Както ви харесва

ПЪРВА СЦЕНА

Овощна градина при дома на Оливер.

Влизат Орландо и Адам.

ОРЛАНДО

Доколкото си спомням, Адаме, точно така беше: той ми завеща само хиляда корони2, но, както сам знаеш, даде на брат ми бащинската си благословия при условие, че той ще се погрижи за моето образование. И оттук започнаха нещастията ми. Оливер издържа брат ми Жак да се учи в града — и всички разправят, че той имал там блестящи успехи, — а мене възпитава по селски тук, вкъщи, или по-точно, държи ме вкъщи, без да ме възпитава. Защото, да отглеждаш един благородник от коляно, както се отглежда вол в обора — това възпитание ли е? И конете му са по-добре от мене, защото той не само ги храни отлично, но и наема скъпо платени ездачи да ги обучават. А аз, родният му брат, придавам само на ръст — нещо, с което могат да се похвалят и животните по бунищата му. И не му стига че така щедро ми отпуска едно голямо нищо, но сякаш иска да ми отнеме и онова малко нещо, което природата ми е дала. Кара ме да се храня при ратаите му, отказва ми място на свой брат и с лошо възпитание подкопава доброто ми рождение. Ето това ми тежи, Адаме. И духът на баща ми, който — чувствам — е жив в мене, започва да се бунтува срещу такава неправда. Не искам вече да я търпя, макар че не знам още как да я премахна!

Влиза Оливер.

АДАМ

Внимавайте, моят господар, брат ви, иде!

ОРЛАНДО

Стой настрани и гледай само как ще ме ругае!

ОЛИВЕР

Ей, господинчо, какво правиш тук?

ОРЛАНДО

Нищо. Кой ме е научил на нещо, та да го правя?

ОЛИВЕР

Какво разваляш тогава?

ОРЛАНДО

Помагам на вас, господине, да разваляте с безделие нещо, което бог е направил — мен, бедния и недостоен ваш брат!

ОЛИВЕР

Слушай, ей! Дръж си езика и си намери нещо да работиш!

ОРЛАНДО

Какво например? Да гледам свинете ви и да ям трици с тях? Да не съм пропилял своята част от наследство като блудния син3, та да трябва да стигна дотам?

ОЛИВЕР

Какво? Знаеш ли къде се намираш?

ОРЛАНДО

Знам много добре: във вашата градина.

ОЛИВЕР

А с кого говориш, знаеш ли?

ОРЛАНДО

По-добре, отколкото знае мене този, с когото говоря. Знам, че вие сте мой по-голям брат и по благородството на кръвта ми вие също би трябвало да ме знаете за свой брат. Първородството ви поставя над мене, но то не може да ми отнеме кръвта, дори и да би имало двайсет братя помежду ни: аз нося толкоз от баща си, колкото и вие, макар че — признавам — на вас, понеже сте се родили преди мен, се полага по-голяма част от уважението на баща ни.

ОЛИВЕР

Какво дрънкаш, хлапе?

Замахва да го удари.

ОРЛАНДО

По-полека, братко! В тези работи съм по-стар от тебе!

Хваща го.

ОЛИВЕР

Посягаш на мене, простако?

ОРЛАНДО

Аз не съм простак! Аз съм най-младият син на благородния Роланд дьо Боа! Той е мой баща и трижди простак е този, който казва, че такъв баща може да е създал простаци! Ако не бях твой брат, нямаше да сваля тази ръка от гърлото ти, преди да съм изтръгнал с другата езика ти за тези думи, с които сам се хулиш!

АДАМ (излиза напред)

Драги господари, успокойте се! Сдобрете се заради бащината ви памет!

ОЛИВЕР

Пусни ме, ти казвам!

ОРЛАНДО

Ще го направя, когато аз поискам! Първо ще ме изслушаш! Нашият баща нареди в завещанието си да ми дадеш добро образование. Вместо това ти ме възпитаваш като селянин, укривайки от мене всичко, което би прилягало на дворянина. Но бащиният ми дух напира в мене и аз няма да мога да го сдържам дълго. Затова намери ми занятие за благородник или ми дай нищожния дял, който ми се пада по завещание. С него ще се опитам да купя щастието си.

ОЛИВЕР

И какво ще направиш? Ще тръгнеш по просия, след като го изхарчиш! Влизай си! Ще си получиш нещо от наследството! А сега махай се и престани да ми досаждаш!

ОРЛАНДО

Ще престана, когато получа своето!

ОЛИВЕР

Махай се и ти с него, дърто куче!

АДАМ

„Дърто куче!“ Това ли дочаках за награда? И право си е — останах без зъби на ваша служба. Покойният господар, бог да го прости, не би изрекъл такава дума!

Излиза след Орландо.

ОЛИВЕР

Значи така било! Надигаш глава срещу мене! Но аз ще те излекувам от нахалството ти и на това отгоре няма да ти дам хилядата корони!… Хей, Денис!

Влиза Денис.

ДЕНИС

Викахте ли ме, господарю?

ОЛИВЕР

Не ме ли е дирил Шарл, борецът на княза?

ДЕНИС

Той е пред вратата, господарю, и настоява да бъде допуснат при вас.

ОЛИВЕР

Нека влезе!

Денис излиза.

Това ще бъде чудесен начин. И борбата е тъкмо утре!

Влиза Шарл.

ШАРЛ

Добро утро, господине!

ОЛИВЕР

Добро утро, Шарл! Какви новости от новия двор?

ШАРЛ

Само вехти новости, господине: старият княз бе свален и изгонен от по-младия си брат и трима-четирима благородници, привързани към него, го придружиха в доброволно изгнание. Новият княз охотно им разреши да се отправят в път, защото тъй земите и доходите им ще се влеят в хазната му.

ОЛИВЕР

А Розалинда, дъщерята на стария княз, и тя ли е изгонена с баща си?

ШАРЛ

О, не! Защото братовчедка й, дъщерята на новия княз, я обича тъй силно — нали са отрасли заедно от люлка, — че или би я последвала в изгнанието й, или би умряла. Розалинда живее в двореца и чичо й я обича не по-малко, отколкото дъщеря си, а двете девойки не могат една без друга.

ОЛИВЕР

А къде ще живее бившият княз?

ШАРЛ

Говори се, че бил се заселил с дружина веселяци в Арденската гора4. И си живеели там като оня англичанин Робин Худ. Млади благородници се стичали към тях всеки ден, за да прекарват времето си волно и безгрижно като в златния век на древните.

ОЛИВЕР

Щял си да се бориш утре пред новия княз, а?

ШАРЛ

И още как, господине! Тъкмо по този повод ида при вас. Дадоха ми да разбера, че брат ви Орландо се готвел, преоблечен, да опита силите си срещу мене. Но аз ще се боря утре за своето име и ако някой от противниците ми се отърве без счупена кост, ще значи, че много му е провървяло. Вашият брат е още млад и никак не ми се ще да загубя разположението ви, като го тръшна оземи, а пък ако рече да ме предизвика, ще трябва да го направя, за да опазя честта си. Затова от привързаност към вас дойдох да ви предупредя, та вие или да го отклоните от намерението му, или поне да понесете позора, който го чака, като нещо, което той сам си е търсил, и то съвсем против волята ми.

ОЛИВЕР

Благодаря ти за предаността, Шарл. Ще знам да я възнаградя най-щедро. И аз дочух за това намерение на брат ми и се помъчих всякак да го разубедя, но той е упорит. Вярвай, Шарл, това е най-твърдоглавият младеж в цяла Франция! Препълнен с честолюбие, той намира у всекиго нещо, за което да му завиди, и крои подли планове дори срещу мене, родния си брат! Затова постъпвай утре, както намериш за добре. Все ми е едно дали ще му счупиш пръста или врата; но сам добре си отваряй очите, защото, ако бъде посрамен по твоя вина или дори ако само не успее да се прослави за твоя сметка, той след това ще направи всичко, за да те отрови или да те примами в коварна примка, и няма да те остави, докато тъй или иначе не те види мъртъв. Вярвай ми, със сълзи на очи ти го казвам: не съм срещал досега друго същество, което още тъй младо да е вече тъй подло. При това ти говоря все пак като негов брат — ако можех безпристрастно да разкрия същността му пред тебе, аз бих се червил и ридал, а ти би ругал и бледнял!

ШАРЛ

Добре че дойдох при вас! Нека само утре излезе насреща ми! Аз ще му дам да разбере: ако след това още може да се движи без патерици, да не съм стъпил вече на арена! Сбогом, господине!

ОЛИВЕР

Сбогом, драги мй Шарл!

Шарл излиза.

Сега ще ида да разпаля това петле. Дано скоро видя края му: душата ми — сам не зная защо — го мрази повече от всичко на света! А пък има вродена изящност. Учен е, без да е учил. Великодушен е и очарователен за хора от най-различни среди. И така е влязъл под кожата на всички, че всички ме презират, особено в моя дом, където добре го познават. Но това няма да трае дълго! Борецът ще оправи работата. Остава ми само да насъскам хлапака — нещо, което отивам да сторя незабавно.

Излиза.

ВТОРА СЦЕНА

Поляна пред двореца на княза.

Влизат Розалинда и Целия.

ЦЕЛИЯ

Моля ти се, Розалинда, миличка ми братовчедке, бъди по-радостна!

РОЗАЛИНДА

Мила Целия, аз и тъй се правя на по-радостна, отколкото съм, а ти искаш да бъда още по-радостна. Понеже не можеш да ме накараш да забравя баща си в изгнание, недей ме кара да си спомням забравени развлечения!

ЦЕЛИЯ

Значи не ме обичаш толкова, колкото аз тебе! Ако всичко бе станало обратно и твоят баща беше пратил в изгнание моя, аз — стига ти да би останала близко до мен — бих се научила да обичам чичо си като свой родител. Така щеше да постъпиш и ти сега, ако обичта ти към мен беше от чиста сплав като моята към тебе.

РОЗАЛИНДА

Добре, ще забравя своето положение, за да се радвам на твоето!

ЦЕЛИЯ

Ти знаеш, баща ми няма и едва ли ще има друго дете освен мене; затова вярвай: след смъртта му ти ще бъдеш негова наследница, защото всичко, което той е отнел от баща ти с насилие, аз ще го върна на тебе с любов! Кълна се, че ще го направя, и ако наруша тази клетва, нека се превърна в чудовище! Затова, мила ми Розичке, скъпа моя, бъди по-весела!

РОЗАЛИНДА

Добре, братовчедко, съгласна! Нека си измислим някаква шега за забава! Я да видим! Какво ще кажеш, ако се влюбим?

ЦЕЛИЯ

Щом искаш, влюби се на шега, но внимавай да не се влюбиш наистина; а и в шегата гледай да не отидеш прекалено далече, за да можеш да се оттеглиш с чест под прикритието на едно леко поруменяване.

РОЗАЛИНДА

Тогава какво друго да измислим?

ЦЕЛИЯ

Да поседнем и така да одумаме старата Фортуна5, че тя, като ни чуе, да слезе за малко от колелото си; тъй поне за известно време даровете й ще се разпределят по-справедливо между смъртните.

РОЗАЛИНДА

Съгласна, защото наистина щастието, което сляпата съдба пръска по света, се пада съвсем безразборно и най-ощетени са винаги жените!

ЦЕЛИЯ

Да, понеже на тези, които одари с хубост, рядко дава честност, а пък на онези, които направи честни, често забравя да даде хубост.

РОЗАЛИНДА

Но ти минаваш от областта на Съдбата в областта на Природата. Съдбата разпределя земните блага, а чертите и способностите ги дава Природата.

Влиза Точилко.

ЦЕЛИЯ

Да, но когато Природата е създала едно прекрасно творение, не може ли Съдбата да го хвърли като нищо в огъня? Или когато Природата е дала на нас двете остроумие, за да се надсмиваме над Съдбата, ето, не ни ли праща Съдбата този глупчо, за да прекъсне беседата ни?

РОЗАЛИНДА

Да, този път Съдбата хитро надвива Природата, защото затваря устата на две природни дарби с помощта на едно природно недоразумение.

ЦЕЛИЯ

А може би това не е работа на Съдбата, а на самата Природа: видяла е, че остроумието, което сме получили в дар от нея, е малко тъпичко, за да разисква отношенията на две богини, и ни праща това свое недоразумение за точило; защото тъпотата на шута винаги е служила за точило на острите умове.

Хей, ум голям,

къде насам?

ТОЧИЛКО

Господарко, трябва да отидете при баща си!

ЦЕЛИЯ

Да не са те назначили вестител?

ТОЧИЛКО

Не, но казаха да ви повикам, кълна се в честта си!

ЦЕЛИЯ

Я го виж ти! От кого си научил да се кълнеш тъй, шуте?

ТОЧИЛКО

От един рицар, когото чух да се кълне в честта си, че баничките били отлични и — пак в честта си — че горчицата нищо не струвала. А вярвайте, че беше обратното: баничките нищо не струваха, пък горчицата беше отлична. И все пак този рицар не би могъл да бъде обвинен в лъжлива клетва.

ЦЕЛИЯ

А защо? Какъв аргумент ще измъкнеш от склада на своята ученост?

РОЗАЛИНДА

Вярно, снеми намордника от муцуната на своята премъдрост!

ТОЧИЛКО

Елате тогава двете насам, погладете си бузките и се закълнете в брадите си, че съм хитрец!

ЦЕЛИЯ

Кълнем се в брадите си — само че ги нямаме! — че си хитрец.

ТОЧИЛКО

Пък аз се кълна в хитростта си, че само ако я имах, щях да бъда хитрец! Но понеже и вие се заклехте в нещо, което нямате, вашето не се счита за лъжлииа клетва. И същото важи за рицаря, който се кълнеше в честта си; защото той никога не е имал чест; пък и да е имал някога мъничко, изпоклел го е за празни работи, много преди да стане дума за баничките и горчицата.

ЦЕЛИЯ

Я ни кажи ти за кого намекваш?

ТОЧИЛКО

За едного, който е обичан от баща ви, княз Фредерик.

ЦЕЛИЯ

Обичта на баща ми му дава достатъчно чест. Престани да говориш срещу него! Някой хубав ден ще те накажат с камшик за езика ти.

ТОЧИЛКО

Ах, тъжно е, когато на глупците се забранява да говорят умно за глупостите, които умниците вършат!

ЦЕЛИЯ

Виж, тук си прав, защото откак зрънцето разум на веселите глупаци бе принудено да мълчи, зрънцето глупост на сериозните мъдреци набъбна неимоверно… Но ето че пристигна и месьо Льо Бо.

РОЗАЛИНДА

Както винаги, претъпкан с новини.

ЦЕЛИЯ

С които той ще ни нахрани, както гълъбите хранят малките си.

РОЗАЛИНДА

Тъй че ще затлъстеем от сведения.

ЦЕЛИЯ

Което ще ни повиши цената на клюкарския пазар.

Влиза Льо Бо.

Bon jour, месьо Льо Бо! Какво ново?

ЛЬО БО

Прекрасна мадам, пропуснахте едно неописуемо развлечение! Само вие двете липсвахте там!

ЦЕЛИЯ

Защо? Нима ви се виждаме тъй развлечени?

ЛЬО БО

Вие — развлечени? Как да ви отговоря?

РОЗАЛИНДА

Тъй, както с острия си ум решите.

ТОЧИЛКО

Или „тъй, както повелят ви съдбините“ — казано в стил-пестил.

ЦЕЛИЯ

И то добре казано, шуте! Точно на място!

ТОЧИЛКО

Ако аз не проявя добрия си вкус!…

РОЗАЛИНДА

…Ще загубиш лошия си мирис!

ЛЬО БО

Вие ме смутихте, красавици. Исках да ви разкажа за чудесните борби, които пропуснахте.

РОЗАЛИНДА

Добре, говорете! Как се развиха те?

ЛЬО БО

Ще ви разкажа началото, а ако ви се иска, можете да видите края сами. Защото най-интересното ще се развие тепърва. И точно тук, където сме.

ЦЕЛИЯ

Добре, почнете с началото, макар то да е вече минало, отминало, споминало се и погребано.

ЛЬО БО

Най-първо се появи един старец с тримата си синове…

ЦЕЛИЯ

Съвсем като в приказките!

ЛЬО БО

Трима младежи, здрави и снажни, настоящи хубавци…

РОЗАЛИНДА

И с грамоти на врата: „С настоящото се удостоверява, че настоящите са хубавци!“

ЛЬО БО

Най-големият от тримата излезе срещу Шарл, бореца на княза. Шарл веднага го просна на земята с три счупени ребра, тъй че едва ли ще има вече живот за него. И същото направи и с втория, а после и с третия. Сега тримата лежат там и старият им баща ги оплаква тъй горчиво, че всички наоколо пригласят на плача му.

РОЗАЛИНДА

Бедният!

ТОЧИЛКО

Но вие, месьо, споменахте, че дамите били пропуснали някакво развлечение?

ЛЬО БО

Е, да. Нали за него им разказвам.

ТОЧИЛКО

Ей, човек наистина се учел, додето е жив! За пръв път чувам, че чупенето на ребра било развлечение за дами!

ЦЕЛИЯ

И аз също, вярвай ми!

РОЗАЛИНДА

А има ли още някой, който да предлага ребрата си за изпълнение на такава музика? Още някой, който да се натиска да му натиснат гръдния кош? И ние, братовчедке, ще гледаме ли всичко това?

ЛЬО БО

Ще трябва да го гледате, ако останете тук. Защото това място е определено за втората част на борбите. А те след малко ще започнат.

ЦЕЛИЯ

Ето всички идат. Да останем все пак да погледаме!

Тръбен звук.

Влизат княз Фредерик, Велможи, Орландо, Шарл и Свита.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Да почнат! Щом младежът не се вслушва в увещанията, нека дързостта му отговаря за последствията.

РОЗАЛИНДА

Кой младеж? Този там ли?

ЛЬО БО

Точно той, мадам.

ЦЕЛИЯ

Но той е съвсем млад!… И все пак не изглежда осъден на поражение.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Я виж ти! Дъщеря ми и племенницата ми!… Промъкнали сте се да гледате и вие борбите, а?

РОЗАЛИНДА

Да, господарю, ако ни разрешите да останем.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Вярвайте ми, едва ли ще изпитате голямо удоволствие. Моят борец има всички предимства. Опитах се да разубедя неговия противник от жалост към младостта му, но той не иска и да чуе. Поговорете му вие, госпожици! Може би ще успеете да му въздействате.

ЦЕЛИЯ

Повикайте го, месьо Льо Бо!

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Ще ви оставя да разговаряте сами.

ЛЬО БО

Господине, принцесата иска да ви говори.

ОРЛАНДО

На разположение на дамите съм!

РОЗАЛИНДА

Млади господине, вие ли предизвикахте дворцовия борец?

ОРЛАНДО

Не, прекрасна принцесо. Той сам извика на борба всички, които биха посмели да му излязат насреща; и аз като мнозина други рещих да премеря силите си с него.

ЦЕЛИЯ

Прекомерно смел сте за възрастта си, младежо! Вашият противник е дал вече жестоки доказателства за своята сила. Ако можехте да се видите с очите си и прецените с разума си, опасността, на която се излагате, би ви посъветвала да дирите подвизи при по-равни условия. Молим ви за ваше добро помислете за себе си и се откажете от борбата!

РОЗАЛИНДА

Да, млади господине, сторете го! Вашето име не ще пострада от това — ние сами ще помолим княза да прекрати борбите.

ОРЛАНДО

Моля ви, не ми се сърдете: вярвайте, наистина се чувствам виновен, че трябва да откажа нещо на две тъй прекрасни и благородни дами. Нека сияйните ви очи и нежните ви мисли ме съпътстват в изпитанието. Ако противникът ми ме простре на земята, ще бъде опозорен един, който никога не е бил уважаван; ако ме убие, ще бъде мъртъв един, който винаги е желаел смъртта. Нещастие на приятели няма да донеса, тъй като нямам никого, който да затъжи за мене; нито ще причиня загуба на обществото, защото не притежавам нищо в него; аз заемам само едно място в природата, което ще бъде запълнено от друг, по-достоен, когато аз го опразня.

РОЗАЛИНДА

Да можех да ви дам и своята сила, колкото и малка да е тя!

ЦЕЛИЯ

И аз моята в добавка!

РОЗАЛИНДА

На добър час! Дано съм подценила възможностите ви!

ЦЕЛИЯ

И дано се сбъднат желанията ви!

ШАРЛ

Хайде! Къде е този храбрец, който толкоз мечтае да легне до майка си, Земята?

ОРЛАНДО

Той е готов, господине. Но мечтите му не са тъй порочни.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Ще се борите само до първото сваляне.

ШАРЛ

Бъдете спокоен, ваша светлост: вие дълго го убеждавахте да не започва, но след първото сваляне не ще има нужда да го убеждавате да продължи.

ОРЛАНДО

Щом сте тъй уверен, че ще ми се подигравате след борбата, защо го правите преди нея? Да почваме!

РОЗАЛИНДА

Херкулес6 да ти е на помощ, момко!

ЦЕЛИЯ

Да бях невидима, бих го пипнала този силач за глезена!

Шарл и Орландо се борят.

РОЗАЛИНДА

Ах, този младеж е чудесен!

ЦЕЛИЯ

Ако имах мълния в очите, знам кого бих поразила!

Викове. Шарл е повален.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Достатъчно! Да спрат!

ОРЛАНДО

Моля ви, ваша светлост! Още не съм се разгрял!

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Как си, Шарл?

ЛЬО БО

Не може да говори, ваша светлост.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Отнесете го! Как е името ти, момко?

ОРЛАНДО

Орландо, княже. Аз съм третият син на благородния Роланд дьо Боа.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Бих предпочел да бъдеш син на друг!

Баща ти беше вредом уважаван,

но чувствал съм го винаги свой враг.

Ти с подвига си по ме би зарадвал,

ако не беше негова издънка.

Отивай си със здраве! Явно, смел си,

но друг родител трябваше да имаш!

Излиза, следван от Льо Бо и Свитата.

ЦЕЛИЯ

Как мислиш, мила, бих ли се отнесла

така към него, ако бях баща си?

ОРЛАНДО

Гордея се, че съм Роландов син,

макар и трети! Бащиното име

не бих сменил дори ако на княза

би хрумнало да ме осинови!

РОЗАЛИНДА

Баща ми хранеше към граф Роланд

дълбока обич. Както всички, впрочем.

Да знаех, че тоз момък му е син,

прибавила бих сълзи към молбите,

преди да го оставя да се хвърли

в такъв опасен бой!

ЦЕЛИЯ

Тогава нека

да го приветстваме и ободрим —

суровото държане на баща ми

гнети душата ми!… Безстрашни момко,

ако в полето нежно на сърцето

направите вий същото, което

направите в борбата, облажавам

избраницата ви!

РОЗАЛИНДА (сваля верижката си и му я дава)

Вземете туй,

любезни господине, от една,

която би ви дала, честна дума,

и повече, ако сама не беше

беднячка!… Да вървим ли, братовчедке?

ЦЕЛИЯ

Да… Сбогом, благородни господине!

Розалинда и Целия си тръгват.

ОРЛАНДО

Глупак! Дори не й благодарих!

Какво ми стана? Най-доброто в мене

ме изостави и сега стърча

като бездушие чучело край пътя!

РОЗАЛИНДА

Той май ни вика! Боже, как загубих

в нещастието прежната си гордост!

Да го запитам ли какво желае?…

Извикахте ли ни? Ах, млади момко,

в борбата победихте вий не само

противника си!

ЦЕЛИЯ

Ще вървим ли, мила?

РОЗАЛИНДА

Да, братовчедко… Да ви пази бог!

Излиза заедно с Целия.

ОРЛАНДО

Какво тъй здраво ми скова езика?

Не казах нито дума, а пък явно

тя диреше беседа! Ах, Орландо,

не Шарл, а същество далеч по-слабо

простря те на земята!

Влиза отново Льо Бо.

ЛЬО БО

Господине,

съветвам ви приятелски: недейте

остава тук! Заслужихте си вие

похвала, възхищение и обич,

но князът е сега така настроен,

че зле посреща вашата победа;

а той по нрав… Но по-добре ще бъде

вий сам да си представите какъв е,

отколкото да ви го казвам аз!

ОРЛАНДО

Благодаря ви. Но тогаз кажете:

от дамите, които бяха тука,

коя е всъщност дъщеря на княза?

ЛЬО БО

По нрав бих казал никоя; но инак

по-дребничката му е дъщеря,

а другата е дъщеря на брат му,

изгнаника; държи я той в двореца,

защото двете се обичат просто

съвсем като сестри. Но напоследък

намразил е нещастната девойка,

понеже сред народа я обичат,

затуй, че е добра, и й съчувстват

зарад баща й; и усещам, скоро

омразата му ще избухне в гняв.

Вървете! Бих желал да станем близки

във бъден свят, по-радостен от тоз.

ОРЛАНДО

Довиждане! Благодаря ви много.

Льо Бо излиза.

От трън на глог! Запътвам се назад

от княз-потисник към потисник-брат!…

Но тази безподобна Розалинда!

Излиза.

ТРЕТА СЦЕНА

Стая в двореца.

Влизат Целия и Розалинда.

ЦЕЛИЯ

Моля ти се, братовчедке! О, боже на любовта, смили се над мен! Розалинда, миличка, една дума поне!

РОЗАЛИНДА

Нямам думи за хвърляне на вятъра.

ЦЕЛИЯ

Защо на вятъра? Хвърли ги на мен! Залей ме със всички тайни, които криеш!

РОЗАЛИНДА

И ще има две пострадали братовчедки: ти ще се удавиш, а пък аз ще остана на сухо.

ЦЕЛИЯ

И всичко това само заради баща ти?

РОЗАЛИНДА

Малко и заради неговото дете… О, с колко тръни е осеян този делничен свят!

ЦЕЛИЯ

Ах, братовчедке, това са само леки репейчета, с които той те обстрелва като момък в празнични закачки. И после така е: която не се движи строго в пътечката, репеите й се лепят по полите!

РОЗАЛИНДА

От полите си аз ги отърсвам, но това репейче ми е заседнало в гръдта!

ЦЕЛИЯ

Че изкашляй се и то ще изхвръкне навън!

РОЗАЛИНДА

По-скоро бих преглътнала всичко, само да остане в мен!

ЦЕЛИЯ

Хайде, хайде! Пребори се с любовта си!

РОЗАЛИНДА

Но как, когато тя има такъв борец на своя страна!

ЦЕЛИЯ

На добър час тогава! Рано или късно ще трябва да се пребориш с него, макар да е сигурно, че накрая ще си паднеш по гръб! Но да оставим шегите: наистина ли така изведнъж и така дълбоко си хлътнала по сина на стария Роланд?

РОЗАЛИНДА

Казах ти, моят баща горещо обичаше неговия.

ЦЕЛИЯ

Следва ли, че трябва и ти горещо да обичаш сина му! Ако беше така, аз би трябвало да мразя този Орландо, защото моят баща мразеше порядъчно неговия. Пък аз не го мразя.

РОЗАЛИНДА

И недей го намразва, моля ти се, заради мен!

ЦЕЛИЯ

А защо не? Заради теб би трябвало да го е заслужил.

РОЗАЛИНДА

Не, той е заслужил аз да го обичам, а ти го обичай от обич към мене!… Но князът иде!

ЦЕЛИЯ

И то с очи, които святкат гневно!

Влизат княз Фредерик и Велможи.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Госпожице, веднага напуснете

двореца ми!

РОЗАЛИНДА

Кой? Аз ли, чичо?

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Ти!

Ако след десет дни те заловят

във кръг от двайсет мили, ще умреш!

РОЗАЛИНДА

Поне ми разрешете, ваша светлост,

да разбера в какво ми е вината!

Ако сама се зная и познавам

желанията си, и не сънувам,

и съм с ума си — както се надявам —

дори и в неродените си мисли

до днес не съм отправяла обида

към ваша светлост!

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Точно тъй говорят

изменниците! Тях ако ги слушаш,

те всички са самата добродетел!

Знай само, че ти нямам вече вяра.

РОЗАЛИНДА

Със недоверие не се доказва

виновността! Кажете ми да зная

с какво съм го събудила у вас!

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

С това, че дъщеря сте на баща си!

РОЗАЛИНДА

Аз бях му дъщеря, когато вие

властта му взехте, бях му дъщеря,

когато го прогонихте! Не, княже,

изменничеството не се предава

в наследство! А и тъй да бе, баща ми

не бе изменник! Със какво заслужих

да дирите в сегашната ми бедност

причина за измяна!

ЦЕЛИЯ

Господарю,

изслушайте ме!

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Целия, за тебе

приех я в двора; инак тя сега

би бродила с баща си из горите!

ЦЕЛИЯ

Вий сам сте го направили, без мен,

от съвест гризан и от чар пленен.

Тогава аз била съм още млада,

за да я оценя. Но днес я зная:

ако е тя изменничка, тогава

и дъщеря ви също е такава!

Със нея сме играли, чели, яли —

Юнонините лебеди7 едва ли

били са неразделни като нас!

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

За тебе тя е твърде хитра, дъще:

мълчейки, тя говори на народа

и той над участта й се смилява.

А ти наивна си! Тя хвърля сянка

над теб самата! Ти ще блеснеш двойно,

когато няма да я има тук.

И не оспорвай моята присъда,

която, все едно, е неотменна:

изгнание!

ЦЕЛИЯ

Тогава, господарю,

пратете във изгнание и мен —

без нея аз не мога да живея!

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Глупачка!… А ти стягай си нещата!

Залагам княжеските чест и слово,

че тук след срока те очаква смърт!

Излиза, следван от Велможите си.

ЦЕЛИЯ

О, бедна Розалинда, де ще идеш?

Да си сменим бащите! Взимай моя,

но по-печална не бъди от мен!

РОЗАЛИНДА

Аз имам много повече причини!

ЦЕЛИЯ

Не, нямаш повече! Сестрице, смелост!

Не чу ли как баща ми преди малко

и мене на изгнание обрече?

РОЗАЛИНДА

Такова нещо няма!

ЦЕЛИЯ

Тъй ли мислиш?

Тогава в Розалинда няма обич,

която казва: ние сме едно

със Целия! О, братовчедке моя,

нима ще се оставим безпощадно

да ни разлъчат и разкъсат? Не!

Баща ми нека да си дири друга

наследница! Ний с тебе да обсъдим

как можем да избягаме от двора,

къде да идем и какво да вземем

със себе си. И даже не помисляй

да понесеш товара на бедите,

оставяйки ме тук! Аз давам клетва

в небето, пребледняло от скръбта ни,

че колкото да ме разубеждаваш,

ще дойда с теб!

РОЗАЛИНДА

Добре, но де да идем?

ЦЕЛИЯ

При чичо ми в Арденската гора!

РОЗАЛИНДА

Боя се, мила, хубостта девича

по-силно и от златото привлича

крадци по друмищата!

ЦЕЛИЯ

Затова

аз грозни дрехи ще си облека

и ще нацапам бузите си с глина.

Стори и ти така и никой няма

да ни нападне!

РОЗАЛИНДА

По-добре ще бъде —

понеже по-височка съм — да взема

да се преоблека във мъжки дрехи:

на кръста меч, ловджийски нож в ръката

и нищо че в сърцето ми ще трепка

страхът на колкото си щеш жени —

нали ще имам аз вида сърцат

и войнствен, зад който се прикриват

тъй много женчовци от мъжки пол!

ЦЕЛИЯ

А как ще те наричам?

РОЗАЛИНДА

Ганимед8 —

не ща по име да отстъпвам даже

на Зевсовия паж. А теб аз как?

ЦЕЛИЯ

От днес тоз двор в мен чувства не събужда —

зови ме Алиена, тоест, чужда!

РОЗАЛИНДА

И знаеш ли какво? Да им откраднем

и шута на баща ти! Той могъл би

да облекчи нелекия ни път.

ЦЕЛИЯ

Да, той накрай света ще дойде с мене,

ако му кажа! А сега да вземем

пари и ценности и да обмислим

кой път да уловим, за да избегнем

преследването! Тръгваме щастливи:

щом в твоя дом преследва те вражда,

изгнанието значи свобода!

Излизат.