Хиперион

РАЗКАЗЪТ НА СВЕЩЕНИКА:ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЛАВЕШЕ БОГА

— Понякога има една тънка граница, която отделя православната жар от вероотстъпничеството — каза отец Ленар Хойт.

Така започна разказът на свещеника. По-късно, когато диктуваше разказа в ннфотерма си, консулът си го запомни като едно неразривно цяло, без паузите, дрезгавия глас, запъванията и дребните повторения, които бяха неизменни недостатъци на човешката реч. Ленар Хойт бил млад свещеник, роден, отгледан и съвсем отскоро ръкоположен в католическия свят Пацем, когато получил своята първа междузвездна задача било му заповядано да ескортира уважавания йезут отец Пол Дюре в мирно изгнание на крлониалния свят Хиперион.

В друго време отец Пол Дюре сигурно би станал епископ и може би папа. Висок, слаб, аскетичен, с бяла коса която се спускаше назад и откриваше благородното му чело, и с очи, прекалено изпълнени с горчивата тежест на опита, за да скрият своята болка. Пол Дюре бил последовател на свети Тейлхард, а освен това археолог, етнолог и виден йезуитски теолог. Независимо от западането на Католическата църква извеждането й до полузабравен култ, толериран поради спокойствието и изолираността му от основното направление на живота в Хегемонията, йезуитската логика не била загубила остротата си. Нито пък. отец Дюре бил загубил убеждението си, че Светата католическа апостолическа църква продължава да е последната, най-добра надежда на човечеството за безсмъртие.

За Ленар Хойт, когато бил още момче, отец Дюре бил нещо като богоподобна фигура, когато го мяркал но време на редките му визити в предсеминаристките училища или но време на дори още по-редките посещения на бъдещите семинаристи в Новия Ватикан. После, докато Хойт се обучавал в семинарията, Дюре бил на важни археологически разкопки, спонсорирани от Църквата, на недалечния свят Армагаст. Когато йезуитът се завърнал, няколко седмици след ръкополагането на Хойт, вече бил в немилост. Никой извън най-висшите кръгове на Новата Ватикана не знаел точно какво се е случило, но се носели слухове за отлъчване и дори за съд пред Светата служба на Инквизицията, спала през четирите века след смута, последвал смъртта на Земята.

Вместо това отец Дюре бил помолен да замине на Хиперион — един свят, за който повечето хора били чували единствено покрай странния култ към Шрайка, възникнал там — и отец Хойт бил избран да го придружи. Предстояла му неблагодарната работа да пътува в роля, която съчетавала най-лошите страни на чирак, охрана и шпионин, лишен дори от удоволствието да види един нов свят, Хойт имал заповед да изпроводи отец Дюре до космодрума на Хинерион, след което да вземе същия вретенен кораб в обратния му курс към Мрежата на световете. Това, което епархията предлагала на Ленар Хойт, били двадесет месеца в криогенна сомния, няколко седмици пътуване вътре в системата както в началото, така и в края на пътешествието, и един време-дълг, който щял да го върне осем години назад от съучениците му в стремежа към кариера и мисионерски постове във Ватикана.

Воден от послушание и обучен в дисциплина, Ленар Хойт приел безусловно.

Транспортът им, старият вретенен кораб „Надя Олег“, представлявал една надупчена метална тръба без каквато и да било изкуствена гравитация, когато не е в движение, без илюминатори за пасажерите и без никакви възможности за отдих и развлечения на борда, като се изключат стимулсимулаторите, свързани с информационната мрежа, за да държат пътниците в хамаците и в койките за криогенна сомния. След излизането им от сомния пасажерите — главно работници от други светове и икономически туристи, както и неколцина култови мистици и претенденти за самоубийци чрез Шрайка, колкото за цвят — спели в същите тези хамаци и койки, ядели рециклирана храна в безформени, мръсни столови помещения и, общо взето, се опитвали да се справят с космическата болест и скуката по време на дванадесетдневното плъзгане при нулева гравитация от изходната точка на излитане до Хинерион.

Отец Хойт научил много малко от отец Дюре по време на онези дни на принудителна близост и съвсем нищо за събитията, случили се на Армагаст и станали причина за изпращането на стария свещеник в изгнание. Младежът бил включил импланта на своя инфотерм така, че да извлече колкото е възможно повече данни за Хиперион, и три дни преди кацането им на планетата отец Хойт се смятал вече за своего рода експерт по света на Хиперион.

— Има данни за пристигането на католици на Хиперион, но не се споменава нищо за наличието на епархия тук — рекъл Хойт една вечер, когато двамата седели и разговаряли в безгравитационните си хамаци, докато повечето от спътниците им лежали под въздействието на еротични стимулсимулатори. — Предполагам, че отивате там, за да вършите някаква мисионерска работа?

— Ни най-малко — отвърнал отец Дюре. — Добрите хиперионци не са направили нищо, за да ми натрапят своите религиозни убеждения, ето защо аз не виждам никаква причина да ги обиждам с опити да променям вярата им. Всъщност надявам се да отида на южния континент — Аквила — и после да се опитам да открия път към вътрешността от град Порт Романс. Но не под маската на мисионер. Планирам да създам база за етнологически проучвания но протежение на Пролома.

— Проучвания ли? — откликнал изненадан отец Хойт. Той затворил очи, за да включи импланта си. след това, като се обърнал отново към отец Дюре, казал: — Онзи дял от Платото на зъбера не е населен, отче. Огнебълващите гори го правят изцяло недостъпен през по-голямата част от годината.

Отец Дюре се усмихнал и кимнал утвърдително. Той не носел никакъв имплант, а допотопният му инфотерм си останал в багажа, докато траело пътуването.

— Не съвсем недостъпен — тихо рекъл той. — И не съвсем ненаселен. Там живеят бикурите.

— Бикурите ли? — рекъл отец Хойт и затворил очи.

— Но те са само една легенда — най-после заявил той.

— Хм — изхъмкал отец Дюре. — Опитай се да откриеш в азбучния указател Мамет Снедлинг.

Отец Хойт отново затворил очи. От Общия указател разбрал, че Мамет Снедлинг е бил редови изследовател към Шакълтъновия институт но Малкия ренесанс, който преди близо век и половина стандартно време представил кратък доклад пред Института, в който разказвал как си е проправил път от новозаселения по онова време Порт Романс към вътрешността на континента през тресавища, които впоследствие били разработени в плантации за фибропластмаса, как е прекосил огнебълващите гори през един период на рядко спокойствие и се е изкачил достатъчно високо по Платото на зъбера, за да се натъкне на Пролома и на някакво малко племе от човешки същества, които отговаряли на описанието на легендарните бикури.

В кратките си бележки Спедлинг развивал хипотезата, че въпросните човешки същества са оцелели представители на колония от изчезнал три века преди това разселнически кораб и ясно описвал група, която страда от всички класически ретроградни културни ефекти на крайната изолация, кръвосмешението и свръхадаптацията. Според безцеремонните думи на Спедлинг „…дори след по-малко от два дни, прекарани тук, е очевидно, че бикурите са твърде глупави, летаргични и скучни, за да си губя времето да ги описвам“. Случило се така, че по същото време огнебълващите гори започнали да показват известни признаци на активизиране и Спедлинг повече изобщо не си губил времето да наблюдава своето откритие, а се втурнал да стигне до крайбрежието, при което загубил четирима туземни носачи, цялата си екипировка и записки и лявата си ръка, станали жертва на „спокойната“ гора през трите месеца, които му били нужни, за да се измъкне.

— Боже мой — възкликнал отец Хойт, излегнат в хамака си на борда на „Надя Олег“. — Защо бикурите?

— Защо не? — бил кроткият отговор на отец Дюре.

— Много малко се знае за тях.

— Почти за целия Хиперион се знае много малко — проявил оживление младият свещеник. — Какво бихте казали за Гробниците на времето и за легендарния Шрайк на север от Брайдъл Рейндж, на Еквус? — попитал той. — Те са прочути!

— Точно така — рекъл отец Дюре. — Ленар, колко научни трудове са изписани за Гробниците и Шрайка? Стотици? Или хиляди? — старият свещеник си бил натъпкал лулата и в този момент я запалил, което било сериозен подвиг в условията на нулева гравитация, както отбелязал Хойт. — Освен това — добавил Пол Дюре — дори и Шрайка да е реално същество, то не е човешко. Аз се интересувам от човешки същества.

— Добре — рекъл Хойт, мъчейки се да изрови от умствения си арсенал някакви силни аргументи, — но бикурите са съвсем малка мистерия. И най-многото, което ще откриете, са неколцина туземци, обитатели на един толкова облачен, мъглив и… неважен район, че дори собствените картографски спътници на колонията не са ги забелязали. Защо трябва да избирате тях, след като на Хиперион има неизучени големи мистерии… като лбиринтнте! — лицето на Хойт се озарило от въодушевление. — Знаете ли, че Хиперион е един от деветте лабиринтни светове, отче?

— Разбира се — кимнал Дюре. От него се издигало неправилно полукълбо дим, докато въздушните потоци не го разнесли на ленти и кръгчета. — Но лабиринтите си имат своите изследователи и обожатели навсякъде из мрежата, Ленар, и тунелите са си там — на всичките тези девет свята — откога? От половин милион стандартни години? Мисля, че дори от близо три четвърти милион. Тяхната тайна ще просъществува дълго. Но колко време ще просъществува културата на бикурите, преди те да бъдат погълнати от съвременното колониално общество или, което е по-вероятно, докато просто бъдат унищожени от обстоятелствата?

Хойт свил рамене:

— Възможно е и сега да са изчезнали. Изминало е много време от срещата на Спедлинг с тях, а не е имало никакви други потвърдени доклади. Ако те вече са измрели като група, целият ви време-дълг, трудът и страданията, докато се доберете дотам, ще се окажат празни.

— Точно така — съгласил се отец Пол Дюре и спокойно засмукал лулата си.

Именно през последния им час, прекаран заедно, по време на падането със спускателния кораб, отец Хойт успял да добие бегла представа за мислите, които занимавали спътника му. Ореолът на Хиперион сияел над тях бялозелен и лазурен вече часове наред, когато неочаквано старият спускателен кораб се врязал в горните слоеве на атмосферата, за кратко пламък изпълнил прозорчето, след което те мълчаливо прелетели около шестдесет километра над тъмни масиви от облаци и озарени от звезди морета с втурналия се насреща им като спектрална приливна вълна от светлина терминатор на хиперионския изгрев.

— Прекрасно — прошепнал отец Дюре по-скоро на себе си, отколкото на своя млад спътник. — Прекрасно. В мигове като този имам чувството… съвсем слабото чувство… за това каква жертва трябва да е било за Сина Господен да се спусне на Земята, за да стане Син Человечески.

Тогава Хойт понечил да каже нещо, но отец Дюре продължил да гледа през прозорчето, потънал в мисли. Десет минути по-късно те се приземили на междузвездния космодрум в Кийтс. Отец Дюре скоро бил поет от вихъра на митническите и багажни формалности, а двадесет минути по-късно съвършено разочарованият Ленар Хойт се издигал отново към космоса и към „Надя Олег“.

— След пет седмици се завърнах на Пацем — рече отец Хойт. — Бях загубил осем години, но по някаква причина чувството ми за загуба надхвърляше но дълбочина този прост факт. Веднага след завръщането ми епископът ме информира, че не е имало никаква вест от Пол Дюре по време на четиригодишното му пребиваване на Хиперион. Новият Ватикан бе изразходвал цяло състояние за запитвания по вектора, но нито колониалните власти, нито консулството в Кийтс бяха успели да установят местонахождението на изчезналия свещеник.

Хойт спря и отпи вода от чашата си, а консулът рече:

— Спомням си издирването. Аз, разбира се, никога не съм се срещал с Дюре, но ние направихме всичко, което можахме, за да го открием. Тео, моят помощник, изразходва много енергия в продължение на години, опитвайки се да разреши случая с изчезналия църковен служител. Като изключим няколкото противоречиви сведения, че е бил забелязан в Порт Романс, от него нямаше и следа. При това въпросните сведения се отнасяха до първите седмици непосредствено след пристигането му години преди това. Там имаше стотици плантации без никакво радио или други съобщителни връзки, предимно защото наред с фибропластмасите отглеждаха и контрабандни наркотици. Предполагам, че така и не сме улучили търсената плантация. Най-малкото, знам, че докато аз бях там, Случаят на отец Дюре продължаваше да стои открит.

Отец Хойт кимна с глава.

— Аз се приземих на летище Кийтс месец след вашето преместване от консулството. Епископът се удиви, когато изявих доброволно желание да се завърна. Сам негово светейшество ми даде аудиенция. Прекарах на Хиперион по-малко от седем тамошни месеца. Когато си тръгнах, за да се завърна в Мрежата, бях изяснил съдбата на отец Дюре — Хойт потупа двете изцапани кожени книги на масата. — За да завърша с всичко това — рече той с надебелял глас, — трябва да прочета откъси оттук.

Дърволетът „Игдразил“ се бе обърнал така, че стъблото на дървото препречваше слънцето. В резултат столовата платформа и извитият навес от листа под нея бяха потънали в нощ, но вместо няколко хиляди звезди, осеяли небето, както би било, гледано от повърхността на някоя планета, отгоре, отстрани и отдолу на групата около масата пламтяха буквално един милион слънца. Сега Хиперион представляваше едно отчетливо кълбо, понесло се право срещу тях като някаква смъртоносна бойна ракета.

— Четете — рече Мартин Силенъс.