Хазарски речник

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА БЕЛЕЖКА ЗА ПОЛЗАТА ОТ ТОЗИ РЕЧНИК

Книгата може да бъде лозе, поливано от дъжд, и лозе, поливано с вино. Тази е от вторите, като всички речници. Речникът е книга, която, изисквайки малко време всеки ден, отнема много време през годините. Не бива да се подценява такава загуба. Особено ако се вземе предвид, че четенето, общо взето, е една съмнителна работа. При употреба книгата може с четенето да се излекува или убие. Може да се промени, угои или изнасили. Може да й се пренасочи ходът, от пея постоянно се губи нещо, изпадат букви между редовете, страници между пръстите и постоянно растат нови пред очите ви като зелки. Ако я оставите, на другия ден може да я намерите като угасена печка, в която вече не ви чака топла вечеря. Освен това човек днес няма на разположение толкова самота, за да може да чете без загуба книги, та дори и речници. Но и за това има изход - книгата е като везна: накланя се най-напред надясно, докато не се наклони наляво; завинаги. Така нейната тежест минава от дясната в лявата ръка, ай в главата е станало нещо подобно - от областта на надеждата мислите са се преместили в областта на спомените и всичко е свършено. В ухото на читателя остава може би малко слюнка от устата на писателя, донесени от вятъра думи със зрънце пясък на дъното. Около това зрънце ще сеутаят като в раковина гласовете на годините и един ден ще се превърнат в бисер, в сирене от черна коза или в празнина, когато ушите се затварят като раковини. А това най-малко зависи от пясъка.

Но във всеки случай да четете такава дебела книга, значи дълго време да бъдете сам. Дълго да бъдете без онзи, чието присъствие ви е необходимо, защото четенето на четири ръце още не е станало навик. Авторът изпитва угризение на съвестта и ще направи опит да изкупи вината си. Ако красивото създание с бързи очи и лениви коси, което, като чете този речник и тича през своя страх като през стая, се почувства самотно, нека направи следното. Нека сречника под мишница по обед в първата сряда на месеца излезе пред сладкарницата на главния площад в своя град. Там щея чака младеж, който също като момичето се е почувствал сам, губейки времето си в четене на същата книга. Нека седнат заедно на кафе и нека съпоставят мъжкия и женския екземпляр на своята книга. Те се различават. Когато съпоставят късия, с курсив написан пасаж: от последното писмо на този речник в женския екземпляр със съответния пасаж: от мъжкия екземпляр, книгата ще се съедини в едно цяло като партия домино и повече няма да им е нужна. Тогава нека хубаво наругаят л ексико-графа, но нека го извършат колкото се може по-рано в името на онова, което идва после, защото това, което идва после, е само тяхна работа и е по-полезно от каквото и да е четене.

Виждам ги как върху уличната пощенска кутия разполагат своята вечеря и как се хранят прегърнати, седнали на седалките на велосипедите си.

(Белград, Регенсбург, Белград, 1978-1983)