Изгубените открития

Сигнали

Слушал със затворени очи ревящите вълни от звуци, стоварващи се отгоре му и пронизващи цялото му същество. Завладяващи, опияняващи, истерия на небесата, омагьосващ и плашещ полет на ангели. Наелектризиращи. Органната музика на Месиен сякаш отправяла послания с думи, а титаничните тръби виели сред почти разбираемите слова. Оливие Месиен, един от великите композитори на експресионизма, използвал гръмовните органи на голямата парижка катедрала, за да предизвика усещания, които могат да се нарекат единствено извънземни. Изкусни и страховити. Черни основи, сини колони, тавани във всички цветове на дъгата.

Звук, ритъм и пространство. Ултрахармонични акорди, издигащи се като отвесни стени от черни дълбини. Огромни звездни кристали, излъчващи тонални благоухания през безкрайния космос. Нежни и лирични мелодии, полет на птици през крехки клони. И мелодични линии, протягащи се към неизследваната пропаст на космоса, всяка със своя дълбок корен от ултра басови тонове. Използваните от композитора basso profunda са жизненоважните опори, силните вертикални стълбове на огромната архитектура, простираща се отвъд стените на изпълнението. Месиен се докосва до дълбоките недостижими корени на световете, за да крепи музикалните си катедрали. Какво величие и красота от звук! Богат с разума, изпълващ целия свят, музикалните течения и атмосферата от тонове. Флуидна музика и смисъл.

Най-фундаменталните сигнали, пронизващи този свят, не се чуват. Те не само са неподвластни на слуха ни, но поддържат съществуването ни. Естествените инфразвуци се разнасят непрекъснато около нас. За щастие, проявите им са редки и несъгласувани. Инфразвуците не могат да се уловят от човешкото ухо, тъй като височината им е под 15 цикъла в секунда. Най-ниската граница, достъпна на слуха ни. Устоите. Основата. Инфразвукът не се чува, той се усеща. В безмълвния му тътен се крие една ужасяваща тайна.

Инфразвуците пораждат различни психологически усещания, които започват като неясни „дразнения“. На определена височина упражняват психичен натиск. При специфичен нисък интензитет — страх и дезориентация. Инженерите на нацистката пропаганда методично използвали инфразвуците, за да възбуждат тълпите, събрали се да чуят своя побъркан водач. Резултатите са кошмарите от историята.

На много специфична височина инфразвукът взривява материята. Други тонове могат да парализират и да убиват. Организмът се разкъсва от удара им. Морските създания използват тази сила, за да зашеметят и убият жертвите си.

Надигащите се басови тонове в катедралата сякаш всеки момент щели да пометат поддържащите древните стени контрафорси. Имало е случаи покритите със стъклописи прозорци да се пръсват на хиляди разноцветни парченца от басовия тътен на органа. Импулсни ултра басови тонове гръм. Някъде в едва чувания рев на тези звуци се криела разрушителна и ужасна сила.

Гръм

Когато гръмовните тонове стават по-дълбоки, силата им като че ли се увеличава при чупливи прегради като стъклените прозорци. Някои внезапни гръмовни тътени могат да разбият прозорците на мънички парченца. По време на буря можем да наблюдаваме силната и продължителна вибрация на прозорците дори при липса на гръмотевици. После настъпва внезапна неестествена тишина, след което прозорецът се разхвърчава пред очите ни.

Природните явления са щедри генератори на инфразвук. Мощните периферни ефекти, получени при естествени експлозии, могат да породят легендарни ефекти. При взривяването на вулкана Кракатау инфразвуковата вълна пръснала прозорците на стотици километри от епицентъра. Причина за това не били ветровете, тъй като такива просто нямало. Сеизмографските станции регистрирали взрива, а барометрите измерили ударните вълни. „Звъненето“ на земята и атмосферата продължило часове. Смята се, че всъщност инфразвукът образувал горната височина на вулканичното изригване и неизмеримо дълбоките тонове оформили „централната хармония“ на събитието. Остров Кракатау бил буквално изхвърлен на орбита от фаталния взрив. Много години след това се наблюдавали прекрасни залези — тъжен паметник за всички погубени от земните недра души.

Разрушителната сила на експлозивите е в две основни зони. Първата е онази, която принципно ни е позната — самият взрив, при който летящите с огромни скорости горещи газове и метални фрагменти помитат всичко по пътя си. Втората и по-непозната зона се простира много по-надалеч от взривната вълна, отколкото си представяме. Тя е мощната звукова вълна, която крие в себе си не по-малка опасност. Дебелите стени от сгъстен въздух се движат с невъобразима скорост, следвани от също толкова дебели стени с ниско налягане, продължават да се разпространяват далеч от центъра на взрива. Самият взрив е в малката зона на разрушения. Малко предмети могат да оцелеят от ужасната вълна.

Анализаторите твърдят, че инфразвукът се състои от много широка лента височини. Тези тонове с огромно налягане и продължителност се „съгласуват“, когато попаднат в резонансни кухини. Всички подобни кухини биват „открити и унищожени“, когато в резонанса им постъпят съответните вълни. Стаи, холове, алеи, пространства между сгради, дворове, мазета, метро, канализация — всички те избухват в летящи фрагменти, когато в тях нахлуят инфразвуковите вълни. Инфразвукът е жесток тонален гигант, разкъсващ всичко, което се изпречи на пътя му.

Проучванията показват, че внезапната ударна вълна на експлозията изтласква сложен инфразвуков сигнал далеч отвъд периметъра на взрива. Макар и не кохерентни, подобни ударни вълни помитат далечни стени и прозорци секунди след като шрапнелите са свършили смъртоносната си работа. Предмети с всякакви форми, размери и състав експлодират, когато през пространството около тях преминат инфразвуковите импулси. Никаква преграда не е в състояние да спре инфразвука. Физиците са изучавали останките след детонацията на големи експлозиви. Малко материали могат да запазят целостта си. Предметите, успели да оцелеят при експлозиите, са забележителни като инфразвукови „резистори“. Подсиленият бетон не се поддава лесно на инфразвуковите удари или експлозиите.

Земетресение

Звукът от експлозията на Кракатау, захвърлила острова на 160 км във въздуха, разбил всички прозорци в радиус 1600 км от епицентъра. Земните трусове предизвикали големи и на практика недоловими вертикални размествания на повърхността, достигащи в някои случаи до няколко стъпки на импулс. Самата земя се превърнала в кожа на барабан, биещ смъртоносния си инфразвуков ритъм часове след катастрофата. Земята се вълнувала с инфразвуковите тонове — еластичност, която накрая избухва под чудовищното напрежение.

Ултраниските тонове на земетресенията се усещат от животните и свръхчувствителните хора. Земетресенията стават на отделни етапи. Много преди окончателното разрушително освобождаване на натрупаното напрежение има множество кратки предварителни трусове. Те пораждат силни инфразвукови импулси нагоре към повърхността, в резултат на което земните пластове започват да се вълнуват. Някои животни (рибите например) всъщност могат да чуят инфразвуковите предвестници. Предварителните удари не могат да се чуят от хората. Животните обаче реагират бурно на внезапния порой от инфразвукови удари върху земната повърхност и се опитват да избягат от района. Те не могат да локализират източника на импулсите и това ги кара безпомощно да се мятат в кръг. Препускането на диви коне и други животни в кръг говори за техния страх и безпокойство. Нито хората, нито тези нещастни създания са в състояние да избягат от инфразвуковия източник. Сблъсъкът с естествените инфразвуци разкрива огромната им мощ и широко разпространение — те покриват стотици квадратни километри от повърхността на земята.

Някои животни използват инфразвука като оръжие. Известно е, че някои китове са в състояние да зашеметят плячката си с мощни звуци под прага на нашия слух. Те насочват мощните си „оръдейни изстрели“ към някоя гигантска сепия или стадо риби, за да ги парализират и уловят. Понякога жертвата бива направо разкъсана от инфразвука. Има случаи и хора да понесат ударите на недоловимите изстрели. Тревожните звуци, издавани от малките изхвърлени на брега китове, били достатъчни да отхвърлят приближаващия ветеринарен лекар на няколко крачки назад във водата. Други също са усещали тези ударни вълни и споменават, че не можели да доближат ръцете си до синусите на китовете заради недоловимите за слуха акустични сигнали.

Инфразвуковите удари създават характерно усещане за натиск върху структури и организми. Тялото буквално се смазва, сякаш е ударено от невидима твърда стена, от която няма спасение. Инфразвуците влияят и върху психиката — част от неприятния феномен са безпокойството, страхът, силният емоционален срив и неработоспособност. Много хора притежават странна „алармена система“ и изпитват тревога под въздействието на инфразвуците преди предстоящо земетресение. Това силно усещане може да остави по-чувствителните си жертви в безпомощно състояние. За съжаление, психичната реакция на инфразвуците остава последствия, продължаващи много след като дразнителят е изчезнал. Вредното влияние на инфразвука прави психиката крайно чувствителна към всякакви възприятия. Забелязано е, че жертвите на инфразвук обикновено са крайно раздразнителни.

Инфразвукът преди земетресението се проявява на неравномерни интервали и създава драстични и продължителни промени в съзнанието. Човешкият организъм продължава да изпитва ударите тези накъсани инфразвукови атаки поради редица причини. Замайването, породено от петминутното излагане на инфразвук с честота 10 херца, продължава с часове. Инфразвук с честота 12 цикъла в секунда предизвиква тежко и продължително неразположение.

Наводнение

Вълните се разбиват в брега и образуват вълни с честота 16 цикъла в секунда — малко над долната граница на слуховите ни възможности. Океанските вълни, които се блъскат в атмосферата в огромните простори, създават акустична енергия със средна честота 16 херца. Различните „баризални тътени“ (на името на един град в делтата на Ганг), „езерни тътени“ и т.н. оформят обемистата библиография на аномалните акустични феномени. Те не са приоритет само на един район или държава. Всеки народ има истории, свързани с мистериозните морски звуци. В някои райони ги наричат „заливни взривове“, тъй като се разнасят внезапно откъм някой намиращ се наблизо залив.

Някои от тези звуци проявяват тоновете си на случайни интервали. Други свързани с водата звуци са периодични и жителите на такива райони са свикнали с мистериозната им поява. Странните „експлозивни“ звуци се появяват през определено време от деня, в определени дни от месеца или в определени месеци от годината. Има най-различни други аномални природни звуци, които звънят, реват и бръмчат. Някои приличат на звуци от орган, тръба или на дълбокия звън на някакви огромни камбани. Размерите на заливите, на вълните и геологичният строеж на бреговете се вплитат в сложни механични опити да се обясни произходът на загадъчните звучи.

Детонацията може да се причини от внезапно „пляскане“ на водата от една-единствена вълна с „правилна“ ширина и скорост, съответстваща на естествената резонансна височина на залива. Намиращата се отдолу скална основа може да повтори звука като камбана, гонг или цимбал. Геологичният строеж на залива играе голяма роля за ефекта, когато внезапни ветрове или водни течения почукат на естествената „звукова дъска“. Тези естествени тонове имат огромно инфразвуково съдържание.

Количеството инфразвуци при загадъчните тонове е голямо. Всеки такъв феномен създава серия от много ниски честоти. Тези тътени чупят прозорци и разлюляват някои малки градчета. Животните се стряскат от недоловимите сигнали, а хората често остават замаяни часове след замирането им. В някои райони има дори случаи на хоспитализиране заради свързани с „тътена“ заболявания.

Прочути генератори на инфразвуци са и водопадите. Мнозина от по-податливите посетители на Ниагарския водопад изпитват странен световъртеж, който няма нищо общо от нормалния им страх от височини. Гръмовните води създават силни инфразвукови вълни, способни да предизвикат характерното неразположение от разстояние над километър и половина. Изследователите на Антарктида също изпитват неразположение от свързани с леда звуци.

Приливните вълни и други внезапни промени на водната повърхност създават „сейш“ вълни с небивала мощност. Някои от тях били наблюдавани от презокеански кораби — за морската повърхност за невероятно кратко време драстично променя нивото си. Корабите „пропадат“ в огромните океански падини и отново се издигат, след като вълната е отминала. При пропадането някои дори се разбивали в скалистото дъно на заливите, а след отминаването на вълната на повърхността се издигали само отломки. Кадри от огромното земетресение в Аляска от 1964 г. са запечатали подобно катастрофално „пропадане“.

Наред с тези смъртоносни вълни, дори и да не са съпроводени със земетресение, идва гаденето и други свързани с крайбрежието неразположения. Интензивните инфразвукови вълни от морето предават мощния си ефект върху въздуха над района. Тези инфразвукови вълни изминават огромни разстояния. Някои заливи са известни с честите прояви на подобни заболявания, резултат от ежедневното резонансно „вълнение“ на въздуха. Както изглежда, неблагоприятните им ефекти се „складират“ в човешката психика и продължават да действат с часове. Но докато тези феномени произлизат от земните недра и на повърхността, има и други източници на инфразвук — космически.

Огън

Очевидци съобщават за звуци от въздуха по време на земетресение. Грохотът и тътенът сякаш идвал „отвсякъде“ над местността. Типичното за инфразвука е, че източникът му не може да се локализира точно. При експлозията на Кракатау барометрите отчели резки колебания на кратки интервали. Станало ясно, че е намерен нов начин за разкриване на земетресения и други тектонични движения. Страховитото унищожаване на Кракатау поставило началото на една нова наука. Бързото разработване на чувствителни барометри довело до откриването на един цял „инфразвуков свят“.

Противниковите държави от времето на Студената война използвали барометри и сеизмографи, за да определят мощността на периодичните подземни ядрени опити. Чувствителните барометри постепенно се включили в претърсването на атмосферата и земята за откриване на инфразвукови „събития“. Загадъчните и внезапни промени в показанията на уредите показва, че източникът на естествените инфразвуци далеч не се ограничава единствено със земните недра. Многобройни и добре описани са случаите на инфразвуци, свързани със северното сияние.

Северното сияние „свисти, пука, бръмчи и гърми“. Количественият анализатор „не може да разбере“ как подобни звуци могат да се „чуват“, но не и да бъдат записани. Очевидно, някои свързани със северното сияние звуци стимулират психологически реакции, които никога не се регистрират от биологически непроменени електронни системи (Лорънс). Макар споровете да продължават относно по-високите тонове на северното сияние, неговият „гръм“ стимулира въздушни инфразвуци, които могат да се измерят.

Ниските сияния могат да се видят и дори да се почувстват. Свързаните с този рядък феномен звуци и миризми не могат да се объркат. Един химик изкарал невероятен късмет да остане жив, след като мълния от такова сияние минало направо през лабораторията му. Невероятната луминесценция на няколкото платиноцианида била надлежно регистрирана и описана. При друг подобен инцидент мълнията ударила радиокула. Техникът внезапно чул пращящ звук, идващ „от всички страни“, не успял да предаде нито един сигнал, чувствал се напълно наелектризиран и усетил мириса на озон. Многото очевидци на събитието описват разноцветна колона от светлина, обагрила кулата. Всички се уплашили да не би техникът да е бил убит от мощността й.

Високите тонове на пращенето на сиянието се усилват от дълбоко и заплашително буботене. Тези ниски тонове преминават през телата на хората, извадили достатъчно късмет да оцелеят след опасния сблъсък. Звуците пораждат нервност и световъртеж. Ескимосите открай време ги смятат за въплъщение на злото. Легендите им за северното сияние винаги са изпълнени със страх. В тях е описано характерното за инфразвука чувство за безпокойство и ужас, както и „вземането“ на душите от „ходещо по земята“ сияние. Английски наблюдатели съобщават, че видели как северното сияние буквално „се понесло по земята“ подобно на спускаща се от небето колона. Докато изминавала криволичещия си път по земята, цветът й непрекъснато се променял.

Летящите с бясна скорост частици на слънчевия вятър непрекъснато бомбардират планетата ни, Разрушителното им въздействие върху електрическите системи е добре известно. При токовите удари по време на слънчева буря могат да се измерят стотици и дори хиляди ампера индуциран ток. Северните страни проектират електрическите си системи по такъв начин, че да могат да издържат на периодичните мощни магнитни бури. Петролопроводите там също трябва да бъдат много добре заземени и изолирани, за да се предпазят от непрекъснатата индукция. Огромни волтови дъги с ослепителен син цвят са били наблюдавани по оголените сглобки на тръбите по време на мощни слънчеви бури и силно северно сияние.

Малцина учени са се занимавали с периодичните влияния на магнитните бури върху атмосферното налягане. Резките промени в налягането, което може да се регистрира на площ хиляди квадратни километра, несъмнено се дължат на слънчевите изригвалия. Това природно явление има ясно изразено влияние както върху времето, така и върху поведението на хората. Между 1980 и 1983 г. били отчетени около 139 магнитни бури. Обикновено те се случват средно на 155 дни, но този ритъм често се нарушава. Специални военни наблюдатели следят с постоянна загриженост слънчевата активност, главно за да могат да предскажат предстоящите бури и отражението им върху комуникационните системи. Съществува тясна връзка между слънчевите изригвания и въздушните течения.

Въздушните течения с техните криволичещи и вълнообразни пътища през огромни географски райони, престават да бъдат толкова загадъчни, ако се вземат предвид неравномерните слънчеви изригвания и нормалния „фон“ на слънчевия вятър. Слънчевото изригване оказва неравномерен натиск върху неутралната атмосфера. Внезапното въздействие на мощните енергии разтърсва цялата метеорологична система. Най-очевидните очертания на подобни контакти могат да се проследят като по-мащабни промени в атмосферното налягане върху метеорологичните карти. Слънчевото изригване удря Земята като огромна камбана. Резултат на това е северното сияние, а между появата му и гръмотевичните бури също е установена тясна корелация.

Но освен това Слънцето причинява и непрекъснати фонови нарушения. Това е нормален процес, тъй като слънчевият вятър не достига атмосферата като хомогенна вълна, а като вълна с различна плътност. Тази непостоянна бомбардировка предизвиква хармонични промени в атмосферата, които непрекъснато променят и внасят хаос в метеорологията. Ефектът е точно като непрекъснато „барабанене“ върху равномерно посипан с пясък барабан. Отпечатъците на „фоновите“ вълни, предизвиквани всеки ден от слънчевия вятър, са означени на метеорологичните карти като фигури на Кладни.

Слънчевите изригвания и нормалното барабанене на слънчевия вятър създават инфразвукови импулси в цялата атмосфера. Инфразвуковите вълни на северното сияние обикновено не се чуват, но определено могат да се усетят. Измерванията показват постоянен инфразвуков фон, който идва „отвъд“ атмосферата и се разпространява надолу, обхващайки обширни пространства. Атмосферните инфразвуци са най-силни през деня — явно свидетелство, че източникът им е слънчевият вятър. Честотата им при измервателните станции е между 0,67 и 1,5 херца. Височината им непрекъснато варира между 0,67 и 0,83 цикъла в секунда. Тези породени от Слънцето атмосферни инфразвуци много точно съответстват на внезапните промени в човешкото поведение и имат видими социални последствия. Енергийното съдържание на атмосферните инфразвуци представлява един огромен и неовладян засега потенциал.

Вятър

Инфразвукът се движи без промени през ветрове и бури. Те от своя страна могат да породят инфразвук. Мощните хармонични завихряния преминават през нея, излъчвайки серии разширяващи се инфразвуци. Усещането за страх преди връхлитането на ураган се дължи на инфразвуците. Инфразвукът на сезонните ветрове и промените на климата предизвикват неразположение у някои хора. Други могат дори да чуят тътена на въздушните течения, достигащ между 30 и 40 херца. Все повече и повече жители на различни населени места съобщават за постоянното присъствие на звуци с много ниска честота, които ги карат да се чувстват слаби и изтощени. Често в литературата можем да намерим необясними случаи на „атмосферни и подземни звуци“.

Жертвите на подобни инфразвукови атаки често страдат от сериозни стомашни проблеми. Хората, съобщаващи за постоянни „подземни“ тътени, често живеят в един и същ ограничен район, чийто диаметър може да бъде и едва 10 км. Огромната скорост на мощните въздушни течения (ок. 1 км/сек) и по-спокойните долни атмосферни пластове могат да бъдат източник на постоянния инфразвук. Трудно е да се определи източникът на естествения инфразвук във всеки конкретен случай. Сблъскващите се ветрове, подобно на тези в завихрянията на Фон Карман, също могат да създадат продължителни трептения с ниска честота.

Ветровете могат да се променят от характера на местността. Планинските хребети със специфична геометрия често могат да се окажат най-приемливото обяснение за появата на инфразвук в някои райони. Тяхното въздействие върху местните ветрове може да предизвика постоянни въздушни вихри, излъчващи постоянно инфразвуци.

Защо обаче инфразвуците се фокусират върху точно определени места? Някои теоретици твърдят, че вятърът влиза в кухини в земята и създава огромна изкуствена инфразвукова свирка. Изследването на подобни кухини и пещери показва наличието на инфразвуци с честота между 20 и 30 херца, които не се „регистрират“ от звукозаписната техника. Други предполагат, че тези инфразвуци могат да се усетят единствено физиологично, тъй като са „електростатични“ по природа. Те също така твърдят, че разпространението на фокусирания в земята инфразвук е електрическа проява, резултат от появяващи се земни заряди в тясно ограничени райони.

По какъв начин продължителният инфразвук влияе върху построените от хората структури? Внезапните пориви на вятъра могат да окажат толкова огромен и моментен натиск върху сградата, че да направи на парчета и най-силната каменна стена. Често подобни неща се случват, когато вятърът като че ли спира за миг. През този интервал прозорците се пръскат на парчета, а стените се срутват от инфразвуковия импулс.

Как действа постоянният инфразвук върху хората и поведението им? Мистериозни нощни звуци в пустинята изпълват сърцата на номадите със суеверен страх. Дълбоки и заплашителни, тези непрекъснати бучащи звуци от векове са предизвиквали безпокойство у бедуините. В митологията на пустинните жители често се споменават „риданията на духовете“.

Но тези дълбоки и на практика недоловими за ухото тонове не се ограничават само с пустините, където могат да се блъскат един друг сред пясъчните дюни. Мистралът — духащият на север вятър от Африка — се понася през Средиземноморието в края на есента. Познатите горещи ветрове се появяват от пустинята с необичайна сила и не затихват през цялата зима, оставяйки неизличима следа у изложените на въздействието им хора — феномен, разбиран погрешно от векове.

Мистралът е слаб откъм инфразвуков интензитет и не нанася непоправими щети на сгради и имущество. Но въпреки това вредното му влияние е очевидно. Нискочестотният инфразвук на мистрала поражда у жителите на някои крайбрежни райони странна сезонна депресия и чувство на безпокойство. Някои хора по цялото Средиземноморие страдат от „сезонно нервно изтощение“ и други „неврофизически заболявания“. Известно е, че където духа мистрал, там ще има случаи на емоционално напрежение, депресии и раздразнимост. В много случаи мистралът е причина и за смъртни случаи.

Инфразвукът може да измине дълги разстояния (често над 1600 км), без да отслабне ни най-малко. Така той е способен да оказва натиска си много надалеч със същата сила, която е имал и на мястото на възникването си. Смъртоносен натиск. Атмосферата поддържа продължителни и мощни инфразвукови вибрации. Природните условия могат систематично да влияят по един страшен начин върху човешкото поведение в течение на определен сезон. Не по-малко плашещ е и начинът, по който природните условия могат да влияят върху поведението на цяло едно общество. Инфразвукът не се нуждае от голяма акустична мощност, за да предизвика такива силни и продължителни психологически симптоми.

В алпийските райони на Европа през лятото духа сухият и топъл фьон. Когато се появява, небето е чисто, има чудесна нощна видимост, а атмосферата е суха. Проучванията на фьона и на мистрала показаха някои интересни и плашещи статистически зависимости. Ефектите от двата вида вятър върху хората се документирани доста добре. Сред тях са изключителната раздразнителност, случайни временни загуби на възможността за правене на обективни преценки, лека дезориентация, неразположение и диария.

Установен факт е, че продължителният нискочестотен инфразвук влияе върху поведението и здравето на хората. Малко преди появата на фьона е времето, когато стават най-много инциденти. Те стават все повече и повече до идването на фьона и се предполага, че причина за тях са инфразвуците във вятъра.

Двигатели

Вибриращите изкуствени съоръжения стимулират изкуственото пораждане на опасния инфразвук. При завои със скорост около 100 км/ч вибрациите на шасито предизвикват инфразвукови емисии. Прилошаването по време на пътуване може да се свърже с продължителното излагане на инфразвук. Автомобили, автобуси, влакове, мотоциклети и реактивни самолети са генератори на опасни количества инфразвук. Всеки начин на придвижване има характерен инфразвуков тон — закономерен резултат от механичните търкания и инертните съпротивления.

Инфразвуците трудно могат да се записват и възпроизвеждат, за да могат да бъдат изучени и анализирани. За тази цел те трябва да бъдат генерирани на момента. Озвучителни системи с размерите на концертна зала никога не могат да предадат всички усещания, свързани с естествено появяващия се инфразвук. Има обаче случаи, в които публиката изпитва внезапен страх или неразположение поради случайното пораждане на инфразвук в залата.

Особено важно е да се разбере поносимостта на хората към инфразвука. Военните медици отдавна изучават ефектите от вибрациите на различни машини върху поведението и способността да се правят преценки. Ако пилотите на реактивни самолети или астронавтите допуснат и най-малката грешка поради въздействието на инфразвук, резултатът може да се окаже катастрофален. Всъщност действително съществуват случаи на критични грешки във вземането на решения и точността на изпълнение по време на съвсем кратки полети.

Мощните инфразвукови вибрации на реактивните самолети изцяло насищат телата на пилотите. По време на продължителен полет това насищане силно намалява рефлексите им. Военният правилник взема предвид този фактор и по принцип ограничава времето за полети. Известно е, че прекаленото излагане на инфразвук поставя в опасност пилотите и техните мисии. Сред най-честите увреждания у летците са деградиране на зрението, речта, интелигентността, чувството за ориентация и равновесие, на способността за адекватно преценяване на ситуацията и за вземане на разумни решения.

Бездната

Студената война била в разгара си. Единствено Съединените щати разполагали със страшната тайна. Най-ужасното оръжие, създавано досега, било собственост на едно правителство. Дори самото съществуване на атомната бомба представлявало заплаха за държавите с недотам алтруистични намерения. Няколко мотивирани, агресивни и с империалистически амбиции държави се мъчели по всякакъв начин да се сдобият с атомна бомба. Единственият начин за сдобиване с тайната бил тя да се открадне. Когато учените на Сталин най-сетне направили дубликат на американската бомба, изведнъж всички останали европейски страни също били принудени да се сдобият с подобно или по-усъвършенствано устройство.

Когато се мъчиш да защитаваш границите си, последствията от употребата на оръжия за масово унищожаване не ти изглеждат особено важни. Оръжието по принцип се създава с една-единствена цел — да убива. Съществува обаче морална разлика между отбранително и нападателно оръжие. Преди разпространяването на атомното оръжие, държавите съперници концентрирали проучванията си към също толкова странни и смъртоносни начини за защита на границите си. Едно след друго изниквали какви ли не изобретения. Сред тях имало смъртоносни варианти и комбинации от отровни газове, патогенни агенти и лъчеви оръжия. Научните екипи на Сталин изследвали психичните сили като възможно средство за унищожаването на противника. Най-различни групи — частни и контролирани от държавата — разработили психотронни оръжия, имали известен успех. Благодарение на процеса на гласност в бившия Съветски съюз неотдавна се появи информация за някои от по-простите психотронни оръжия.

В действителност, колкото по-голям е арсеналът, толкова по-малка била сигурността на националните граници. Докато свръхсилите насочвали военните си програми предимно към изработване на ядрени оръжия за масово унищожаване, другите страни се обърнали към усъвършенстване на по-практичното конвенционално въоръжаване. Ограничените тактически ходове на сравнително малкото бойно поле били непосредствената им нужда. Докато разработвала своята атомна бомба, Франция разработвала и отбранителни тактически оръжия във всички възможни технологични области. Оръжията с малък обхват били най-подходящи срещу нападение с конвенционални средства. Разработвали се обаче и други системи. Системи, които макар и не атомни, били също толкова непобедими. В зората на Средновековието великият франкски рицар Шарл Мартел(Чук) отблъснал източните завоеватели. А сега трябвало отново да се намери друг чук, който да защити Франция срещу заплахата от изток. Както Шарл Мартел се надигнал от забравата, така го последвал и странният нов „чук“.

Гавро

Основната област на изследвания на д-р Владимир Гавро била разработката на автомати и роботи с дистанционно управление. За целта през 1957 г. той събрал малък научен екип. Групата, в която влизали Марсел Миен, Анри Сол и Раймон Комда, успешно създала най-различни роботи за промишлеността и за военни цели. Докато разработвала модели за използване на бойното поле и в заводите, д-р Гавро и екипът му направили странни и поразителни наблюдения, които не само че прекъснали работата им, но и се превърнали в основна област на изследвания.

Целият екип периодично изпитвал странни пристъпи на прилошавате, които нарушавали концентрацията им и периодично изпълвали голямата бетонна сграда, в която се намирала лабораторията им. Ден след ден, в продължение на седмици, симптомите не преставали да тормозят изследователите. Повиканите да проверят ситуацията промишлени инспектори също станали жертва на заболяването. Решено било, че състоянието им се причинява от някакви патогени, предизвикващи „сградна болест“. Биолозите не успели да открият никакви подобни микроорганизми. И въпреки всичко състоянието им продължавало да не се подобрява. Графиците започнали сериозно да изостават и се наложило да се поръча пълен преглед на сградата.

Изследователите забелязали, че мистериозното неразположение спирало, когато се затворят някои прозорци на лабораторията. Изказало се предположение, че причината се крие в някакви „газови емисии“ и затова било предприето цялостна проверка на сградата. Не били открити никакви вредни примеси, но строителните инженери най-сетне проследили източника до един неправилно инсталиран вентилатор. Отначало решили, че двигателят изпуска някакви нездравословни изпарения, по всяка вероятност масло и смазка. Такива обаче не били открити. Оказало си, че хлабавия бавно въртящ се мотор в края на вентилационната шахта, минаваща през всички етажи, поражда „предизвикващи неразположение вибрации“.

Мистерията станала още по-голяма, когато д-р Гавро и екипът му се опитали да измерят интензитета и височината на звука. Не успели да регистрират никакви акустични показатели и екипът започнал да се съмнява в твърденията на строителните инженери. Въпреки това затварянето на прозорците прекратявало неприятните усещания. В една поредица от блестящи научни умозаключения Гавро и колегите му стигнали до извода, че си имат работа с толкова нискочестотен звук, че не може да бъде регистриран от нито един микрофон. Този извод обаче им струвал скъпо.

Учените дълго не можели да продължат „търсенето“. По време на проследяването на източника на звука случайните преки излагания на въздействието му ги правело напълно неработоспособни в продължение на часове. Когато най-сетне успели да измерят честотата, тя се оказала 7 цикъла в секунда. Освен това, инфразвуковият тон не бил особено силен. Станало ясно, че бавно вибриращият мотор предизвиква инфразвуков резонанс в голямата бетонна шахта. Така той действал като вибриращ „език“ на огромна „тръба на орган“. Заедно с останалата част от промишлената сграда вибриращата въздушна колона образувала странен инфразвуков „усилвател“.

Разбирането на конфигурацията обяснявала и защо затварянето на прозорците донякъде имало ефект за „блокирането на неразположението“. Прозорците променяли цялостния резонансен профил на сградата, както и честотата и силата на инфразвука. Оттогава и други започнали да забелязват вредните ефекти на подобни инфразвуци в офис сгради и заводи. Днес повечето специалисти са добре запознати с прилошаването при излагане на естествен или изкуствен инфразвуков източник.

Откриването и промяната на подобни резонансни кухини се е превърнала в рутинна архитектурна процедура. Често източниците се оказват в съседни сгради и са причинени от конструктивни недостатъци поради липсата на познания в миналото. Всички подобни „неподходящи“ архитектурни форми се подлагат на промяна с добавяне на звуконепроницаеми материали.

Свирки

Д-р Гавро и екипът му се заели да проучат внимателно ефектите от техния „инфразвуков орган“ при различни тонове и сила. Учените променяли височината на тона, като отпускали или затягали поддържащите вентилатора пружини. На различни места в голямата сграда били установени различни инфразвукови резонанси. Затварянето на прозорците премахвало повечето симптоми. Когато обаче ги отваряли отново, целият екип усещал пристъпите на неразположение, независимо от силата на източника. Работещият в оръжейния бизнес д-р Гавро решил, че в лицето на инфразвуците е открил ново и непознато досега оръжие. Започнал да размишлява върху прилагането на инфразвуците като отбранителна инициатива. Случайните експлозивни ефекти при гръмотевиците, пораждащи естествени инфразвуци, били доста ефективна демонстрация на това какво можел да направи един изкуствен „гръмовержец“. Но как може да се създаде гръмотевица в една компактна система? Тези мисли стимулирали теоретически дискусии относно възможността да се произведе кохерентен инфразвук — своеобразен инфразвуков „лазер“.

Първите създадени от д-р Гавро устройства били направени така, че да имитират „инцидента“, при който екипът за първи път се сблъскал с инфразвуците. Учените разработили истински тръби за орган с изключително голяма ширина и дължина. Първата била с диаметър 1,80 м и дължина 23 м. Моделите били изпитани навън, като били взети необходимите предпазни мерки и тръбите били изолирани със звуконепроницаеми стени. Изследователите се намирали на голямо разстояние от устройството. Били построени две различни инфразвукови тръби. При първия модел се използвало ритмично движещо се бутало, а при втория — сгъстен въздух.

Оказало се, че основната резонансна честота на тези тръби е в „зоната на смъртта“, намираща се между 3 и 7 цикъла в секунда. Звуците не можели да се доловят от човешко ухо — определено преимущество за всяка отбранителна система. Ефектът им обаче се усещал съвсем ясно. Симптомите били бързи и неочаквани, макар че тръбите работели само по няколко секунди. Вълните се усетили в цялото тяло като ужасна хватка, от която нямало измъкване. Това бил натиск, който сякаш идвал от всички страни едновременно. Истинско покривало на смъртта.

След това идвала болката от инфразвуковия натиск върху очите и ушите. Последвало плашещото поведение на материалите, поддържащи самото устройство. Тръбата продължавала да работи, когато районът се изпълнил с внезапен грохот, който едва не разрушил сградата. Всеки стълб и сглобка на масивната сграда се тресял и движел. Един от техниците успял да превъзмогне болката за няколко мига и да изключи електрозахранването.

Тези експерименти с инфразвуците били толкова опасни, колкото първите опити с ядрено оръжие. Д-р Гавро и сътрудниците му били тежко болни в продължение на почти цял ден след първоначалните тестове. Неразположението им продължавало часове след като устройството било изключено. Инфразвуковите атаки върху тялото били още по-смъртоносни, защото идвали с ужасяваща тишина. Вътрешните органи силно се увреждали. Сърцето, белият дроб, стомахът и коремната кухина се свивали в непрекъснати болезнени спазми.

Симптоми на излагането на инфразвук били още мускулните спазми, задушаването и сълзите. Всички кухини в резониращото тяло поглъщали унищожителната акустична енергия и щели да бъдат разкъсани на парчета, ако в последния момент не бил спрян токът. Ефективността на инфразвука като защитно оръжие с ужасяваща мощ била демонстрирана повече от „задоволително“ и сега дошъл ред на новите въпроси. Каква мощност можела да се достигне с инфразвуково устройство, преди да бъде засегнат операторът?

С огромна предпазливост и респект към мощта, с която си имали работа, д-р Гавро започнал да преизчислява всички параметри на модела. Оказало се, че е направил огромна грешка при определянето на мощността на тръбите — първоначалните му показатели били силно занижени. И през ум не му минавало, че може да има толкова огромни стойности в инфразвуковия свят!

Емпиричните данни били единственият начин да се определи как инфразвуковата енергия се съотнася с живите организми и с мъртвата материя. Опитите били подновени, този път със съвсем слабо захранване. На първо място, размерите на устройствата били силно намалени. Голямата им дължина ги правела не особено практични. За да се осигури пълен контрол над смъртоносните удари, били инсталирани няколко аварийни прекъсвача, които реагирали на излъчената инфразвукова вълна. Интензитетът можел да бъде ограничен до минимум с помощта на автоматични прекъсвачи, свързани с барометри.

В опитите си да получи по-компактни и управляеми генератори на инфразвук, д-р Гавро разработил и изпитал специални тръби и „свирки“ с различна големина. Те представлявали забележително прости кръгли и плоски резонантни кухини с един изходен отвор. Представлявали просто големи аналози на фогхорни10 и полицейски свирки. Обемът им по-късно бил намален — оказало се, че при първоначалните размери мощността им била прекалено голяма. Фог — хорните можели да генерират плашещите сто киловата инфразвукова енергия с височина на тона 150 цикъла в секунда.

„Полицейските свирки“ се изработвали по-лесно според нужните спецификации. Цялостните им характеристики били прости за определяне и за целта била изведена математическа формула. Резонантната височина на тона се намирала, като диаметърът на свирката се разделял на константата 51. Увеличаването на дълбочината на устройството водело до увеличаване и на амплитудата. Свирка с диаметър 1,3 м произвеждала инфразвуков тон с височина 37 цикъла в секунда и разтърсила сериозно стените на лабораторията, въпреки че мощността и била по-малко от 2 вата инфразвукова енергия.

Опасност

Инфразвукът не се нуждаел от голяма амплитуда, за да предизвика психологическо неразположение. Няколко изследователи си нанесли сериозни вреди, когато успявали волно или неволно да произведат инфразвукови вибрации. Тесла използвал проектирани от самия него ободряващи вибриращи платформи и бил очарован от действието им. Монтирани върху тежки гумени основи, те били задвижвани от прости „ексцентрични“ колела.

Умереното им използване в продължение на около минута действало приятно стимулиращо. Тялото се чувствало изпълнено с енергия в продължение на часове. Прекалената им употреба обаче можела да доведе до тежки болестни състояния, като най-опасни били сърдечните поражения. Тялото „звъняло“ цели часове от учестения пулс и силно повишеното кръвно налягане. Последиците можели да бъдат и смъртоносни.

Веднъж Самюел Клемънс, близък приятел на Тесла, отказал да слезе от една такава вибрираща платформа. Тесла изразил съжалението си, но го оставил. След няколко предупреждения започнал да се тревожи все повече от машината и от ликуващите възгласи на Клемънс. Няколко секунди по-късно приятелят му едва не изцапал белия си костюм. Ефектът от инфразвука бил „надлежно записан“.

Тесла често описвал в големи подробности последиците от инфразвуците пред журналистите, които зад гърба му осмивали идеята, че „малък звук“ може да доведе до подобни катастрофи. И все пак, именно благодарение на такъв „малък звук“ Тесла за малко не разрушил лабораторията си на улица „Хюстън“. Неговите компактни генератори на инфразвукови импулси били ужасно ефективни. По-късно Тесла проектирал и изпробвал инфразвукови оръжия, способни да разрушават сгради и да сриват цели градове.

Уолт Дисни и художниците му веднъж били приведени в много тежко състояние, когато един звуков ефект за поредния късометражен анимационен филм бил забавен няколко пъти от магнетофона и излъчен през високоговорителите на кинозалата. Първоначалният звук бил от запояване на желязо. Тонът с честота 60 херца бил намален пет пъти и докаран до 12 херца. Това предизвикало продължително неразположение у целия екип, което продължило няколко дни.

Инфразвукът сякаш парализира психиката. Той стимулира вътрешното ухо, което се грижи за равновесието. Резултатът е еквивалентен на тежка и продължителна морска болест. Инфразвукът обездвижва жертвите си. За възстановяване на нормалните жизнени процеси са нужни часове, а понякога и цели дни. Излагането на инфразвук със средна интензивност води до прилошаване, а засилването му може да се окаже смъртоносно. Военните експерименти са показали поносимост в диапазона между 40 и 100 цикъла в секунда. Резултатът бил съвсем нормални реакции. С намаляването на височината на тона се засилват симптомите на смъртоносното действие. Промените в сърдечния ритъм — повишаването на пулса с 40 процента — са предвестници на другите смъртоносни състояния. Леко гадене, замайване, зачервяване на кожата и изтръпване на тялото се наблюдават при 100 цикъла в секунда. Следват световъртеж, безпокойство, крайно изтощение, задушаване и дихателни нарушения. Между 60 и 73 цикъла в секунда се появяват кашлица, силен натиск в гръдния кош, задавяне, обилно слюноотделяне, силни болки при гълтане, неспособност да се поеме дъх, главоболие и болки в корема. След излагането на инфразвук организмът е силно изтощен. Някои хора продължавали да кашлят в продължение на половин час, а кожата на мнозина останала зачервена цели четири часа.

При излагане на инфразвук с честота между 43 и 73 цикъла в секунда се наблюдава значителното отслабване на зрението. Интелигентността пада до 77 процента от нормалното й състояние. Жертвите напълно губят ориентация. Координацията на мускулите и чувството за равновесие намаляват значително. Малко преди пълната загуба на съзнание се наблюдава крайно понижена сръчност и проблеми с говоренето. Следва почти пълна загуба на способността да се разсъждава.

Откритията на д-р Гавро в инфразвуковия обхват между 1 и 10 херца са наистина шокиращи. Смъртоносният тон е с честота 7 херца. Малкото увеличаване на амплитудата в тази честота влияе върху поведението на хората. Умствената активност отначало се забавя, после се блокира напълно и накрая се разрушава. С увеличаване на амплитудата били забелязани няколко объркващи реакции. Те започвали като пълно неврологично смущение. Дейността на гръбначния мозък се блокирала и автоматичните му функции се прекратявали.

Стражи

Инфразвукът се придържа към земята — феномен, добре известен в животинския свят. Издаваните от женските и от техните малки звуци оставят следите си във въздуха. Високите тонове са въздушни по природа. Това прави женските и малките естествена плячка на хищниците. Ниските тонове се придържат към земята и се „водят“ по почвените слоеве. Издаваните от мъжките звуци трудно се локализират от хищниците. Мъжките звуци „прегръщат земята“ и скриват своя източник. Някои мъжки животни рият с копита или издават ниски ревове. Това са сигнали за общуване, разбираеми единствено за техните себеподобни.

Фактът, че земята притегля и направлява нискочестотните тонове е забележителен дар за животинския свят и увеличава шансовете за оцеляване на мъжките водачи. Когато стадото бъде нападнато от хищници, мъжките могат да продължат да водят спътниците си, оставайки при това напълно „невидими“ и неуловими. Хищниците не могат да определят местоположението на източника на звуците и ревовете на мъжките водачи, защото нискочестотните им сигнали е невъзможно да бъдат засечени. Често хищниците биват връхлитани от мъжки, които запазват дифузивната си комуникация чрез земята.

Същите аналогии могат да се приложат и към инфразвуковите отбранителни системи. Първо, инфразвукът не губи интензитета си дори и след като е изминал много дълги разстояния. Освен това, заради придържането му плътно към земята, инфразвуковите източници не могат да се локализират без специално оборудване. Това би свършило добра работа на онези, които използват инфразвуково оръжие. Но какво ще стане, ако нечия противникова сила използва такова оръжие? Инфразвукът е недоловим. Битката би свършила още преди някой да разбере за началото й. Как може да се разбере за инфразвукова атака? Ето защо първата линия на отбраната трябва да бъде откриването на „невидимия враг“. Развиването на адекватни инфразвукови отбранителни системи първо изисква създаването на детектор за инфразвук.

Отначало д-р Гавро започнал да разработва безотказни инфразвукови детектори за личната безопасност на операторите и за евентуално тактическо приложение. Експериментирал с няколко модела, следващи тайнствените аналози на старите безжични приемници. В един от моделите се използвали поставени в затворено пространство пламъци. Те напомняли детекторите на Лий дьо Форест непосредствено преди изобретяването на триода. Детекторите на Гавро имали различни резонансни кухини и амплитудите на пламъка се променяли според специфичните инфразвукови тонове. Така с тяхна помощ Гавро можел да калибрира интензитета и височината на инфразвука. Но пламъците били опасни и капризни, което не ги правело особено надеждни в битка.

След това д-р Гавро експериментирал с усъвършенствани механични барометри, в които се съчетавали големи резонансни кухини с много фини тръби за измерване на налягането. Чувствителността им била изключително висока. Постоянното увеличаване на налягането се регистрирало, когато стените на кухините започвали да се свиват от инфразвуците. Чувствителността на уредите се повишавала с повишаването на обема на кухините. Тези детектори работели добре, но били много чупливи.

Друг модел наподобявал на първите модели механични телевизори на Джон Лоджи Бейрд. В него се използвали големи кожи на тимпани, огледала, светлини и фотоклетки. Огледалото се закрепвало към тимпана. Светлинният лъч примигвал, когато инфразвукът попадал върху огледалото. Фотоклетката записвала тези примигвания като електрически сигнал. Тази система била изключително надеждна.

Най-съвършените детектори на Гавро използвали електролитния процес. С помощта на аналогична система от химични разтвори и тънки проводници Фесенден измервал слабите безжични сигнали.

Разтворите били разделени от осмозна преграда и били принуждавани да я преминават, когато през системата преминел инфразвук. Чувствителен галванометър отчитал промяната в електропроводимостта на сместа. Системата била надеждна и точна. Всички тези системи обаче страдали от един основен недостатък. Приложението на големи инфразвукови амплитуди към тях моментално би ги превърнало в пара.

Броня

Френските власти започнали да предявяват претенции, че д-р Гавро съвсем е престанал да се занимава с разработването на оръжия. Няколко патента обаче издават това подозрително вдигане на шум и пушеци. Въпреки че е невъзможно да се получат самите патенти за инфразвуковите генератори, дело на д-р Гавро са множеството разработки на „инфразвукова броня“. За какво друго му е било да „пропилява“ толкова много време и средства, освен за защитна програма?

Използването на инфразвуково оръжие изисква разработката и внедряването на инфразвукови щитове. Д-р Гавро посветил много повече време на тях, отколкото на развитието на ефективни инфразвукови тръби. Както открил още в началото на изследванията си, инфразвукът не можел да бъде спрян адекватно. За такива устройства са нужни изключително големи заглушители.

Нещо повече — никой не би посмял да употреби инфразвуково оръжие върху противника, без да разполага с адекватна защита. Инфразвуковите тръби можели да насочат вълните в желаната посока, но околната среда „изпуска“ части от тях във всички посоки. Инфразвуците насищат генераторите си за секунди и те заточват да „работят наопаки“ към онези, които за изпратили смъртоносните сигнали. Инфразвуците се „закопават в земята“ и се разпространяват около своя източник. За жалост освобождаващите инфразвуковата енергия също биха се оказали нейна жертва.

Първият метод на Гавро включва превръщането на инфразвука в по-високи тонове. Това се постигало чрез пасивния „структурен“ метод — огромна серия от заглушители и резонансни кухини. Тази форма на защита е „пасивна“, тъй като просто стои и чака инфразвуковите удари, за да ги погълне и превърне в безвредни аудио тонове.

Вторият метод е по-активен и „агресивен“. Той пресреща и неутрализира всички инфразвуци. В действието на неутрализатора се използва добре известен принцип от физиката. Като „активен“ щит, той пренася тонове, чиито фронтове на вълните образуват интерференция с идващия инфразвук. Така атаката се неутрализира или най-малкото се намалява до много по-поносими нива.

Този метод изисква много бързи системи за регистриране и реакция. Процесът включва определянето на нападателната честота, генерирането на същата и излъчването й „извън фаза“. Методът в никакъв случай не е напълно точен или ефективен. Силно модулиран подвижен източник на инфразвук почти не може да се неутрализира без използването на изключително сложна електроника.

Измислен бил обаче един безкрайно прост и елегантен подход, при който нямало нужда защитникът да се подлага на въздействието на излъчените от самия него инфразвуци. Докато размишлявали върху старата идея за оръдейни установки и защити, Гавро и екипът му едва не забравили първоначалната си област на проучвания. Роботиката!

Чукът

Да не забравяме, че д-р Гавро и екипът му като пионери работели в областта на роботиката и се занимавали с разработване на автоматични системи за промишлеността и военните. Трудно ли би било съчетаването на новооткритото оръжие с автоматите? Д-р Гавро комбинирал тръбата за орган и свирката. Устройството било затворено в бетонен блок с обем по-малко от един кубически метър. Свирката била разположена във вътрешността му, а при отвора се намирали няколко резонансни тръби. Устройството работело със силно сгъстен въздух. Изходният му сигнал бил чудовищен. В конвенционален сблъсък можело да унищожи напълно врага.

Тази инфразвукова свирка била запечатана в 400 кг бетон, а на отвора й бил поставен бетонен заглушител. Дори при тези предпазни мерки устройството успяло да разтърси част от Марсилия, да разкъса за миг бетонния си кожух и да унищожи заглушителя. Страховито. Не бил чут никакъв звук.

Моделът обаче показал много точно подбиране на височината на тона, мощ и насоченост. В последната характеристика Гавро и екипът му постигнали възможно най-безопасния фактор. Инфразвуковата отбранителна система можела да се използва срещу врага, без да застрашават операторите. Оръжието било много компактно и ефективно. Ефективността му се преценявала според разрушителните му способности и обема.

По-късен вариант на това чудовище също представлявал компактен куб. Предполага се, че в него се намирала инфразвуковата свирка, а от предната страна излизали около шестдесет тръби, подредени като някаква смъртоносна батарея. Твърди се, че управляваното дистанционно устройство разрушавало тежки укрепления и вътрешността на танковете с ужасяваща лекота. Наред с това били наблюдавани още няколко още по-плашещи и неспоменати поражения. И в този случай не се чул нито звук.

Устройството било монтирано върху дистанционно управлявано транспортно средство. Захранвана с дизелово гориво или сгъстен въздух, тази невзрачна на пръв поглед машина би била най-ужасният противник. Първите експерименти доказали изключителната опасност от загубата на контрол върху инфразвуковата мощ. Без автоматични механизми с дистанционно управление всеки оператор щял да бъде погълнат и убит от смъртоносния звук. Като отбранително оръжие устройството би могло да бъде ужасяващо ефективно. Системата би била истинска спирачка за проявилите достатъчно глупост да предприемат сухопътна атака срещу въоръжена по такъв начин държава. Армиите щели да бъдат смазани, преди още да е започнала битката.

Такова оръжие би било невъзможно за откриване. Размерите му с нищо не показвали, че в устройството се крие такава смъртоносна мощ. Повечето врагове просто не биха му обърнали внимание. Група такива устройства, всяко със своя собствена тоналност в инфразвуковия обхват, би била непобедима стена. Роботизирани танкове с инфразвукови генератори можели да прочистват цели райони и да унищожават противника в радиус 8 км. Тези ужасни оръжия лесно можели да се разположат в безпилотни самолети и бързо и методично да нанасят удари от въздуха.

Възпирането на евентуално въздушно нападение би било също толкова ефективно. Инфразвукови фарове биха могли да претърсват небето със смъртоносна точност. Инфразвукът минава еднакво лесно през всяка материя и неминуемо успява да се добере до целта си. Интензитетът, с който устройствата на Гавро излъчват сигналите си, е ужасяваща. В тяхно лице виждаме усъвършенстване на феномен, който в природата се наблюдава само при явления с опасен интензитет. Ето защо оръжията трябва да се управляват дистанционно и да се инсталират върху автомати, намиращи се на големи разстояния от операторите си.

Оръжията се произвеждат за отбрана, а не за нападение. Според думите на Гавро „Срещу инфразвука няма пълна защита. Той не се поглъща от обикновената материя, стени и бункери не представляват пречка за него“. И така, за пореден път се оказваме на кръстопът. Трябва да избираме между две посоки. От едната чуваме Месиен и неговото музикално послание за мир. От другата е Гавро и музикалното му послание за война. Отново имаме избор. Отново трябва да вземем решение. Каква музика ще слушаме?