували, е непонятна за нас. В думите се криела повече магия, отколкото в изкуството на магьосника. Умовете им били толкова притъпени и объркани, че изричането на единствена дума могло да опровергае обобщенията на цял живот сериозни изследвания и умозаключения. Такава дума била съществителното „утопист“. Самото й изричане могло да провали всеки план за икономически преобразования или духовно възраждане, колкото разумно и да са били замислени. Огромни маси от населението са били докарвани до лудост с такива фрази като „честно спечелени пари“ или „пълна котелна за обед“. Изковаването на такива фрази се смятало за проява на гениалност.

43

Първоначално те били частни детективи, но скоро станали платени стражници на капиталистите и накрая се превърнал в наемни войници на олигархията.

44

Медицинските специалитети били патентовани лъжи, но както с муските и индулгенциите на Средните векове хората се мамели с тях. Единствената разлика Оила, че специалитетите били по-вредни и по-скъпи.

45

Дори и в 1912 г. сл.Хр. огромното мнозинство от хората все още не се отказвали от вярата си, че управляват страната по силата на избирателните си бюлетини. В действителност страната се управлявала от това, което те наричали „политически машини“. Отначало шефовете на машините облагали големите капиталисти с грабителски данък за прокарване на изгодни за тях закони; но скоро след това големите капиталисти открили, че е по-евтино самите те да притежават политическите машини и да държат на заплата шефовете им.

46

През 1906 година в книга, озаглавена „Немотия“, Робърт Хънтър е посочил, че по онова време в Съединените щати имало десет милиона души, живеещи в немотия.

47

При преброяването в Съединените щати през 1900 година (последното преброяване, данните на което били обнародвани) за броя на невръстните работници е дадена цифрата 1 752 187.

48

За да обясним смисъла на тази фраза, цитираме следната дефиниция от „Речник на циника“ (1906 г. сл. Х,р.), написан от някой си Амброуз Биърс, отявлен и признат мизантроп на онзи период: „ШРАПНЕЛ, съществително. Аргумент, който бъдещето готви като отговор на исканията на американските социалисти“.

49

Окови на краката — така са оковавали африканските роби; също и престъпниците. Едва с идването на Братството между хората тези окови били изхвърлени от употреба.

50

Макар хората като Евърхард да не са могли да си представят нейното естество, имало е други, дори и преди неговото време, които долавяли тази сянка. Джон С. Калхун казал: „Една сила се е надигнала в правителството, по-могъща от самите хора и съставена от много разнообразни и мощни интереси, слети ведно и държани ведно от свързващата ги сила на огромните излишъци в банките“. А великият хуманист Ейбрахъм Линкълн казал точно преди да бъде убит: „Виждам в близко бъдеще да възниква крива, която ме плаши и ме кара да треперя за сигурността на моята родина… Акционерните дружества са се възцарили, ще последва ера на поквара по високите места и паричната мощ на страната ще се задържи на власт, като влияе върху предразсъдъците на народа, докато богатството се съсредоточи в ръцете на неколцина и републиката бъде унищожена“.

51

Тази книга, „Икономика и образование“, била издадена през същата година. Оцелели са три екземпляра: два в Ардис и един в Асгард. Книгата се занимава с обстойни подробности относно един фактор за запазване на установения ред, а именно с капиталистическата насоченост на университетите и обикновените училища. Тя представлява логично и съкрушително обвинение срещу цялата образователна система, която насаждала в умовете на студентите само такива схващания, каквито били благоприятни за капиталистическия режим, и изключвала всички схващания, които били враждебни и пагубни. Книгата предизвикала фурор и била незабавно иззета от олигархията.

52

Няма никакви указания за името на организацията, обозначена с горните инициали.

53

От Бъркли до Сан Франциско се отивало само за няколко минути с ферибот. Тези, както и другите градове по брега на залива, образували фактически една община.

54

Оскар Уайлд, един от майсторите на езика от деветнадесети век на християнската ера.

55

Българският текст на сонета е взет от превода на Г. Чакалов.

56

Понижаване на цените до костуемата стойност или дори под нея. По този начин по-голямото дружество е могло да продава на загуба по-дълго, отколкото малкото, и да принуди малкото дружество да ликвидира. Обикновен похват при конкуренцията.

57

Много усилия били полагани през този период да се организира загиващата земеделска класа в политическа партия, която имала за цел да унищожи тръстовете и акционерните дружества с драстични законодателни мерки. Никой от тези опити не довел до успех.

58

Първият преуспяващ огромен тръст, почти с едно поколение изпреварил другите.

59

Фалирам, от фалит — своеобразна институция, която давала възможност на индивида, неиздържал на конкуренцията в промишлеността, да избегне заплащането на дълговете си. Резултатът бил смекчаване на твърде жестоките условия на безогледната социална борба.

60

Евърхард е прав по отношение на съществените подробности, при все че посочената от него дата на внасянето на законопроекта е погрешна. Законопроектът е бил внесен на 30 юни, а не 30 юли. „Протоколите на Конгреса“ са тука, в Ардис, и според направената справка законопроектът се споменава на следните дати: 30 юни, 9, 15, 16 и 17 декември 1902 година и 7 и 14 януари 1903 година. Незнанието, проявено от търговците, присъствували на тази вечеря, не е нещо необикновено. Много малко хора са знаели за съществуването на този закон. Революционерът Е. Ънтърмън през юни 1903 година издал в Джирард, Канзас, брошурата „Законопроектът за милицията“. Тази брошура е била слабо разпространена между работниците, но разделението на класите вече толкова напреднало, че членовете на средната класа изобщо никога не чули за брошурата и така законът останал за тях неизвестен.

61

Евърхард ясно посочва тука причината за всички работнически вълнения от онова време. При подялбата на общата печалба капиталът искал да получи всичко, каквото можел, а трудът също искал да получи всичко, каквото можел. Тази разпра за подялбата била непримирима. Докато съществувало системата на капиталистическото производство, трудът и капиталът продължавали да се карат за подялбата на общата печалба. Това е смешно зрелище за нас, но не бива да забравяме, че ние имаме седем века преднина пред хората, живели по онова време.

62

Тиъдър Рузвелт, който бил президент на Съединените щати няколко години преди това време, направил следващото публично изказване: „Необходими са по-либерални и по-широки двустранни споразумения за покупко-продажба на стоки, тъй че свръхпроизводството на Съединените щати да може задоволително да се пласира в чужди страни“. Разбира се, това свръхпроизводство, за което той споменава, представлявало печалбите на капиталистическата система, надхвърлящи консумативната способност на капиталистите. Именно по онова време сенаторът Марк Хана заявил: „Годишното производство на блага в Съединените щати надхвърля с една трета тяхната консумация“. А негов колега-сенатор Чонси Дипю изтъкнал: „Американският народ произвежда годишно стоки за два милиарда повече, отколкото може да консумира“.

63

Карл Маркс — великото интелектуално светило на социализма. Германски евреин, живял в деветнадесети век. Съвременник на Джон Стюарт Мил. Струва ни се невероятно, че цели поколения трябвало да се изредят след даване гласност на икономическите открития на Маркс, през което време той бил подиграван от признатите мислители и учени на света. Заради откритията си той бил прокуден от родната страна и умрял в изгнание в Англия.

64

Пръв известен случай за означаване на олигархията с това име.

65

Това деление на обществото, направено от Евърхард, съвпада с делението, направено от Люсиен Саниал, един от авторитетите по статистика през онова време. Неговите изчисления за принадлежност към тези деления по професии според преброяването в Съединените щати в 1900 г. е както следва: плутократска класа — 250 251; средна класа — 8 429 845; пролетарска класа — 20 393 137 души.

66

Дори в 1907 година се смятало, че страната се управлява от единадесет групи, но броят им намалял поради сливането на пет железопътни групировки във върховно обединение на железниците. Тези пет обединили се по този начин групи, заедно с финансовите и политическите им съюзници, били: 1. Джеймз Дж. Хил, който държал в ръцете си Северозападните железници; 2. Пенсилванската железопътна група с Шиф за финансов директор и с големи банкови фирми във Филаделфия и Ню Йорк; 3. Хариман с Фрик за финансов съветник и Одел за политически ръководител, които държали в ръцете си централната континентална, югозападната линия и линията по южното тихоокеанско крайбрежие; 4. Железопътните имущества на семейство Гулд; 5. Моър, Рийд и Лийдз, известни като „Рокайлъндската група“. Тези силни олигарси издържали сътресенията на конкуренцията и изминали неизбежния път към обединяването.

67

Лоби — своеобразна институция за подкупване, заплашване и покваряване на законодатели, от които се очаквало, че ще защищават интересите на народа.

68

Десет години преди тази реч на Евърхард нюйоркската търговска палата обнародвала отчет, от който цитираме следното: „Железниците държат напълно в своите ръце законодателните тела на повечето от щатите на съюза; те избират или бламират сенаторите, членовете на конгреса и губернаторите на Съединените щати и фактически диктуват държавната политика“.

69

Рокфелър започнал като пролетарий и с пестеливост и лукавство сполучил да основе първия истински тръст, а именно известния „Стандард ойл“. Ние не можем да се въздържим и не дадем следната забележителна страничка от историята на онези времена, за да покажем как необходимостта да се намери пласмент за излишъците на „Стандард ойл“ смазала дребните капиталисти и ускорила провалянето на капиталистическата система. Дейвид Грейъм Филипс бил радикален писател от онзи период и цитираните негови думи са взети от броя на „Сатърди ивнинг пост“ от 4 октомври 1902 година след Христа. Това е единственият брой от този вестник, достигнал до нас, и все пак по неговия вид и съдържание не можем да не заключим, че е бил едно от популярните периодически издания с голям тираж. Цитата даваме по-долу:

„Преди около десет години според компетентен специалист доходите на Рокфелър възлизали на тридесет милиона. Той достигнал предела за доходно влагане на печалби в петролната индустрия. Така ние виждаме тогава огромни постъпления в суха пара — повече от два милиона долара месечно само за Джон Дейвисън Рокфелър. Въпросът за пласирането им ставал по-сериозен. Той се превърнал в кошмар. Доходът от петрола набъбвал, набъбвал, а броят на сигурни капиталовложения бил ограничен, по-ограничен дори, отколкото е сега. Рокфелърови започнали освен петрола да навлизат в разни други клонове не поради някаква особена жажда за по-големи печалби. Те били заставени, повлечени от тази прииждаща вълна пари, непреодолимо привличани от магнита на техния монопол. Те създали щаб от търсачи на капиталовложения и изследователи. Говори се, че началникът на този щаб получавал годишна заплата от сто двадесет и пет хиляди долара.

Първото значително излизане на Рокфелърови от кръга на петрола било навлизането им в железопътния бранш. Към 1895 година те държали в ръцете си една пета от железопътната мрежа на страната. Какво притежават или управляват като главни собственици днес? Те държат в ръцете си всички големи железопътни линии в щата Ню Йорк — северни, източни в западни — с изключение на една, където техният дял възлиза само на няколко милиона. Те са господари на големите линии, излизащи във всички посоки от Чикаго. Те са главни собственици на няколко от железопътните мрежи, простиращи се до Тихия океан. Техните гласове правят толкова всемогъщ господин Морган, макар да може да се добави, че те имат по-голяма нужда от неговия ум, отколкото той от техните гласове, поне сега, и съюзяването на двете неща представлява до голяма степен «общност на интересите».

Но само железниците не можаха да погълнат достатъчно бързо тези огромни потоци от злато. Скоро печелените от Джон Д. Рокфелър два и половина милиона долара на месец се увеличиха на четири, на пет, на шест милиона месечно, на седемдесет и пет милиона годишно. Газта се превръщала цялата в печалба. Новите вложения на доходите добавяха своята лепта към многомилионните годишни печалби.

Рокфелърови се заловиха със светилния газ и електричеството, щом тези индустрии се развиха дотолкова, че да осигурят доходността на капиталовложенията. И сега голяма част от американския народ започва да обогатява Рокфелърови, щом залезе слънцето, независимо от това какъв вид осветление използува. Те се заеха с отпускане на ипотечни заеми срещу селскостопански имоти. Говори се, че когато благополучието преди няколко години дало възможност на селските стопани да се отърват от ипотеките, Джон Д. Рокфелър се разчувствувал почти до сълзи: осем милиона долара, които смятал пласирани за много години занапред срещу добра лихва, били внезапно стоварени на прага му и вдигнали вой за ново убежище. Тази неочаквана добавка към главоболията му да намери място за рожбите на своя петрол и техните рожби, и за рожбите на техните рожби се оказа твърде много за душевното равновесие на човек с лошо храносмилане…

Рокфелърови се заеха с мини — желязо, въглища, мед и олово; заеха се с други промишлени предприятия; заеха се с трамваи, с държавни, щатски и градски облигации, с параходи, кораби и телеграфи; с недвижимо имущество, небостъргачи, жилища, хотели и търговски сгради; със застрахователно и банково дело. Скоро не остана буквално нито един клон от промишлеността, в които да не вземаха участие техните милиони…

Банката на Рокфелърови — «Нашънъл сити банк» — е най-значителната измежду най-големите банки в Съединените щати. По-големи от нея са само Английската банка и Френската банка. Внасяните в нея пари възлизат на повече от сто милиона дневно и тя е най-платежоспособна от целия паричен пазар на Уолстрийт и фондовата борса. Но тя не е сама: възглавява мрежата от Рокфелърови банки, която включва четиринадесет банки и консорциуми в град Ню Йорк и много богати и влиятелни банки във всички големи финансови центрове на страната.

Джон Д. Рокфелър притежава акции на «Стандард ойл» за около четири до петстотин милиона долара по пазарния курс. Има сто милиона в стоманения тръст, горе-долу толкова в една-единствена западна железопътна компания, половината от тази сума в друга и така нататък, и така нататък, докато на човек му дотегне да изброява. Доходът му миналата година е бил около сто милиона долара — надали доходите на всички Ротшилдови, взети заедно, надхвърлят тази сума. И той расте от ден на ден и от час на час.“

70

„Черните сотни“ са били реакционна сган, организирана от загиващото самодържавие по време на руската революция. Тези реакционни групи нападали революционните отреди, а също така в моменти на нужда вдигали бунтове и рушили имущество, за да създадат за самодържавието претекст да бъдат повикани казаците.

71

При капиталистическия режим тези периоди от тежки времена са били толкова неизбежни, колкото и нелепи. Благоденствието винаги довеждало до бедствие. Това, разбира се, се е дължало на излишъка от натрупали се неизползувани свръхпечалби.

72

Стачкоизменници — те били по предназначение, използуване и всичко друго освен името частни войници на капиталистите. Били грижливо организирани и добре въоръжени и държани в готовност, за да бъдат прехвърляни със специални влакове във всяка част на страната, където работниците обявели стачка или работодателите обявели на работниците локаут. Само ония чудновати времена са могли да направят възможни такива поразителни зрелища, както случаят с някой си Фарли, прословут командир на стачкоизменници, който в 1906 година се понесъл със специални влакове през целите Съединени щати, от Ню Йорк за Сан Франциско, с армия от две хиляди и петстотин души, с пълна екипировка и добре въоръжена, за да потуши стачката на ватманите. Такова действие представлявало пряко нарушение на законите на страната. Фактът, че това и хиляди подобни действия останали без наказание, показва до каква пълна степен съдопроизводството било подчинено на плутокрацията.

73

Кошара — през време на миньорска стачка в Айдахо във втората половина на XIX столетие случило се войските да затворят голям брой стачници в една кошара. Практиката и името останали и в XX век.

74

Само името, а не идеята, било внесено от Русия. Черните сотни се образували от тайните агенти на капиталистите и започнали да бъдат използувани в работническите борби на деветнадесето столетие. Това е безспорно. Подобно явление било направено от такъв голям авторитет на времето като Карол Д. Райт, комисар на труда в Съединените щати. От неговата книга, озаглавена „Борбите на работническата класа“, се цитира декларацията, че „при някои от големите исторически стачки самите работодатели са предизвиквали актове на насилие“; производителите предна мерно предизвиквали стачки, за да се отърват от излишната стока, и че товарни вагони били подпалвани от агенти на работодателите през време на железопътни стачки, за да се увеличат безредиците. Именно от тези тайни агенти на работодателите били образувани черните сотни, а те на свой ред се превърнали по-сетне в това страхотно оръжие на олигархията — агентите-провокатори.

75

Уолстрийт — наречена така по името на улица в стария Ню Йорк, където се намирала фондовата борса и където неразумният обществен ред позволявал да се извършват задкулисни машинации с всички индустрии в страната.

76

Един от първите кораби, докарали колонисти в Америка след откриването на Новия свят. Потомците на тези първи колонисти за известно време извънредно се гордеели с потеклото си; но с време кръвта им се разпространила толкова нашироко, че фактически във вените на всеки американец имало по-малко от нея.

77

Българският текст е взет от превода на Г. Чакалов.

78

Авторът на това стихотворение ще остане завинаги неизвестен. Този откъс е всичко, което е стигнало до нас.

79

Мексиканско ястие, което се споменава тук-там в литературата от онези дни. Предполага се, че се е готвило с люти подправки. Рецептата му не е достигнала до нас.

80

Уилям Рандолф Хърст — млад калифорнийски милионер, който станал най-влиятелният собственик на вестници в страната. Неговите вестници излизали във всички големи градове и се харесвали на загиващата средна класа и на пролетариата. Привържениците му били толкова многобройни, че Хърст сполучил да вземе в свои ръце старата демократическа партия от която била останала само празна черупка. Той заемал не естествено положение, като проповядвал опразнен от съдържанието си социализъм, съчетан с някакъв безличен дребнобуржоазен капитализъм. Те били несъвместими като масло и вода и за Хърст нямало никаква надежда, при все че за кратко вре ме бил източник на сериозни опасения за плутократите.

81

Цените на рекламата били изумителни в онези объркан: времена. Конкурирали се единствено дребните капиталисти поради това те давали реклами. Понеже в браншовете, където имало тръстове, липсвала конкуренция, тръстовете не изпитвал нужда от реклама.

82

Унищожаването на свободните земеделци в Рим станало много по-бавно, отколкото унищожаването на американските дребни земеделци и дребни капиталисти. В двадесети век е имало движеща сила, докато в древния Рим фактически не е имало такава.

Групи земеделци, подтиквани от безумна жажда за земя и в желанието си да покажат в какви скотове могат да се превърнат, се опитали да избягнат отчуждаването на имотите, като се отказали да имат нещо общо с пазарите. Нищо не продавали. Нищо не купували. Помежду им започнала да възниква първобитна разменна търговия. Лишенията и трудностите били ужасни, обаче те упорствували. Фактически това се превърнало в доста значително движение. Начинът, по който ги сломили бил забележителен, логичен и прост. Плутокрацията по силата на влиянието си върху правителството повишила данъците им. Това била слабата точка в тяхната броня. Понеже нито купували, нито продавали, те нямали пари и в края на краищата земите им били продадени за заплащане на данъците.

83

Този клокот и тътен се чували вече отдавна. Още 1906 г. един англичанин, лорд Ейвбъри, изрекъл следното в Камарата на лордовете: „Вълненията в Европа, разпространението на социализма и зловещото надигаме на анархизма са предупреждения към правителствата и управляващите класи, че брожението на работничеството в Европа става непоносимо и ако искаме да избегнем революция, трябва да се предприемат стъпки за повишаване на надниците, намаляване на работното време и понижаване цените на предметите от първа необходимост“. „Уол Стрийт джърнъл“, издание на борсовите спекуланти, коментира речта на лорд Ейвбъри така: „Тези думи са изречени от аристократ и член на най-консервативната институция в цяла Европа. Това ги прави още по-знаменателни. В тях се крие по-ценна политическа икономия, отколкото в повечето книги. В тях има нотка на предупреждение. Вземете си бележка, господа от министерствата на войната и флотата!“

По същото време в Америка Силни Брукс писал в „Харпърз Уийкли“: „Във Вашингтон не ще чуете да се споменава за социалистите. Пък и защо ли трябва да чуете? У нас политиците са винаги последните, които виждат какво става под носа им. Те ми се подиграват, когато проповядвам, а аз проповядвам с пълна увереност, че на следващите президентски избори социалистите ще наберат над милион гласове“.

84

Още в самото начало на двадесети век след Христа международната организация на социалистите най-после формулирала своето дълго съзрявало отношение към войната. Накратко тяхната доктрина била: „Защо работниците от една страна да воюват с работниците от друга за благото на своите господари капиталисти?“

На 21 май 1905 година, когато имало опасност от война между Австро-Унгария и Италия, техните социалисти се събрали на съвещание в Триест и заплашили е обща работническа стачка в двете страни, в случай че войната бъде обявена. Това се повторило на следващата година, когато „Мароканската криза“ застрашавала с война Франция, Германия и Англия.

85

„Нашият благодетелен феодализъм“ — книга, издадена в 1902 г. сл.Хр. от У. Дж. Гент. Винаги се е твърдяло, че идеята за олигархията се породила в ума на едрите капиталисти благодарение на Гент. Това имение се поддържа в цялата литература от трите века на съществуването на Желязната пета и дари в литературата от първия век на Братството между хората. Днес отне знаем, че тава не е вярно, но то не променя факта, че Гент си остава най-несправедливо оклеветеният невинен човек в цялата история.

86

Като образец на решения на съдилищата, настроени против работническата класа, даваме следващите примери. В каменовъглените райони широко се използувал детският труд. В 1905 г. сл.Хр. работниците сполучили да прокарат закон, гласуван в Пенсилвания, според който към клетвената декларация на родителите трябвало да се приложат доказателства за възрастта на детето и за известен образователен ценз. Той бил незабавно обявен за противоконституционен от съда в Люзърнеката околия на оставаше, че бил в противоречие с Четиринадесетата поправка на Конституцията паради това, че правил разлика между лица от една и съща категория, а именно деца над четиринадесетгодишна възраст и такива над нея. Щатският съд потвърдил решението. Нюйоркският върховен съд в 1905 г. сл.Хр. обявил за противоконституционен закона, с който се забранявало на малолетни и жени да работят във фабрики след девет часа вечерта; основанието било, че такъв закон бил „класово законодателство“. Хлебарите по онова време също били страхотно експлоатирани. Нюйоркското законодателно събрание гласувало закон, ограничаващ работата е пека рийте до десет часа дневно. В 1006 г. сл.Хр. Върховният съд на Съединените щати обявил този закон за противоконституционен. В частност решението гласяло: „Няма никакво законно основание за намеса в свободата на личността, нито в правото за свободно договаряне чрез определяне на работните часове в хлебарския занаят“.

87

Джеймз Фарли — известен стачкоизменник от онова, време. Човек повече омел, отколкото нравствен, и безспорно способен. Той се издигнал много през господството на Желязната пета и в края на краищата бил приет в класата на олигарсите. Убит в 1932 година от Сейра Дженкинз, чийто съпруг тридесет годим преди това бил убит от стачкоизменниците на Фарли.

88

Прозорливостта на Евърхард по социалните въпроси е била забележителна. Ясно, сякаш в светлината на отминали събития, той е видял отстъпничеството на облагодетелствуваните съюзи, издигането и бавното западане на работническите касти и борбата между загиващите олигарси и работническите касти за надмощие в голямата правителствена машина.

89

Не можем да на се учудваме на прозорливостта на Евърхард. Преди още дори мисълта за градовете-чудо като Ардис и Асгард да се породи в ума на олигарсите, Евърхард е видял тези градеше и неизбежната необходимост от изграждането им.

90

Ето, от деня на това пророчество са минали три века на Желязната пета и четири века Братство между хората и днес ние използуваме пътищата и живеем в градовете, построени от олигарсите. Вярно е, че сега строим още по-чудесни градове-чудо, но градовете-чудо на олигарсите още съществуват и аз пиша тези редове в Ардис, един от най-чудесните измежду тях.

91

Всички железничарски съюзи влезли в това съглашение с олигарсите и е интересно да се отбележи, че пръв, който явно приложил политиката за участие в грабежа, е бил един железничарски съюз в деветнадесето столетие сл.Хр., а именно Братството на локомотивните машинисти. В течение на двадесет години главен предводител на този съюз бил П. М. Артър. След стачката на Пенсилванските железници в 1877 година той предложил локомотивните машинисти да се споразумеят с железниците и да действуват самостоятелно по отношение на другите работнически съюзи. Този план се увенчал с изключителен успех. Успехът бил толкова голям, колкото и егоистичен, и във връзка с него била изкована думата „артъризация“, която означавала участие на работнически профсъюзи в грабежа. Тази дума „артъризация“ дълго озадачавала етимолозите, но сега, надявам се, произходът й става ясен.

92

Албърт Покок, още един от прочутите стачкоизменници от по-ранния период, който до деня на смъртта си успешно държал в подчинение всички въглекопачи на страната. Бил наследен от сина си Люис Покок и в течение на пет поколения тази забележителна династия надзиратели на роби се справяла с каменовъглените мини. Поток-баща, известен като Покок I, бил описван по следния начин: „Продълговата мършава глава, обиколена в полукръг от прошарена кестенява коса, с издадени скули и голяма брадичка… бледо лице, сиви очи без блясък, метален глас и мудни движения“. Той се родил в бедно семейство и започнал кариерата си като бюфетчик. След това станал частен детектив за едно трамвайно дружество и стъпка по стъпка се превърнал в професионален стачкоизменник. Покок V, последният от династията, бил убит от бомба, избухнала в помпена станция през време на незначителен бунт на миньори в Индианската територия. Това станало в 2073 година сл.Хр.

93

Тези бойни групи били устроени донякъде по образеца на бойната организация на Руската революция и въпреки непрестанните усилия на Желязната пета просъществували през трите века на нейната власт. Съставени от мъже и жени, движени от възвишена цел и безстрашни пред смъртта, бойните групи упражнявали огромно влияние и сдържали свирепата жестокост на управниците. Работата им не се ограничавала с водене на невидима война срещу тайните агенти на олигархията Самите олигарси били принудени да се вслушват в постановленията на групите и често, когато не ги изпълнявали, бил наказвани със смърт; същото ставало и с подчинените на олигарсите, с офицерите от армията и водачите на работническите касти.

Тези организирани отмъстители раздавали строго правосъдие, но най-забележителен бил безпристрастният и справедлив начин, по който постъпвали. Когато някой бил улавян, той бил честно изправян пред съд и му се давала възможност да се за щипи. По необходимост мнозина били съдени и осъждани задочно, както в случая с генерал Ламптън. Това станало в 2138 г. сл.Хр. Може би най-кръвожадният и злобен от всички наемници, които някога служили на Желязната пета, той бил осведомен от бойните групи, че са го съдили, намерили за виновен и осъдили на смърт, и то след трикратно предупреждение да прекрати свирепостите си спрямо пролетариата. След осъждането той се оградил с безчет предпазни мерки. Години минавали и напразно бойните групи се мъчели да приведат в изпълнение решението си. Другар след другар, мъже и жени, не сполучвали с покушенията си и били жестоко екзекутирани от олигархията. Случаят с генерал Ламптън станал причина да се поднови разпятието на кръст като законен начин на смъртно наказание. Но на края осъденият намерил своя палач в лицето на крехка седемнадесетгодишна девойка, Мадлен Прованс, която, за да постигне целта си, служила две години в двореца му като шивачка на семейството. Тя умряла в единична килия след ужасни и продължителни мъчения; но днес тя стои, увековечена в бронз, в Пантеона на Братството на хората в града-чудо Сърлз.

Ние, които от личен опит не знаем нищо за кръвопролития, не бива да съдим сурово героите от бойните групи. Те са дали живота си за човечеството, никоя жертва не е била прекомерно голяма за тях, а неумолимата необходимост ги е принуждавала да проливат кръв в кървавя времена. Бойните групи били единственият шип в плътта на Желязната пета, който тя не успяла никога да извади. Евърхард бил бащата на тази чудновата армия, а нейните постижения и успешното й съществуване в течение на три века свидетелствуват за мъдростта, с която тон я организирал, и здравите основи, на които я поставил, за да могат идните поколения да градят върху тях. В известни отношения, освен големите му икономически и социологични заслуги и работата му като общ водач на революцията, организирането на бойните групи трябва да се смята за най-голямо негово постижение.

94

Същите условия съществували в XIX век сл.Хр. през време на британското владичество в Индия. Местните жители измирали с милиони от глад, а техните управници ограбвали плодовете на труда им и харчели придобитото с този труд за разкошни зрелища и глупави развлечения. Щем не щем, в този просветен век трябва много да се червим зарад постъпките на нашите деди. Единствената ни утеха е във философията. Трябва да приемаме капиталистическия стадий в социалното развитие като равен на по-ранния маймунски период. Човекът е трябвало да мине през тези стадии в своето издигане от калта и тинята на нисшия органичен живот. Неизбежно е било много кал и тиня да се полепи по него и да му е трудно да се отърси от тях.

95

Хората от бездната — тази фраза е била изкована от гения на X. Дж. Уелс към края на XIX век сл.Хр. Уелс бил социолог-прорицател, трезв и нормален, а също и сърдечен човек. Много откъси от негови съчинения са стигнали до наши времена, а две от най-великите му творби — „Прозрения“ и „Човечеството и създаването му“ — са се запазили изцяло. Преди олигарсите и преди Евърхард Уелс е размишлявал върху изграждането на градове-чудо, макар в неговите съчинения да се говори за тях като „градове на удоволствията“.

96

Ейвис Евърхард е смятала, че разказът й ще се чете в нейни дни, и затова е пропуснала да спомене изхода на делото за държавна измяна. В ръкописа се забелязват и много други такива объркващи пропуски. Съдени били петдесет и двама депутати социалисти. Колкото и да е странно, нито един не бил осъден на смърт. Евърхард и единадесет други, между които Тиъдър Донелсън и Матю Кент, били осъдени на доживотен затвор. Останалите четиридесет получили присъди от тридесет до четиридесет и пет години, а Артър Симпсън, за когото в ръкописа се споменава, че бил болен от коремен тиф по време на експлозията, получил само петнадесет години. Има предание, че той умрял от глад в единична килия, като се обяснява, че това сурово отношение се дължало на непреклонната му упоритост и пламенната му и нетактична омраза към всички хора, които служели на деспотизма. Той умрял в Кабаняс в Куба, където били затворени още трима негови другари. Петдесет и двамата депутати социалисти били затворени във военни крепости, пръснати из целите Съединени щати. Така Дю Бойс и Уудз били държани в Порто Рико, а Евърхард и Мериуедър — затворени в Алкатраз, остров в залива на Сан Франциско, който отдавна служел за военен затвор.

97

Ейвис Евърхард би трябвало да живее още много поколения, за да види разкриването на тази тайна. Преди по-малко от сто години и малко повече от шестстотин след смъртта й в тайните архиви на Ватикана била открита изповедта на Первез. Може би е добре да се разкаже нещичко за този незначителен документ, който, общо взето, представлява интерес само за историците.

Первез бял американец от френско потекло, който в 1913 г. сл.Хр. лежел в затвора Тумз в град Ню Йорк и чакал да бъде съден за убийство. От изповедта му научаваме, че не е бил престъпник. Бил буен, поривист, избухлив. В безумен пристъп на ревност той убил жена си — много обикновено явление в онези времена. Первез бил обладан от страх пред смъртта, което е разказано нашироко в изповедта му. За да избегне смъртта, бил готов да извърши всичко и полицейските агенти го подготвили, като го убеждавали, че когато бъде изправен пред съда, надали ще може да се отърве от присъда за убийство при утежняващи вината обстоятелства. В онези дни убийство при утежняващи вината обстоятелства се наказвало със смърт. Виновният или виновната били слагани на специално устроен стол на смъртта и под надзора на правоспособни лекари убивани с електрически ток. Това се казвало „електрокуция“ и било много популярно през онзи период. Анестезията като начин за принудително умъртвяване била въведена по-късно.

Този човек, добър по душа, но с много рязко изявени животински инстинкти, докато лежал в затвора и чакал неминуема смърт, бил убеден от агенти на Желязната пета да хвърля бомба в Камарата на представителите. В изповедта си той изрично заявява, че бил осведомен, че бомбата ще бъде слаба и не ще причини загубата на никакъв човешки живот. Това напълно съвпада с факта, че тя е имала слаб заряд и избухването й в драката на Евърхард не било смъртоносно.

Первез бил тайно въведен в една от галериите, затворена уж поради ремонт. Трябвало сам да избере момента за хвърлянето на бомбата и той наивно признава, че увлечен от речта на Евърхард и вълнението, което тя причинила, насмалко щял да забрави за поръчението си.

Той не само бил пуснат от затвора като награда за деянието си, но получил и пожизнена пенсия. Но не й се радвал дълго. В 1914 г. сл.Хр., през септември, заболял от порок на сърцето и умрял само след три дни. Именно по това време той изпратил да повикат католическия свещеник отец Питър Дърбън и му се изповядал. Изповедта се видяла на свещеника толкова важна, че я записал и накарал Первез да подпише клетвена декларация за истинността й. Какво е станало след това, можем само да предполагаме. Документът положително бил достатъчно важен, за да бъде препратен в Рим. Трябва да е бил упражнен натиск от влиятелни лица, та не е добил гласност. Векове наред светът не е имал представа за съществуването му. Едва в миналото столетие Лорбия, блестящият италиански учен, съвсем случайно попаднал на него, когато правел проучвания във Ватикана.

Днес няма никакво съмнение, че за бомбата, избухнала в Камарата на представителите в 1913 г. сл.Хр., е отговорна Желязната пета. Дори ако изповедта на Первез изобщо не беше видяла бял свят, пак не би могло да има никакво съмнение, защото въпросното деяние, което изпратило петдесет и двама депутати в затвора, напълно приличало на безбройни други деяния, извършвани от олигарсите, а преди това — от капиталистите.

Да вземем класическия пример за свирепата и безразсъдна съдебна разправа над невинните така наречени хеймаркетски анархисти от Чикаго в предпоследното десетилетие на XIX век сл.Хр. Отделна категория представляват преднамереното опожаряване и унищожаване на капиталистическо имущество от самите капиталисти — виж втората забележка на стр. 150. За такова унищожаване често били наказвани — „окошарвани“, според тогавашния израз — невинни хора.

По време на работническите безредици през първото десетилетие на XX век сл.Хр. капиталистите прилагали подобна, но още по-кървава тактика спрямо Западната федерация на миньорите. Железопътната гара в Индепендънс била вдигната във въздуха от агентите на капиталистите. Тринадесет души били убити и много повече — ранени. И тогава капиталистите, които държели в свои ръце законодателната и съдебната машина на щата Колорадо, обвинили в това престъпление миньорите и малко останало да ги осъдят. Ромен, едно от оръдията в това деяние, като Первез, лежал в затвора в друг щат, Канзас, и чакал да бъде съден, когато към него се обърнали агентите на капиталистите. Но за разлика от Первез, признанието на Ромен станало общо достояние още докато бил жив.

После, в същия период, имаме случая на Мойър и Хейууд двама силни, безстрашни работнически водачи. Единият бил председател, а другият секретар на Западната федерация на миньорите. Бившият губернатор на щата Айдахо бил тайнствено убит. Социалистите и миньорите по онова време открито обвинили в това престъпление собствениците на мините. Въпреки това, противно на разпорежданията на федералната и щатската конституция и с помощта на таен заговор от страна на губернаторите на Айдахо и Колорадо, Мойър и Хейууд били отвлечени, хвърлени в затвора и обвинени в убийството. Това е случаят, който изтръгнал от Юджин. В. Дебз национален водач на американските социалисти по онова време, следните думи: „Работническите водачи, които не се поддават на подкуп и заплахи, трябва да бъдат нападани от засада и убивани. Единственото престъпление на Мойър и Хейууд е, че бяха непоколебимо верни на работническата класа. Капиталистите ни откраднаха нашата родина, поквариха нашата политика, поквариха нашето правосъдие и най-безогледно ни прегазиха, а сега възнамеряват да убият онези, които не искат унизително да се подчинят на тяхната брутална власт. Губернаторите на Колорадо и Айдахо само изпълняват заповедите на своите господари, плутократите. Борбата се води между работниците и плутократите. Ако плутократите нанесат първия силен удар, ние ще нанесем последния“.

98

Тази смешна картинка добре илюстрира безсърдечното държане на господарите. Докато хората умирали от глад, специални камериерки се грижели за луксозни кученца. Маскарадът, предприет от Ейвис Евърхард, бил много сериозен. Той е бил въпрос на живот или смърт за Евърхард, а и за съдбата на движението, затова тази картинка трябва да се приеме като вярна. Тя дава внушителна представа за онези времена.

99

Пулман — така се наричали по-луксозните железопътни вагони от онова време по името на изобретателя им.

100

Въпреки непрекъснатите и почти невъобразими опасности Ана Ройлстън доживяла до преклонната възраст деветдесет и една година. Както династията Покок се изплъзвала от палачите на бойните групи, така Ана се изплъзвала от палачите на Желязната пета. Животът й бил сякаш закрилян от магия и тя живяла безнаказано сред опасности и тревоги. Самата Ана била изпълнителка на смъртни присъди в бойните групи и известна под името „Червената дева“, станала една от най-одухотворените фигури в революционното движение. Вече старица, на шестдесет и девет години, тя застреляла „Кървавия“ Халклиф сред въоръжената му охрана и избягала невредима. На края спокойно умряла от старост в тайно убежище на революционерите сред планините Озарк.

101

Колкото и да търсехме във всичките материали от онези дни, запазили се до днес, не можахме да намерим никакви указания за споменатия тук Биденбах. Името му не се среща никъде освен в ръкописа на Евърхард.

102

Ако свърне на юг от Глен Елън, любопитният пътник ще се озове на булевард, който съвпада със стария селски път отпреди седем столетия. На четвърт миля от Глен Елън, след като мине втория мост, той ще забележи дол, който минава като белег от рана през хълмистата местност към група горнсти могили. Там, където е долът, бил старият обществен път, който по времето на частната землена собственост минавал през имота на някой си Шове, френски заселник в Калифорния дошъл от родината си в прословутите дни на златната треска. Гористите хълмове са същите, за които споменава Ейвис Евърхард.

Голямото земетресение в 2368 година срути отчасти една от тези могили и я събори в дупката, където се укривали на времето Ейвис и Ърнест Евърхард. След намирането на ръкописа бяха направени разкопки и къщата, двете стаи, издълбани в стената, и всички остатъци, насъбрали се през време на дългото им обитаване, бяха разкрити. Намерени бяха много ценни реликви, между които, колкото и да е чудно, и поглъщащото пушека приспособление на Биденбах, споменато в повествованието. Учените, които се интересуват от такива неща, ще трябва да прочетат брошурата на Арнолд Бентъм, която скоро ще излезе от печат.

На една миля разстояние към северозапад от гористите могили човек стига до мястото, където е бил Уейк Робин Лодж при вливането на Уайлд Уотър в река Сонома. Между другото може да се отбележи, че Уайлд Уотър първоначално се казвала Грейъм Крийк и е посочена под това име в старовремските карти на околността. Но второто име се задържало. Именно в Уейк Робин Лодж по-късно Ейвис Евърхард живяла за къси периоди от време, когато, прикривайки се като агент-провокатор на Желязната пета, могла безнаказано да играе ролята си сред хората и събитията. Официалното разрешение да обитава Уейк Робин Лодж се е запазило до днес и е подписано не от друг, а от Уиксън, представен в ръкописа като един от по-дребните олигарси.

103

Маскировката през този период действително се превърнала в истинско изкуство. Революционерите поддържали училища за актьорско майсторство във всичките си убежища. Те не прибягвали до разни помощни средства, като перуки и бради, фалшиви вежди и други такива атрибути на актьорите в театъра. Играта на революционерите била игра на живот и смърт и обикновените театрални принадлежности представлявали клопки. Маскировката трябвало да бъда присъща, вътрешна, неделима част от същността на човека, негова втора природа. За Червената дева се споменава, че била една от най-вещите в това изкуство, на което се дължи дългата й и успешна дейност.

104

Изчезването било един от ужасите на онова време. То непрекъснато се споменава като мотив в песни. Неизбежен спътник на подмолната война, бушувала през тези три столетия, това явление било почти толкова обикновено в класата на олигарсите и работническите касти, колкото и в редиците на революционерите. Без предупреждение, без следа, мъже и жени, а дори и деца изчезвали и вече не се появявали, а смъртта им оставала забулена в тайна.

105

Дю Бойс, сегашният библиотекар в Ардис, води потеклото си по пряка линия от тази двойка революционери.

106

Освен работническите касти се издигнала и още една — военната. Създадена била редовна армия от професионални войници с офицери измежду членовете на олигархията, известна под името „наемници“. Тази институция заместила милицията, която се оказала неподходяща при новия режим. Освен редовната тайна служба на Желязната пета създадена била и тайна служба на наемниците — свързващото звено между полицията и войската.

107

Едва след потушаването на Второто въстание „Червените от Фриско“ възобновили дейността си. И групата била много дейна в течение на две поколения. После агент на Желязната пета сполучил да стане неин член, проникнал във всичките й тайни, с което довел до пълното й унищожение. Това станало в 2002 г. сл.Хр. Членовете на групата били екзекутирани един по един, на интервали от три седмици и труповете им излагани на показ в работническото гето на Сак Франциско.

108

Убежището в Бентън Харбър е било катакомба, входът на която бил хитроумно устроен през един кладенец. То се е пазило в доста добро състояние и любопитният посетител моя днес да мине по лабиринтите му до залата за общи събрания, където без съмнение се е разиграла сцената, описана от Ейв! Евърхард. По-нататък се редят килиите, в които са били държани затворниците, и камерата на смъртта, където ставали екзекуциите. След тях е гробището — дълги криволичещи галерии, изсечени в твърда скала, с ниши от двете страни, — та в наредени един над друг гробове лежат революционерите, точно както са били положени от другарите си преди дълги години.

109

По онова време многоженството бяло още разпространено в Турция.

110

Това не е празна хвалба от страна на Ейвис Евърхард. Най-изтъкнатите художници и интелектуалци са били революционери. С изключение на неколцина музиканти и певци и няколко олигарси всички велики творци от този период, чиито имена са стигнали до нас, са били революционери.

111

Дори в този късен период каймакът и маслото са били все още получавани по груб начин от краве мляко. Лабораторното приготвяне на хранителни продукти още не било въведено.

112

Навред в запазилата се литература и документи от онзи период се споменават стиховете на Рудолф Менденхол. Другарите му го наричали „Пламъка“. Без съмнение тон е бил голям гении и все пак само странни и завладяващи откъси от стихотворенията му, цитирани от други автори, са достигнали до нас. Той бил екзекутиран от Желязната пета в 1928 г. сл.Хр.

113

Случаят с този младеж не е бил необикновен. Много младежи от олигархията, подтикнати от чувство за справедливост или увлечени от величието на революцията, по етични или романтични подбуди й посвещавали живота си. По същия начин много синове на руски благородници изиграли положителна роля в по-ранната и продължителна революция в тази страна.

114

Наемниците, в последните дни на Желязната пета, изиграли важна роля. Те били силата, чиято тежест надделявала в борбите между работническите касти и олигарсите, и хвърляли тази сила ту на едната, ту на другата страна, според промените в хода на интригите и съзаклятията.

115

От етичната непоследователност и несъстоятелност на капитализма олигархията си изковала нова етика, последователна и определена, твърда и непреклонна като стомана, най-абсурдна и ненаучна, а същевременно най-силната, която е била притежавана от някоя тиранска класа. Олигарсите вярвали в етиката си, въпреки че биологията и еволюцията я опровергавали; и благодарение на вярата си успели три века да задържат могъщия поток на човешкия напредък — една картина мъчна за разбиране, страшна, озадачаваща метафизика-моралист, картина, която за материалиста представлява източник на много съмнения и преоценки.

116

Ардис бил завършен в 1942 г. сл.Хр., а Асгард едва в 1984 г. сл.Хр. Той бил строен петдесет и две години, през който период там работила постоянна армия от половин милион крепостници. От време на време техният брой нараствал до над милион, без да се смятат стотиците хиляди работници от облагодетелствуваните касти и художниците.

117

Сред революционерите имало много хирурзи и те достигнали чудна вещина в оперирането. Според думите на Ейвис Евърхард те умеели буквално да преобразят човека в друга личност. За тях премахването на белези от рани и деформации било съвсем просто и дребно нещо. Те променяли чертите на лицето с такава грижа за най-дребните подробности, че не оставяли никаква следа от вмешателството си. Носът бил любимият обект за операции. Присаждането на кожа и коса представлявали едни от най-обикновените им похвати. В променяне на изражението били истински вълшебници. Преправяли до неузнаваемост очи и вежди, устни, уста и уши. С изкусни операции на езика, гърлото, ларинкса и носните кухини можело да се промени коренно произношението и артикулацията. Рисковани времена пораждат необходимостта от рисковани средства и хирурзите на революционното движение се справяли с тази необходимост. Между другото те могли да увеличат ръста на възрастен човек с цели четири-пет инча или да го намалят с един-два инча. Това, което нравели, днес е изчезнало изкуство. Ние нямаме нужда от него.

118

Чикаго е бил промишленият ад на XIX век сл.Хр. До нас е стигнал забавен анекдот за Джон Бърнз, голям английски работнически водач и някогашен министър в английския кабинет. По време на посещение в Съединените щати бил запитан в Чикаго от един журналист за мнението му за този град. „Чикаго — отговорил Бърнз — е джобно издание на ада.“ След известно време, когато се качвал на парахода на път за Англия, друг журналист го спрял и попитал дали е променил мнението си за Чикаго. „Да, промених го — отговорил Бърнз. — Сегашното ми мнение е, че адът е джобно издание на Чикаго.“

119

Той бил прочут като най-бързия влак на света тогава. Този влак имал голяма слава.

120

В онези дни земята била тъй рядко населена, че дивите животни често се превръщали в напаст. В Калифорния съществували обичайни хапки на зайци. В уречен ден всички земеделци от дадена местност се събирали и минавали през полята в стесняващи се вериги, като подгонвали десетки хиляди зайци към предварително заградено място, където мъже и младежи ги избивали с тояги.

121

Дълго време беше спорен въпросът дали опожаряването на гетото в южната част на града е било случайно или е било извършено от наемниците; обаче сега се знае с положителност, че гетото е било подпалено от наемниците по заповед от техните началници.

122

Голям брой здания издържали повече от седмица, а едно се държало единадесет дена. Всяка сграда трябвало да се щурмува като укрепление и наемниците си пробивали път нагоре етаж по етаж. Това били жестоки сражения. Никой нито искал, нито давал пощада и воюващите революционери имали предимството да бъдат отгоре. Макар революционерите да били избити, загубите не били едностранни. Гордият чикагски пролетариат останал верен на старата си слава. Защото колкото негови бойци падали убити, толкова врагове убивал и той.

123

Летописите на тази краткотрайна ера на отчаянието представляват кърваво четиво. Отмъщението било ръководна подбуда, а членовете на терористичните организации не държали на своя живот и нямали надежди за бъдещето. „Данитите“, взели името си от ангелите на отмъщението в мормонската митология, се появили в планините на Големия запад и се разпространили по цялото тихоокеанско крайбрежие от Панама до Аляска. „Валкириите“ били жени. Те били най-страшни от всички. За членки могли да бъдат избирани само онези, които имали близки, убити от олигархията. Обвинявали ги в това, че измъчвали пленниците си до смърт. Друга прочута женска организация била „Вдовиците от войната“. Сродна с „Валкириите“ била организацията на „Берсеркерите“. За тези мъже собственият живот нямал никаква стойност и именно те унищожили огромния наемнически град Белона заедно с населението — повече от сто хиляди души. „Бедламитите“ и „Хелдамитите“ били организации — близнаци на робите, а една нова религиозна секта, която не просъществувала дълго, се наричала „Гняв божи“. Между другите само за да покажем своеобразието и безкрайната преданост на поставената цел, може да се споменат още: „Кървящите сърца“, „Синовете на утрото“, „Зорниците“, „Фламинго“, „Тройните триъгълници“, „Трите черти“, „Рубониците“, „Отмъстителите“, „Команчите“ и „Еребузи-тите“.

124

Това е краят на ръкописа. Той се прекъсва неочаквано, по средата на изречението. Вероятно Ейвис Евърхард била предупредена за идването на наемници, понеже е имала време благополучно да скрие ръкописа, преди да избяга или да бъде заловена. Жалко, че не е доживяла да довърши повествованието си, защото тогава без съмнение щеше да се изясни тайната, която вече седем столетия забулва екзекуцията на Ърнест Евърхард.