Хартиени градове

От автора

Разбрах за съществуването на хартиените градове по време на една екскурзия през първата година в колежа, когато попаднахме на един такъв град. Аз и човекът с мен обиколихме няколко пъти и така и не намерихме града, който според картата трябваше да е някъде там. Помня, че се казваше град Холен, в Южна Дакота, съвсем близо до магистралата. Най-накрая спряхме пред една къща, почукахме и една много мила жена, която вероятно беше отговаряла на един и същи въпрос милион пъти, ни каза, че градът съществува само на картата.

Историята на Аглоу, така както е разказана в книга, е като цяло автентична. Аглоу е започнал като хартиен град, бил е сложен на карата с цел да се защити авторското право на картографската компания. Но после хората, които си купили първата карта, започнали да обикалят и да търсят къде е Аглоу, някой построил супермаркет и така мястото станало истинско. Работата на картографите се е променила доста от времето, когато Ото Г. Линдберг и Ърнест Алпърс измислили Аглоу. Но до наши дни много картографи продължават да използват хартиените градове като трик, за да защитят авторските си права, както стана ясно от моя личен опит в Южна Дакота.

Магазинът, единствената сграда в цялото селище Аглоу, вече не е там. Но съм сигурен, че ако някой сложи Аглоу на картите, друг ще го построи отново.