Изваяние

9

Събудих се на затворническия нар. Този път се събудих не насън, а наяве. Събудих се и започнах да чакам кога ще дойдат за мен.

С мен и около мен нямаше часовник. Часовникът беше вътре в мен. Той отброяваше секундите, оставащи до разстрела.

— Раз, два, три, четири, пет, шест — броях аз, както в детството.

Броях, за да се занимавам, за да се отвлека, за да не обезумея. Аз шепнех:

Но вместо безумие, торба и просяшка тояга ме заплашваше нищото.

Аз чаках и се ослушвах. Но беше тихо, тихо, като в сън. Само някъде под пода скрибуцаше мишка. Изглежда, тя също отброяваше секундите.

Бавно-бавно тези секунди се превръщаха в часове, но никой не идваше за мен, сякаш всички ме бяха забравили.