Господарят на паяците

Десета глава Един отчаян план

Стоях пред панела за управление на въздушния кораб и гледах през люка местността пред нас.

Тримата сини великани зад мен мълчаха. Нямаше какво да се каже. Планът ни, съвсем прост, вече беше подробно обсъден. Оставаше малко до пладне и ние бързо наближавахме Мендишар. Планът зависеше главно от точния момент. Ако не успеехме, тогава нашият провал поне щеше да бъде ефектен и може би щеше да посочи пътя на бъдещите революционери.

Вече се виждаха кулите на Мендишар. Градът беше украсен за празненството. На всяка кула и пилон се вееше знаме. Човек би помислил, че е някакъв весел празник. Ние добре знаехме…

На градския площад бяха забити в кръг двеста стълба и за тях завързани двеста затворници: мъже, жени и деца. До стълбовете стояха двеста пироза в парадни униформи и жертвени ножове в ръка.

На платформа в центъра на кръга със златен нож в ръка стоеше самият Джеуор Бару, облечен в златни доспехи. До него на жертвен стълб беше завързан Морхаи Ваджа, стиснал зъби, с невиждащ поглед, съсредоточен в собствената си съдба.

Около площада подредено по старшинство, беше събрано цялото население на Мендишарлинг. Джеуор Бару стоеше с вдигнати нагоре ръце в очакване слънцето да достигне до зенита. На тънките му устни трептеше жестока нервна усмивка.

Мъртвешка тишина цареше на площада нарушавана само от уплашения шепот на малките деца. Нито тези сред тълпата, нито на жертвените стълбове знаеха какво ще се случи. Бащите им ги смъмряха, но не им обясняваха. Как биха могли да им обяснят?

Джеуор Бару още не беше отместил очи от слънцето, когато започна да говори.

— О, мендишарци, тези тук са онези от вас, които последваха Великата тъмнина и се опълчиха срещу повелите на Великата светлина, чиято материална същност се проявява върху Източника на живот, Слънцето. Движени от жестоките мотиви на тщеславието и злото, те извикаха убиеца и страхливеца Хуул Хаджи да ги поведе срещу избрания брадхи. От далечните тъмни пустинни земи дойде натрапникът, излезе от мрака на нощта да се бие срещу пироза — децата на небето, синовете на Великата светлина. Но синовете на Великата светлина повикаха Джеуор Бару и му казаха какво се готви и Джеуор Бару излезе на бой с Хуул Хаджи, който избяга и никога няма да се появи на дневна светлина, но ще се промъква в тъмнината на нощта. Днес тук са неговите хора. Те ще бъдат принесени в жертва на Великата светлина не като акт на отмъщение, а като дар на Него, който наблюдава Великата светлина, за да бъде пречистен Мендишар и смъртта им да отмие нашата вина.

Отговорът на това суеверно лицемерие не беше ентусиазиран.

Джеуор Бару се обърна към Морхаи Ваджа, вдигна златния нож, готов да изтръгне сърцето на боеца съгласно кървавия ритуал. Атмосферата беше напрегната. Принесеният в жертва от Джеуор Бару Морхаи Ваджа трябваше да послужи като сигнал и двеста ножа да извадят сърцата на двеста невинни човека.

Слънцето едва беше преминало през зенита, когато Джеуор Бару започна да произнася заклинанието.

В състояние почти на транс беше стигнал до средата, когато незабелязан от никого, над града пристигна въздушният кораб. Всички бяха вперили в Джеуор Бару очи или ги бяха затворили, макар че той беше заповядал всички да гледат. На това разчитахме. Затова бяхме избрали грижливо точно този момент, въпреки че той щеше да ни даде само няколко секунди, през които да се опитаме да спасим жертвите на площада. Спряхме двигателите и закръжихме над площада спускайки се все по-ниско.

Джеуор Бару замахна да забие ножа в тялото на Морхаи Ваджа и сянката на кораба мина през трибуната.

Джеуор Бару вдигна глава и погледна нагоре. Всички проследиха погледа му и видяха как се опули от изненада.

Тогава вдигнах ръка и хвърлих върху парвенюто брадхи онова, което държах. Както бях предвидил, върхът на копието одра гърлото му, но това беше достатъчно. Джеуор Бару, сякаш поразен от някакво божество, се парализира с вдигната към нас глава.

За момент ние използвахме суеверие, за да се преборим със суеверие. Появата на нашия въздушен кораб над площада вероятно изглеждаше като посещение на някакъв разгневен бог.

Рано сутринта бях направил един груб мегафон. Извиках през него. Гласът ми прозвуча изкривен и усилен повече от ехото от околните сгради, колкото от мегафона.

— Хора на Мендишар, вашият тиранин е поразен. Поразени са и неговите любимци!

Хората започнаха да мърморят очевидно разгневени, както и озадачени, макар гневът им да не беше насочен към нас. Беше психологически ход. Предполагахме, че парализата на Джеуор Бару ще обезкуражи привържениците му и ще обнадежди обикновените хора.

Тълпата започна бавно да се придвижва към центъра на площада, докато пироза изпаднали в паника започнаха да се оглеждат и да измъкват мечове.

Свалих въздушния кораб ниско над подиума Хуул Хаджи скочи върху платформата и се изправи до вцепенения си враг.

— Хуул Хаджи! — ахна от изненада Морхаи Ваджа от жертвения стълб.

— Хуул Хаджи! — извикаха няколко пироза познали прогонения в изгнание принц.

— Хуул Хаджи! — викаха онези от събраните, които бяха чули името да се произнася от пироза.

— Да, Хуул Хаджи! — извика приятелят ми и вдигна високо меча си. — Това ще получи Джеуор Бару, който каза, че съм страхливец, изоставил народа си. Вижте ме! Аз дойдох в града самичък да спася приятелите си и ви казвам да го свалите от престола! Избийте пироза, които толкова дълго ви преследваха. Сега е вашият шанс да си отмъстите.

За момент настъпи тишина. После се чу мърморене, което ставаше все по-силно и по-силно, докато прерасна в рев. А след това цялото население на Мендишарлинг тръгна към ужасените пироза.

Много хора умряха под размахващите се мечове на войниците, преди пироза накрая да отстъпят пред превъзхождащия ги народ. Но по-малко, далеч по-малко бяха загиналите от онези, които щяха да бъдат принесени в жертва или да умрат по-късно в затворите на Джеуор Бару.

Наблюдавахме как вълната погълна пироза. Когато всичко свърши само за няколко минути, нито един пироза, който се беше приготвил да принася жертва, не беше останал жив. Малко от техните трупове бяха цели. Повечето бяха разкъсани буквално на парчета. Справедлив, макар и кървав край.

Не успях да се включа в действието, но планът ни беше изграден изключително върху преценка на настроението на хората, на психологическия ефект от нашата поява и въздействието на парализиращата течност от бъчвите на града на паяка върху Джеуор Бару. Ако планът ни не беше успял, щяхме да бъдем избити за също толкова кратко време, както бяха избити нашите врагове.

Треперех както от възбуда, така и от облекчение, когато се спуснах по въжената стълба и застанах до приятеля си на подиума. Отрязахме въжетата и освободихме Морхаи Ваджа. На площада около нас другите жертви също бяха освободени.

Сега всички започнаха да поздравяват Хуул Хаджи. Приветствията продължиха много дълго. През това време Джил Дийра и Вас Оола слязоха от кораба.

Пристъпих напред и извиках към народа на Мендишар:

— Привет на вашия брадхи, Хуул Хаджи! Приемате ли го?

— Приемаме го! — извика в отговор тълпата.

Хуул Хаджи вдигна ръка, развълнуван от този отговор.

— Благодаря ви, мендишарци. Аз ви освободих от господството на един тиранин и ви помогнах да победите него и неговите последователи, макар че истинският ви спасител е Майкъл Кейн. Сега вие трябва да потърсите останалите пироза и да ги заловите, защото те трябва да бъдат наказани за всичко сторено през изминалите години. Тръгвайте! Въоръжете се с оръжията на вашите потисници и изловете останалите живи!

Хората започнаха да се навеждат и да вземат мечове от убитите пироза. После забързаха по улиците и скоро из Мендишарлинг отново заехтя звън на оръжия.

Когато ефектът от отровата започна да преминава ние вече бяхме здраво вързали Джеуор Бару.

Сега той фъфлеше и от устата му пръскаше пяна. Очевидно беше съвсем луд. Бил е луд известно време, но това неочаквано поражение окончателно го беше лишило от разум.

— Какво смяташ да правиш с него? — попитах Хуул Хаджи.

— Ще го съдим и ще го убием — отвърна кратко приятелят ми.

Почувствах се разочарован. Всичко беше свършило. Целта ни беше постигната бързо. Отново ме обзе чувство на безпътица.

Настанихме се в двореца на Джеуор Бару. Сградата, в която са живели поколения предци на Хуул Хаджи, преди заблуденото население да беше тръгнало по пътя на собственото си падение.

Морхаи Ваджа пое командването на групите, тръгнали да търсят избягалите пироза. Той напусна града, но скоро се върна да съобщи, че много пирози все още патрулират или са избягали.

Щяло да мине време, докато открият всички, а мнозина вече може да са извън страната.

Това ме наведе на една идея. Макар незаловените пирози да не представляваха истинска заплаха за Хуул Хаджи, те не трябваше да останат ненаказани. Те бяха извършили много престъпления. Бяха убивали садистично невинни хора, бяха ги ограбвали. Това ще е нещо, в което мога да помогна, реших аз.

— Ще ви бъда разузнавач — предложих им. — С въздушния кораб ще пътувам много по-бързо от пироза и ще определям точно къде се намират. После мога да се върна и да ви кажа приблизително как да намерите избягалите.

— Добър план — кимна Хуул Хаджи. — Бих дошъл с теб, но тук има толкова много работа да се свърши. Тръгни сутринта. Нужна ти е малка почивка.

Това беше разумно. Предоставиха ми спалня и аз скоро заспах.

На сутринта се качих на кораба, помахах на Хуул Хаджи и му казах, че вероятно ще се върна след няколко дни. Знаех, че голяма група пироза се е насочила на юг, така че това беше посоката, в която беше най-добре да тръгна.

Двигателят заработи, перките се завъртяха и скоро оставих Мендишарлинг и Хуул Хаджи зад гърба си.

Тогава не знаех какво ми е подготвила съдбата, която беше проявила необичайно голям интерес към моите дела.