Изгубените открития

Огнено падение

Откриването на огъня непрекъснато се сочи като най-големия катализатор на цивилизацията и като най-важното от всички разширяващи съзнанието достижения на човечеството. Макар че подобни повърхностни твърдения могат да се открият в почти всяка антропологически насочена научна фантастика, истинската отрицателна роля на огъня и откриването му рядко се споменава. Срещу завещанието на огъня и опасните му последици върху светогледа трябва да се отправи предизвикателство, преди човек да може да се заеме с някоя реалистична нова технология.

Огънят е не толкова древен благодетел на обществото, колкото негов коварен завоевател. Предизвиканите от него промени са се превърнали в постоянни черти на човешкото съзнание. В извора на мечти откриването на огъня е оставило дълбоки последици в съзнанието ни — едновременно жестоки и застрашаващи основата на нашата същност.

Преди откриването на огъня съзнателният опит е бил погълнат изцяло от водни символи — възторжени порои, приятен дъждец, буйни потоци, ромолящи водопади, бълбукащи извори, спокойни горски езера. Древните термини за означаване на звездите в небето винаги са свързани с водата. Ако природата е решила да топи, топенето е било от синьо-белия ледник до струйките вода, донасяща живот на зелените растения през пролетта. Но „водното съзнание“ се изпарило с инвазията на пукащия червен пламък.

Външният, материалният вид на огъня нямал еквивалент. От мига, в който залутан скитник грабнал прочутия „горящ клон“ и побягнал обратно към племето си, в разума на хората проблеснало ново и постоянно осъзнаване. Онези, които спомогнали за драматичното откритие, ги очаквала единствено славата и уважението. Свидетелите на онези събития били омаяните съоткриватели. Цялото човечество било част от магическия ефект, който огънят донесъл със себе си. Огънят бил омайникът.

Откриването на огъня не било приветствано от старите, които виждали в него врага. Без да обръщат внимание на мъдростта им, по-младите водачи се влюбили в огъня. Първите стъпки на опознаването му сякаш били единствено възвисяващи ума. Огънят сграбчвал и омайвал онези, които не можели да откъснат поглед от пламъците му. Всички други дейности спирали пред огъня. Появата му сложила внезапен край на ежедневните ритуални действия. Откриването на огъня било като религиозно събитие извън всякакъв контекст, при което една природна сила сякаш събирала група „подбрани хора“ в едно. Обществата, открили и овладели огъня, се смятали за единствените в това начинание.

Всяко изпълнено с благоговение древно общество си въобразявало, че огънят е известна единствено на него тайна. Тази бърза и лесна капитулация скоро щяла да се превърне в послушание и вярност. Огънят се възприемал като свръхестествено явление. Той притежавал безброй странни и магически свойства, присъщи единствено на светлините в небето. Първото очевидно чудо на огъня било продължителното и като че ли независимо производство на светлина. Светлината на огъня била различна от светлината на слънцето или луната. Той бил особена и „независима“ светлина, която била автономна, пораждаща сама себе си същност, чието излъчване било вечно. Огънят сякаш вече бил във всичко, към което обърнели поглед хората.

Земните реалности били проектирани върху небесните. Сега всичко в небето също било направено от огън. Светкавицата била огън. Слънцето било огън. Звездите били огньове. Единствено луната била плачещ студен човек. Защо плачещ? Защото нямал огън. За омагьосаните само от лъчението пред очите им хора светлината на огъня като че ли „продължавала безкрай“. Същото се отнасяло и за топлината. Съзрелите огъня вярвали, че притежават „тялото на слънцето“. На огъня се гледало като на посредник между хората и мощта на природата. Огънят се смятал за белег, за проява на благосклонност. Когато открило свойствата на огъня, човечеството се потопило в пълната с обещания зора на чудесата.

Огънят е всичко

Първоначалното омайване от свойствата на отъня известно време не позволявало на човечеството да проумее отрицателните му аспекти. Отначало той изглеждал като чудотворен дар. Благословия, пратеник на доброто, дар от слънцето. Огънят бил магия. Той бил силата, която властвала в небето. И сега тя била тяхна!

Огънят омагьосвал и запленявал. Нищо друго не можело да се види, с изключение на пламъците и на силата, която давали те. Започнало разделяне на обществото. Имало такива, които се ползвали с привилегията да седят по-близо до огъня. Други го хранели и се грижели за крехкото му и смъртоносно тяло. Трети пък били прогонвани от него.

Всички приветствали пламъка. Децата събирали най-добрите клони от гората, за да ги принесат в жертва на огъня. Младите водачи го притежавали. Специални служители се грижели за него. Старите гледали и се учели, докато водните зелени дарове на извори и фиданки бивали отхвърляни. Отхвърлянето на зеленината от червения огън било символ, който човечеството попило дълбоко в себе си по време на първите си опити с новата придобивка. Трябвало да му се предлагат единствено сухи и мъртви клони. Мъртви клони за прозрачните и впечатляващи червени пламъци.

С правенето на големи огньове дошли и новите открития. Растенията се гърчели в гърнетата за готвене и пускали зелената си кръв. Горите започнали да хранят хората и да лекуват болните. Тайните на растенията били изтръгвани с мъчения чрез огън. Камъните, използвани за оформяне на огнището, изпускали течности под въздействието на магическите пламъци. На сутринта били открити плоски блестящи парчета, откъснали се от камъните. След време те били оформени и овладявани. Тънките остриета били остри като бръснач. Огънят бил непобедим! Огненото съзнание дало на човечеството фалшивото чувство за превъзходство. Със своя нов съюзник хората започнали да се възприемат като господари на природата.

Факли — децата на огъня — били отнасяни в дълбоките пещери. Уплашените някога владетели сега храбро влизали в пастта на планината, носейки пред себе си огъня в пещерите, където някога господари били мечките. Там кръвта на растенията се проливала върху ръцете и краката, за да маркира безбройните тайни местенца, които жадува да открие всеки археолог. Дълбоко в пещерите се появили песните и митове. Пред трептящите червени пламъци, които карали сенките на „разказвачите“ да танцуват по стените, децата научавали историята на света.

Промяната настъпила. Младите водачи били доволни. Някои си спомняли изпълнените със страх времена преди огъня. Разказвали, че светът бил огромно тъмно място, обитавано от ужасяващи създания. Преди идването на огъня в тъмното се спотайвали чудовища. Никой вече не си спомнял песента за водата. Малко от старите знаели тайната, която можела да възстанови света, да върне водните песни на буйния зелен и цъфтящ живот. Но младите племенни водачи щели да ги убият, ако кажат, че водата може да унищожи огъня. Знаели го, но пазели тайната. Огънят бил „непобедим“.

Огнен фокус

Огънят напълно завладявал всеки млад ум, всяко тяло и всяко племе, което го откривало. Първата и най-фундаментална промяна, предизвикана от него, настъпила в ума на хората. Издигащият се като нов и могъщ стимулатор на сетивата, огънят обръщал вниманието към външното. Огънят примамил съзнанието да се извърне от своя истински и най-важен вътрешен център на съсредоточаване. С образа на огъня се появило и сравняването между външно и вътрешно. Направеното от огъня било твърдо. Храна, калай, мед, върхове на стрели, остриета, гърнета. Направеното от мечтите изчезвало. Песни. Картини. Реч. Следователно, огънят бил „истински и реален“, докато съзнанието — самият извор на съществуването — било обявено за „лъжа“.

Някога непрекъснатият поток на въображение между природата и хората бил прекъснат и заменен от прозрачните езици на огъня, лишени от образ и съдържание. Огънят бил пусто омайване. В пламъците няма образи, чувства, спомени и послания. Огънят бил единственото нещо в природата, което нямало душа и не можело да роди живот. Огънят отнемал живота. Огънят бил антитеза на живота и човечеството го пожелало заради онова, което обещавал. Оцеляване. Защита от свирепите зверове, светлина в тъмнината и топлина срещу страховития студ през зимата. Заради това човечеството най-невинно продало вътрешното си богатство.

Поради липса на предишни асоциации или образи, огънят запленявал и изпълвал умовете на онези, които виждали яркия му танц. Хората, които някога били в пълно единение със светлината на своя вътрешен духовен живот, сега се оказали пленници на танцуващото представление на светлините. Вниманието се насочило изцяло навън към централния огън, предизвикващ вечните потоци съзнание. Това бил периодът на запознаване с огъня, през който настъпила едно странно и пакостна преобразование.

Нападащият огън

Древната съкровищница от мечти, символи, образи, асоциации и теми сега били нападнати от бога огън. В миналото асоциациите на съзнанието се споделяли свободно, образи и значения течали като река между хората и всеки аспект на природата около тях. Водни митове. Това образувало съзнателното единение на хората и техния свят. Природата изпълвала съзнанието на личността със собствената си анимистична свръх жизненост — състояние на ума, което се вижда в най-недокоснат вид у новородените.

До появата на огъня свободно изразяваните мисли, символите мечти и образите мечти насочвали успешно хората към естественото и емпирично откритие. Старият свят бил времето на водата, времето на водните песни. Огънят пуснал червените си езици, подобно на коренчета, дълбоко в изворите на човешкото съзнание. Безжалостното завладяване на всеки символ, въображение и тема унищожило стария воден свят и неговия опит.

Огънят унищожил стария свят, разкъсал, присвоил и реасоциирал всички водни песни и митове. Когато бил открит, огънят приковал вниманието на хората изцяло върху себе си. Цялото съзнание с неговите символични изблици и дялове се съсредоточило върху огъня. И било изгорено в него. Резултатът бил лишено от образи опустошено съзнание, в което самият огън играел обединяваща роля. Огънят, образ на самия себе си. Фалшива автономия. Измамно само упование. Фатална грижа за себе си.

Тази споена с огън амалгама не допускала океанското съзнание, на което някога се радвали хората. Сега съзнанието било съсредоточено върху ограниченото единство, което изключвало всеки, който изпитвал появата му. Огънят не можел да предложи нищо на душата. Нищо, което да запълни сърцето. Никакви чувства, никакви картини, никакви песни. Огънят блокирал и запечатал всички стари хранилища на образи.

След като се промъкнал между образите и символите, напористият огън си прогорил път през съкровищата на ума, изтръгвайки пласта съзнание навсякъде, където стигал. Притежаващите огъня общества създали нови и неестествени митологии. Огнени митове. Външната взаимовръзка между ума и природата, многобройните виещи се пътища на съзнанието били жестоко увредени. Разбити на парчета отвътре и свързани отново с огнени потоци. Целият естествено получен опит, всяка мисъл, въображение и мит се стопявала в пламъците. Нашествието имало нови и неочаквани последствия, всички компоненти на съзнанието били „изхвърлени навън“ в огнения фокус. Първото проклятие на огъня било нахлуването му в съзнанието и поробването на съзнателния процес — топене, което владее всеки ум и в наши дни.

Какво е сторил огънят на нашите умове? Той ни пречи да разберем с вътрешните си пориви единството на природата и изобилието от енергии за оцеляване. Огънят извел човечеството от пещерата на ума, от сигурното убежище, от което произтичат всички символи, образи и импулси за оцеляване. Това опасно и уязвимо състояние, засилвало зависимостта ни от огъня и същевременно ни отделило и отчуждило от земята. Хората изгубили връзката с истинската си същност.

Омайник

Всички умове били привлечени към огъня — не само заради омайната му сила, но и заради мощта, която давал. Водните митове представлявали цялото битие, а не били единствено цикъл от фантазии. В древните водни песни и митове се намирали самите извори на съзнанието, онова състояние на ума, при което всички неща от природата се съчетават с всички плодове на въображението.

Тези митове, песни не предвещават смъртта на светлината. Водните митове виждат прераждащото се всеки ден слънце, което не изисква нищо от хората. След дъжда, след росата и нощта идва водата. Слънцето изгрява, всичко тече заедно и се слива в едно. Мечтите и сънищата идват нощем, след като слънцето се скрие. Всичко тече завинаги във водата. Мечтите, сънищата, познанието, миналото, бъдещето. Всичко тече като вода. На сутринта мечтите кристализират. В горите се откриват мечти като блестящи скъпоценни камъни. Във водните песни светлината е вечна. Безкрайна светлина. Огънят сложил край на тези стари мечти, на техните символи, на течащите им образи и на живите единения, с които вътрешният символ води външния ни опит. С пресъхването на вътрешните водни образи настъпило времето на пламъците. Сега фокусът бил отвън. Старите истории за света и сътворението му нямало да прозвучат никога повече.

Огънят разделил ума на обществото, отвличайки вниманието от истинския излъчващ източник на съзнанието. Навън от пещерата на ума. Огънят разфокусирал съзнанието и неговите чудни образи, като го насочил към пламъците си. Той било груб и настоятелен. Какво било първото гориво, което изискал и получил огънят? Целият стар свят и неговите песни, митове, изтръгнати и изгорени в умовете на онези, които се обричали на пламъците.

Огнена стена

Всички други символи и възможности били привлечени към огъня, за да служат единствено на него. Уменията, овладени от пламъците, се променили. Металургия, отбрана, медицина, изкуство, всички те са огнени умения. Огънят насочвал вниманието на всички навън. Той изисквал вниманието да е насочено единствено към него. Служенето на огъня означавало оцеляване. Огънят бил унищожителният благодетел, образът на смъртта. Огънят се превърнал в синоним на оцеляването. Човечеството вече било винаги само на крачка от дебнещите в сенките хищници. Огънят бил стената. Хищниците били извън, а хората — зад нея. Огънят бил клетка, капан. Огънят създавал състояние на ума, което накрая се проектирало навън, за да започне да се приема като естествено състояние на света.

Огънят провокирал разрива между възприятията и мисълта. Последиците от тази схизма, от тази алиенация от вътрешния свят, били катастрофални. Огънят и обществото били свързани помежду си в нездравословен и ненужен съюз, който успешно маскирал най-съкровените видения на човечеството. Сега хората били отчуждени от израза на собственото си съзнание чрез технологиите. Огънят придал фалшиво впечатление за независимост от природата. Хората започнали да се смятат за независими от нейните закони. Сега човечеството смятало, че природата е второстепенна. То се отчуждило от нейните мечти и символи. Огънят изгорил съзнанието на хората и го излъгал. Огнената свобода създала неестествено разделение. Егоизмът, породен от дивашкото използване на огнените професии, довела до схизма между хората и естествения свят, от когото те наистина зависели.

С огнените професии се появило и ново престъпление. Преднамереното „измъчване на природата“ от човека. Използващите огъня вече не се възприемали като пасивни получатели на природните богатства. Те вече си вземали насилствено онова, от което се нуждаели. Природата се отдръпнала пред високо вдигнатия факел. Растения и животни, цели гори и стада инстинктивно бягали от убийствените пламъци. Това второ проклятие на огъня успяло да отчужди хората от природата. Във войната срещу природата, която свободно давала своето течащо като река изобилие, човечеството използвало крехкия огън като твърдо острие. Поради проекцията на волята, с която тя можела да бъде „покорена“, много общества изгубили единението на проекциите на собствените си мечти и природата.

Всички аспекти на живота били скроени според огъня. Той се превърнал в социален еталон, във върховен израз на господство. В новите митове, песни дори се осмелявали да твърдят, че всъщност природата е „родена от огъня“. Огънят фокусирал човечеството върху себе си. Природата се виждала чрез огън. Търсел се нейният огън. Навсякъде, където се намирал в естествен вид, огънят бил почитан. Огънят бил силен. Водата — слаба. Огънят изпарявал водата. Огънят прогонвал водата. Цялата природа била гледана през пламъци.

Планините се възприемали като замръзнали червени и виолетови пламъци, а зелените дървета напомняли „зелени огньове“.

Роби на огъня

Абсолютната нужда от огъня за оцеляване се разкрила като коварна нова зависимост. Огънят започнал да създава закони за преданите си слуги. Научавани емпирично, тези изисквания били прости уравнения. Няма гориво — няма огън. Няма огън — няма оцеляване. Няма гориво няма оцеляване. Простата идея се настанила с решаваща и ужасяваща окончателност. Третото проклятие на огъня било заробването на човешките действия към изискванията на огъня — правила, които вече се превърнали в абсолютни императиви за оцеляване. Изчезнел ли огънят, с него си отивала и надеждата за оцеляване.

Човечеството научило и никога не забравило урока. Този страх се загнездил дълбоко в ума. Сега човечеството било дамгосано със знака му. Урокът учи за смъртта на огъня при липсата на труд. Създава светлината. Трудът създава топлината. Трудът създава доброто. Всички добри неща идват от труда. Трудът създава живота. Трудът означава оцеляване. Урокът поставя знак за равенство между оцеляване и огън, огън и труд, светлина и смърт. Забележително модерно! Тази тема периодично се възражда в изкуството.

Огнена гордост

Уплашеното човечество влязло в съюз с постулатите на огъня и започнало да им служи. Така станало неспособно да си представи алтернативна на огъня сила и затова оцеляването се определяло изключително от една натрапчива мисъл — набавянето на гориво. Племенно пристрастяване към огъня. Огънят научил човечеството, че съществуват само две неща, от които винаги ще зависи оцеляването му — огън и гориво. Подчинението на огъня научило хората, че те са второстепенни същества. Самият огън бил висш израз на природата, върхът, чрез който се получава светлина в нощта и топлина в убийствено студената зима.

Загубата на огъня вече било нещо, пораждащо сковаващ страх. Страх от студа. Страх от тъмното. Страх от това какво може да се спотайва в тъмното. Гордостта на огъня извела човечеството в замръзналите пустини, до които никой не се осмелявал да припари по времето на водните митове. Вдигнали факлите си, първенците повели племената си напред. Старите умирали в снеговете и гледали как телата им стопяват леда. Докато умирали, звучали водни песни. Жените се оплаквали, а децата треперели от студа. Гордостта на огъня принуждавала племенния вожд да ги накара всички да потеглят на север към нови земи.

Гордостта продължавала напред, без да обръща внимание на крещящите им нужди, на виковете от океана на съзнанието. Огънят щял да ги държи. Огънят щял да ги пази. Огънят щял да прогони леда. Сега, озовало се сред ледени върхове и пустини, човечеството изведнъж открило една нова голота. Уязвимост чрез съблазняване. Огънят ги водел напред в зоните на зависимостта, където животът им бил изложен на нови и непознати смъртни опасности. Прекалено закъснели да си възвърнат чувствата и разума, много племена били унищожени от своеволията на огъня.

В северните планини от син лед нямало гориво. Много племена загинали, когато огънят изчезнал. Дали стигнали дотам да се горят един друг? Замръзнали тела, седнали в кръг на скалните тераси, развявани от ледения вятър гъсти кафяви коси. Изгубен огън. Изгубен живот. Сега всичко на север било отчаяно съсредоточено върху огъня. Огънят научил човечеството, че без него не можело да се оцелее. Огънят бил дързък и съществувал за сметка на човешкия живот. Огънят удовлетворявал някои нужди, като същевременно заплашвал живота на онези, които се грижели за него. Основната му заплаха била, че може да угасне. Ако огънят изчезнел, човешкият живот щял също да угасне.

Поглъщащият огън

Светлината и топлината на огъня се свързвали с труд, загуба и непостоянство — тримата убийци на човешката душа. Смъртта на светлината поради липса на гориво се превежда от ума направо като смърт на надеждата. Това било лъжа, която отначало можела да се разобличи просто като се погледне слънцето или звездите. Старите водни песни. Обещанието на огъня към човечеството за свобода и оцеляване представлявало средство за заробване. Огънят вече бил по-скоро звяр, отколкото магия.

Огънят поглъщал храната си и когато тя свършвала, изчезвал с плячката. Огънят искал целия свят за своя храна и поглъщал дори онези, които се грижели да поддържат пламъците му. Ако можеше, огънят би погълнал всичко. Същността му можела да се разбере единствено чрез предателствата му. Огънят бил предател за човечеството. Огънят бил злият и коварният. Новите огнени песни се изпълнили със страх и разказвали за огнената участ, очакваща света.

Накрая цялата природа щяла да бъде погълната като храна за пламъците. Огънят щял да изяде света. Огънят съскал в червено очакващ храната си дракон. Огънят в песните, митове изведнъж се превърнал в отвратително и жестоко изчадие на злото. По-лош от дебнещите през нощта хищници, от които пазел хората. Огънят бил върховният хищник, царят на човекоядците, който се приемал от хората с почести! Разглеждан в исторически план и описван в митовете като измамник, огънят се превърнал в огнена птица, в огнедишащ дракон, в пленителна сила, от която човечеството не можело да се спаси. Жилото на огъня оставило дълбока рана в чувствителното сърце на човечеството. Белег, лъжа, фалшива реалност.

И тогава огънят поднесъл една нова гибелна лъжа, която владее умовете и движи технологията и до наши дни. Единственият урок, прогорен от огъня в ума на хората, е онзи, от който пряко са изведени всички закони на термодинамиката. Огънят учел, че светлината — цялата светлина — има своята цена. Огънят се нуждае от нещо повече от труд. Огънят се нуждае от смърт. Огънят поглъща мъртвите клони. Огънят поглъща всички клони. Когато изяде едната гора, огънят се заема да погълне следващата.

Огънят станал трупоядец. Той поглъщал живите някога неща, за да даде светлина. Проста размяна. Сделка, която човечеството сключило с новия си господар. Огнената светлина идвала от душите на дърветата, от смъртта на пропитата с вода зелена гора. Светлината идвала от смъртта на природата. Чудовищният огън изисквал своята цена — живота, преди да даде светлината си. Просто уравнение. Огънят дава светлина, горивото дава огън, а смъртта дава гориво. Това уравнение определя допустимите граници на оцеляването чрез огън, зад които човечеството не можело да прекрачва. Уравнението обобщава законите на „термодинамиката“.

Ние все още живеем в определените от огъня граници за обществото. Тези граници са моделът на света, строго Очертан през последните няколко века от безброй академични умове. Огненият урок до такава степен е прогорил наставленията си в човешката психика, че днес не можем да си представим друг модел на света, освен термодинамичния. Днес непрекъснатото обществено настояване за нови машини се определя от изискванията за оцеляване. Повече светлина, повече топлина, повече студ, повече движение, повече храна, повече медии. Огънят научил човечеството, че непоклатимите природни закони никога не ще позволят на хората да се отскубнат от господството му.

Огнена маска

Огънят е първото технологично чудо и първият технологичен провал. Огънят създава парадигмата за загубата, за консумирането, за размяната, за преобразуването, за границите на термодинамиката. Древното разочарование създало изкривена представа за природата и една изопачена квантитативна наука. Днес няма измъкване за онези, чието придържане към парадигмата е приковало мисленето им към служене на огъня. Огънят определя инженерните концепции за „невъзможното“.

Огънят прекъсва контакта с вътрешния воден свят. Огънят поставя маска, шаблон върху човешкия ум. И до днес съзнанието е свързано с „канона“, в който подхранваният от живота огън „синтезира“ мислите ни. Термодинамичните концепции, произлезли от използването на огъня, до такава степен са се вкоренили в структурата на човешкото мислене, че всички форми на енергия се разглеждат от позицията на топлината. Енергията, всички енергии, винаги са сравнявани с техния „топлинен еквивалент“. Законите на термодинамиката всъщност изразяват архаичния шаблон, чрез който всички енергии и технологии се определят спрямо огъня. Законът на термодинамиката е очевидният артефакт на огъня, моделът, по който говорим. Той напълно ни заслепява и фиксира умовете Ни. Не можем да видим нещата по друг начин. Не виждаме нищо друго. Това е свят на ентропия, на изгубен огън. На вечна загуба на огън. Свят, в който господства страхът. Огънят маскира ума.

Постоянното желание за огън се основава на фалшивата предпоставка, научена най-напред от онези, които първи използвали свързаните с огъня умения. Постоянната потребност от нови машини се определя от лъжа, която обещава поредното оцеляване, но която е всъщност единствено моментно желание за гориво. Ако няма гориво, няма да има топлина. Липсата на топлина означава липса на движение. Липсата на движение означава липса на машини. Липсата на машини означава липса на оцеляване. Ако няма огън, няма да има и общество. Лъжата продължава да съществува, границите й са определени от академиците и подсилени от финансистите.

Тя твърди, че без топлина, без огън, няма да има и средства за оцеляване.

Тази злощастна първа технология създала отрицателни шаблони в човешкото съзнание, които завинаги отклоняват човешките очаквания. Съвременната технология прегръща фаталната тема на термодинамиката и въплъщава „границите“ на човечеството. Те са очакваните параметри, в които ще работи разменящата енергийни потоци машина. В действителност, термодинамичната граница е периметърът, очертан ревниво от огъня. Така той приковава вниманието ни толкова силно към себе си, че сме забравили за природата и нейните пълни с чудеса съкровищници.

Ние създаваме машини с огнена „работеща субстанция“ в умовете си. Ако машината няма работеща субстанция, тя не може да работи. Това обяснява резките граници между произведенията на изкуството и произведенията на технологията. В древния свят изкуството е функционирало във водния свят. Виденията се движели през и около произведенията му. Изкуството работело. А сега, щом изкуството не се движи, не се загрява, не звъни или не свети, то „не работи“. То не е машина. То е изкуство. Днес се твърди, че произведението на изкуството не е никакво произведение. Машините са истинските неща. Огънят продължава да мами.

Водни песни

Суровите уроци, донесени от огъня на древното човечество, биха могли никога да не намерят сигурно място в човешката психика, ако бяха изследвани и разработени технологически по-фундаменталните енергии. Огънят дълбоко изкривил и разделил човешкото възприятие за природата и завинаги фиксирал светогледа и технологията ни към така наречените „термодинамични ограничения“.

Огънят нанесъл жестоки вреди на съзнанието ни, постоянно филтрирайки нашите видения и живи мисли. Тези вреди отровили технологичните ни мечти. Отчаяната ни потребност от повече топлина, повече светлина и повече движение не ни позволява да открием други начини за тяхното получаване без помощта на огъня. Машините без огън са дамгосани като „невъзможни“. Малко са инженерите, според които може да съществуват и други, по-фундаментални енергии от огъня или топлината. Тези енергии текат вечно. Тези енергии са навсякъде, те съществуват редом с познатите проявления на морето и слънцето, на звездите и вятъра. Съществуват други енергии, както съществуват видения и мечти. Но всичките ни мисли са съсредоточени върху оцеляването и затова не сме склонни или способни да се освободим от огнената парадигма.

Въпреки тази тъжна нагласа, от която мнозина не могат да се освободят, ужасният шаблон на огъня не е единствената гледна точка към света. Огънят не е единствената енергия, която може да ни предложи природата. Време е отново да се вслушаме какво ни пеят водните песни, митове от старата зелена гора. Съществува огън, и той убива. Но природата е градина, съкровищница на динамики.

Работещата субстанция на водния свят са виденията, символите, архетипите. Там са и технологиите, които призовават и усилват тези потоци на въображението. Но те успяват да намерят и материалната си изява. Децата го знаят. Експериментаторите и изобретателите търсят тези изяви. И тези материализации, винаги съществуващи и рядко виждани, биват откривани периодично и „случайно“.

Това се случва само когато видението изпълни хората до такава степен, че за миг успява да вдигне огнената маска, шаблона. Тогава се правят „аномални открития“. Всъщност „аномалия“ е блокирането на собствения ни ум. Затова онези, които правят подобни открития и създават „аномални“ технологии, рядко стават част от академичната общност, в която огненият шаблон е суров и убийствен. Където мечтите са гонени, мразени, унищожавани и погребвани. В действителност, изпълването с водни символи, образи и мечти унищожават огнения шаблон. Старите хора за знаели тайната. Водата угасява огъня. Водата унищожава огъня.

Воден път

Изумително и подозрително е, че термодинамиката, плод на велики умове, няма абсолютно никакво отношение към съзнанието на онези, които й придали математически образ. Във всяка наука първото нещо, което трябва да се вземе предвид, е съзнанието. Съзнанието е енергията, чрез която черпим опит и чрез която познаваме себе си.

Ако откриването на изпълващата цялата природа енергия бе станало преди откриването на огъня, човешката психика и различните й технологически изрази нямаше да са фокусирани върху огъня и неговите „термодинамични ограничения“. Тази изпълваща цялата природа енергия е енергията на мечтите. Истинските материализации на мечтите са онези „аномални“ енергии, които потенциално съществуват навсякъде. Те са истински. Те са вечни. Те са били открити и използвани от редица изобретатели и са въплътени в работещите им патенти.

За разлика от огъня, растенията не съществуват, само за да консумират и след това да изчезнат. Навсякъде живите същества отричат правилата на термодинамиката. В сравнение с растежа и тенденциите в живата материя, огънят не е в състояние да ни научи на нищо. Оцеляване, машини, огън и гориво — всички те са брънки в тежката верига, висяща прекалено дълго на врата на човечеството.

Огън. Гориво. Огън. Гориво. Звънът на плена, от който не са се освободили нито умовете, нито душите, нито телата. Звънът се засилва и стяга човешкото въображение в примката си. Той е образът на змията, която поглъща собствената си опашка и така задавя човечеството до смърт. Огънят разделя ума на хората и приковава всички мисли към криволичещия си димен път. Никой не може дори да си представи друг път за получаване на енергия. И той се пада на онези чувствителни мечтатели, които по една щастлива случайност виждат редките феномени, помагащи им да намерят изход.

Магията, която разбива проклятието, е недостъпна за забравилите да мечтаят. Търсените от нас образи винаги са ни говорили. Те са достъпни. Не изискват медитации или строги упражнения. Те текат вечно. Те са най-дълбокото лъчение. Ние сме онези, които сме забравили как да ги разпознаваме и да ги отделяме от обсебилите ни мисли.

Онези, които огънят е обгорил, няма да приемат тези идеи. Въпреки това съществува енергиен пласт, в който се сливат в едно вътрешните мечти и външната природа. Изкуството да виждат образите и дълбокото им значение, е обичайно за онези, които обичат поезията. Тя е чувствително изкуство, изискващо желание да се навлезе в духовния свят.

За разлика от поезията, животът не е предварително написан „образен текст“. Въпреки това, всички наши действия са изпълнени със спонтанна поява на образи, впечатления и прозрения. Това дълбоко лъчение се посреща с радост от онези, които възприемат неговата проява на фона на ежедневието.

Водни отражения

Мисловните енергии едновременно се използват и освобождават в цикъла на живота. Растежът на живите същества не се дължи основно на енергийни причини. Енергийните конверсии, поток и размяна могат да се проследят навсякъде в организмите. Въпреки това, ние по рождение осъзнаваме, че тези термодинамични шаблони по никакъв начин не представят основната функция на живото същество или причината за съществуването му. Могат да се приведат многобройни доводи, показващи, че растенията притежават основна сетивност и съзнателност (Боуз, Бакстър, Лорънс). Въпреки тези чудеса, трябва да погледнем в лабораторията на собствения си опит, за да разберем по-добре света.

Символите и формите на неизвестните неща, появяващи се от океана на мечтите, някога са ръководели изцяло действията на хората. Вдъхновения, откровения и видения са говорели чрез природата, насочвайки платната на цивилизацията към слънцето. Нямало разлика, нямало разделяне между мечта и природа. Съзнанието, преминаващо през нас като образи и изпълнени със смисъл символи, никога няма да може да се измери със средствата на термодинамиката. Енергията на съзнанието никога не може да се скрои според нелепите ограничения на огнената парадигма. Съзнанието не може да се измери пряко. И въпреки квантитативната невъзможност да се направи това, тази фундаментална енергия съществува.

Мечтите и символите са доказателство за лъчението на природата. Образи, символи и мечти се появяват като неканени посланици от най-дълбокия и изпълнен със смисъл свят. Всички велики умове са твърдели, че те са техният истински и единствен източник на креативна сила. С прекрасните си рими митологиите ясно описват магията на лъчението, на безкрайната светлина. Старият воден свят, покрит с планини и гори. Вечнозеленото дърво, водният символ на безкрайния живот, може да научи човечеството на всичко необходимо без нуждата от огън.

След векове мъчения в огнената парадигма, древните философи пренасочили мисълта си към фундаменталния свят на мечтите и ума. Там те научили, че сливането на мечта и природа е фундаменталната реалност на света. С това знание започнали да правят зашеметяващи открития. Символите и образите се появявали, за да оформят прекрасните извиващи се пътища към външния свят. Блестящи и никога неумиращи, символите били търсени и намирани от мечтателите. Изкуствата, родени от тези откровения, били наречени алхимия и геомантия.

Стремежът към магическото и прекрасното никога не умира. Казано е, че желанието съществува, защото съществува обект на желанието. Макар и все още невидим, сладкият бодеж на несподеленото желание крещи и иска да бъде задоволено. Желанията са послания към нас, озарени видения на реалности, които могат да се докоснат. Мечти, образи и символи на вечно светещи лампи, на безкрайна светлина, представят един друг свят, който живее в света около нас. Самата душа на света около нас излъчва тези символи. Малцината избрани, търсещи тези реалности, не остават никога разочаровани.