Гробна тишина

12

Скарпхедин беше наредил да вдигнат голяма бяла палатка над мястото на разкопките и когато в слънчевия пролетен ден Ерлендур влезе в нея, видя, че работата напредва изключително бавно. Бяха прорязали на стената на изкопа участък от около десет квадратни метра, но скелетът стоеше извън границата на тая площ. Ръката все така продължаваше да си стърчи нагоре. Двама души клечаха с четчици и шпаклички в ръце и човъркаха нещо в пръстта, която събираха в малки лопатки.

— Това не е ли вече прекалено внимателно? — попита Ерлендур, когато Скарпхедин се приближи към него и го поздрави. — Така никога няма да свършите.

— Никога не е прекалено внимателно, когато става въпрос за такива разкопки — отвърна Скарпхедин важно, също както и преди, горд с успеха на своите методи. — Ти би трябвало най-добре да си даваш сметка за това — добави той.

— Да не би да използваш това тук като някакво опитно поле?

— Опитно поле ли?

— За археолози. Това да не ти е курсът, на който преподаваш в университета?

— Не! Чуй ме сега, Ерлендур! Ние работим прецизно. Няма друг начин.

— Може би пък няма закъде да бързаме — каза Ерлендур.

— То ще си покаже — рече Скарпхедин и прокара език по бивнеподобните си зъби.

— Разбрах, че съдебният лекар е на почивка в Испания — продължи Ерлендур. — Ще се върне след няколко дни. Не е спешно все още, имаме достатъчно време.

— Кой би могъл да лежи там? — попита Елинборг.

— Още не можем да преценим дали е мъж, или жена, тяло на млад или възрастен човек — отвърна Скарпхедин. — Може би не е и наша работа да определяме това. Но според мен вече няма никакво съмнение, че става въпрос за убийство.

— Може ли да се окаже, че е била млада бременна жена? — попита Ерлендур.

— Скоро ще разберем — отговори Скарпхедин.

— Скоро? — каза Ерлендур. — Не и ако продължавате по този начин.

— Търпението е добродетел, Ерлендур — отвърна Скарпхедин. — Добродетел!

Ерлендур тъкмо се канеше да му каже къде може да си завре тая добродетел, когато Елинборг го прекъсна.

— Не е непременно задължително убийството да е свързано с това място — каза тя неочаквано.

Беше се съгласила с почти всичко, което предния ден Сигурдур Оли бе казал, когато се беше разпенил по повод на Ерлендур, защото смяташе, че той твърде много се придържа към първоначалната си идея, хрумнала му във връзка със скелета — че този, дето лежал в земята, е живял на полето или в някоя от вилите наоколо. По мнението на Сигурдур Оли било голяма тъпотия да се вторачват в някаква си къща, която някога е била там, и в някакви си хора, които можело или не можело да са живели в нея. Ерлендур беше вече отишъл в болницата, когато Сигурдур Оли изрази категоричното си мнение, и Елинборг реши да чуе какво Ерлендур има да каже по въпроса.

— Може да е бил убит, да речем, в квартал „Вестурбайр“, и след това да е бил пренесен до тук — продължи тя. — Изобщо не е сигурно, че убийството е извършено тук на полето. Със Сигурдур Оли си говорихме за това вчера.

Ерлендур започна да рови надълбоко из джобовете на палтото си, докато накрая напипа запалката и пакета с цигари. Скарпхедин го изгледа укорително.

— Няма да пушиш вътре в палатката! — каза той сърдито.

— Хайде да излезем навън — обърна се Ерлендур към Елинборг, — да не пречим на добродетелта!

Двамата излязоха от палатката и Ерлендур си запали една цигара.

— Разбира се, вие със Сигурдур Оли имате право — каза той. — Изобщо не е сигурно дали убийството, ако е било убийство, щото и това не знаем, та изобщо не е сигурно дали то е било извършено на това място. Струва ми се — продължи той и издуха плътен облак дим от устата си, — че имаме три версии. Първо, може да е бременната годеница на Бенямин, която изчезнала безследно и всички си мислели, че се е удавила в морето. По някакви причини, може би от ревност, както казваш ти, той е убил момичето и го е заровил край вилата си, след което никога не успял да се съвземе. Второ, това е някой, който е бил убит в Рейкявик, а може и в Кеплавик, а защо не в Акранес, където и да е в съседство на града. Пренесен тук, заровен и забравен от всички. Трето, имаме данни, че тук, на полето, са живели хора, и не е изключено те да са извършили убийство и да са заровили трупа до вратата на къщата си, защото не са можели да го отнесат другаде. Възможно е това да е бил някой пътник или гостенин, може да е бил някой от англичаните, които са дошли тук през войната, или от американците, които пък са ги заместили, а може да е бил някой от семейството. — Ерлендур пусна фаса си на земята и го стъпка. — Лично на мен, като не мога да обясня защо, ми допада последната версия. Версията с годеницата на Бенямин би била най-елементарна, ако можем да свържем костите с момичето. Третата версия вероятно ще ни създаде най-много проблеми, защото тогава говорим за изчезването на човек, и то при положение че е регистрирано такова, в огромен и добре населен район преди сума ти години. В тази версия всичко стои отворено.

— А ако излезе, че там има останки от неродено дете заедно с костите, това не би ли било верният отговор? — попита Елинборг.

— Би било много просто решение, както ти казах. Имаме ли нещо документирано за тая бременност? — каза Ерлендур.

— Какво имаш предвид?

— Знаем ли нещо за тази бременност?

— Да не искаш да кажеш, че Бенямин е излъгал? Че тя не е била бременна?

— Не знам. Може пък и да е ставало въпрос за бременност, но да не е бил той бащата.

— Тя да е кръшкала?

— Предположения можем да си правим до безкрай. Трябва да получим нещо от тия археолози!

— Какво ли се е случило с този човек? — въздъхна Елинборг и си представи костите в пръстта.

— Може пък да си го е заслужил — каза Ерлендур.

— А?

— Човекът. Или по-скоро, можем да се надяваме. Дано този, с когото са се отнесли така, не е бил някоя невинна жертва.

Ерлендур си мислеше за Ева Линд. Заслужаваше ли тя да лежи в интензивното, по-близо до смъртта, отколкото до живота? Негова ли беше вината за това? Беше ли изобщо виновен някой друг, освен тя самата? Не си ли бе причинила сама всичко това? Не беше ли това нейна лична работа, тази проклета зависимост от наркотиците? Или по някакъв начин и той имаше участие? Ева Линд беше убедена, че е така, и на няколко пъти му го бе казвала. Мислеше, че не е бил справедлив към нея.

„Не е трябвало да ни напускаш никога — беше му изкрещяла веднъж. — Какво ме гледаш с такова презрение! Ти да не си нещо по-добър! Ти си съвсем същият проклет нещастник!“

„Никога не съм гледал на теб с презрение“ — каза той, но това не стигна до ушите ѝ.

„Гледаш ме презрително, все едно съм кучешко лайно — изкрещя тя отново. — Сякаш си по-умен и по-добър от мен. Сякаш си по-добър от нас с мама и Синдри. Тръгва си, моля ви се, като някакъв тежкар и дори не ни поглежда! Все едно си шибаният Господ.“

„Аз опитах…“

„Опитал си, говна! Какво си опитал? Абсолютно нищо. Мамицата му, абсолютно нищо. Избяга надалеч като някакъв гадняр.“

„Никога не съм гледал на теб с презрение — каза той. — Това не е вярно. Не разбирам защо говориш така!“

„Айде бе! Напротив. Затова и избяга. Защото ние сме толкова незначителни. Толкова отвратително незабележими, че не си ни понасял. Питай мама! Тя знае това. Тя казва, че всичко е по твоя вина. Всичко е заради теб. И това, каква съм аз. Как ти се струва това, господин шибан Боже?“

„Не всичко, което майка ти казва, е вярно. Тя е огорчена и сърдита и…“

„Огорчена и сърдита! Само да знаеше колко е тотално огорчена и сърдита! Тя те мрази и в червата, мрази и нас със Синдри, защото не е нейна вината, че ти си тръгна, защото тя е шибаната Дева Мария. НИЕ бяхме виновни. Аз и Синдри. Схващаш ли това, скапан глупак такъв! Разбираш ли това, тъпак с тъпак…“

— Ерлендур?

— Какво?

— Наред ли е всичко?

— Наред. Напълно.

— Мисля да намина към дъщерята на Роберт. — Елинборг стоеше пред него и размахваше ръка пред лицето му. Той бе като изпаднал в транс. — Ти нямаше ли да ходиш до английското посолство?

— А? — Ерлендур дойде на себе си. — Да, добре — каза той, но мислите му бяха някъде другаде. — Добре, да го направим така. И, Елинборг…

— Да.

— Да извикаме пак областния лекар, да погледне костите, щом ги извадят. Скарпхедин нищо не знае, той и задника си с две ръце не може да намери. Все повече и повече ми напомня на някакво чудовище от приказките на братя Грим.