Жена с минало

16

— Много хубава и добре възпитана млада дама — каза на дъщеря си херцогиня Кейли. — Опасявах се, че ще страни от хората, както правят повечето хора от провинцията.

— Права си, мамо, не можем да я наречем провинциалистка — кимна с усмивка Арабела. — Честно казано, понякога се чувствам пред нея като наивна глупачка! Джордж е на мнение, че тя е една от най-чувствителните жени, с които е имал щастието да общува. — Тя се засмя и вдигна рамене. — Всъщност би трябвало да ревнувам, но аз съм й благодарна. Откакто Мери живее у нас, Джордж е вечерял вкъщи цели три пъти!

— Ами Ръдърфорд? — осведоми се с лека тревога херцогинята. — Той… интересува ли се от вдовицата?

— О, разбира се, мамо! — отговори въодушевено Арабела и си наля още чай. — Брат ми се чувства задължен да я закриля — може би защото е единственият наследник на Матю Малори. Доколкото разбирам, лейди Блейк също е очаквала част от наследството, но е останала разочарована.

Майката кимна. Синът й беше казал същото и според нея поведението му беше абсолютно коректно. Тя беше много любопитна да се запознае с далечната си Корнуолска роднина. Пътуването до Корнуол беше освободило Ръдърфорд от депресията и мрачните му настроения; ако причината беше младата вдовица, тя нямаше да се възпротиви. Връзката им не беше изгодна от гледна точка на обществото, но момичето беше наистина необикновено, по свой начин очарователно, и притежаваше значително състояние. Ако Демиън наистина има намерение да се ожени за вдовицата, най-добре е да го покаже пред обществото, помисли си херцогинята. Много скоро щяха да въведат младата лейди Блейк в най-добрите салони и тогава със сигурност щяха да се появят тълпи от обожатели. Вече се знаеше, че семейство Кейли има специален интерес към дебюта на вдовицата.

— Ще изпратя вест на Сали Джърси относно постъпването в „Алмак“ — продължи тя. — Надявам се да се обади до една седмица. Ще й обясним, че гостенката няма да остане дълго… А ти трябва в най-скоро време да дадеш прием. Джордж няма да има нищо против, надявам се?

— Разбира се, че не, мамо — увери я с усмивка Бела. — Вече говорих с него за това. Даже съм съставила списъка на гостите. — Тя подаде на майка си лист хартия, без да спомене, че брат и също беше участвал в съставянето.

— Много добре — похвали я херцогинята. — Може би ще дойде дори Брумел, за да направи услуга на брат ти. А пък аз ще помоля Кейли да доведе Йорк, дори само за половин час. — Тя кимна по начин, който убеди дъщеря й, че е направила добър избор. — Не бих се изненадала, ако момичето привлече вниманието. Разбира се, ако разиграем правилно картите си. Трябва да кажеш на Ръдърфорд, че е крайно време да преодолее отвращението си от танците и светските забавления. Длъжен е да излиза с братовчедка си, да й партнира и изобщо да се грижи за двете ви, когато Джордж е в камарата на лордовете.

При следващото си посещение при майка си лорд Ръдърфорд трябваше да изслуша същите предложения, но достойната дама беше много изненадана, когато той се съгласи с готовност.

— Ще се радвам да направя всичко, което е по силите ми, мадам, за да помогна на лейди Блейк. Повелява ми го моето чувство за дълг, тъй като младата дама дойде в Лондон по моя покана.

Херцогинята погледна сина си над рамката на лорнета.

— Ще обявиш ли интереса си, Ръдърфорд?

Синът й се почеса замислено по брадичката, преди да отговори:

— Ако тя ме иска, мадам!

Следващото изказване на херцогинята беше твърде нетипично за дама.

— Но разбира се, че ще те иска! Коя жена с малко ум в главата би отхвърлила мъж като теб? Ти си най-добрата партия на пазара за женитби.

— Моля ви, не казвайте това на Мередит, мадам! То не би улеснило задачата ми.

Майката го погледна смаяно.

— Това момиче да не е лудо?

— Мери е горда, мадам — обясни кратко Демиън. — Тя е необикновена млада дама, ако мога да се изразя така. Но аз не я искам друга.

Херцогинята премисли внимателно думите му и попита спокойно:

— Това означава, че аз не бива да се намесвам по никакъв начин. Правилно ли те разбрах?

— Точно така, мадам. Напълно правилно.

Херцогинята усети сериозността на сина си и си замълча. Макар че винаги се държеше учтиво с родителите и роднините си, Ръдърфорд можеше да бъде дяволски упорит, когато си наумеше нещо.

— Хмм! Е, добре. Очевидно ти най-добре знаеш в какво положение се намираш, момчето ми. Арабела и Джордж ще доведат младата дама на вечеря, а след това можеш да ни придружиш в театъра.

Така Мередит беше приета от семейство Кейли. Херцогът я намери симпатична, макар че не й обърна особено внимание, но тъй като той не обръщаше внимание на никого, Мери не се почувства засегната. Съпругата му се отнесе дружелюбно с нея и не остави никакво съмнение във факта, че именно тя дърпаше юздите в това семейство. Стана ясно, че херцогинята съвсем сериозно се беше заела с въвеждането й в обществото — факт, който събуди любопитството на Мери. Ролята на Бела й беше ясна, но все още не можеше да разбере защо херцогиня Кейли проявяваше много повече от бегъл интерес към далечната роднина от Корнуолската пустош.

Мередит се бе подчинила на съдбата си и вече не губеше време и енергия да се оплаква. След началното колебание тя се посвети с цялото си сърце на новия живот и скоро загуби скрупулите си да харчи парите на Ръдърфорд. Сметката, която беше открил на нейно име, изглеждаше неизчерпаема — докато мадам Бернис не й изпрати сметката за балната рокля от креп с цвят на слонова кост с кадифени панделки и златни кукички. Тя бе избрала тоалета за дебюта си в Алмак, но той се оказа толкова скъп, че дори прекрасната гледка в огледалото не можа да я утеши за този излишен разход.

Демиън, който чакаше в салона, за да придружи Мередит и сестра си на бала, загуби ума и дума, като я видя да слиза по стълбите. Великолепната кестенява коса беше скъсена, не толкова много, по негово изрично желание, но все пак достатъчно, за да я фризират в модния стил. Тази вечер фризьорът на сестра му беше надминал себе си: безброй ситни къдрички падаха около лицето й, придържани от кадифена лента с панделка над лявото око. Лебедовата шия, която се издигаше прелестна от дълбокото деколте, беше украсена с великолепна перлена огърлица, която подчертаваше съвършенството на бюста й — според него най-хубавия в света. Наистина ли беше казал на сестра си, че Мери не е особено красива?

— Ти си невероятна, любов моя — прошепна възхитено той и пое ръката й, когато тя достигна последното стъпало. — Роклята ти е страхотна.

— Да, но струва луди пари! — възрази тя, неспособна да скрие ужаса си. — Няма да повярваш, като ти кажа колко съм дала за нея.

— Разбира се, че ще ти повярвам — засмя се той. — Но това не е тема, по която бих искал да разговаряме във вечер като тази. Разбрахме ли се?

— Тъй вярно, милорд. Да бъде, както заповядваш — отговори сладко Мери и приклекна в дълбок реверанс. — Прости ми провинциалните ми представи, които ме изпълват с толкова вулгарни грижи.

Той поклати глава, отказвайки да повярва в това коварно смирение, Мередит остана малко разочарована, но после се засмя.

— Трябва да ти върна комплимента, Ръдърфорд. Изглеждаш замайващо.

Всъщност тази дума не беше достатъчна изразителна за черния, силно втален жакет, бялата жилетка, копринените панталони до коленете и чорапите на райета. Във вратовръзката му блестеше игла с един-единствен диамант. Косата му беше фризирана в стил Брут и Мери призна, че никога не го е виждала толкова изискан.

— Надявам се, че оценяваш тази висока чест, Мери — обади се Бела и приглади гънките на красивата си сребърна мантиля. — Според Демиън вечер като предстоящата е най-лошата форма на бездуховност. Той предпочита да седи в Уайтс или в Грибс и да пафка с лулата си.

— Несправедлива си, Бела — укори я меко Демиън. — Само глупак би пропуснал възможността да проследи първите преживявания на Мери във висшето общество.

— Да не мислиш, че няма да се наслаждавам?

— Много скоро ще установиш, че липсва истинско вълнение — отговори той и й намигна. — Да тръгваме, дами! Вече е десет и половина и не искам да ме върнат само защото идвам една минута след целия час. Не и след всички усилия, които положихме, за да смаем обществото!

Тази вечер Мередит разбра окончателно какво означаваше да си под закрилата на семейство Кейли. Всички почетни членове на Алмак дойдоха да ги поздравят, когато влязоха. Дамите посрещнаха Демиън с израз на изненада и благодарност. Принцеса Естерхази, която Мери веднага оприличи на малка, кръгла, непрекъснато подскачаща топка, я поздрави сърдечно с добре дошла. Графиня Ливен я огледа толкова внимателно, че изглеждаше едва ли не неучтиво. Когато тя отговори на погледа, Бела се уплаши, а Демиън се ухили развеселено. След миг на устните на жената, която се считаше за най-добре облечената и най-знаещата дама в Лондон, заигра лека усмивка.

— Танцувате ли валс, лейди Блейк? — попита тя.

Мередит, грижливо обучена от Бела, знаеше, че в Алмак дамите не танцуват валс, ако не са получили специалното разрешение на една от застъпничките си.

— Не намирам валса отблъскващ, графиньо — отговори спокойно тя. — Но в Корнуол почти не го танцуват.

Споменаването на провинцията накара графинята да изкриви лице като от болка. Тя обясни снизходително, че по-късно ще представи Мередит на лорд Молинекс, който се славеше като най-добрият танцьор на валс.

— Доколкото разбрах, ти не танцуваш валс? — попита Мередит, докато танцуваше буланже с Демиън.

— С Молинекс ще се справиш по-добре — усмихна се той. — Нали искаме да направиш безупречно впечатление при първата си поява в обществото?

Докато в течение на вечерта я наблюдаваше скрито, той разбра, че бяха постигнали забележителен успех.

— Демиън, предричам ти, че малката лейди Блейк ще стане хитът на сезона! — Мистър Джордж Брайън Брумел, който бе прекарал цели двадесет минути в компанията на Мередит, отиде при приятеля си и се облегна небрежно на стената.

— Ти току-що се погрижи за това, Джордж — отговори Ръдърфорд и леко изкриви уста. — Двадесет минути в твоята компания са достатъчни, за да й осигурят подобаващо място в обществото.

— Тя ми харесва — обясни Брумел. — Проявих внимание към нея, но това изобщо не я впечатли.

— Сигурно не — ухили се Демиън, — но аз съм ти много благодарен, приятелю, независимо какво смята дамата.

— Лейди Блейк, позволете да ви представя почитаемия Джералд Деверо. — Лейди Джърси засия по обичайния си начин, когато отведе при Мередит строен тъмнокос мъж, облечен в изискан костюм от гълъбовосива коприна. — Той моли да танцувате с него котильона.

— Мистър Деверо! — Мери се усмихна и му подаде дясната си ръка. — За мен е чест. — Вече не помнеше колко мъже й бяха представени тази вечер. Имената и лицата започваха да се размиват пред очите й в разноцветна мъгла. Джералд Деверо обаче беше различен. Облеклото му не се набиваше на очи, но правеше силно впечатление с изискаността си. Небесносини очи гледаха пронизващо под силно извитите черни вежди. Но най-впечатляващ беше сребърният кичур в черните къдрици, небрежно пригладени над челото. Кичурът му придаваше романтичен вид, който привлече вниманието на Мередит и събуди любопитството й.

— Честта е изцяло моя, милостива госпожо! — Той се приведе над ръката й. — Не се надявах, че още тази вечер ще имам честта да бъда ваш партньор, толкова сте търсена.

— Много сте галантен, сър — промърмори Мери, когато сияещата лейди Джърси се отдалечи, за да поднови веселото си бъбрене на друго място — този навик й беше донесъл в обществото името „Тишина“.

— Е, лейди Блейк, надявам се, че сте подобаващо впечатлена от този бастион на лондонския елит, от тази крепост на обществото?

Мередит избухна в тих смях.

— Нима бих могла да не бъда впечатлена, сър? Коленете ми омекват при мисълта, че някоя от уважаваните застъпнички би могла да ме погледне със смръщено чело. А пък освежителните напитки са връх на елегантността!

Джералд я погледна с леко смущение. Не беше очаквал да получи толкова честен, а и остроумен отговор на баналната си забележка. Тъй като чаят, бадемовото мляко и лимонадата, към които поднасяха дребни сладки и филийки с масло, можеха да бъдат определени по-скоро като безвкусни, той предположи съвсем правилно, че партньорката му се забавляваше за сметка на обществото — а това беше твърде рисковано начинание за новодошла, чиято съдба зависеше от първата й официална поява в Алмак.

— Шокирах ли ви, мистър Деверо? — попита Мередит след една особено трудна фигура на котильона.

— Съвсем не, мадам — побърза да я увери той. — Изненадахте ме, но твърде приятно.

— Може би това е моят дебют, сър — обясни тихо Мери, — но аз вече не съм младо момиче, което участва за първи път в сезона, затова не мога да се възхищавам безкритично на всичко, което видя.

— Абсолютно сте права — съгласи се сериозно Деверо, макар че в очите му святкаха развеселени искри.

Мередит се засмя и показа трапчинките си. Партньорът й явно беше възхитен от нея и това я поласка.

— Виждам, че се разбираме, сър.

— Надявам се това разбирателство да продължи и занапред — отбеляза той с надежда, която й хареса още повече.

— Мери очевидно се забавлява — отбеляза Бела, която танцуваше котильона с брат си в една редица с Деверо и партньорката му.

— Да — изръмжа Демиън. — И доколкото виждам, флиртува безсрамно с Деверо.

— Имаш ли нещо против? — попита уплашено Арабела, но усмивката му я успокои.

— Разбира се, че не, Бела. Това е още един от многото й таланти, за които не съм подозирал. Осмелявам се да твърдя, че Мери притежава и други способности, които досега са ми убягнали.

След бала в Алмак лейди Бюмонт организира малък прием в чест на гостенката си. Мередит така и не разбра как може прием, за който са разпратени двеста покани, да бъде наречен малък. Къщата беше на крак още от ранни зори. След като на два пъти едва избягна сблъсъка с усърдни слуги, понесли камари от сребро, лен и цветя, Мери последва примера на Бела и се оттегли в будоара си. Късно следобед един лакей й съобщи, че лорд Ръдърфорд я очаква долу, за да разговаря с нея.

Мери го завари в червения салон, единственото помещение в къщата, останало незасегнато от бъркотията. На път към салона тя спря за малко, за да хвърли поглед през отворената входна врата, където мъже с кожени престилки издигаха навес, а други развиваха червен килим.

— Сигурно не съм права, но не мога да избия от главата си мисълта, че това е твърде голям разход за една обикновена братовчедка от провинцията — рече тя, когато затвори вратата на салона зад гърба си.

— Още ли не си забелязала, че Бела се възползва от всички поводи, за да даде прием? — посрещна я засмяно Демиън и протегна ръце.

— Благодаря, сър, но аз си знам мястото. — Тя се запъти с достойнство към дивана, правейки се, че не е забелязала подканата за прегръдка. Ала Демиън не й позволи да го пренебрегне и тя нададе тих протестен вик, когато той я завъртя устремно и я привлече към гърдите си.

Минаха няколко минути, преди Ръдърфорд да обясни целта на посещението си.

— Имам подарък за теб — каза той и извади от джоба си плоска кадифена кутия. — Не, не казвай нищо — помоли той, като видя, че Мери е готова да откаже. — Бела ми каза каква ще е прическата ти и аз реших, че ще приемеш този подарък, за да ми доставиш радост!

Мери отвори кутията. Платинен гребен, обсипан с перли и мънички диаманти, лежеше върху сатенена възглавничка. Тя го погледна с копнеж, докато проклетата й Корнуолска гордост се бореше с желанието да приеме подаръка от любимия. Той не я принуждаваше да го вземе като част от споразумението им, но ако откажеше, със сигурност щеше да го нарани жестоко.

— Прекрасен е — прошепна развълнувано тя. — Ще го нося с най-голяма радост. — Ще го нося, но няма да го взема, допълни на ум тя. Щом престоят й в Лондон свършеше, щеше да му го върне.

Естествено Демиън чу само думите, с които тя приемаше подаръка му, и изпита безкрайно облекчение, че всичко беше минало толкова лесно. Той вложи в целувката си цялата страст, която изпитваше към нея.

— Утре отиваме в Хайгейт, любов моя. Отчайвам се, като гледам как флиртуваш и пронизваш господата с опасните си очи — защото не мога да заявя на света, че си само моя.

По гърба на Мери пролазиха студени тръпки. Той продължаваше да се държи така, сякаш онова, което правеха, не беше само игра, забавна и прекрасна, която един ден щеше да свърши.

Но тя нямаше почти никакво време да се отдава на тези неприятни мисли, тъй като вечерта започна. В осем на масата седнаха тридесет души и Мередит установи, че тя е почетната гостенка — въпреки намерението й да стои на заден план. Тази вечер носеше рокля от зелен италиански креп върху бяла сатенена фуста. Къси буфан-ръкави от дантела, обшита с перли, подчертаваха още повече подаръка на Ръдърфорд, който увенчаваше красиво фризираната и коса. Нан беше обработвала висящите отстрани кичурчета толкова дълго с четката, докато те заблестяха под светлината на свещите. В продължение на един дълъг миг Мери си представи реакцията на лейди Пейшънс Барат и приятелките й, ако можеха да видят бедната вдовица начело на блестящата от порцелан и сребро маса. После си помисли за братята си — Тио със сигурност щеше да е безкрайно щастлив от превъплъщението на сестра си.

Мередит беше обещала почти всички танци на посетителите, които в дните преди приема идваха на Кавендиш скуеър. Тя откри танците с маркиз Бюмонт, както изискваха правилата на приличието, а валсът след това беше обещан на Ръдърфорд.

— Ти не си по-лош танцьор от лорд Молинекс — заяви Мередит с лек укор в гласа. — Защо отказваш да танцуваш валс?

— Току-що установих, че съм направил голяма грешка — отвърна той и незабележимо усили натиска на ръката си върху гърба й. — Но не бях намерил партньорка, която да ми пасва така добре…

— Не е честно да пренебрегваш очакванията на всички красиви млади дами, които в момента ме зяпат с открита завист. — Мери вдигна лице и го дари с дяволита усмивка. — След като аз създадох прецедент, сър, ти си длъжен да продължиш. Вече никой няма да ти вярва, че си лош танцьор.

— Омъжи се за мен — изрече неочаквано той, нарушавайки решението си да не говори по тази тема, докато Мери не свикне с новото си място в обществото.

— Не разваляй всичко — помоли дрезгаво тя. — Мислех, че сме се разбрали.

— Не съм имал намерение да ти разваля вечерта — отговори тихо той. — Лицето ти пламти. Хайде да излезем за малко на балкона, за да подишаш чист въздух.

Балкон не беше съвсем точно название за тесния перваз, който обграждаше всеки от големите прозорци на балната зала. Нисък парапет от ковано желязо обхващаше малката площадка, където застана Мередит и вдиша дълбоко студения нощен въздух. Демиън затвори двойните прозорци, доколкото можеше, и застана до нея. Бяха отделени от балната зала чрез тежките брокатени завеси, които висяха пред прозорците.

— Извинявам се, че заговорих по тема, която ти е неприятна — започна Ръдърфорд с трудно потискан сарказъм.

Мередит се хвана здраво за парапета, без да се притеснява, че по дългите й сатенени ръкавици оставаха черни следи.

— Колко пъти трябва да ти повтарям, че няма да се омъжа за теб? Каква херцогиня може да излезе от мен? Аз съм авантюристка, занимавам се с контрабанда, произходът ми е нисък, нямам никакво богатство. Единствените неща, които притежавам в излишък, са дългове и братя.

— Само за един месец — обясни със спокоен глас той, — ти завладя града с пристъп. Хората те смятат за съвършена, изискана…

— И богата! — прекъсна го сърдито тя. — Какво значение има, че ме мислят за такава, каквато не съм? Нали ти и аз знаем, че това е само приказка!

— Онова, в което вярва обществото, скъпа Мередит, винаги е вярно. Нима още не си го разбрала? Те ще продължат да вярват даже ако наемеш градския глашатай и му възложиш да оповести от всички улици онова, което ти смяташ за истина.

Тя постепенно вникна в аргументите му и последните части на загадката се наместиха по местата си.

— Разбирам — проговори бавно тя. — Значи не е нужно да се опасявам, че ще извършиш обществено самоубийство, като се омъжиш за бедната вдовица, която на всичкото отгоре нарушава законите — защото обществото никога няма да повярва, че аз съм такава. — Той не отговори и тя вдигна глава, за да го погледне в лицето. — Ти си също така коварен измамник като мен!

— Правилно! Но да атакуваш противника със собствените му оръжия е напълно легитимна тактика.

— Може би, но е коварно! — повтори Мери.

Демиън се изсмя тихо и сложи пръст под брадичката й.

— Не можеш да ме обвиняваш, че използвам всяка допустима стратегия, за да постигна целта си, любов моя. Ти би постъпила по същия начин.

Във виолетовите очи се появи светлина.

— Точно така, милорд. Аз възнамерявам да постъпя по същия начин. Считай се за предупреден!

— Какво пак се върти в красивата ти коварна главица? — попита с леко безпокойство той.

— О, нищо. — Тя вдигна равнодушно тесните си бели рамене. — Ти отправи предизвикателството, сър. Аз ти казвам само, че го приемам. А сега е време да се върнем в балната зала. Знам, че ни мислят за братовчеди, но все пак сме длъжни да спазваме правилата на приличие, нали?

В гласа й звучеше добре познатата дързост и Демиън изпита страх. Той отметна тежката завеса и когато Мери мина покрай него, нежно прокара пръсти по тила й. Както винаги, по кожата й пробяга тръпка и той я усети. Тя беше ядосана, но това не бе в състояние да унищожи телесната реакция на нежността му.

Това го успокои, но само временно, защото Мери посрещна със сияеща усмивка Джералд Деверо и се отдалечи под ръка с него. Тя светеше като кристалния полилей, отрупан с безброй свещи, а Деверо буквално се грееше на блясъка й.

— Моля за извинение за безсрамието си, мадам, но имам ясното усещане, че нещо ви е ядосало. — Джералд подаде на Мери чаша лимонада и остана до стола й, докато тя си вееше трескаво с ветрилото след дългия танц. Тя го погледна изненадано.

— Очевидно ми липсва способност да се владея, мистър Деверо, ако съм предизвикала това впечатление у вас.

— О, не, разбира се, че не — възрази той. — Изобщо не биваше да го споменавам, но — прощавайте — нещо в начина, по който блестят очите ви, ми казва, че ви вълнуват и други чувства освен чиста радост.

— Вие имате забележително остър поглед. — Мери се усмихна. — Може би наистина бях малко несдържана, но ви уверявам, че доброто ми настроение е напълно възстановено.

Той се поклони галантно.

— Мога само да се надявам, че не аз съм причината за недоволството ви.

— Разбира се, че не. — Очите й се разшириха ужасено. — Сега обаче направихте така, че да се чувствам ужасно засрамена.

— Хиляди извинения, лейди Блейк! Нямах такова намерение, наистина! — Гласът му се понижи. — Аз искам да ви дарявам само с радост и щастие.

Мередит усети лека неловкост от сериозния му тон и настойчивия поглед на сините очи. Лекият флирт с Джералд Деверо, на който се наслаждаваше, изведнъж изчезна и отстъпи място на нещо, което отиваше твърде навътре. Тя изпита известно облекчение, когато се появи виконт Алънби, с когото трябваше да танцува кадрила.

До края на вечерта тя не пропусна нито един танц. Изглеждаше неуморима. Танцува още няколко пъти с Джералд Деверо, но за нейно облекчение той се държа с обичайната си галантност и я докосваше съвсем леко, сякаш за да й внуши, че настойчивостта му е била само игра на въображението й. Мередит скоро повярва в това. През последните дни трябваше да преработи толкова много нови впечатления, че сигурно реагираше свръхраздразнено.

При малкото случаи, когато се озоваваше в близост до Демиън, тя се усмихваше учтиво и беше готова да разговаря с него за всевъзможни дреболии. Доволен, че планът му се развива толкова добре, той я покани да танцуват един от народните танци, при който трябваше да се съсредоточат върху сложните фигури, и сериозният диалог беше немислим. Ала задоволството му получи жесток удар, когато тя отхвърли опита му да я придружи на вечеря с извинението, че вече е приела поканата на маркиз Голуей.

За радост на домакинята по време на вечерята можеха да се наслаждават на изпълненията на известен оркестър, тъй като Ръдърфорд беше добър приятел с диригента му. Ала когато забеляза мрачното изражение на брат си, радостта на Арабела помръкна.

Много добре познаваше това изражение, макар че в последно време то почти не се появяваше. Ала когато го попита шепнешком какво лошо се е случило, той само вдигна рамене и побърза да се усмихне. В действителност лорд Ръдърфорд съжаляваше дълбоко, че се бе поддал на моментния импулс и беше престъпил клетвата си да не говори с Мери за предложението си за женитба, познаваше много добре любимата си и все си повтаряше, че не бива да я подценява; затова беше изпълнен с лоши предчувствия, когато в ранните утринни часове най-после си легна.

— Според мен това беше най-добре посетеният прием за целия сезон — обяви самодоволно Арабела, когато на следващата сутрин посети гостенката си, облечена в халат от розова коприна. — Каква навалица! Кълна се, че към полунощ вече не можехме да се движим свободно.

— Танцуващите наистина бяха много — кимна Мери и се усмихна на Бела над чашата с горещ шоколад.

— О, скъпа, трябва да видиш писмата, които пристигнаха тази сутрин и продължават да пристигат! — извика Бела и разбърка купчинката, оставена на шкафчето на Мери. — Сигурна съм, че всички свободни мъже от висшето общество са ти изпратили любовни писъмца!

— Глупости — засмя се Мери и махна с ръка. — От брат ти обаче няма писмо.

— Виж, това не отговаря на стила му — обясни Арабела и приглади немирните си къдрици. — Скъпа моя, можеш да ме наругаеш, ако искаш, но аз ще те попитам нещо: да не си се скарала с Демиън? Забелязах, че снощи го избягваше.

Мередит кимна замислено.

— Може би си права. Според мен бях с него също толкова често, колкото с другите господа. В никакъв случай не искам да помислят, че го ухажвам.

— Никой не би си помислел подобно нещо. — Бела изглеждаше искрено шокирана от подобна мисъл. — Напротив, той е длъжен да ти посвещава особено внимание, защото си под закрилата на семейството му. Никой не би се изненадал, ако е постоянно до теб.

— Така ли? — Мередит вдигна високо едната си вежда. — И защо не?

— Обществото е наясно, че Ръдърфорд трябва да си намери жена — обясни весело Арабела. — Татко говори само за това и тъкмо то е причината, поради която Демиън избягва да се среща с него. Никой не би сметнал за необикновено, ако ти, която семейството е взело под крилото си, събудиш вниманието му.

— И майка ти ли е на това мнение?

— О, разбира се! — Бела се усмихна доволно. — Тя ще се радва, ако историята завърши по такъв начин. Изобщо не бих се учудила, ако приятелките й вече ви считат за сгодени.

— Разбирам.

Мери се облегна на възглавниците и престана да реагира на веселото бъбрене на Бела. Мисълта й беше заета единствено е голямата измама, на която бе станала жертва. Демиън не беше приел нито за миг, че тя отказва да се омъжи за него. Точно обратното, той беше изковал съвършен план, в който онова, което според нея беше най-голямата пречка за женитбата им, да изглежда нищожно. Ако обществото и семейство Кейли приемаха подобна връзка не само като подходяща, но и като желателна, защо Мери Трелоуни трябваше да продължава да храни съмнения в нея? Тя не се беше притеснявала, когато трябваше да мами съседите си в Корнуол, и той го знаеше много добре; измамата, която сега сервираше на лондонското общество, бе просто на по-високо ниво, но между двете нямаше съществена разлика. Тя буквално чуваше аргументите му и беше готова да повярва в тях. Но нищо не беше в състояние да заглуши убедеността й, че жената, която печелеше прехраната си, като престъпваше закона и правилата на обществото, не може да бъде подходяща съпруга за бъдещия херцог Кейли. Ръдърфорд харесваше нетрадиционното й мислене, лекомислието й го възбуждаше, а в общата им игра беше намерил удовлетворение и вълненията, които му липсваха след напускането на армията. Но това задоволяваше само сегашния му копнеж, то не можеше да бъде основа за истински, траен брак, в течение на който и двамата щяха да бъдат длъжни да се съобразяват с обществените правила. Ами ако тя не успееше да се нагоди към новата си среда, ами ако не можеше да стане послушната, кротка и учтива женичка, която следваше законите и признаваше границите на новото си съществуване? Това означаваше, че тя ще му донесе нещастие — и Мередит беше твърдо убедена, че ще стане именно така.

— Радваш ли се на поканата за Белвоар, Мери? Ако не желаеш да я приемеш, можем да измислим някакво извинение — макар че е голяма чест да получиш такава покана.

— Какво каза току-що, Бела? — Мери се изчерви виновно, защото не бе разбрала за каква покана става дума.

— Ти изобщо не ме слушаш! — укори я през смях лейди Бюмонт. — Да знаеш, че това е едно от нещата, които наистина не мога да понасям. Джордж винаги ме гледа с този отсъстващ вид и понякога съм готова да го убия. — Когато вдигна глава към Мери, в погледа й имаше необичайна острота и Мери побърза да се извини, като обясни, че се е замислила за нещо приятно от миналата вечер.

Арабела й прости с готовност и повтори, че са получили покана от херцогиня Рътланд за скромен прием в двореца Белвоар. Мери би трябвало да се радва, заяви въодушевено Бела и добави, че са поканили и Ръдърфорд. Когато получи съгласието на гостенката си, Бела излезе от стаята й, за да се облече. На напомнянето на Мери, че тази вечер няма да вечеря вкъщи, тя отговори с дискретна усмивка.

Все още замислена, Мередит стана, като даваше само едносрични отговори на въпросите и забележките на Нан за миналата вечер. Поведението й накара Нан да се осведоми настойчиво каква глупост е замислила пак и да реагира с невярващо ръмжене на невинния вид на Мередит.

В действителност младата жена беше замислила атака. Вчера бе заявила на Ръдърфорд, че е приела предизвикателството му. Тази забележка беше направена само от гняв заради фалшивостта му, но сега трябваше да размисли сериозно върху следващите си стъпки. Тя беше длъжна да му се отплати със същата монета, за да му напомни, че тя също има темперамент, и веднъж завинаги да го убеди в невъзможността да бъде за него нещо повече от приключение.

Ръдърфорд, който не беше сигурен какво ще намери, когато дойде да я вземе от Кавендиш скуеър, за да я отведе в любовното гнездо в Хайгейт, бе посрещнат от сияеща, жизнена и очевидно изпълнена с любов Мередит, която бързо замая главата му. Тя не спомена разговора им на балкона и той направи голяма грешка — повярва, че тя също не желае да се карат повече на тази тема.

— Много искам да ме научиш да карам кола — заяви Мередит, докато следеше с възхищение как той умело направлява сивите коне с юздите и камшика. — Тогава ще мога да пътувам сама с дамско файтонче!

— Ще изглеждаш страхотно! — засмя се весело Демиън. — С удоволствие ще те науча, но трябва да ми обещаеш нещо: ако се окаже, че нямаш талант, ще забравиш веднъж завинаги желанието си да управляваш кола. Няма нищо по-смешно от дама, чиито ръце са по-подходящи за волски впряг.

— Волски ръце значи — каза Мери. — Хубави изрази използваш!

Ръдърфорд се поклони.

— Благодаря за признанието, но те моля да не използваш изразите ми в кръга на изисканите хора, защото са крайно вулгарни.

Мередит премълча, но след малко попита любезно:

— Смяташ ли, че имам волски ръце?

— Не — поклати глава Демиън. — Това е по-скоро невероятно. Но досега съм те виждал само с двуколка и пони.

— Не помниш ли, когато каза, че умея да яздя? И че имам лека ръка? — извика почти сърдито Мери. Скоро след като се бе настанила на Кавендиш скуеър, Ръдърфорд й подари темпераментен кафяв жребец и тя беше въодушевена от подаръка — макар че отказа да го приеме и настоя да го смята само за временен дар. Той отстъпи, но я помоли поне да раздвижва редовно временния му дар. Като резултат от това кафявият кон на лейди Блейк стана известна гледка в Хайд парк. Арабела, която не обичаше да язди, много скоро разбра, че костюмите за езда отиваха на Мери много повече от всички друга дрехи, и енергично взе нещата в свои ръце. Мери вече притежаваше повече костюми за езда, отколкото й изглеждаше възможно — повече, отколкото можеше да износи през целия си живот. Тези съмнения обаче принадлежаха към друг свят, който беше част от бледо и безкрайно далечно минало.

— В Белвоар ще те науча — обеща той. — Но при едно условие.

— И какво е то?

— Да признаеш факта, че съм авторитет в карането, и да изпълняваш точно онова, което ти казвам — отговори ухилено той. — Ясно ми е, че ще ти е доста трудно, защото си убедена в принципното си превъзходство, но…

— Това не е вярно — възпротиви се Мередит, която не знаеше дали той си позволява да й се надсмива, или просто се шегува.

— Не си ли убедена? — попита невинно той и вдигна изразителните си черни вежди. — А според мен, Мери Трелоуни, ти си на мнение, че твърде малко хора са в състояние да се справят с живота толкова добре, колкото ти.

— Може би. — Мери задърпа нервно ръкавиците си. — Обаче имам причини да мисля така и за теб. Ти доказа способностите си да се справяш с всички възможни проблеми — дори с мен, при повече от един случай.

Ръдърфорд я погледна изпитателно, но лицето й беше също тъй невинно, както и тонът, затова реши да не задълбочава спора.

— Радваш ли се на посещението в Белвоар, скъпа?

— Мисълта, че Мери Трелоуни ще гостува на херцог и херцогиня Рътланд, е безкрайно забавна — засмя се тя. — Представяш ли си как ще реагират Пейшънс и лейди Колиер?

— Ужасно момиче! — отговори той, но не можа да издържи и се засмя. — Ти изобщо ли нямаш чувства?

— Никакви — отговори весело тя. — Може би външността ми е придобила малко лондонски блясък, но сърцето ми е останало старото. Ще бъде добре да не го забравяш.

— Предупреждение ли е това? — попита той, сериозно.

— Само леко напомняне.

Мъжът изсвири тихо през зъби.

— Защо тогава ме е обзело лошо предчувствие, Мери?

— И аз не мога да си обясня — отговори тя с усмивка на пълна невинност.