Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)

18. Приказки „наопаки“

Един от вариантите на играта „объркване при приказките“ се състои в умишленото и по-органично преобръщане на приказната тема.

Червената шапчица е лоша, а вълкът е добър…

Палечко и братята му се наговорили да избягат от къщи и да изоставят горките си родители, но те били предвидливи и продупчили джоба му, след което го напълнили с ориз, който малко по малко се изсипвал по пътя, докато бягали.

Всичко е като в първообраза на приказката, но видян в огледало: това, що е било дясно, е станало ляво…

Пепеляшка е една никаквица, довела до ръба на отчаянието търпеливата си мащеха и отнела кандидата жених на смирено-кротките си доведени сестри…

Снежанка среща вдън гори тилилейски не седемте джуджета, а седем гиганти и става техен талисман във всичките им бандитски набези.

По този начин техниката на „объркването“ предоставя нова насочваща мисъл, проекта за нова рисунка. Резултатът, който ще се получи, ще бъде нещо ново — частично ново или напълно ново в зависимост от това, дали принципът за преобръщане „наопаки“ ще бъде приложен към един или към всички елементи на дадената приказка.

Чрез „преобръщането“ можем също да получим не само пародия на приказката, но и отправна ситуация за разказ, свободен да се разгъне самостоятелно и в други направления.

Едно момче, ученик в четвърти клас — наистина притежаващо ярко изразена творческа жилка, вместо да приложи метода за „преобръщане приказката наопаки“, кривна към областта на същинската история, или, по-точно казано, към историческата легенда. В неговата версия Рем убива Ромул (а не обратното), новооснованият град бива наречен не „Рома“ (Рим), а „Рема“ и жителите му започнали да се наричат древни „ремани“ („ремляни“ вместо римляни). Преименувани по този начин, те не вдъхват вече страх, а събуждат смях. Анибал ги побеждава и става „ремски“ император. И така нататък.

Упражнението си остава без никаква историческа стойност, защото, както се казва, историята не се пише с думичката „ако“. Освен това в разказаната история има повече нещо от Волтер7, отколкото от Борхес8.

Може би най-ценният, макар и непредвиден резултат от тази игра е, че се поставя в смешна светлина методът и самата претенциозна мисъл да се преподава историята на древния Рим на деца от началните класове.