Господарят на паяците

Осемнадесета глава Хоргул казва истината!

Ето ги най-после и тях! Не можех повече да отлагам.

Двете войски — по-голямата на Мисхим Теп, по-малката на Карнала, разположени на лагер една срещу друга на Кримзън Плейн. Беше странно място за битка, но несъмнено войската на Мисхим Теп не беше очаквала изобщо да срещне войската на Карнала, а тя беше вървяла, докато не е видяла пред себе си противника.

Бойните им редици бяха готови за атака.

Виждах Карнак, яхнал голяма дахара, до него Дарнад начело на хората си.

Там беше и брадхи на Мисхим Теп начело на многобройната си войска, със сурово лице, с по-малко изцъклени очи, от което разбирах, че очевидно хипнотичното въздействие на Хоргул не трае безкрайно.

Когато корабът ми започна да се спуска всички вдигнаха глави. Веднага ме познаха. От редиците на Мисхим Теп полетяха няколко копия към кораба, но брадхи вдигна ръка да спре хората си. Изглеждаше любопитен.

Извадих от долапчето примитивния мегафон и извиках към брадхи.

— Брадхи, нося доказателство, че Хоргул излъга, че ти ще започнеш безсмислена война само поради лъжите на една жестока жена!

Той се хвана за челото. После се намръщи и поклати глава, сякаш да се отърси напълно от хипнозата.

— Ще ми позволиш ли да сляза и да ти го покажа? — попитах аз.

Той замълча, после мълчаливо кимна.

Спуснах се, докато кабината опря във върховете на червената папрат. После безцеремонно хвърлих вързопа, в който беше Хоргул, взех завитото огледало и скочих. Бързо закотвих кораба и помъкнах едновременно момичето със завързани ръце и крака, с превръзка на очите и запушена уста заедно с огледалото към редиците на войската на Мисхим Теп.

Най-напред свалих наметалото от Хоргул. Бях възнаграден с възклицания на учудване и шепот. Брадхи се изкашля, сякаш се канеше да каже нещо, после размисли. Със стиснати устни той отново ми кимна.

Извадих кърпата от устата на девойката и я накарах да се изправи.

— Ще приемеш ли истината от устата на Хоргул, брадхи? — попитах аз.

Той отново се изкашля.

— Да — рече той. Очите му вече видимо блестяха.

Посочих към увитото огледало.

— Това там е легендарното Огледало на истината, създадено от шеев преди хилядолетия. Всички сте чували за неговите магически свойства. Сега ще ви демонстрирам едно от тях!

С гръб към хората на Мисхим Теп повдигнах огледалото-щит за дръжката и свалих наметалото от него. После се пресегнах и махнах превръзката от очите на Хоргул.

Огледалото веднага привлече погледа й и отново тя стоеше с отпусната уста.

— Всички виждате! — извиках аз. — То действа.

Войниците започнаха да се приближават, за да се уверят, че казвам истината.

— Не гледайте директно в огледалото — предупредих ги аз, — защото вие ще изпитате същите въздействия. Готови ли сте да чуете дали Хоргул казва истината или лъже брадхи и иска да вкара всички ви в тази ненужна война срещу вашите вековни съюзници?

— Готови сме — извика брадхи зад мен, изненадващо силно и твърдо.

— Хоргул — казах аз бавно и ясно, — излъга ли брадхи?

Страхлив, апатичен глас продума:

— Да.

— Как го убеди?

— Със силата, със силата на моите очи и глава.

Отново всички ахнаха и се разшумяха. И отново брадхи се изкашля.

— И какви лъжи му каза?

— Че Майкъл Кейн и Шизала планират да убият и опозорят сина му.

— И кой всъщност беше виновен затова?

— Единствено аз!

Чу се рев и хората започнаха да пристъпват напред. Бях сигурен, че мнозина от тях — всъщност никой не желаеше да се бие срещу старите си съюзници — бяха готови да я разкъсат на парчета. Но брадхи ги спря.

Възрастният мъж проговори:

— Разбрах, че съм бил жертва на лошите сили на тази жена. Най-напред й повярвах, че синът ми е бил предател, а после тя дойде при мен с друга история. Предпочетох да повярвам на нея. Било е лъжа. Повярвах на първата й лъжа. Повярвах и на всички други лъжи. Майкъл Кейн е бил прав. Тя е чудовище! Тя едва не унищожи целия Юг!

Тогава Карнак и Дарнад препуснаха в лек галоп напред и Карнак и Болиг Фас Огдаи си подадоха ръце и приятелски заговориха. В очите и на двамата блестяха сълзи.

Отново завързаха Хоргул, запушиха й устата и я качиха на една кола, с която щяха да я закарат в Града на скъпоценните камъни, за да бъде съдена за извършените престъпления.

Болиг Фас Огдаи и няколко от неговите царедворци се върнаха с нас с въздушния кораб във Варнал при Шизала.

Нямам какво повече да ти кажа, освен че брадхи на Мисхим Теп беше почетен гост на сватбата ми с Шизала. Прекарахме щастлив меден месец като гости на брадхи на Мисхим Теп, а след това се върнахме във Варнал, където се заех да ръководя построяването на още въздушни кораби. За да си осигурим хелий, ние организирахме експедиция до Мендишар и пустинята зад него. Народът на Мендишар живееше щастливо под управлението на брадхи Хуул Хаджи.

И как само ме прие! Той бил убеден, че съм мъртъв.

Когато пристигнахме в града на якша намерихме фонтана засипан и последните вампири мъртви до него. Те нямаха разум, за да разберат и го почистят.

Беше третата ни експедиция до пустинята на Мендишар — този път с флотилия от въздушни кораби — когато реших да направя по-сложен опит с намерените машини в забравения град на якшите.

Ти си спомняш, че работата на моя предавател на материя беше свързана с една по-раншна работа върху лазерните лъчи. Проучих конструкцията на лазера на якшите и създадох метод за построяване на предавател на материя, който да ме върне на Земята почти в същия момент от време, в който напуснах.

Така стана възможно да ти разкажа историята си.