Хартиени градове

Благодарности

Бих искал да благодаря:

— на родителите си Сидни и Майк Грийн. Никога не бих повярвал, че ще дойде време да кажа точно това, но благодаря ви, че ме отгледахте във Флорида;

— на моя брат и любим сътрудник Ханк Грийн;

— на моя наставник и ментор Айлин Купър;

— на всички в „Дътън“, но най-вече на моя невероятен редактор, Джули Щраус-Гайбъл, на Лиза Йоскович, Сара Шамуей, Стефани Оуенс Лури, Кристиан Фюнфхаузен, Роузан Лауер, Ирене Вандерворт, Стив Мелцер;

— на моя прекрасен и упорит агент, Джоди Риймър;

— на създателите и членовете на сайта The Nerdfighters, които разшириха познанията ми за значението на думата „божествен“;

— на партньорите ми Емили Дженкинс, Скот Уестърфийлд, Джъстин Ларбалесиер и Морин Джонсън;

— на две особено полезни книги, които прочетох по време на проучването ми на тема изчезнали деца: документалната книга на следовател Уилям Диър „Господарят на тъмницата“ и на Джон Кракауер за „Сред дивата пустош“. Благодаря и на Сесил Адамс, големия мозък зад „Чистата истина“, чиято кратка статия по въпроса за капаните за защита на авторските права е, доколкото ми е известно, най-добрият източник на информация по въпроса;

— на бабите и дядовците ми, Хенри и Били Грейс и Уилям и Джо Грийн.

— на Емили Джонсън за безценното й мнение след прочита на книгата; Джоулън Холсер — терапевтът мечта за един писател, братовчедите на съпругата ми Блейк и Филис Джонсън; Брайън Липсън от „Индевър“; Кати Елс; Емили Блейуаз, които ме придружиха до онзи хартиен град; Левин О’Конър, който ме на учи как една книга да звучи забавно и смешно; Тобин Андерсън и Шон, които ме взеха на експедицията по разследване на урбанизацията в Детройт; на библиотекарката Сюзън Хънт и всички, които пожертваха работата си, за да застанат срещу цензурата; Шанън Джеймс; Маркъс Зусак; Джон Молдин и прекрасните родители на съпругата ми, Кони и Маршъл Юрист; на Сара Юрист Грийн, моя пръв читател, редактор, най-добър приятел и най-любим партньор.