Хиперион

ПРОЛОГ

Консулът на Хегемонията седеше на балкона на абаносовия си космически кораб и свиреше „Прелюдия в до диез минор“ от Рахманинов на древно, но добре поддържано пиано „Стенуей“, докато в блатата под него скачаха и ревяха огромни зелени гущероподобни твари. От север се задаваше гръмотевична буря. Синьо-черни облаци се открояваха като послесмъртни петна върху фона на гора от гигантски голосеменни растения, а слоесто-купестата облачност се издигаше на девет километра височина в кипналото небе. Светкавици къдреха хоризонта. Недалече от кораба, в ограденото гюле, от време на време помръдваха слепешката неясни силуети на влечуги, кряскаха и после стремглаво изчезваха в синьовиолетовата мъгла. Консулът се съсредоточи над един труден пасаж от прелюдията, без да обръща внимание на приближаването на бурята й нощта.

Векторният приемник иззвъня.

Консулът спря да свири със застинали неподвижно над клавиатурата пръсти и се ослуша. В натежалия въздух изтрещя гръмотевица. Откъм гората голосеменни долетя скръбният грак на ято млади врани. Някъде долу, в тъмното, дребномозъчен звяр се обади в отговор и замлъкна. Ограденото поле прибави звуковата си палитра към неочакваната тишина. Приемникът иззвъня отново.

— По дяволите! — изруга консулът и тръгна да се обади.

Компютърът имаше нужда от няколко секунди, за да преобърне и да декодира пороя от разпадащи се тахиони, и през това време консулът си наля чаша скоч. Настани се върху възглавниците в прожекционната кабина тъкмо когато дисплеят светна зелено.

— Започвай — рече той.

— Бяхте избран да се завърнете на Хиперион — прозвуча дрезгав женски глас.

Още не се бяха появили цялостни изображения, въздухът си оставаше празен, като се изключи трептенето на трансмисионните кодове, от което на консула му стана ясно, че особено важното послание произхожда от административния свят на Хегемонията в Тау Сети Сентър. На консула не му бяха необходими координатите на предаването, за да разбере това. Старческият, но красив глас на Мейна Гладстоун не можеше да бъде сбъркан с ничий друг.

— Бяхте избран да се завърнете на Хиперион като член на поклонението пред Шрайка — продължи гласът.

„Да те вземат мътните“, помисли си консулът и се надигна да излезе от кабината.

— Вие и още шест души бяхте избрани от Църквата на Шрайка и утвърдени от Всеобема — продължи Мейна Гладстоун. — В интерес на Хегемонията е да приемете.

Консулът застина неподвижно в ямката с гръб към трепкащите трансмисионни кодове. Без да се обръща, той вдигна чашата си и пресуши остатъка от уискито.

— Положението е много объркано — каза Мейна Гладстоун. Гласът й бе уморен. — Преди три стандартни седмици консулството и Автономният съвет ни известиха, че Гробниците на времето проявяват признаци на отваряне. Антиентропните полета около тях бързо се разрастват и Шрайка е започнал да достига на юг чак до Брайдъл Рейндж.

Консулът се обърна и се отпусна върху възглавниците. Беше се появило холографско изображение на старческото лице на Мейна Гладстоун. Очите й изглеждаха уморени като гласа й.

— От Парвати незабавно бяха изпратени специалните части на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос, за да евакуират гражданите на Хегемонията от Хиперион, преди да са се отворили Гробниците на времето. Техният време-дълг ще е малко повече от три хиперионски години — Мейна Гладстоун замълча. Консулът си помисли, че никога не бе виждал Президента на Сената толкова мрачна. — Не знаем дали евакуационната флота ще пристигне навреме — каза тя, — но положението е далеч по-сложно. Засечена е миграционна група на прокудените, състояща се от минимум четири хиляди единици, която се приближава към системата на Хиперион. Нашите евакуационни специални части би трябвало да пристигнат съвсем малко преди прокудените.

Консулът разбираше колебанието на Гладстоун. Една миграционна група от прокудени би могла да се състои от кораби, които варират по размери от едноместни камикадзета до укрепени градове и крепости-комети, понесли десетки хиляди от междузвездните варвари.

— Обединеното командване на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ смята, че това е големият удар на прокудените — рече Мейна Гладстоун. Корабният компютър бе разположил холографското изображение така, че тъжните очи на жената изглеждаха втренчени сякаш право в консула. — Дали целта им е да завладеят само Хиперион заради Гробниците на времето, или това е повсеместна атака срещу Мрежата на световете, тепърва предстои да се изясни. Междувременно една напълно комплектована бойна флота на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос, съоръжена с батальон за конструиране на телепортатор, е излетяла от системата Кам, за да се присъедини към евакуационните специални части, но флотата може да бъде отзована в зависимост от обстоятелствата.

Консулът кимна и разсеяно вдигна уискито към устните си. Той се намръщи на празната чаша и я пусна върху застланата с дебел килим ямка на векторния приемник. Дори без каквито и да било военни познания той разбираше трудното тактическо решение, пред което бяха изправени Гладстоун и обединеното командване. В случай че в системата на Хиперион не бъде конструиран спешно военен телепортатор — което ще струва зашеметяващо скъпо, — няма да има никакъв начин да се противостои на нашествието на прокудените. Всички тайни, които биха могли да се крият в Гробниците на Времето, щяха да попаднат у враговете на Хегемонията. В случай че флотата все пак успее навреме да конструира телепортатор и Хегемонията хвърли всички ресурси на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ за защита на самотния и далечен, колониален свят на Хиперион, Мрежата на световете щеше да се окаже изправена пред ужасния риск да понесе нападение от страна на прокудените на някое друго място по външната граница или — при най-лош сценарий — да стане така, че варварите наистина да превземат телепортатора и да проникнат вътре в самата Мрежа. Консулът се опита да си представи как въоръжени бойци на прокудените прекрачват телепорталите и навлизат в незащитените родни градове на стотиците светове.

Той мина през холоса на Мейна Гладстоун, вдигна чашата и отиде да си налее ново уиски.

— Бяхте избран да участвате в поклонението пред Шрайка — каза изображението на старата сенаторка, която пресата обичаше да сравнява с Линкълн, с Чърчил, с Алварес-Темп или с някоя друга дохеджирска легендарна личност, която беше на мода в момента.

— Храмерите изпращат своя дърволет „Игдразил“ — каза Гладстоун — и командващият евакуационните специални части има инструкции да го пропусне да мине с триседмичен време-дълг; вие можете да се срещнете с „Игдразил“, преди той да квантира от системата на Парвати. Останалите шестима поклонници, избрани от Църквата на Шрайка, ще бъдат на борда на дърволета. Докладите на нашето разузнаване сочат, че поне един от седмината поклонници е агент на прокудените. Ние нямаме… засега… никакъв начин да разберем кой е той.

Консулът трябваше да се усмихне. Наред с всички останали рискове, които поемаше, старицата би трябвало да е предвидила възможността той да е шпионинът и в такъв случай тя съобщаваше информация от решаващо значение на един агент на прокудените. А всъщност наистина ли му бе дала някаква информация от решаващо значение? Движението на флотите лесно щеше да бъде установено веднага щом корабите задействаха своите хокингови двигатели, а в случай че консулът беше шпионинът, откровението на президента можеше да е начин да бъде сплашен. Усмивката на консула избледня и той пресуши уискито си.

— Сред избраните седем поклонници са Сол Уайнтрауб и Федман Касад — добави Гладстоун.

Консулът се намръщи още повече. Той се вторачи в облака от цифри, които трептяха като прашинки около изображението на възрастната жена. Оставаха петнадесет секунди трансмисионно време по вектора.

— Нуждаем се от вашата помощ — рече Мейна Гладстоун. — От съществено значение е да не бъдат разкрити тайните на Гробниците на времето и на Шрайка. Това поклонение може да е нашият последен шанс. Ако прокудените завладеят Хиперион, техният агент трябва да бъде ликвидиран, а Гробниците на времето — запечатани на всяка цена. От това може да зависи съдбата на Хегемонията.

Предаването приключи, като останаха да пулсират данните на координатите за свръзка.

— Ще отговорите ли? — попита корабният компютър.

Независимо от намесващите се грамадни енергии Космическият кораб беше в състояние да прокара едно кратко кодирано послание сред безкрайната шумотевица от векторни импулси, които свързваха частите на човечеството в галактиката.

— Не — каза консулът, излезе навън и се облегна върху парапета на балкона.

Нощта бе дошла и имаше ниска облачност. Не се виждаха никакви звезди. Тъмнината би била пълна, ако не бяха светкавиците, които проблясваха от време на време на север, и някаква мека фосфоресценция, тлееща над блатата. Консулът внезапно осъзна, че в тази секунда той бе единственото чувстващо същество в един безименен свят. Заслуша се в допотопните нощни звуци, които се надигаха от блатата, и си помисли за сутринта, за това как ще потегли в зори с викеновото ЕМПС, как ще прекара деня на слънце, как ще излезе на лов за едър дивеч в папратовите гори на юг, а вечерта ще се върне на кораба, за да се наслади на хубава пържола със студена бира. Помисли си за приятното удоволствие от лова и за също толкова приятната утеха от самотата: самота, която бе заслужил с мъките и кошмара, изстрадани вече на Хиперион.

Консулът влезе, прибра балкона и плътно затвори кораба тъкмо когато закапаха първите тежки дъждовни капки. Изкачи се по спираловидната стълба в каютата за спане на върха. Кръглото помещение беше тъмно, като се изключат безшумните експлозии на светкавиците, които осветяваха струите дъжд, рукнали но стъклото на люка. Консулът се съблече, легна по гръб на твърдия матрак и включи озвучителната система и външните аудиодатчици. Заслуша се в яростта на бурята, примесена с буйството във Валкюрата на Вагнер. Ураганните ветрове блъскаха кораба. Звукът от гръмотевиците изпълваше помещението, а люкът лъщеше до бяло с остатъчни отблясъци, които прегаряха ретината.

Вагнер става само за бури, помисли си той. Затвори очи, но светкавиците се виждаха и през спуснати клепачи. Спомни си за блясъка на ледените кристали, който се процеждаше през купищата развалини по ниските хълмове близо до Гробниците на времето, и за по-студения стоманен отблясък по невероятното дърво от метални тръни на Шрайка. Спомни си нощните крясъци и стофасетовия рубиненочервен поглед на самия Шрайк.

Консулът мълчаливо изкомандва компютъра да изключи всички говорители и закри с длан очи. Лежеше във внезапно настъпилата тишина и си мислеше какво безумие би било да се завърне на Хинерион. По време на единадесетгодишния му престой като консул на този далечен и загадъчен свят тайнствената Църква на Шрайка бе разрешила на десетина корабчета с поклонници от други светове да се отправят към опустошените от ветровете безплодни пространства край Гробниците на времето на север от планините. Никой не се бе завърнал. А това бе станало в нормално време, когато Шрайка беше пленник на приливите на времето и на сили, които никой не разбираше, а антиентронните полета се свеждаха до няколко десетки метра около Гробниците на времето. И не съществуваше никаква заплаха от нашествие на прокудени.

Консулът си помисли за Шрайка, свободен да броди на воля из Хиперион, за милионите местни жители и хилядите граждани на Хегемонията, безпомощни пред едно същество, което не се подчиняваше на физическите закони и общуваше единствено чрез смъртта, и при мисълта за това потрепери, независимо от топлината на каютата.

Нощта и бурята отминаха. Призори връхлетя нова буря. Високи по двеста метра голосеменни се огъваха и плющяха под прииждащия порой. Малко преди разсъмване абаносовият кораб на консула излетя, сподирен от опашка синкава плазма, и се вряза в сгъстяващите се облаци, устремен към космоса и към нова среща.