Господарката на Ранчото на бегълците

9.

Финигън бе в дяволско настроение. Все повече му харесваше да потиска и измъчва други хора. Днес прехвърли мярката. По-рано не бе давал такава свобода на садистичните си желания.

Той си мислеше, че е постигнал целта си. Издигнал се бе като господар на живота и смъртта.

Две пестеливо облечени красавици се притискаха в него и четяха всяко едно желание по очите му. Стараеха се всячески да му угодят.

Беше ясно, че той ще се ожени за Джеси Шерман. Но това бе само една символична сделка. Трябваше да го направи, за да демонстрира своята сила. Другите трябваше да разберат, че той е станал истински господар и владетел на Ранчото на бегълците, че той е последователят на великия Сам Шерман, чието име още приживе се бе превърнало в легенда.

Шерман нямаше да има повече влияние тук. Той трябваше да излежи двадесет години в затвора. Малко вероятно бе да надживее присъдата си. Ако пък стане така, това нищо не значеше. Когато се завърне тук, той щеше да бъде само един пречупен старец.

Изведнъж в суматохата Финигън се сети за червенокосото момиче, което бе пристигнало с Ласитър и брат си.

— Къде е всъщност оня червенокос хлапак? — попита той Кърли, своя заместник. — Да не са го убили в голямата касапница?

Кърли повдигна рамене.

— Мисля, че беше между труповете. Да питам ли другите мъже вън, които видяха убитите?

Финигън махна с ръка:

— Не е нужно. Интересува ме неговата сестра. Тя трябва да е все още в къщата. Или е направила нещо от страх?

— Ще ида да видя.

— Добра идея. Докарай я тук! Искам да я разгледам по-отблизо. Струва ми се, че е сочна ябълка, която още никой не е нахапал.

— Аз също мисля така — засмя се Кърли многозначително.

— Най-напред ще я докараш при мен! — заповяда Финигън.

— Окей! Отивам.

Кърли напусна сградата на салона, Финигън отново бе обгърнат от двете момичета. Те висяха на него като залепени. Доставяше му удоволствие усилието да избере най-красивата. По този начин също подчертаваше силата си. Това го изпълваше със задоволство. Никой нямаше да посмее да му хвърли дори един враждебен поглед.

Кърли Хаскел се канеше да влезе в голямата къща. На лицето му се бе изписала подла усмивка. Можеше да си позволи половин час почивка, Финигън нямаше да се досети толкова бързо. Неговите ръце сега бяха заети с Карин и Лин.

Докато отваряше вратата на къщата, Кърли се обърна назад.

Един непознат ездач приближаваше към ранчото. Беше брадат, широкоплещест мъж, яхнал стар и дръглив кон.

Първата реакция на Кърли бе да се върне обратно и да потърси по-късно Рут, която вероятно още бе тук. Но след това си помисли, че други трябва да се погрижат за този странник. Вероятно беше човек, бягащ от закона, който търсеше тук убежище, както много други преди него.

Кърли влезе в къщата. Повече не се сети за брадатия.

Не можеше да мисли повече за нищо друго освен за апетитното червенокосо момиче.

Брадатият чужденец влезе бавно, яздейки старата си дръглива кранта, в двора на Ранчото на бегълците. Беше нахлупил широкополата си шапка ниско над очите и беше навел главата си така, че никой не можеше да разгледа добре лицето му.

Джеси стоеше оклюмана до подпорния стълб, който се бе превърнал за нея в стълб на мъченията. Тя не вдигна поглед, когато брадатият ездач се приближи и завърза животното си за гредата на коневръза.

Мъжът понечи да слезе, но единият от часовоите му извика. Те бяха нащрек, защото за тях бе още пресен споменът за това, което се случи на приятеля им Били — Джо Милър. И освен това беше само една жена.

— Ей! — извика часовоят. — Не бива да се приближаваш толкова! Оттатък под навеса ще намериш друг коневръз. Тук е забранена зона! Няма какво да търсиш тук!

Чужденецът спокойно слезе от коня.

— Разбрано — каза той с плътен глас. — Кога мога да говоря с боса? Спешно е.

При звука на този глас Джеси Шерман бавно повдигна глава. Устните й се разтвориха. Изглеждаше така, сякаш щеше да нададе вик, но се овладя в последния момент.

Властният поглед на брадатия й бе непознат. Тя затвори очи. Сърцето й заби ускорено.

„Не! Това е сън — каза си Джеси. — Така съм се побъркала, че вече виждам духове.“ Това бе гласът на баща й. Мъжът също изглеждаше като него. Но това не бе той. Не е възможно.

— Подслон ли търсиш? — попита часовоят. — Трябва да потърпиш малко, докато Финигън намери време за теб. В момента е много зает.

— Виждам — изръмжа брадатият с дебелия си глас.

— Изчезвай! — извика часовоят заплашително. — Това не те засяга!

Джеси отново предпазливо погледна през кичурите на спуснатата си коса. Сега вече без малко да извика. Беше й много трудно да се сдържи.

Бе съвсем сигурна. Сърцето й заудря още по-силно. Радост и страх едновременно изпълниха душата й. Така й се зави свят, че тя отново затвори очи.

Нейният баща внезапно се бе появил. Като от небитието. Беше станало чудо. Той бе дошъл, за да й помогне. И по-рано бе вършил почти невероятни неща, които дори самият той не бе предполагал.

Но тук баща й не можеше да направи нищо. Прекалено много врагове имаше наоколо! Ако го разпознаеха, беше загубен.

О, боже! Защо той е сам! Това, което бе предприел, беше напълно безсмислено.

— Не прави това, омбре — чу тя да казва баща й на часовоя. — Нямам намерение да се меся във вашите работи. Хванали сте хубаво бръмбарче. Какво е извършила? Сигурно е предателка?

— По дяволите, това не ме интересува! — отряза го охраняващият. — Мърдай! Освободи ме от присъствието си и се погрижи за крантата, и чакай, докато босът те приеме. Сега нямам време за теб.

— Добре, добре — каза Сам Шерман изплашено. — Няма нужда да се ядосваш. Изчезвам…

Джеси видя как той хвана юздите на коня и се раздвижи. Но баща й не тръгна натам, накъдето му бе показал часовоят. Сам Шерман вървеше точно в обратната посока. И така той се приближи непринудено още по-близо до стражите.

Сам Шерман се държеше свободно, но в действителност нервите му бяха опънати до скъсване. Сега той мереше разстоянието. Още две крачки и щеше да бъде достатъчно близо до часовоите. Сам беше силен, невероятно силен. Можеше да разчита на здравите си юмруци. Щяха да са му достатъчни, за да изпрати и двамата пазачи в страната на сънищата. Или може би по-далече.

Единият от стражарите вдигна заплашително пушката си.

— Нито крачка напред или ще ти пусна един куршум!

— Не прави театър, Пийт! — каза неговият колега. — Старият момък не е опасен. Ей, чичко, коневръзът се намира в обратната посока. Май не си разбрал, а?

Сам Шерман се спря и се усмихна замислено.

— Тъй ли? — измърмори той. — Добре, че ми каза, приятелю.

И той се обърна с коня си в указаната посока. Това бе свързано с известни затруднения, тъй като животното неочаквано вдигна главата си и понечи да се изправи на задни крака. Постовите не забелязаха, че брадатият му помага за това с един малък номер.

С тази маневра Сам Шерман вече се беше приближил, колкото му бе нужно. Часовоят свали пушката си. Той мислеше, че чичкото е достатъчно зает със своя непокорен кон.

— Кротко, старче, кротко — заговори Сам на животното и хвана още по-здраво металните части на юздите, при което те се впиха още по-болезнено в чувствителната муцуна на коня.

Крантата започна да тъпче с крака, да се противи и да духа гневно през разширените си ноздри, докато Сам започна да я успокоява.

И почти го бе направил, но за съжаление почти.

Защото точно в този момент, когато искаше да удари часовоя, вратата на салона се отвори с трясък.

Финигън излезе на верандата, следван от половин дузина мъже. Но той не бе излязъл от салона заради чужденеца. Искаше да отиде в голямата къща, за да провери какво прави там Кърли Хаскел толкова дълго време.

И тъй като Финигън бе недоверчиво куче, той имаше вече някакви подозрения. Кърли трябваше да бъде жестоко наказан за тази шега. Трябваше също да разбере какви последствия има неточното изпълнение на заповедта на боса.

Сам Шерман успокояваше коня си, като му говореше и го галеше по шията, когато отнякъде се появиха много мъже и започнаха да го наблюдават с недоверие. Чак сега Финигън отклони вниманието си. Той вече не мислеше за Кърли Хаскел и за това, което той в момента вероятно правеше.

— Кой си ти? Какво правиш тук? — попита властно Финигън.

— Джо Барнет — представи се Сам с фалшиво име. — Вие ли сте босът на това ранчо, сър?

— Работа ли търсиш, Барнет?

— Подслонът ще ми е достатъчен, сър.

— Имаш ли пари? Животът тук не е евтин.

— Ще стигнат за няколко месеца.

— Хм. А откъде идваш?

— От Колорадо.

— Изминал си доста път.

— Наложи се, сър — усмихна се едва-едва Сам, както се очакваше от мъж, който се е отървал от преследвачите, а с тях и от бесилката.

— Вярвам, че умееш да си служиш добре с пистолета — каза Финигън. — Мъжете, които приемам, трябва да имат и смелост.

— Надявам се, че скоро ще мога да ви я докажа, сър.

— Ще ти предоставя възможност, Джо. Погрижи се за коня си и ела след това в салона. Трябва да поговоря още малко с тебе, преди да те приема. Вземам предплата за храната и пансиона. Това прави 100 долара на седмица. Изглежда скъпо, но всъщност не е. В замяна ти ще получиш необходимата защита. Вероятно тя ти е по-скъпа, нали, Джо?

— Разбира се, мистър… Шерман. Вие сте мистър Шерман, ако не се лъжа…

— Шерман го няма вече! — изръмжа новият бос на Ранчото на бегълците. — Моето име е Финигън.

— Звучи ми като Шерман — усмихна се Сам. — Когато един човек в Колорадо ме упъти насам, той ми говореше за Шерман. Е, да, това беше преди близо една година.

Той кимна на Финигън и тръгна, като поведе коня след себе си.

Засега нищо не можеше да се направи. Но той бе сигурен, че скоро ще му се предостави нова, вероятно по-добра, възможност.

Но Сам Шерман не трябваше да чака.

Не бе изминал и пет крачки, когато отново се случи нещо изненадващо.

От голямата къща се разнесе силен вик:

— Не, не искам, мистър! Моля ви, пуснете ме…

Чу се плющене и жената млъкна. Един мъжки глас изръмжа. След това жената започна да моли, вероятно същия мъж, да я остави на мира.

Финигън се бе раздвижил.

Десетина мъже го следваха по петите.

Сам Шерман се спря заедно с коня си по средата на двора.

Нямаше представа какво бе станало в къщата. Във всеки случай те не го бяха предвидили в разработения вече план за освобождение.

Дано само не се е случило нещо, което да прати и тях, и заговора им по дяволите.

Сам Шерман бе подготвен и за най-лошото. Той стоеше до своя стар сив кон и си свиваше цигара.

Цялото му тяло бе напрегнато.

Кърли Хаскел бе набутал червенокосото момиче в една малка стая на къщата и бе застанал на вратата. Напълно объркана, Рут Кели пищеше и го гледаше от леглото с разплакано лице.

Докато я приближаваше, Кърли похотливо оглеждаше тялото й от главата до петите.

Тя носеше проста ленена рокля, която бе получила от мексиканката. Под плата се очертаваха формите й, към които явно бе насочено вниманието на Хаскел.

Рут отстъпваше към външния ръб на леглото.

— Не се превземай, бейби — изръмжа той. — Ако бъдеш мила с мен, тук ще живееш приятно. Аз съм заместникът на новия бос и мога да направя много за теб.

Той оголи зъбите си в усмивка. След това Кърли се нахвърли върху нея и я сграбчи за раменете.

— Ако продължаваш да крещиш, ще си изпатиш! — заплаши я той. — Бъди нежна и ще си спестиш неприятностите.

— Добре — отвърна тя. — Разбрах. Ще направя всичко, което пожелаеш. Но не и ако ме биеш.

— Не се бой. Няма. Хайде, съблечи се сега. Искам да те видя гола. Да, така вече е добре. Великолепно, да, по-бавно Рути. Така ме възбуждаш повече…

Застанала върху леглото, тя повдигна роклята си високо над бедрата. И точно когато той се надяваше да види онова нещо между краката й, тя пусна полата си бързо надолу.

Този номер му хареса. А Рути се зае да го побърква от възбуда. По този начин вече бе заслепила няколко напористи петли и им бе задигнала доста долари. Сега го правеше единствено от чувство за самосъхранение. Ужасните събития през последните няколко часа я бяха извадили от равновесие. Тя видя как бандитите отведоха Ласитър, за да го убият някъде в степта и да скрият трупа му. Тази касапница, в която може би е загинал и Дъг. После опозоряването на Джеси. И най-накрая — чудовищната смърт на вярната Молина. Всичко това бе за нея потискащ урок. Оттогава Рут бе обзета от смъртен страх.

Но сега имаше шанс да остане жива. Трябваше само да се отдаде на този мъж. В действителност той не й харесваше особено, но не можеше да се каже, че изглежда зле.

Той със сигурност щеше да й даде някакви привилегии. Затова бе решена да направи всичко, за да го завърти на пръста си. Рут се реши на това, макар че не бе навършила още двадесет години.

Тя ритмично поклащаше ханша си и се смееше. Изглеждаше щастлива.

Кърли я гледаше с блеснали очи. Бе погълнат от радостно очакване. Не беше способен да мисли за нищо друго. Това бе един сън, който оживяваше пред погледа му.

Най-после тя бе напълно гола и стоеше с леко разтворени бедра. Плоският й корем бе на височината на очите му. Кърли обви с ръце талията й и я притисна към себе си. В хълбоците му вече тръпнеше и удряше възбудата.

С голямо удоволствие Кърли щеше да продължи тази игра до безкрай, но не преставаше да мисли за Финигън. Сигурно някога търпението му ще свърши, а той бе непреклонен, щом го завладееше яростта. По-добре беше да не го дразни без причина.

Кърли я пусна и започна бързо да се съблича. Не можеше да се задържа толкова дълго време, а искаше, щом дойде моментът, да бъде гол, за да се наслаждава истински на близостта с това обаятелно момиче. Сега всичко останало за него бе равносилно на прокиснала бира или на изветряло уиски.

Кърли Хаскел обичаше да си угажда. И Рути му съдействуваше. Тя добре разбираше, че това е нейният голям и може би единствен шанс да оцелее в ада на Ранчото на бегълците.

При това може би щеше да успее и да задели нещичко настрана. Тук имаше доста мъже, които нямаше да поскъпят парите си, ако им се предложеше нещо необичайно.

Тя се изкиска неволно. Само да знаеше някой какво пресмяташе в този момент.

— Е, доставя ли ти удоволствие? — смееше се Кърли, като се готвеше да я обладае изцяло.

Точно в този момент някой отвори с удар вратата.

Обзе го гореща вълна на ужас. Той се сети за Финигън.

— Ласитър! По дяволите, какво…

Но не можа да продължи.

Ласитър скочи върху него. Нямаше време за губене. Всяка секунда бе жизнено важна.

Схватката не трая дълго. Ласитър го удари с дръжката на ремингтъна. Кърли се свлече до леглото и остана да лежи като мъртъв на килима.

Момичето стоеше слисано на леглото.

— Ласитър, какво…

— Тихо! — изсъска той и бързо завърза Кърли. — Рути, залогът е много голям! Става въпрос за живота на всички ни. Прави това, което ти казвам.

Той грабна голия Кърли и го хвърли по корем на леглото. Завързаните му ръце се намираха под тялото.

— Започвай да крещиш! — заповяда Ласитър на момичето. — Викай за помощ! Викай, че не искаш! Кажи му да те пусне. Викай колкото можеш!

— Какво си намислил?

— Не питай! Крещи, по дяволите! Хайде!

Той не можеше да спре по средата. Ръката му заплющя по страните й. Най-после Рут започна да вика, колкото й глас държи. Звучеше съвсем истински.

Ласитър я издърпа до прозореца, Финигън вече тичаше към къщата, следван от своите хора. На двора, до петнистосивия си кон, стоеше един брадат мъж.

Ласитър искаше да му даде знак, но за съжаление това бе невъзможно. Можеше само да се надява, че Сам Шерман сам ще вземе правилно решение.

— Крещи колкото можеш! — изръмжа той на момичето и й удари още няколко шамара. — Тичай долу! Ей сега той ще влезе. Така както си! Кажи му, че в страха си си халосала Кърли с неговия собствен пистолет! Става въпрос и за живота на брат ти. Той ще умре, ако направиш грешка…

Последните думи бяха решаващи. Те подействуваха по-добре от шамарите.

— Бягай, Рути! Кажи му, че те е бил! Плачи, ако можеш! Мисли за брат си!

Той я блъсна навън. Гола и крещяща, тя се търкули по стълбите.

В този момент вратата на къщата бе разбита с такава сила, че полетя право към отсрещната стена.

Ласитър се върна в стаята.

— Къде е копелето? — извика Финигън. — Какво ти направи?

— Не виждате ли? — крещеше Рути. Играеше си ролята дяволски добре. — Този перверзен тип искаше да ме изнасили. Той ме би и разкъса дрехите ми! Аз се отбранявах. Изведнъж взех пистолета му. О, мистър Финигън, не зная как стана това! Аз не исках. Ударих го само веднъж. Сега лежи на леглото с кървяща рана на главата…

— Кучият син скоро ще кърви от съвсем друго място! — изрева Финигън с яростна злоба. — Чакай, Кърли!

Той се втурна нагоре по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж. Хората му го последваха неохотно. Не можеха да откъснат поглед от голата красавица.

Ласитър чакаше зад вратата на стаята. Върху леглото лежеше в безсъзнание Кърли. Финигън щеше да насочи цялото си внимание към него.

Ласитър се усмихваше. Всичко ставаше по-добре, отколкото можеше да се желае.

Схватката с Финигън също щеше да бъде кратка. Тогава под властта на Ласитър ще бъдат двамата най-важни противници.

Стъпките на Финигън се чуха в коридора. Ласитър вече бе вдигнал ремингтъна. Трябваше само да нанесе удара, щом Финигън се появи пред него.

Но ситуацията внезапно се промени.

На двора се чуха изстрели.

Изведнъж там отново настъпи ад.

Ласитър разбра, че не трябва повече да чака Финигън.

Босът на престъпниците се бе обърнал и вече се спускаше надолу по стълбите да види какво става на двора.

Ласитър излетя колкото може по-бързо от стаята. Но Финигън вече се бе загубил от погледа му. Нямаше смисъл да тича след него.

Ласитър трябваше да предприеме нова тактика.

Той беше решен на всичко.