Градът

БЕЛЕЖКИ ПО СЕДМОТО ПРЕДАНИЕ

Преди няколко години бе открит фрагмент от древен литературен источник, очевидно, оцеляла част от по-голям текст. Макар и до нас да е стигнала само тя, няколкото разказа в нея бяха достатъчни, за да разберем, че става дума за басни за различни представители на животинското братство. Разказите са архаични и изложените в тях гледни точки, както и стилът на повествование, изглеждат странни. Редица изследователи са съгласни с твърдението на Тайг, че е възможно тези писания да са от некучешки произход.

Общото им заглавие е „Езоп“. Заглавието на настоящото предание също е „Езоп“. Както заглавието, така и самото предание, са поместени във вида, в който дойдоха при нас от дълбоката древност.

Какъв е смисълът на това предание, питат се учените? Тайг, естествено, смята, че то е поредно свидетелство в полза на теорията му за човешкия произход на легендата. Повечето останали изследователи не са съгласни с него, но не са предложили убедително алтернативно обяснение.

Тайг освен това окачествява настоящото седмо предание като доказателство, че причината за отсъствието на исторически свидетелства за съществуването на човека е неговото умишлено захвърляне в забравата, заличаването на спомена за него с цел да се осигури приемствеността на кучешката култура в най-чист вид.

В това предание Кучетата вече са забравили Човека. В малцината представители на човешката раса, живеещи сред тях, те не съзират човешки същества и наричат тези странни създания уебстъри, по името на споменатия човешки род, обаче вече възприето не като собствено име. И така, Кучетата възприемат Хората просто като уебстъри, докато Дженкинс, когато говори и мисли за тях, продължава да употребява главно „У“.

„Какво представляват хората?“, пита Вълчо, а Мечо се опитва да му обясни, но безуспешно.

В преданието Дженкинс обяснява, че Кучетата не бива да узнават нищо за Човека. Посочва и стъпките, които е предприел, за да заличи спомена за Човека.

Старите разкази пред огнището вече ги няма, казва Дженкинс. В тези думи Тайг съзира умишлен опит за заличаване на спомена за Човека. Може би не толкова алтруистичен, както излиза от думите на Дженкинс, обясняващ го с желанието да съхрани кучешкото достойнство. Преданията са вече забравени и нека си останат в забравата, заявява Дженкинс. Но очевидно не са били напълно забравени. Някъде, в някоя отдалечена част на света, явно са се запазили и благодарение на това днес ние разполагаме с тях.

Преданията оцеляха, но самият Човек вече е бил изчезнал или почти напълно изчезнал. Според преданието дивите роботи тогава все още са съществували, но дори и да не са били плод на въображението тях вече ги няма. Няма ги и Мутантите, превърнали се в едно цяло с Човека. Ако той действително е съществувал, навярно са съществували и Мутанти.

Всички взаимно противоречиви виждания, породени от легендата, могат да бъдат сведени до един-единствен въпрос: съществувал ли е Човекът? Ако при прочитането на тези предания читателят реши, че е объркан, нека знае, че не е единствен. Специалистите и учените, посветили целия си живот на изследването на легендата, може би знаят повече факти, но са не по-малко объркани от вас.