Градът

БЕЛЕЖКИ ПО ШЕСТОТО ПРЕДАНИЕ

В произхода му, за разлика от този на всички останали предания, съставляващи легендата, не може да има съмнения. Тук, в това шесто предание, безпогрешно улавяме следите на разказваческото умение на Кучетата. В него срещаме високите емоционални стойности и големия интерес към проблемите на етиката, присъствуващи във всички останали Кучешки митове.

Колкото и странно да изглежда, именно в това предание Тайг открива най-силни доводи в полза на действителното съществуване на Човешката раса. Именно тук, отбелязва той, откриваме свидетелства, че Кучетата отдавна са си разказвали тези предания пред горящия огън и са обсъждали съдбата на Човеците, погребани в Женева или заминали за Юпитер. Именно тук според него ни се разказва за първия допир на Кучетата със световете на коблитата и за първите им стъпки към създаването на животинско братство.

Според него пак тук срещаме свидетелства, че Хората са представлявали друга раса, извървяла част от културния си път заедно с Кучетата. Според Тайг не можем да твърдим с увереност, че именно катастрофата, описана в това предание, в действителност е причинила края на Човека. Той допуска, че през изминалите векове преданието е било разкрасено, преди да достигне до нас в сегашния си вид. Твърди, че то съвсем ясно доказва, че Човешката раса е била сполетяна от някаква катастрофа.

От друга страна, Роувър не приема твърденията на Тайг и смята, че в това предание разказвачът довежда до логически завършек заключенията си относно културата на Човека. Роувър смята, че без широта на целите и поддържането на стабилност нито една култура не може да оцелее и че това е поуката, която трябва да извлечем от преданието.

В него към Човека се проявява известна симпатия, която отсъствува във всички останали предания. Показан е като самотно и достойно за съжаление и същевременно в известен смисъл славно същество. Приема се, че му е присъщо да направи величествен жест, да направи саможертва, с която да заплати цената за своето обожествяване.

При все това, в преклонението на Ебинизър към него има смущаващи неща, превърнали се в източник на ожесточени спорове между изследователите на легендата.

В книгата си „Митът за Човека“ Баунс задава следния въпрос: Ако Човекът бе избрал различен път, щеше ли след време да постигне величие като това на Кучетата?

Възможно е много от читателите на легендата вече да са престанали да си задават този въпрос.