Хазарски речник

APPENDIX II ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ СЪДЕБНИЯ ПРОТОКОЛ С ПОКАЗАНИЯ НА СВИДЕТЕЛИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С УБИЙСТВОТО НА Д-Р АБУ КАБИР МУАВИЯ

Цариград, 18 октомври 1982

Вирджиния Атех, сервитьорка в хотел "Кингстоун", свидетелка по делото на доктор Дорота Шулц, се яви в съда и даде следните показания:

- Същия ден (2.Х.1982) времето беше слънчево и аз бях твърде неспокойна. Жили от солен въздух нахлуваха от Босфора и с тях бързите мисли като змии се вмъкваха в бавните мисли. Градината на хотел "Кингстоун", в която се закусва при хубаво време, е четириъгълна. Единиятъгъл е слънчев, другият има малко плодородна земя с цветя, третият е ветровит, а в четвъртия ъгъл има един каменен кладенец и до него стълб. Обикновено аз стоя зад този стълб, защото знам, че гостите не обичат да ги гледат, когато се хранят. В това няма нищо чудно. Аз например веднага разбирам, като гледам как закусва гостът, че рохкото яйце ще му послужи да се окъпе предиобед, рибата - да иде привечер до Топчисарай, а чашата вино - като енергия за една усмивка преди сън, която няма никога да стигне до късогледите огледала на хотелската стая. От това място край кладенеца се вижда стълбата, която води в градината, и винаги ти е под око кой идва и кой си отива. Тук има още едно предимство. Както водите от околните водостоци се вливат в кладенеца, така в него се събират и всички гласове от градината и ако си наведеш малко ухото към отвора на кладенеца, съвсем ясно можеш да чуеш всяка изговорена дума в градината. Чува се, когато птица клъвне муха или се пукне черупката на вареното яйце, долавя се как се провикват вилиците винаги с един и същ глас, а чашите - всяка с различен. Тъй като обикновено гостите, преди да повикат сервитьора, споменават в разговора по каква причина ще се обърнат към прислугата, аз съм в състояние да удовлетворя желанието им, преди да ми го съобщят, защото вече съм го чула от кладенеца. А да знаеш едно нещо няколко минути преди другите, е голямо предимство и винаги е от полза. Същата сутрин в градината най-напред слязоха гостите от стая номер осемнайсет, семейство Ван дер Спак с белгийския паспорт, баща, майка и син. Бащата беше на години, свиреше хубаво на инструмент, изработен от коруба на бяла костенурка, и привечер можеше да се чуе как свири. Малко беше особен и винаги се хранеше със собствена вилица с два рога, която си носеше в джоба. Майката бе млада и хубава и това беше причината да я огледам малко по-добре. Така видях, че е белязана с един недостатък - в носа си няма преграда. Всеки ден ходи в "Ая София" и там копира твърде умело стенописите. Попитах я дали тези картини й служат като нотни бележки за песните на нейния мъж, но тя не разбра. Момченцето й, на непълни четири години, вероятно също има някакъв недостатък. Винаги носи ръкавици, дори когато се храни. Но мен ме безпокоеше нещо друго. Онази сутрин, при слънчево време, гледах как белгийците слизат за закуска по споменатата стълба. И видях следното: лицето на възрастния господин не беше като другите лица.

Съдията: В какъв смисъл?

Свидетелката: Съединете две леви половини на едно лице на снимка и от хубав човек ще получите чудовище. Удвоете половин душа и няма да получите една цяла, а две уродливи половини на душата. И душата, както и лицето, има лява и дясна страна. Не може от два леви крака да се направи двукрак човек. Възрастният господин имаше две леви половини на лицето.

Съдията: И това ли беше поводът за вашето безпокойство тази сутрин?

Свидетелката: Да.

Съдията: Напомня се на свидетелката да държи сметка за достоверността на изказванията си. Какво се случи после?

Свидетелката: Сервирах на семейство Ван дер Спак, казах им между другото, че пиперът й солта не трябва да се вземат с една и съща ръка, и те, след като се нахраниха, си отидоха без детето, което остана да играе и да си изпие шоколада. После в градината влезе доктор Дорота Шулц, тук присъстваща, и седна на своята маса. Преди да успея да й сервирам, при масата й дойде убитият доктор Муавия и седна с нея. Ясно се виждаше, че нейното време вали като дъжд, а неговото вее като сняг. Вече беше навеян до гушата. Забелязах, че той е без вратовръзка и че тя крадешком извади от чантата си револвер, но след няколко думи, разменени с доктор Муавия, протегна ръка и той й даде някакъв сноп листове. После тя изтича по стълбата към стаите, оставяйки оръжието под листовете на масата. Всичко това още повече ме обезпокои. Доктор Муавия имаше детска усмивка, пленена в брадата му като насекомо в кехлибар и опърлена от зеленото на тъжните му очи. Към масата на доктор Муавия като привлечено от тази усмивка дойде момчето на белгийското семейство. Подсещам съда, че детето нямаше четири години. В градината нямаше никой друг. Момчето беше с ръкавици както обикновено и доктор Муавия го попита защо не ги сваля.

- Защото тук ми се гади - отговори момчето.

- Гади ли ти се? - попита доктор Муавия. - От какво?

- От вашата демокрация! - каза момчето дословно.

Тогава се приближих още повече до кладенеца и подслушах разговора, който ми се струваше все по-необикновен.

- От каква демокрация?

- От тая, която защитавате ти и подобните на теб. Виж резултатите от вашата демокрация: досега големите народи потискаха малките народи. Сега е обратно. Сега в името на демокрацията малките народи тероризират големите. Виж света около нас: бяла Америка се бои от черните, черните - от порториканците, евреите - от палестинците, арабите - от евреите, сърбите от албанците, китайците се страхуват от виетнамците, англичаните от ирландците. Малките риби ядат ушите на големите риби. Вместо да бъдат тероризирани малцинствата, демокрацията въведе нова мода и сега на света е в робство мнозинството от жителите на тази планета... Вашата демокрация е дим...

Съдията: Предупреждава се свидетелката да не дава недостоверни показания. Съдът й налага глоба. Твърдите ли под клетва, че всичко това е говорило дете на непълни четири години?

Свидетелката: Да, твърдя, защото го чух със собствените си уши. Тогава поисках да видя това, което чувах, и се преместих така, че можех да гледам иззад стълба в градината. Детето грабна от масата револвера на доктор Шулц, разкрачи се, приклекна и целейки се с две ръце като професионалист, викна на доктор Муавия:

- Зяпни да не ти повредя зъбите!

Доктор Муавия се смая, зяпна наистина и детето гръмна. Мислех, че става дума за пистолет играчка, но доктор Муавия падна по гръб заедно със стола. Бликна кръв и тогава видях, че единият крачол на доктор Муавия е вече кален - с единия крак беше в гроба. Детето хвърли оръжието, върна се на своята маса и продължи да пие шоколад. Доктор Муавия лежеше неподвижен и струята кръв се върза на възел под брадата му. Помислих си тогава - ето, сега има вратовръзка... Малко преди това чух вика на госпожа Шулц. Останалото, което се случи, е известно на всички. Констатирана бе смъртта на доктор Муавия, тялото беше вдигнато, а доктор Шулц съобщи за смъртта на друг един гост на нашия хотел, доктор Исайло Сук...

Обвинителят: "Помислих си тогава - ето, сега има вратовръзка!" Искам да изразя пред съда най-дълбокото си възмущение срещу този начин на изразяване на свидетелката. Каква сте вие по народност, госпожице или госпожо Атех?

Свидетелката: Трудно е да се обясни. Обвинителят: Моля да се постараете. Свидетелката: Аз съм хазарка.

Обвинителят: Какво казахте? Не съм чувал за такъв народ. Какъв паспорт имате? Хазарски ли?

Свидетелката: Не, израелски.

Обвинителят: Така. Това исках да чуя. Как така хазарка, а с израелски паспорт? Своя народ ли сте предали?

Свидетелката (смее се): Не, би могло да се каже обратното. Хазарите са се претопили в евреите и аз подир другите приех юда-изма и израелския паспорт. Какво да правя сама на тоя свят? Ако всички араби станат евреи, вие бихте ли останали арабин?

Обвинителят: Не е нужен коментар и тук не вие задавате въпроси. Вашето показание цели да помогне на обвиняемата, която има същия паспорт. Аз нямам повече въпроси. Надявам се, и съдебните заседатели...

След това показание бе изслушано семейство Ван дер Спак от Белгия. Те изтъкнаха единодушно три неща. Първо, че е безсмислено да се вярва на разказа, че убийството било извършено уж от тригодишно дете. Второ, следствието установило, че доктор Муавия е убит с оръжие, по което са намерени отпечатъци само от една личност - д-р Дорота Шулц. По време на следствието е установено също така, че споменатото оръжие (марка "S&W" модел 36, калибър 38), с което е убит д-р Муавия, принадлежи на д-р Шулц.

Трето, госпожа Спак като главен свидетел, на обвинението твърди, че д-р Шулц е имала мотив за убийството на д-р Муавия и е дошла в Цариград с намерение да убие д-р Муавия и го е убила. А именно: по време на следствието е установено, че д-р Муавия е ранил тежко в египетско-израелската война съпруга на д-р Дорота Шулц. И тъй, мотивът е ясен. Убийство за отмъщение. Показанието на сервитьорката от хотел "Кингстоун" не може да се приеме като достоверно. Това е всичко.

Въз основа на изнесеното обвинителят поиска д-р Дорота Шулц да бъде обвинена в предумишлено убийство, при това с политически мотиви. Тогава изведоха обвиняемата пред съда. Д-р Шулц даде съвсем кратки показания. Не е виновна за смъртта на доктор Муавия. И това твърдение може да се потвърди. Тя има алиби. На въпроса на съдията, какво алиби има, тя отговори:

- В момента, когато е убит доктор Муавия, аз убих другиго - доктор Исайло Сук. Удуших го с възглавницата в неговата спалня.

По време на следствието бе установено, че господин Ван дер Спак онази сутрин също е бил видян в стаята на д-р Сук точно когато е настъпила неговата смърт, но признанието на д-р Шулц освободи от отговорност белгиеца.

Делото свърши и бяха прочетени присъдите. Д-р Дорота Шулц бе освободена от обвинението, че предумишлено е убила д-р Абу Кабир Муавия, и бе осъдена за убийството на д-р Исайло Сук. Убийството на д-р Муавия остана неизяснено, а семейство Ван дер Спак бе освободено. Сервитьорката от хотел "Кингстоун" Вирджиния Атех бе глобена за опит да подведе съда и да отклони следствието по погрешна следа.

Д-р Дорота Шулц беше пратена да излежи присъда от шест години в цариградските затвори. Тя пише писма, адресирани на нейно име в Краков. Всичките писма се преглеждат и винаги завършват с неразбираемото изречение: "Нашата мнима жертва ни спаси от смърт."

По време на огледа в стаята на д-р Сук не бяха намерени никакви книги, нито листове. Намерено бе едно яйце, счупено откъм тъпата страна. Пръстите на убития бяха изцапани с жълтък, което означава, че последното нещо, което е направил в живота си, е било да счупи това яйце. Намерен бе и един необикновен ключ със златна дръжка, който по чудо ставаше в бравата на една от стаите за прислугата в хотел "Кингстоун". Стаята на сервитьорката Вирджиния Атех.

На масата на семейство Ван дер Спак бе намерена и приложена към следствения материал една сметка, написана на гърба на хотелски бележник. Тя гласи: