Както ви харесва

ПЪРВА СЦЕНА

В гората.

Влизат Розалинда, Целия и Жак.

ЖАК

Бих искал да се запознаем по-отблизо, красиви момко.

РОЗАЛИНДА

Защо тогава казват, че сте били затворен и меланхоличен?

ЖАК

Защото съм такъв: предпочитам тъгата пред смеха.

РОЗАЛИНДА

И с едното, и с другото не бива да се прекалява. Тези, които изпадат в която и да е от двете крайности, заслужават обществено порицание по-вече дори от пияниците.

ЖАК

А според мен да бъдеш тъжен и да мълчиш е хубаво!

РОЗАЛИНДА

Тогава е хубаво да бъдеш и дървен стълб!

ЖАК

Моята меланхолия не е нито завистливата меланхолия на учения, нито капризната — на музиканта, нито честолюбивата — на воина, нито притворната — на правника, нито глезената — на дамата, нито смесената от всичко това меланхолия на влюбения. Тя си е моя, лична, собствена меланхолия, съставена от много елементи, извлечена от много предмети; плод на наблюденията ми от безброй пътешествия, честият размисъл над които именно ме обгръща в тази ми чудновата тъга.

РОЗАЛИНДА

Значи сте пътешественик! Тогава имате пълно право да бъдете тъжен: навярно, за да видите чуждите земи, сте продали своите; а да си видял много и да нямаш нищо, е, както се казва, „очи пълни — ръце празни“.

ЖАК

Да, аз съм платил за своя опит.

Влиза Орландо.

РОЗАЛИНДА

Който ви изпълва с тъга! Бих предпочел един беден шут, който да ме весели, пред един богат опит, който ще ме натъжава. И за който, при това, ще трябва да обиколя земята!

ОРЛАНДО

Сърдечен поздрав, скъпа Розалинда!

ЖАК

А, много ви здраве, ако ще говорите в стихове!

Излиза.

РОЗАЛИНДА

Щастливо плаване, месьо пътешественико! Постарайте се да научите две-три чужди думи; и облечете нещо чуждестранно; освен това свикнете да черните всичко добро в отечеството си, да презирате родното си място и даже да роптаете срещу бога, че ви е създал с чертите, които имате — инак, да знаете, няма да ви повярвам, че сте стъпвали в гондола!…37 Какво има, Орландо? Къде се губихте толкова време? И това ми било влюбен! Ако още веднъж ми изиграете такава шега, вече не ми се мяркайте пред очите!

ОРЛАНДО

Но, прекрасна Розалинда, закъснял съм най-много час!

РОЗАЛИНДА

Час закъснение на любовна среща! Когато някой наруши любовната си уговорка само с една частица от хилядната част от минутата, това значи, че Купидон38 най-много го е потупал по рамото, но в никой случай не го е прострелял в сърцето!

ОРЛАНДО

Прости ми, скъпа Розалинда!

РОЗАЛИНДА

Ако и в бъдеще сте тъй муден, не се появявайте пред погледа ми! По-добре да ме ухажва охлюв!

ОРЛАНДО

Охлюв?

РОЗАЛИНДА

Да, охлюв! Защото той, макар да закъснява също тъй на срещите си, поне мъкне цяла къща на гърба си — нещо повече от онова, което вие бихте могли да оставите на бъдещата си вдовица. Освен това той си носи сам и съдбата.

ОРЛАНДО

Каква съдба?

РОЗАЛИНДА

Рогата! Тези, за които такива като вас обичат да обвиняват жените си. А охлювът си е поначало съоръжен с тях, тъй че спасява съпругата си от скандала.

ОРЛАНДО

Добра жена рога не слага, а моята Розалинда е добродетелна!

РОЗАЛИНДА

Аз съм вашата Розалинда!

ЦЕЛИЯ

Той те нарича така, защото това му прави удоволствие, но всъщност си има друга Розалинда, по-хубава от тебе.

РОЗАЛИНДА

Хайде, ухажвайте ме, увъртайте се около мене — сега съм в празнично настроение и склонна на отстъпки. Какво бихте ми казали, ако бях вашата истинска-истинска Розалинда?

ОРЛАНДО

Бих ви целунал, преди да кажа каквото и да е!

РОЗАЛИНДА

А по-добре би било първо да говорите и само когато закъсате поради липса на тема, да прибегнете към някоя целувка. Ораторите, щом изтърват нишката си, кашлят; а влюбените, като не намират за какво да се хванат — не дай си боже! — викат целувката на помощ.

ОРЛАНДО

А ако тя бъде отказана?

РОЗАЛИНДА

Тогава имат за какво да настояват и ето нова тема за разговор. Хващат се за нея и готово!

ОРЛАНДО

А кой влюбен може да стои до любимата си и да не намери за какво да се хване?

РОЗАЛИНДА

Вие например. Нали аз съм вашата любима?…

ОРЛАНДО

Тук имате право. Но ако бяхте истинската, доста нещо бих си намерил.

РОЗАЛИНДА

И бихте се намерили там, където ви е мястото, доколкото я познавам… А пък трябва да я познавам, щом съм Розалинда!

ОРЛАНДО

Приемам, че сте, защото много ми се иска да разговарям за нея.

РОЗАЛИНДА

Тогава от нейно име ви заявявам, че не ви желая!

ОРЛАНДО

А пък аз от свое име ви казвам, че тогава ще умра!

РОЗАЛИНДА

Упълномощете друг да умре от ваше име! Този нещастен свят е на около шест хиляди години и през цялото това време нито един мъж не е умрял от любов. Троил39 например дочакал гръцка сопа да му пукне черепа, макар да бил направил всичко възможно, за да умре от въздишки преди това; а той е образец за голяма любов. Леандър40, дори и Херо да би станала монахиня, пак е щял да откара още доста весели години, ако една лятна нощ не се била случила прекалено гореща; горкият момък, решил да се изкъпе в Хелеспонта, схванал му се кракът и се удавил. А смахнатите летописци от онова време решили, че всичко било заради Херо от Сестос. Опашати лъжи! Мъжете са умирали от време на време и червеи са ги яли, но това не е ставало никога от много любов.

ОРЛАНДО

Не бих искал истинската Розалинда да мисли така. Уверявам ви, че едно нейно смръщване на вежди може да ме убие!

РОЗАЛИНДА

Кълна ви се в тази ръка, че тя не може да убие и муха! Но да продължим: аз сега съм Розалинда, но в по-благосклонно настроение: Орландо, поискайте ми каквото желаете и няма да ви го откажа!

ОРЛАНДО

Тогава обичай ме, Розалинда!

РОЗАЛИНДА

На драго сърце! Ще ви обичам в петък и в събота и изтрий го с гъбата!

ОРЛАНДО

Не, наистина! Ще ме вземеш ли?

РОЗАЛИНДА

Разбира се! И още двайсетина като вас!

ОРЛАНДО

Ей, какво говориш?

РОЗАЛИНДА

Защо? Не сте ли добър за мъж?

ОРЛАНДО

Мисля, че съм.

РОЗАЛИНДА

Е, щом нещо е добро, защо да не си поискам повечко от него?… Ела, сестро, ти ще бъдеш свещеникът и ще ни венчаеш… Дайте ми ръката си, Орландо!… Какво има, сестро?

ОРЛАНДО

Моля ви, отче, венчайте ни!

ЦЕЛИЯ

Не помня думите.

РОЗАЛИНДА

Първо ще попиташ: „Искаш ли, Орландо…“

ЦЕЛИЯ

А, зная, зная! „Искаш ли, Орландо, да вземеш за жена Розалинда?“

ОРЛАНДО

Искам!

РОЗАЛИНДА

Да, но кога?

ОРЛАНДО

Сега! Веднага, щом ни венчае!

РОЗАЛИНДА

Тогава трябва да кажете: „Вземам те за жена, Розалинда!“

ОРЛАНДО

Вземам те за жена, Розалинда!

РОЗАЛИНДА

Би трябвало да ви поискам разрешително за встъпване в брак, но от мен да мине! Вземам те за мъж, Орландо!… Ах, невестата изпревари свещеника! Но няма как, на нас, жените, мисълта ни винаги лети напред.

ОРЛАНДО

Всички мисли правят тъй — нали са крилати!

РОЗАЛИНДА

А сега ми кажете колко време ще искате да я имате, след като сте я притежавали веднъж?

ОРЛАНДО

Цяла вечност и един ден!

РОЗАЛИНДА

Да бяхте казали само „един ден“ и оставили вечността на мира! Не, не, Орландо! Мъжете, когато ухажват, са като април, а след сватбата се превръщат в декември; но и девойките са май, когато са девойки, а станат ли съпруги, небето им се променя. Аз ще ви ревнувам по-силно, отколкото качулатият гълъб ревнува женската си; ще крещя като папагал пред дъжд, ще любопитствам като маймуна; ще лея сълзи като статуя от водоскок тъкмо когато сте във весело настроение, и ще се смея като хиена, когато ви се спи!

ОРЛАНДО

Моята Розалинда няма да бъде такава!

РОЗАЛИНДА

Кълна се в себе си, че тя ще бъде точно като мене.

ОРЛАНДО

Но тя е толкова умна!

РОЗАЛИНДА

Инак как ще измисли всичко това! Жените колкото са по-умни, толкова са по-опаки. Затвори един женски ум в стая, той ще изскочи през прозореца; залости прозореца, ще се провре през ключалката; запуши ключалката, ще излети с дима през комина!

ОРЛАНДО

Може би за такива жени е думата: „Умен ум, по кой друм?“

РОЗАЛИНДА

Да, но запазете си този укор за деня, в който умът на жена ви поеме по друма, който води към леглото на съседа!

ОРЛАНДО

И как умът и ще съумее да се оправдае тогава?

РОЗАЛИНДА

Бъдете спокоен, жената никога не губи ума и дума. Ще каже, че е тръгнала за там да дири вас. Такава умница няма да я намериш без отговор освен ако я завариш без език. Жена, която не знае да изкара мъжа си виновен за всички свои грехове, не бива да бъде оставяна да кърми детето си, защото ще го отгледа малоумно!

ОРЛАНДО

Прощавай, Розалинда, но трябва да те напусна за два часа.

РОЗАЛИНДА

О, любими мой! Не мога да преживея два часа без теб!

ОРЛАНДО

Но трябва да присъствам при обяда на княза! В два часа ще бъда отново тук!

РОЗАЛИНДА

Да, да, вървете си, вървете си! Знаех си, че ще излезете такъв! Приятелите ме предупреждаваха, пък и сама го предчувствах, но този ваш език-прелъстител ме подмами!… Нищо: още една изоставена душа!… Ела, смърт!… В два ли казахте?

ОРЛАНДО

Да, мила Розалинда, разбери, няма как…

РОЗАЛИНДА

Няма как, но да знаете: кълна се в истината и в честта си, и в светата правда, и във всички клетви, които са прилични и безопасни, че ако нарушите своето обещание с една йота или се явите със закъснение от една минута, ще бъдете най-недостойният за своята Розалинда от безбройните пълчища на любовните неверници! Затова пазете се от гнева ми и дръжте на думата си!

ОРЛАНДО

Ще държа на нея тъй свято, както ако беше истинската Розалинда! Довиждане!

РОЗАЛИНДА

Ще ви видим! Времето, този стар съдия, ще се произнесе по делото ви. Довиждане!

Орландо излиза.

ЦЕЛИЯ

Ти направо очерни нашия пол с любовното си бъбрене! Заслужаваш да ти вдигнат до главата „плаща и гаща“, та светът да види, че си птица, която сама си цапа гнездото!

РОЗАЛИНДА

О, сестрице, сестричке, мило ми сестриченце, да знаеш колко дълбоко съм потънала в любовта! Но такава дълбочина не може да се измери, дъното на чувствата ми е още недостигнато, като това на Португалския залив!

ЦЕЛИЯ

Искаш да кажеш, че душата ти си няма дъно, тъй че колкото чувства да наливаш в нея, толкова изтичат навън?

РОЗАЛИНДА

Не, нека съди за дълбочината на любовта ми онова незаконно синче на Венера41, заченато от прищявката, износено от скуката и родено от лудостта; този малък негодник, който заблуждава нашите очи, защото сам е сляп като къртица! Казвам ти, Алиена, не мога да живея, без да го виждам! Отивам да си намеря едно сенчесто кътче, за да въздишам там, докато се върне.

ЦЕЛИЯ

А пък аз през това време ще си дремна.

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

В гората.

Влизат Жак и Благородници с дрехи на горски пазачи.

ЖАК

Кой уби елена?

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Аз, господине.

ЖАК

Да го представим на княза като на римски победител! И дайте да му сложим еленовите рога на главата вместо триумфален венец! Ловци, нямате ли една песен за такъв случай?

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Имаме, господине.

ЖАК

Запейте я тогава! Може и фалшиво, важното е да вдига достатъчно шум!

Музика.

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

В гората.

Влизат Розалинда и Целия.

РОЗАЛИНДА

А сега какво ще ми кажеш? Два часът вече мина, а от Орландо ни кост, ни вест!

ЦЕЛИЯ

Това ще ти кажа: че с преливащо от чувства сърце и помътен от страст мозък той си е взел лъка и стрелите и е отишъл да му откара един сън! Я виж кой иде!

Влиза Силвий.

СИЛВИЙ

Красиви момко, нося ви писмо

от скъпата ми Фебе. Аз не зная

какво съдържа то, но предполагам

по туй, как беше зла като оса

във израз и движение, когато

го пишеше, че сигурно е гневно;

но моля ви, не хвърляйте вината

върху невинния му приносител!

Розалинда чете писмото.

РОЗАЛИНДА

Пред туй писмо самата търпеливост

би кипнала!… Изтраеш ли на него,

изтрайваш всичко. Тя ми заявява,

че бил съм грозен, невежлив, надмен

и че не би се влюбила във мен,

дори и да се срещали мъжете

по-рядко и от феникса42. Ей богу,

защо така ми пише, не разбирам?

Кой гони я? Не нейната любов

е заекът, за който съм на лов!

Ти май, овчарю, сам си го написал?

СИЛВИЙ

Не, тя го писа! Казвам ви, не зная

какво съдържа.

РОЗАЛИНДА

Не лъжи, глупако,

от любовта доведен до безумство —

това не е от нейната ръка!…

Макар че тя в ръцете беше малко…

нали й ги видях: със цвят на тухла,

в слугински слинове; помислих първом,

че носи похабени ръкавици,

а то били самите те… Но май че

се отклоних. Повтарям ти го, драги,

че туй писмо не може да е нейно —

то има мъжки дух и мъжки почерк!

СИЛВИЙ

Не, нейно е!

РОЗАЛИНДА

Измисляш! То е толкоз

нахално, невъзпитано и грубо,

предизвикателно, като че турчин

ругае християнин! Не, не вярвам,

че е възможно нежен женски мозък

да породи такъв огромен куп

от етиопски грубости43 със смисъл

по-черен от вида им! Да чета ли?

СИЛВИЙ

Ако желаете, макар да знам,

че тя към мен, уви, не знай пощада!

РОЗАЛИНДА

Но пък площада ще узнае в нея

възпитаничка своя. Чуйте само

как тази грубиянка ме нарежда:

Чете

„Може би небесен бог

скрит е зад лика ти строг…“

Може ли жена да ругае така?

СИЛВИЙ

Че тук няма никакво ругаене!

РОЗАЛИНДА (чете)

„…та така плени ме ти

със навъсени черти?“

И това не е ругаене, нали?

„Чар на мъж обикновен

не е действал върху мен…“

Значи, аз съм звяр някакъв!

„…а щом ти със гняв суров

тъй раздуха в мен любов,

как ли би ме изгорил,

ако беше с мене мил?

Как ли завладял ме би,

ако действаше с молби,

щом във твой съм плен сега,

след като ме тъй руга?

Приносящият не знай

този мой и ад, и рай,

тъй че отговора ти

хубаво запечати:

ако носи нежно «да»,

ще ме имаш навсегда;

ако «не» отсъдиш твърд,

Фебе я очаква смърт!“

СИЛВИЙ

И вие наричате това ругаене?

ЦЕЛИЯ

О, бедни овчарю!

РОЗАЛИНДА

И ти го съжаляваш? Не, той не заслужава състрадание!… Защо ти трябва да обичаш такава жена! Превърнала те е в музикален инструмент, за да свири на тебе фалшиви мелодии! Това не се търпи! Добре, върви си при нея — виждам, че съвсем ти е стъпила на шията! Върви, кажи й, че ако ме обича, аз й заповядвам да обича тебе; ако откаже, да знае, че няма никога да я взема, освен ако ти ме помолиш за това. Хайде, ако си истински влюбен, бягай оттук и ни дума, че някой иде!

Силвий излиза.

Влиза Оливер.

ОЛИВЕР

Здравейте, млади хора! Може би

вий знаете да има нейде близо

колиба на овчари, обградена

с маслинови дръвчета?

ЦЕЛИЯ

Ей я там,

в съседната котловинка; вземете

отдясно на редицата върби

край бъблещия ручей и веднага

ще я намерите! Но тя сега е

заключена. Във нея няма никой.

ОЛИВЕР

Ако очите могат да се водят,

от туй, което чули са ушите,

по всяка вероятност вий сте тези,

които диря. Облекло, години

съвпадат с описанието. Тъй е!

„Младежът — рус и с малко женствен вид,

подобен на по-възрастна сестра;

девойката — по-дребна и по-смугла

от брата си…“ Не е ли ваш, простете,

домът, за който току-що ви питах?

ЦЕЛИЯ

Щом питате, не ще е самохвалство,

ако ви кажем, че е наш.

ОЛИВЕР

Орландо

ви поздравява и изпраща тази

окървавена кърпа на младежа,

когото бил наричал Розалинда.

Това сте вий навярно?

РОЗАЛИНДА

Ах, какво ли

ще значи туй?

ОЛИВЕР

Ще значи срам за мен,

когато ви разкажа точно кой съм

и где, защо и как таз кърпа беше

пропита с кръв.

ЦЕЛИЯ

Разказвайте все пак!

ОЛИВЕР

На тръгване Орландо обеща ви,

нали така, след час да се завърне?

Добре, но през гората, като гризел

горчивите и сладки плодове

на нежното си чувство, изведнъж

пред него се разкрила страшна гледка:

под мощен дъб със клони в мъх покрити

и връх оплешивял от старостта

един нещастник дрипав и брадясал

спял сън дълбок, а около врата му,

блестейки с люспи златни и смарагдни,

змия ужасна се била увила

и люшкала триъгълна главичка

към устните на спящия. Когато

усетила Орландо, тя веднага

безшумно пъстри гривни размотала

и плъзнала се в гъвки криволици

към храсталака; ала скрита в него,

лъвица гладна, с бозки пресушени,

снижила мощна челюст до земята,

очаквала заспалия да мръдне,

защото тези царствени животни

не се нахвърлят върху туй, което

изглежда мъртво. Щом видял това,

Орландо меч извадил и… познал

в човека най-големия си брат!

ЦЕЛИЯ

О, той за него казваше, че бил

чудовище направо!

ОЛИВЕР

И със право!

Аз знам това от всички най-добре.

РОЗАЛИНДА

А после? Разкажете за Орландо!

Какво направил? Там ли го оставил,

храна на изгладнялата лъвица?

ОЛИВЕР

Той два пъти понечил да го стори,

но над мъстта надвила добрината,

връх взела над гнева кръвта на брата

и той срещу лъвицата се хвърлил

и я убил. Шумът им ме събуди.

ЦЕЛИЯ

Как? Вий сте брат му?

РОЗАЛИНДА

Той спасил е вас?

ЦЕЛИЯ

Не бяхте ли вий този, който подло

замисля непрекъснато смъртта му?

ОЛИВЕР

Да, бях, ала не съм. Аз друг съм вече.

И казвайки какъв съм бил преди,

не се червя и даже чувствам радост,

защото знам сега какъв съм станал!

РОЗАЛИНДА

А тази кърпа в кръв?

ОЛИВЕР

До нея също

Ще стигнем скоро. Щом във сладки сълзи

взаимно от началото до края

обляхме своите повести и брат ми

узна от мен как бях се озовал

във този пущинак, при своя княз

заведе ме и той гостоприемно

ме повери на неговите грижи.

Орландо в пещерата си ме взе

и там съблече се и аз тогава

разбрах, че звярът е раздрал със нокти

ръката му, и то така дълбоко,

че цялото туй време тя кървяла

и, бледен, брат ми свлече се пред мене,

шептейки: „Розалинда!“ И тогава

аз подкрепих го, раната превързах

и не след много, щом се посъвзе,

той прати ме, макар и непознат,

да дойда тук и да ви обясня

защо е закъснял, а тази кърпа,

обагрена от неговата кръв,

да дам на младия овчар, когото

на смях наричал „своя Розалинда“.

Розалинда припада.

ЦЕЛИЯ

Какво ти стана? Ганимеде! Боже!

ОЛИВЕР

Мнозина губят свяст, щом видят кръв.

ЦЕЛИЯ

Не, туй е друго! Братов… Ганимеде!

ОЛИВЕР

Свести се.

РОЗАЛИНДА

Отведете ме във къщи!

ЦЕЛИЯ

Веднага, братко!… Много ви се моля,

хванете го под мишницата! Тъй!

ОЛИВЕР

По-смело, момко! И това ми било мъж! Не, нямате вие мъжко сърце!

РОЗАЛИНДА

Нямам, признавам си. Но пък вие признайте, че ви изиграх отлично! Моля ви, разкажете на брат си как майсторски се престорих на ужасно изплашената Розалинда! Хей-хо!

ОЛИВЕР

Това не беше преструвка. Цветът на лицето ви свидетелства за неподправено вълнение.

РОЗАЛИНДА

Преструвка беше, уверявам ви!

ОЛИВЕР

Добре, тогава смелост! Преструвайте се, че сте мъж!

РОЗАЛИНДА

Че аз точно това правя, но, честна дума, всичко в мене е създадено, за да бъда жена!

ЦЕЛИЯ

Хайде! Ти ставаш все по-блед. Да тръгваме към къщи! Драги господине, елате с нас!

ОЛИВЕР

Ще дойда — брат ми каза да узная

дали сте му простили, Розалинда.

РОЗАЛИНДА

Това ще ви кажа после. Засега ви моля само да похвалите пред него актьорската ми дарба. Тръгваме ли?

Излизат.