Господарката на Ранчото на бегълците

6.

Ранчото бе построено преди около три или четири години. Всичко се намираше все още в първоначалното си състояние, много от нещата в него не бяха изобщо променени. То приличаше по-скоро на някакво учреждение. За Ласитър бе ясно, че то служи единствено за маскировка. Досега бе забелязал само няколко малки стада биволи.

Те пристигнаха тук тъкмо по изгрев слънце. Двадесет мъже съпровождаха Джеси Шерман. Около стотина коне се разхождаха на воля в заграждението и на ливадата.

Имаше само една жилищна постройка, обор и навес, където се сместваше ковачницата на ранчото, една барака с обща спалня и една по-мъничка барака с надпис „Салон“.

Тук имаше също и момичета, както скоро Ласитър щеше да забележи. Повечето от тях се намираха дори и сега, на разсъмване, в заведението, чиято врата бе широко отворена, така че да се вижда добре задимената вътрешна зала.

Няколко мъже лежаха на открито и изтрезняваха. Други седяха вътре на масата и чакаха да им се сервира закуската. В цялото ранчо цареше активен живот и движение. На зазоряване тук бе много по-оживено, отколкото в който и да е било град.

Това в действителност не беше ранчо, а по-скоро убежище на хора извън закона и разбойници. От салона излязоха първите любопитни. Те искаха да видят кого е довела шефката тук.

Джеси Шерман им угоди, като на висок глас съобщи кои са тримата нови.

— А сега вие трябва сами да се погрижите за себе си — каза Джеси. — Или не, чакай, Рути, ти можеш да дойдеш с мен в голямата къща, ако желаеш. Имам нужда от помощничка за кухненската работа, а също можеш да се грижиш и за реда в стаите. Искаш ли?

Рут Кели, която бе наречена Рути и обичаше да й казват така, беше въодушевена от предложението. По такъв начин щеше да бъде по възможност най-дълго време близо до Ласитър. Вече си представяше как ще бъде с него. Но това вече не го вълнуваше. Особено откакто се бе запознал с господарката на Ранчото на бегълците. Тази жена го беше омагьосала. Той вече не бе способен да мисли за нещо друго.

— Тогава влизай с мен — каза Джеси. — Само вие двамата. Дъг, най-добре е да си потърсиш място за спане в общата постройка. Там бързо ще намериш приятели. Вярвам, че няма да се чувствуваш изолиран. Можеш да ядеш и да пиеш в нашия салон. Естествено срещу умерено заплащане. Тук не е благотворително дружество. Надявам се, че ще си доволен.

Ласитър му хвърли предупредителен поглед. Момчето не трябваше да постъпва лекомислено с парите си.

— Мисля, че ще се оправя, мадам — каза Дъглас Кели. — При нужда моята сестричка ще ми заеме няколко долара.

Ласитър разбра какво се криеше зад тези думи. Двадесетте хиляди бяха в Рути, така бе по-добре. От двамата тя притежаваше значително по-пъргав ум и по-бърза ориентация.

Джеси Шермън влезе с Ласитър и червенокосото момиче в къщата. Вътре бе обзаведено простичко, но въпреки това уютно. Тук човек се чувствуваше чудесно.

Една мексиканка им сервира в дневната богата закуска с яйца и шунка, а също и собственоръчно направен хляб. Ласитър се хранеше с удоволствие. Рут все още бе много притеснена, за да може да се наслади истински на храната.

— Молина — обърна се Джеси към пълната мексиканка. — Искам след това да покажеш на това девойче стаята. Тя има нужда най-напред от няколко часа сън. След като си отпочине хубаво, ще е на твое разположение да ти помага в домакинството. Погрижи се за нея.

— С удоволствие, мадам — каза радостно Молина. Тя потупа Рут по рамото и сподели: — Ще се разбираме чудесно, Рути. Но трябва да си старателна и чиста. Това ще е всичко, което ще искам от теб.

— Разбира се, че ще се постарая — усмихна се момичето, но Ласитър видя, че това не бе по сърцето й. Тя бе поставена принудително в един свят, за който изобщо не бе и сънувала в своя досегашен живот.

Рут бе свикнала да изкарва парите си по по-лек начин. Положително бе под достойнството й да се занимава тук с унизителна работа, след като вече бе притежателка на достойната сума от 20 000 долара. За нея това бе невероятно богатство. Рут си се представяше като принцеса, която други трябваше да обслужват.

Но разумът й подсказваше, че тук трябва да живее така, както й определяха. Поне няколкото следващи седмици, тъй като никъде другаде животът й и този на нейния брат нямаше да бъде толкова сигурен.

След закуската отвън се чу тропот от копита. Още една голяма кавалкада приближаваше към Ранчото на бегълците.

Джеси скочи и изтича към един от прозорците.

— Това е Финигън — каза тя. — Моята дясна ръка. Веднага ще те запозная с него, Ласитър. Рути, ти ще прибереш съдовете и ще помогнеш на Молина при миенето. След това можеш да се оттеглиш в стаята си, ако желаеш.

— Да, мадам.

Тя работеше бързо и безропотно.

Едва бе успяла да почисти масата, когато влезе Финигън. Ласитър разбра веднага, че това е той. Мършав тип с тънки черни мустаци. Носеше тъмни кожени дрехи, богато украсени със сребро. Този мъж бе изключително предизвикателен. Той, изглежда, добре преценяваше останалите хора.

Ласитър го прецени като разузнавач от първа класа.

Без съмнение той бе много опасен. Това можеше да се разбере по очите му, които излъчваха студенина и бруталност, но също и достойна доза тайнственост и лукавост.

— Това е Флойд Финигън, моят предводител — каза Джеси, но Ласитър долови, че гласът й не прозвуча съвсем сигурно. — Флойд, това е Ласитър. Имаше проблеми с ван Кърк.

Финигън погледна Ласитър с неприкрита злоба.

— Нима отново искаш да започнеш война с ван Кърк, Джеси Шерман? — попита той строго. — Как се случи това?

— Направих го, тъй като бях права, Финигън — отговори тя твърдо. — Настъпи времето, когато ван Кърк трябва да се посгрее. Много добре знам какво съм си позволила.

Финигън се отпусна на най-близкия стол и хвърли прашната си шапка върху масата. След това взе бутилката с уиски и си наля една чаша.

С властен глас той се провикна да му донесат кафе. Рут Кели се стрелна веднага, донесе голяма чаша с кафе и постави захарницата до нея.

Тя искаше да се отдалечи, но Финигън вече я бе обгърнал през талията и я привлече към себе си.

— Я, какво имаме тук?

Вече я беше сложил на коленете си. Той я погали и тя се усмири. Бе привикнала към това. А този не беше такъв безогледен грубиян като Бърк Мортън, който почти я смачка с огромните си лапи.

Не, този Флойд Финигън имаше наистина добри маниери дори когато бе малко по-настоятелен с бързите си пръсти. Освен това изглеждаше чудесно.

— Е, сладурче, откъде дойде? — попита Финигън, смеейки се.

— Откъдето дойде и Ласитър — обясни тя нахакано. — И брат ми Дъглас също пристигна с нас.

— Те са нашумялата двойка Кели — измънка господарката на Ранчото на бегълците. — Сигурно вече си чувал за тях, Флойд.

На нея й бе трудно да отклони разговора и мислите на Финигън в друга посока. Тя се почувствува по-леко, тъй като Флойд се интересуваше повече от Рут Кели, отколкото от Ласитър.

Финигън се вгледа още по-внимателно в червенокосото момиче.

— Опитахте ли да оберете Маркус ван Кърк? — попита той малко смутен. — Май не ви се е удало, а?

— Обвинени сме в убийството на Ейрън Спърк — каза Рут Кели. — Това е деверът на ван Кърк, който живееше в Ростон.

— Интересно. Обаче вие, естествено, не сте го направили — ухили се подигравателно Финигън.

— Ван Кърк отново е замислил една голяма мръсотия — каза Джеси. — Ласитър е обвинен в убийството на Джоузеф Спърк. Още преди да се осъзнаят, са били тикнати в затвора на шерифа Макс.

— И ти си ги измъкнала, Джеси?

— Това бе намерението ми, но тримата вече бяха избягали. Пристигнах тъкмо навреме, точно когато отново щяха да заловят Ласитър.

— Сигурно си имала възможност да поопушиш своя смъртен враг ван Кърк, а, Джеси — рече той сухо.

Тя поклати сериозно глава.

— Знаеш добре, че не ми се е наложило, Флойд. Когато пристигнахме, Ласитър вече ги бе подредил добре. Предадоха се много бързо, след като се появих с двадесет мъже. Разреших им да се оттеглят свободно.

— Това може да се случи само на теб, Джеси — каза й той студено и се почука недвусмислено с показалеца по челото. — По дяволите, не можа ли да схванеш, че това е било една невероятна възможност да премахнеш завинаги нашия най-опасен съперник. Тогава щяхме да сме единствените господари в ничията земя, Джеси. Съдбата скоро едва ли ще ни поднесе такъв удобен случай.

Той глътна всичкото уиски на един дъх и след това отпи от горещото сладко кафе.

Финигън погледна над чашата си Ласитър. В неговия поглед се четеше неприкрита враждебност. Засмя се престорено, тъй като искаше да прикрие истинските си чувства.

— Това е една невероятно страшна история — каза той. — На теб ти е пределно ясно, че това означава открита война. Не трябва да се чудим, ако ван Кърк отвърне с мощен удар. Копелето винаги има по още няколко коза, за които ние нищо не знаем.

— Ще го посрещнем подготвени — рече тя живо.

— Ако се стигне до открито сражение тук, това няма да остане дълго време незабелязано — отвърна студено той. — А ние искахме на всяка цена да не привличаме вниманието върху нас. И на всичкото отгоре ти домъкваш един напълно непознат мъж в ранчото. Откъде да бъдем сигурни, че изобщо можем да му се доверим. Забрави ли какъв е залогът на играта, Джеси?

Рут Кели все още седеше върху коленете на Финигън. Тя тъкмо беше обгърнала с ръка врата му. С това му показваше, че е готова на всичко. Мъже като него бяха по вкуса й. Вероятно беше почувствувала, че вече не представляваше интерес за Ласитър.

— Рути, излез! — каза Джеси. — Това, което ще се каже тук, не е за твоите уши.

Червенокосото момиче искаше да стане веднага от Финигън, но той го задържа.

— Дали ще си отиде, или ще остане, определям аз! — сряза я той. — Тук никой не може да ми заповядва, Джеси. Ти също.

Това бе явна демонстрация на неговата мощ. Докато говореше, той гледаше победоносно Ласитър. С това искаше да му покаже кой тук е истинският бос.

Ласитър също си мислеше така.

Джеси очевидно се намираше в отбранителна позиция. Ласитър имаше чувството, че Финигън я държи в ръцете си.

Финигън притисна Рути към себе си и я целуна по устата. След това се засмя и леко я отблъсна.

— Така, миличка, това бе любовното ми обяснение. Довечера ще те посетя. Очаквам, че ще се подготвиш за мен особено добре. Сега можеш да си вървиш!

Той я тупна по стегнатия задник и я отпрати.

— Действително няма нужда тя да знае какво се планува тук — каза Финигън, след като Рут излезе. — Но това се отнася и за него, Джеси. Не ми се нрави, че си го вкарала вътре. Успя ли вече да му разкажеш какво всъщност става тук?

— Трябва най-напред да разбера дали мога да му се доверя.

— Аз мога да отговоря на въпроса ти още сега — изръмжа Флойд. — Довлякла си вълк в овча кожа. Подуших го веднага щом влязох.

Ласитър се дръпна леко назад. Той спусна дясната си ръка надолу, докато усети, че докосна револвера си.

— Искаш да ме обидиш, Финигън?

— Това вече стана, ако все още не си забелязал — отвърна му с присмех Финигън. Джеси Шермън скочи.

— Флойд, вземи си думите назад! Как можа да изкажеш такова чудовищно подозрение!

Флойд Финигън се отпусна и се усмихна.

— Няма причина да се дразниш, Джеси. Исках само да видя как ще реагира. О’кей, Ласитър? Да забравим станалото!

Ласитър кимна одобрително. Но той не вярваше на това помирение. Бе навлязъл тук в чужда зона, а Финигън виждаше в лицето му един съперник.

— Но едно трябва да ти кажа още веднъж, Джеси — продължи Финигън. — Не беше добра идея да предизвикваш отново ван Кърк. Между нас съществуваха вече почти добри отношения. Това също е важно. Не можем да си позволим да се нахвърлим един върху друг като бесни кучета. Това само ще направи положението по-лошо.

— Искам да го заставя най-сетне да свидетелствува за баща ми! — изфуча Джеси. — Сега му е времето да се преразгледа делото. Чрез показанията на ван Кърк татко ще получи значително по-малка присъда.

— По дяволите, престани вече да се косиш за твоя старец! — прекъсна я той. — Няма никакъв смисъл, това не носи нищо на никого! Просто трябва да го забравиш. В нашия занаят всеки трябва да очаква подобни неща. Жертви винаги ще се принасят.

— Той е мой баща! — крещеше тя. — А ван Кърк го предаде, макар че и той се съгласи за кражбата на добитък от Тексас. Само поради долно предателство баща ми бе заловен на местопрестъплението. И заради лъжливи показания му прикачиха такива неща, каквито той никога не е извършвал. Преди всичко онзи банков обир до канадската граница. Това бе дело на ван Кърк, но баща ми премълча, не го издаде.

— И ван Кърк се отърва — засмя се Финигън. — Животът понякога е пълен с противоречия, Джеси. Освен това сигурно е въпрос само на седмици да бъде освободен твоят старец. Не си ли го казала вече на новия си приятел?

— Флойд! — извика тя предупредително.

— Какво има? — невинно попита той. — Защо се дразниш? Ако действително имаш намерение да му се доверяваш, можеш да му кажеш и това. На Джеси й е хрумнала една съвсем скапана идея как може да притисне властта.

— Това беше твоя идея, Флойд! — извика възмутена тя. — Аз не бях съгласна с нея още от самото начало!

— Най-напред трябва да го докажеш — отвърна й той ехидно. — Ласитър, искаш ли да знаеш какво се върши тук? Не! Въпреки това ще ти кажа. Джеси Шерман се е специализирала в отвличане на хора. Досега е отвлякла три момчета и получи за тях солиден откуп. Сега е взела сина на арканзаския сенатор Уилям Кронин. С това тя иска да принуди властите да пуснат на свобода любимия й татко. Затова са те изпратили тук! Ти нарочно си предизвикал скандала с ван Кърк, за да се добереш по този начин до господарката на Ранчото на бегълците. Не бих се учудил, ако това е ваше общо дело с ван Кърк — за да я извадите от играта. Наистина това ви се удаде чудесно.

— Ти си се побъркал! — изкрещя Джеси. — Всичко, което каза, е пълна глупост!

Финигън се ухили презрително. Изведнъж в ръката му се появи револвер. Той бе успял да отклони вниманието на Ласитър, като извади от джоба на черното си кожено яке една снежнобяла носна кърпа, за да избърше потното си чело. След това отново пъхна кърпата обратно и в крайна сметка в ръката му се появи този „Деринджър“. С това Финигън наистина изненада Ласитър. Джеси млъкна. И двамата гледаха към оръжието на Флойд Финигън.

— Сега да си поговорим направо — каза той бавно. — Джеси, ти повече не си господарка на това ранчо. Тази професия не ти приляга. Правиш твърде много грешки. Така просто не може да продължава. Затова аз поемам командването. Премислил съм точно какво ще правим по-нататък. Ще бъдем нещо като ван Кърк и неговата Естер. Действително това бе негова първокласна идея. Той се ожени за нея, за да се докопа до богатството на нейните роднини. Ще я подържи още малко и след това ще я направи нещастна. Във всеки случай тя ще се раздели с живота си, но така, че никой да не се усъмни. Самият той ми го каза и между другото ми подхвърли идеята и аз да направя така с тебе, Джеси. Учудваш се, нали? От известно време се разбирам добре с Марк ван Кърк. Ти не знаеш за това. Не си си го помисляла дори за момент — той замълча и се изсмя цинично. След това измъкна с лявата ръка още един револвер от кобура си. Двете оръжия бяха насочени към Ласитър и Джеси.

— Ти си жалък предател! — простена Джеси. — А аз да ти се доверявам през цялото време! Ти ми беше обещал да направиш всичко, за да ми помогнеш да принудим ван Кърк да клекне. О, каква доверчива и глупава гъска съм била!

— Това не е толкова трагично — засмя се Финигън. — Обещавам ти да се държа добре с теб.

— И искаш да разстреляш Ласитър? — запита тя страхливо.

— Нямам друг избор.

— Защо тогава изобщо го допусна да дойде тук? — попита тя. — Защото искаше да спечелиш време или защото наистина я интересуваше.

— Не бях тук, когато си решила да се биеш за Ласитър — каза той. — Но и да бях, със сигурност щях да се съглася. Едва ли бих отминал такъв майтап като този да видя глупавата му физиономия.

— Ти си свиня, Финигън! — изохка Джеси Шерман.

— Излей чувствата си, Джеси — отвърна той. — Не можеш да ме засегнеш. Никой не може да го направи. Между другото — права си. Аз съм едно долно, коварно псе. Един ден ще разпъна на кръста и Маркус ван Кърк. Скоро аз ще бъда големият мъж на тази страна. И ако проявиш разум, Джеси, ще станеш заедно с мен първата госпожа, уважавана и почитана от всички. А ако не желаеш, един ден ще изчезнеш по същия начин, както ще се случи това с Естер ван Кърк.

— Между другото, тя май му е стъпила на врата — отбеляза Ласитър. — В Бъфало вече се съмняват във властта на ван Кърк. Имам чувството, че той много подценява жена си.

— И какво от това? — повдигна рамене Финигън. — Какво ме засяга! Ако наистина е така, ще ми бъде само от полза. Знае ли тя защо са убити братята й?

— Аз й казах.

— Ти си знаел?

— Само предположих — отговори Ласитър. — Не беше трудно да се комбинират зависимостите.

— Ти си отвратително спокоен, Ласитър. Това ме изненадва.

— А ти какво очакваш, Финигън?

— Да предприемеш нещо. В твоето положение човек дава всички възможни обещания. Само и само да си спаси живота. А ти си стоиш, като че ли всичко това изобщо не те засяга. Не си прави илюзии, че можеш да направиш нещо. Веднага ще умреш!

— Питам се само каква ще е твоята полза от това?

— Веднага ще ти отговоря. Ти си пристигнал в тази страна по поръчение на правителството, за да откриеш Ранчото на бегълците. Затова си забъркал това сблъскване в Бъфало. Знаеш ли, Ласитър, преди време бях на обучение при тексаските рейнджъри. Понякога ни се налагаше да проникваме в различни банди. Винаги го правехме по една стара рецепта. Аз самият няколко пъти съм я изпробвал. И всеки път се получаваше. Също като при теб. Грешката ти е само в това, че попадна на човек, който я знае.

— Интересно гледище.

— И ти си един от тях, Ласитър. Такова нещо подушвам от десет мили срещу вятъра. Можеш да лъжеш колкото си искаш. Няма да се хвана на нищо.

— Защо тогава бе цялото това бръщолевене? — Ласитър се ухили саркастично. — Защо не ми теглиш най-накрая куршума. Трябва само да натиснеш спусъка и — готово.

Финигън поклати глава.

— Не искам да си цапам ръцете с теб. Франк, Пийт, можете да дойдете!

Вратата се отвори с трясък. Първо влязоха двама, после още четирима. Водачите на тази унищожаваща команда трябва да бяха Франк, Пийт и двамата предводители.

— Изправете ги и ги вържете! — заповяда Финигън.

Джеси Шерман внезапно се отърси от вцепенението си. Досега тя бе седяла като сянка, но сега изведнъж скочи.

В ръката й се появи 32-милиметров револвер. Дявол знае откъде го измъкна.

— Не мърдайте или Финигън ще умре! — извика тя заплашително.

Проехтя изстрел. Джеси Шерман изкрещя от болка. Револверът излетя от ръката й и се търкули на пода.

Точно тук се намеси Ласитър.

Бе воден единствено от чувството си за самосъхранение. Това бе неговият последен невероятен шанс. Иначе бандитите щяха да го измъкнат навън и да го застрелят, както им бе заповядал Финигън.

Ласитър се стрелна към водача им и го удари с юмрук отстрани така, че главата му се завъртя.

Но той бе много жилав. Политна назад, замахна с десния крак и ритна Ласитър точно където трябваше. Болка обхвана като огън корема му.

Ласитър се хвърли напред и силно заблъска с юмруци разкривеното лице на Финигън.

Финигън го обгърна с двете си ръце. Това превърна юмручния бой в зловеща борба. Двамата паднаха на пода. Ласитър притисна с лявата ръка гърлото на Финигън, а с дясната искаше да вземе револвера, който Флойд бе изтървал при внезапната атака на Ласитър.

Той достигна оръжието.

В същия момент чу пронизителния вик на ужас, който Джеси нададе.

И тогава почувствува, че нещо в главата му експлоадира.