Хазарски речник

ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ВТОРОТО ВЪЗСТАНОВЕНО И ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ

Сегашният автор на тази книга уверява читателя, че няма да му се наложи да умре, ако я прочете, какъвто е бил случаят с неговия предшественик, използвал изданието на Хазарския речник от 1691 година, когато тази книга е била току-що създадена от своя пръв автор. Във връзка с настоящото издание тук ще трябва да се изложат някои съображения, но за да не излязат прекалено дълги, лексикографът предлага на читателите едно споразумение. Той ще седне да пише бележките си преди вечеря, а читателят да вземе да ги чете след обяда. Така гладът ще принуди автора да бъде кратък, а на сития читател уводът няма да изглежда прекалено дълъг.

Случаят, разработен в този лексикон, е станал някъде през VIII или IX век от нашата ера (или е имало повече подобни случаи) и в специалната литература тази тема обикновено се нарича "хазарска полемика". Хазарите били независимо и силно племе, войнствен номадски народ, в неизвестни времена дошъл от Изток гонен от някаква пареща тишина, и в промеждутъка от VII до X век населявал сушата между две морета: Каспийско и Черно[1]. Знае се, че ветровете, докарали хазарите, били ветрове самци, които никога не носят дъжд - ветрове, по които расте трева и те я развяват през небето като бради. Един късен славянски митологичен източник споменава Козе море u би могло да се приеме, че някое море се е наричало Хазарско, защото славяните наричали хазарите козари. Знае се също, че хазарите основали силно царство между двете морета, изповядвайки неизвестна нам религия. След смъртта на мъжете си, загинали на война, хазарските жени получавали възглавница да съхраняват сълзите, които щели да пролеят за войниците. Хазарите добили известност в историята, влизайки във войни с арабите и сключвайки съюз с византийския цар Хераклий в 627 година, но произходът им останал неизвестен, както са изчезнали и всички следи, които биха показали под какво име и в кой народ трябва да се търсят днес хазарите. След тях на Дунав са останали едно гробище, за което не се знае наистина ли е хазарско, и един куп ключове, които вместо дръжки имат триъгълен златен или сребърен перпер, и Даубманус приема, че са ги леели хазарите. Хазарите заедно с държавата си слизат от историческата сцена след едно събитие, за което преди всичко ще става дума тук, тъй като преминали от своята първоначална, и за нас днес неизвестна, вяра в едно (също така не се знае кое) от трите известни вероизповедания на онова и на днешното време: еврейското, ислямското или християнското. Наскоро след това именно покръстване последвало разпадането на хазарското царство. Един от руските военачалници от X век, княз Святослав, без да слиза от коня си, погълнал хазарското царство като ябълка. Русите разрушили хазарската столица на устието на Волга в Каспийско море в 943 година, без да спят осем нощи, а между 965 и 970 година унищожили хазарската държава. Очевидци отбелязват, че сенките на къщите от хазарската столица не искали да рухнат дълго време след като самите постройки отдавна вече били сринати. Стоели във вятъра и във водите на Волга. Според една руска хроника от XII век в годината 1083 Олег се наричал вече архонт на Хазария, но по това време, тоест в XII столетие, в пределите на някогашната хазарска държава вече се намирал друг народ - куманите. Материалните останки от хазарската култура са твърде оскъдни. Никакви надписи, обществени или лични, не са открити, няма следа нито от хазарските книги, които споменава Халеви, нито от техния език, макар и Кирил да отбелязва, че изповядвали вярата си нахазарски. Единствената обществена сграда, изровена в Сувар, на някогашната хазарска територия, по всяка вероятност не е хазарска, а българска. Нищо особено не е намерено и при изследването на селището Саркел, няма дори следи от тамошната крепост, която, знаем, византийците са построили за нуждите на хазарите. След унищожаването на държавата им хазарите почти не се споменават. В X век един от унгарските старейшини ги повикал да се настанят на негова територия. В 1117 година някакви хазари дошли в Киев при княз Владимир Мономах. През 1309 година в Пресбург се забранява на католиците да сключват брак с хазари и папата потвърждава въпросното решение в 1346 година. Това е почти всичко.

Споменатото преминаване в друга вяра, което е било решаващо за съдбата на хазарите, протекло по следния начин: хазарският владетел - каган, пишат древните хроники, сънувал сън и потърсил трима философи от разни краища на света да му го разтълкуват. Работата била до такава степен от значение за хазарската държава, понеже каганът бил решил да приеме заедно с народа си вярата на онзи мъдрец, чието тълкуване на съня бъде най-приемливо. Някои източници твърдят, че в деня, когато каганът взел това решение, залиняла косата на главата му и той го знаел, но въпреки всичко нещо го подтиквало да продължи. Така в летния дворец на кагана се озовали един ислямски, един еврейски и един християнски мисионер - дервиш, равин и монах. Всеки от тях получил в дар от кагана по един нож, изработен от сол, и те подхванали да спорят. Гледищата на тримата мъдреци, техните прения, опиращи се на основните положения в трите различни религии, участниците и изходът на "хазарската полемика" предизвикали голям интерес, крайно противоположни мнения за случая и последиците от него, за победителите и победените в тази полемика; векове наред са им посвещавани безброй научни трудове в еврейските, християнските и ислямските среди - всичко това продължава и до днес, когато хазарите отдавна ги няма. Някъде в XVII век интересът към хазарския въпрос ненадейно се подновява и необятният материал към хазарския въпрос се систематизира и се обнародва през 1691 година в Борусия (Прусия). Били проучени образци от триъгълни монети, имена от стари пръстени, изображения върху стомни от сол, дипломатически преписки, портрети на писатели, рисувани на фона на своите библиотеки, в които всички заглавия надлежно се разчитали, съобщения на тайни агенти, завещания, говор на черноморски папагали, за които се смятало, че говорят на изчезналия хазарски език, картини на музициране (в които се дешифрирали знаците по нотните тетрадки) и дори една татуирана човешка кожа, като не се смята архивният материал от византийски, еврейски и арабски произход. С една дума, използвано е всичко, което въображението на човека от XVII век е могло да опитоми и да постави в своя служба. И всичко това е събрано между кориците на един речник. Основанието за този интерес, пробуден в XVII век, следователно хиляда години след събитието, е изложил един хронист в неясни изречения, които гласят: "Всеки от нас води своята мисъл пред себе си на разходка като маймуна на връвчица. Когато четеш, винаги имаш две маймуни: една своя и една чужда. Или което е още по-лошо, маймуна и хиена. И внимавай кому какво ще дадеш да яде, защото хиената не яде същото, което яде маймуната..."

Както и да е, печатарят на един полски речник - Йоанес Даубманус (или някой наследник под негово име) - в поменатата 1691 година публикувал събрани всички източници по хазарския въпрос в единствения вид, годен да обхване цялото това пъстро четиво, което онези с перо на ухото, дето правят от устата мастилница, са трупали, губейки векове в това занимание. Трудът е бил публикуван във вид на речник за хазарите под заглавие Lexicon Cosri. Според една (християнска) версия книгата издиктувал на издателя някакъв монах на име Теоктист Николски^А, който на бойното поле между австрийските и турските войски намерил и наизустил материал от различен произход за хазарите. Така Даубманусовото издание се появило, разделено на три речника: отделен глосарий на ислямските източници за хазарския въпрос, речник на материала, почерпан от еврейски съчинения и предания, а третият речник бил съставен въз основа на християнски свидетелства по хазарския въпрос. Това Даубманусово издание - речник на речниците за хазарското царство - имало необикновена съдба.

Измежду 500-те екземпляра от този пръв речник за хазарите Даубманус отпечатал и един с отровно печатарско мастило. Заедно с този отровен екземпляр, затворен с позлатена ключалка, вървял и един контролен екземпляр от същия лексикон със сребърна ключалка. През 1692 година Инквизицията унищожила всички екземпляри от Даубманусовото издание и в обръщение останали само отровният екземпляр от книгата, който убягнал от вниманието на цензурата, и помощният екземпляр със сребърната ключалка, който вървял заедно с него. Така непокорните и неверниците, които дръзвали да четат забранения речник, били заплашени от смърт. Който отворел книгата, почти веднага се вцепенявал като прободен с карфица в сърцето. Читателят умирал на деветата страница при думите, които гласят: Verbum caro factum est (Словото стана плът). Контролният екземпляр, ако се четял успоредно с отровния, давал възможност да се улови мигът, когато настъпвала смъртта. В този контролен екземпляр имало бележка: "Ако се събудите и не ви боли нищо, знайте, че вече не сте между живите."

От делата за наследството на семейство Дорфмер, живяло през XVIII век, се вижда, че "златният" (отровният) екземпляр на речника се е предавал от коляно на коляно в това пруско семейство: най-големият син получавал половината книга, другите деца по четвъртина или по-малко, според броя им. На всеки дял от книгата отговаряли и останалите дялове от наследството на Дорфмер: градини, ливади, ниви, къщи и езера или добитък, и дълго време смъртта на хората не била свързвана с четенето на книгата. Когато веднъж ударил мор по добитъка и настанала суша, някой казал на членовете на семейството, че всяка книга, също като всяка девойка, може да се превърне в самовила, че нейният дух може да броди по света, да безчинства и погубва всичко около себе си. Затова в ключалката на книгата трябвало да се сложи малък дървен кръст, от онези, които се слагат в устата на девойки, станали самовили, за да не излиза духът да тормози света и членовете на семейството. Така постъпили и с Хазарския речник: сложили кръст в ключалката като в уста, но бедата сега се развилняла още повече от преди - членовете на семейството започнали да се задушават насън и да умират. Тогава отишли при свещеника, разказали му какво става, и той дошъл, махнал кръста от книгата и морът начаса престанал. Казал им още: "Внимавайте в бъдеще да не слагате кръст в ключалката като този път, докато духът пребивава извън книгата. Защото поради страх от кръста не смее да се върне и прави беди и пакости." Така била заключена позлатената ключалка и Хазарският речник останал десетилетия неизползван на полицата. Нощем от тази полица се чувал необикновен шум, който идвал от Даубманусовия речник, а някои бележки в дневници от онова време, направени в Лвов, разказват, че в Даубманусовия лексикон бил вграден пясъчен часовник, направен от някой си Нешама, познавач на Зохар, изкусен в умението да говори и да пише едновременно. Този Нешама твърдял, че в собствената си ръка разпознал съгласната хе от староеврейския си език, а в буквата Bay- своята мъжка душа. Часовникът, който вградил в корицата на книгата, бил невидим, но при пълна тишина можело да се чуе как изтича пясъкът по време на четене. Щом престанел да изтича пясъкът, книгата трябвало да се обърне и четенето да се продължи по обратния ред, от там към началото, и тогава се откривал нейният таен смисъл. Други бележки обаче казват, че равините не одобрявали вниманието, което техният сънародник посветил на Хазарския речник, и книгата периодично била подлагана на нападките на учени люде от еврейските среди. При това равините нямали съмнения относно достоверността на еврейските източници на речника, но не могли да приемат доводите на останалите източници. Накрая трябва да се каже, че Lexicon Cosri нямал късмет и в Испания, където в мавърските ислямски среди осъдили "сребърния екземпляр", той бил подложен на забрана - да не се чете 800 години; и този срок не е изтекъл, та забраната още е в сила. Тази постъпка може да се обясни с факта, че по това време в Испания все още е имало семейства с потекло от хазарското царство. Записано е, че тези "последни хазари" имали необикновен навик. Гледали на всяка цена да наругаят и прокълнат онези, с които влизали в спор, докато те спели, и при това внимавали да не ги пробудят с псувните и клетвите си. Изглежда, са смятали, че така проклятието действа по-силно, а клетвата стига врага по-бързо, когато спи, отколкото когато е буден.

Днес не е възможно да се установи как е изглеждало Даубманусовото издание на Хазарския речник от 1691 година, защото единствените останали екземпляри, отровният и "сребърният" (помощният), са унищожени - всеки в различен край на света. Според един източник "златният" екземпляр е унищожен по твърде недостоен начин. Последен негов притежател бил един старец от семейство Дорфмер, известен с това, че умеел да прецени добрата сабя по звука, като камбана. Той никога не бил чел книга и казвал: "В моите очи светлината полага яйцата си както мухата - наплювците си в раната. Знае се какво може да се излюпи от това..." Мазнините вредели на стареца и той скришно от семейството си пускал всеки ден по един лист от Хазарския речник в паницата със супа да обере мазнината, а после изхвърлял омазнената хартия. Така, преди семейството му да забележи, унищожил Lexicon Cosri. Същата бележка казва, че книгата била украсена с рисунки, които старецът не искал да използва, понеже разваляли вкуса на супата. Единствено тези илюстровани страници от речника са се съхранили и днес може би биха могли да се намерят, ако сред следите по една пътека може изобщо да се открие първата следа, по която са тръгнали останалите и са прокарали пътеката. Един професор по ориенталистика и археология на Средновековието, д-р Исайло Сук, притежавал, както се вярва, екземпляр или препис на Хазарския речник, но след неговата смърт в наследството му не се намерило нищо. Така от Даубманусовото издание на речника до нас са стигнали само откъси, както от съня остават само песъчинки в очите.

Въз основа на тези откъси, цитирани в съчиненията, които полемизират с автора (или авторите) на Хазарския речник, достоверно се потвърждава (както вече бе споменато), че Даубманусовото издание е било своего рода хазарска енциклопедия, сборник от биографии или жития на личности, които по някакъв начин са прелетели през небето на хазарското царство като птица през стая. Vitae sanctorum[2] и на други личности, които са участвали в хазарската полемика, в нейното записване и проучване през столетието, са съставяли основата на книгата и всичко е било разделено на три части.

Тази структура на Даубманусовия речник, съставен от еврейски, ислямски и християнски източници за преминаването на хазарите в друга вяра, е дала основата и на това, второ издание. Въпреки непреодолимите затруднения поради липсата на оригиналния текст на речника лексикографът се реши да го подготви едва след като прочете следното изречение от хазарския лексикон: "Сънят е дяволска градина и всички сънища в света са отдавна изсънувани. Сега те само се разменят със също тъй износената и овехтяла действителност, както металните пари се сменят за кредитни писма и обратно, от ръка в ръка..." В такъв свят, или по-добре казано - В такава фаза на този свят, наистина може да се поеме поменатото задължение.

При това трябва да се има предвид следното: Издателят на това второ издание на Хазарския речник е съвсем наясно, че Даубманусовият материал от XVII век не е достоверен, че В много висока степен има характер на легенда, че представлява нещо като обяд насън и се крепи в мрежата на заблудата на различни старинни неща. И все пак въпросният материал се предлага за преглед на читателя, защото този речник не се занимава с хазарите, такива каквито ги виждаме ние днес, а е само опит да се възстанови изгубеното Даубманусово издание. Днешните представи за хазарите впрочем са използвани само като неизбежно и необходимо допълнение на остатъците на изчезналия източник.

Трябва също така да се напомни, че тук по понятни причини не можеше да се запазят редът и азбучната последователност на Даубманусовия речник, където са използвани три писмености и три езика - гръцки, еврейски и арабски, и където датите са дадени според три хронологии, които важат за календарите на споменатите три религиозни среди. Всички дати тук са пресметнати според един календар и е даден превод на Даубманусовия материал и на неговите статии от три езика на един-единствен, затова В източника от XVII век думите са били В друга подредба и във всеки от трите речника (староеврейски, арабски и гръцки) едно и също име се е явявало на различни места, защото в различните азбуки буквите не вървят в един и същи ред, книгите не се прелистват в една и съща посока, както главните артисти В театъра не се появяват от една и съща страна на сцената. Най-сетне, така впрочем би изглеждала тази книга и Във всеки нов превод на който и да е друг език, защото неизбежно материалът от този речник за хазарите би трябвало да се групира по различен начин за всеки друг език и друга писменост, така че обясненията ще се явяват винаги на нови места, а имената ще получават всеки път нова подредба. Такива важни статии на Даубманусовото издание, каквито са за свети Кирил, за Юда Халеви или Юсуф Масуди и други, тук не са на същите места като в първото издание на Хазарския речник. Това, естествено, е главният недостатък на тази версия в сравнение с Даубманусовата, защото само онзи, който умее да прочете частите на една книга в истинския им ред, може наново да сътвори света. Постъпи се така, защото не е възможно да се възстанови Даубманусовият речник.

Всички тези недостатъци не бива да се приемат като голяма загуба: читателят, който от реда на статиите би могъл да разчете скрития смисъл на книгата, отдавна е изчезнал от земята, защото днешната читателска публика смята, че въпросът за въображението е изключително от компетентността на писателя, а нея самата това нещо изобщо не я занимава. Още повече когато става дума за речник. За такъв читател не е нужен и пясъчен часовник в книгата, който предупреждава кога трябва да се смени начинът на четене, защото днешният читател никога не си променя начина на четене.

Въпреки всички затруднения тази книга е запазила някои достойнства на първоначалното Даубманусово издание. Като онова издание тя може да се чете по безброй начини. Това е отворена книга и като се затвори, може да се дописва: както има свой някогашен и сегашен лексикограф, така може в бъдеще да спечели нови съставители, автори, които ще я разширят и допълнят. В нея има статии и пояснения като в свещените книги или кръстословиците и всички имена или понятия, отбелязани тук с малък кръст, полумесец, звездата на Давид или с други знаци, трябва да се потърсят в съответната книга на този речник, за да се намери по-подробно сведение за тях. Тоест думите със знака:

- трябва да се търсят в Червената книга на този речник (християнски източници за хазарския въпрос);

- трябва да се търсят в Зелената книга на този речник (ислямски източници за хазарския въпрос);

- трябва да се търсят в Жълтата книга на този речник (еврейски източници за хазарския въпрос).

Статиите, отбелязани със знака , ще се намерят и в трите книги, а онези със знака «^А» - в Appendix I, в края на речника.

Така читателят може да използва книгата, както сам намери за най-удобно. Едни, както във всеки речник, ще търсят дума или име, което ги занимава в момента, а други могат да приемат книгата като четиво, което трябва да изчетат от началото до края наведнъж, за да получат представа за хазарския въпрос и личностите, нещата и събитията, свързани с него. Книгата може да се прелиства от ляво на дясно или от дясно на ляво, както е публикуван лексиконът в Прусия и най-често прелистван в по-голямата му част (еврейски и арабски източници). Трите книги на този речник - Жълтата, Червената и Зелената, могат да се четат по реда, който предпочете читателят: първо страницата, на която речникът най-напред се разтвори. Затова в изданието от XVII век книгите навярно са били подвързани поотделно, всяка за себе си, което в случая не е направено по технически причини. Хазарският речник може да се чете и диагонално, за да се получи разрез на трите именника - ислямския, християнския и еврейския. Такъв начин на използване на речника е най-целесъобразен по тройки: било като се подберат статиите със знака , които представляват интерес и за трите речника, какъвто е случаят с думите Атех, каган, хазарска полемика или хазари, било като се проследят три различни личности, които имат една и съща роля в историята на хазарския въпрос. Така могат да се съединят в едно цяло чрез четене статии от трите различни книги на този речник, които разказват за участниците в хазарската полемика (Сангари, Кирил, Ибн Кора), за нейните хронисти (Бакри, Методий, Халеви) или за изследователите на хазарския въпрос през XVII век (Коен, Масуди, Бранкович) и през XX век (Сук, Муавия, Шулц). Разбира се, сред тези тройки не бива да се забравят личностите, които идват от трите пъкъла - ислямския, староеврейския и християнския (Ефросиния Лукаревич, Севаст, Акшани). Те са изминали най-дългия път, за да стигнат до тази книга.

Но онзи, който ще използва речника, не бива да се отчайва от тези подробни упътвания. Той може с чисто сърце да прескочи всичките уводни бележки и да чете тъй, както се храни: четейки, може да си служи с дясното око като с вилица, с лявото - като с нож, а кокалите да хвърля зад гърба си. И това е достатъчно. Може, разбира се, да му се случи да се залута и да се загуби сред думите на тази книга, както Масуди, един от писачите на речника, се загубил сред чуждите сънища и никога вече не намерил обратния път. В такъв случай не му остава нищо друго, освен да кривне по средата в която и да е посока, проправяйки си собствена пътека. Тогава ще се движи през книгата като през гора - от знак до знак, ще се ориентира, като гледа звездите, полумесеца и кръста. Друг път ще я чете като птицата стърчиопашка, която лети само в четвъртък, а може и да я престроява и обръща по безброй начини като унгарското кубче[3]. В такъв случай няма да се спазва никаква хронология, нито пък ще бъде и необходимо. Така всеки читател сам ще състави своята книга изцяло като партия домино или карти и от този речник ще получи като от огледало толкова, колкото ще вложи в него, защото от истината - както пише на една страница от този лексикон - не може да се получи повече от това, което вие влагате в нея. Книгата обаче не е нужно да се изчете цялата, от нея може да се вземе половината или само една част и да се спре дотам, както най-често се и постъпва с речниците. Колкото повече се търси, толкова повече се намира и тук щастливият издирвач ще получи всички връзки между имената в този речник. Останалото е за останалите.

1. Авторът съветва читателя да не се захваща с тази книга без крайна необходимост. И ако я докосне, нека това бъде в онези дни, когато усеща, че умът и вниманието му достигат no-дълбоко от обикновено, и нека я чете така, като че хваща огненица или "скоклива" треска, която прескача всеки втори ден и втриса само в женските дни от седмицата...

2. Представете си, че двама души държат на ласо уловена пума. Ако искат да се приближат един към друг, пумата ще ги нападне, защото ласото ще се разхлаби, и само ако и двамата опъват едновременно, тя ще е еднакво отдалечена от тях. Онзи, който чете, и онзи, който пише, стигат толкова трудно един до друг, защото между тях е общата мисъл, вързана с въженце, което дърпат в противоположни посоки. Ако попитаме сега тази пума, тоест мисълта, как гледа на онези двама, тя би могла да каже, че двамата в краищата на въженцето, на които им се яде, държат някого, когото не могат да изядат...

8. Пази се, събрате, да не се подмазваш прекомерно и да не сервилничиш безогледно на хората, които имат власт в пръстена си и могъщество над свистенето на сабята. Около тях най-голяма е винаги тълпата на ония, които не се подмазват на драго сърце и по убеждение, а защото са принудени. А са принудени, защото държат пчела в шапката си или масло под мишницата, заловени са в някакво престъпление и сега го изкупват и тяхната свобода е на въженце, затова са готови на всичко. А онези отгоре, които властват над всички, добре знаят това и го използват. Пази се тогава нито грешка, нито принуда да не те наредят сред такива. А това ще те сполети, ако само почнеш да ги прехвалваш и да ги ласкаеш в тълпата от подмазвачи: ще те сместят между беззаконниците и злосторниците и ще смятат, че си един от тях, с петно на окото, и че всичко, което вършиш, не правиш по своя воля и защото вярваш, а защото си принуден, за да изкупиш престъплението си. А такива хора с основание не ги ценят и ги подритват с крак като кучета или ги принуждават да вършат неща, подобни на вече извършените...

9. Що се отнася до вас, писателите, мислете винаги за следното: читателят е състезателен кон, който трябва да при-учиш, че след всяка успешно изпълнена задача за награда го чака бучка захар. Ако захарта се забави, отиде задачата. Що се отнася пък до хората, които оценяват книгите, и до критиците, те са като измамените мъже: винаги последни научават новината...