Градът

БЕЛЕЖКИ ПО ЧЕТВЪРТОТО ПРЕДАНИЕ

От всички предания настоящото причинява най-много вълнения у читателите, опитващи се да си обяснят смисъла на легендата.

Дори и Тайг приема, че то представлява само мит. Ако обаче е така, какво означава този мит? Ако това предание е мит, не са ли митове и всички останали предания?

За мястото, където се развива действието, Юпитер, се предполага, че е един от другите светове, които могат да се достигнат при прекосяване на пространството. Научната несъстоятелност на твърдението за съществуването на други светове вече бе отбелязана. Ако се съгласим с теорията на Баунс, че описаните в легендата други светове са просто нашите множествени светове, логично е да се предположи, че в такъв случай един свят като долуописания до днешно време щеше вече да бъде открит. Всеизвестно е, че някои от световете на коблитата са закрити, но причината за закриването им е също така достояние на всички. Нито един от тях не е закрит поради причини като описаните в четвъртото предание.

Някои учени го възприемат като чуждо тяло, като нещо, което няма място в легендата и е било тикнато в нея съвсем произволно. Трудно е да се съгласим с това становище, тъй като преданието се вързва логически с нея и осигурява една от основните й фабули.

Нерядко образът на Таусър, герой на преданието, е окачествяван като неубедителен поради несъответствието му на достойнствата на нашата раса.

Все пак, колкото и неприятен да е Таусър на прекалено чувствителните читатели, поведението му контрастира с това на описания в преданието Човек. Именно Таусър, а не Човекът, пръв осъзнава възникналата ситуация. Именно той, а не Човекът, пръв я проумява. При това разумът му, веднъж освободен от господството на Човека, се оказва най-малкото равен на неговия.

Таусър, колкото и да е изпохапал от бълхите, не е образ, от който трябва да се срамуваме.

Колкото и да е кратко това предание, вероятно ще предизвика най-дълбоко удовлетворение у читателя. Заслужава да бъде прочетено много внимателно.