Истината

1

Широко разпространено видение, присъщо на повечето хора.

2

Уахуни е най-редкият и най-смрадливият зеленчук в света, познавачите много го ценят (защото не са склонни да оценят нещо евтино и общодостъпно). Голямото уахуни пък е жаргонно име на Анкх-Морпорк, макар че това е несправедливо спрямо зеленчука.

3

Думите приличат на рибите по това, че някои от по-особените могат да оцелеят само в закътан коралов риф, където смахнатият им вид и разцветка се защитени от хаоса на откритото море. Думи като „суматоха“ и „неразбория“ се срещат единствено в определен вид вестници. Едва ли някой ги споменава в нормален разговор.

4

Не им беше трудно, както изтъкваха някои заядливци.

5

Пък и всеки, който се осмелява да хапне сурова пържола от анкх-морпоркска месарница, си навлича достатъчно опасности, за да предизвика съчувствие.

6

В някои случаи можеше да се каже, че Уилям дьо Слов има прекалено развито въображение.

7

Съсловието, в което се бе родил Уилям, поставяше охраната на реда и законността в една категория с въглищата и картофите. Поръчваш си я само когато имаш нужда от нея.

8

По това време в Анкх-Морпорк още не играеха бинго.

9

Освен това за повечето джуджета използваха местоимението „той“, дори когато се женеха. Общо взето, смяташе се, че някъде под всичките тези плетени ризници все някой е от женски пол и двамата са наясно точно за кого от тях се отнася този факт. Но традиционно настроените джуджета не подхващаха изобщо темата за секса, може би от свенливост, или по-вероятно защото не изпитваха особено буден интерес към нея. Няма съмнение обаче, че преди всичко държаха на един утвърден възглед — каквото и да решат да сторят две джуджета насаме, това си е само тяхна работа.

10

Ето може би най-добрия начин да опишем господин Уайндлинг. Представете си, че сте на някакво събрание. Бихте искали да си тръгнете по-рано. Същото се отнася и за останалите. Бездруго няма какво толкова да обсъждате. И тъкмо когато всеки вече вижда как точката „Разни“ изплува на хоризонта на дневния ред, а присъстващите започват да подреждат книжата си в папките, нечий глас изрича: „Господин председателю, ако ми позволите да поставя на вниманието на присъстващите един незначителен въпрос…“ С ужасно усещане за топка в стомаха вие вече знаете, че събранието ще се проточи двойно по-дълго и неведнъж ще бъдат споменавани дребни спорове от минали събрания. Човекът, който сега седи със самодоволната усмивка на протоколен фанатик, толкова наподобява господин Уайндлинг, че разликата е незабележима с просто око. Отличителният белег на всички Уайндлинговци във Вселената е изразът „по мое скромно мнение“. Те си въобразяват, че такива думи само придават тежест на изказванията им, докато истинският им смисъл е „гадничките дребнави схващания на особа с чувство за такт колкото блато, обрасло с тръстика“.

11

При други обстоятелства би било вероятно това желание да се чуе от устите на джуджета, колкото и една крава да изпее „Нека ме залеят с чуден сос“.

12

В книгата всеки ред от това изречение е с по-малък шрифт от предишния. Бел.Mandor.