Както ви харесва

ПЪРВА СЦЕНА

Стая в двореца.

Влизат княз Фредерик, Велможи и Оливер.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Не си го виждал? Слушай, ей, човече!

Ако не бях така великодушен,

едва ли дивото за мъст бих гонил

щом имам питомното. Но мисли му,

ако не ми намериш своя брат!

Със свещ дири го, под дърво и камък,

но във година срок го искам тука

жив или мъртъв! Не опитвай инак

да дириш във страната ми поминък —

земите ти и другото, което

би заслужавало да бъде взето,

ще бъде взето в моята хазна,

докато брат ти не разсее лично

съмненията ми във теб!

ОЛИВЕР

О, княже,

да знаехте сърцето ми: до днеска

аз нито миг не съм обичал брат си!

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

И дваж по-подъл си! Да се изгони!

Запор върху имота му веднага

и нека скита де очи му видят!

Без бавене! Изритайте го вън!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

В гората.

Влиза Орландо с лист хартия в ръка.

ОРЛАНДО

Стой тук, мой нежен стих! А ти, луна,

която светиш във небето ясно,

огрей със непорочна светлина

на нимфата си името прекрасно!

О, Розалинда, с нож от всички тез

кори дървесни книги ще направя,

та който влезе в тоз безкраен лес,

четейки ги, безкрай да те прославя!…

Лети, лети, Орландо, и възпей я,

прекрасната, единствената, „Нея“!

Излиза.

Влизат Корин и Точилко.

КОРИН

Е, господин Точилко, как ви се вижда пастирският живот?

ТОЧИЛКО

Честно казано, този живот, понеже е пастирски, е много добър, но тъй като си е овчарски, нищо не струва; понеже е откъснат от светската врява, харесва ми, но тъй като е усамотен, не се търпи; понеже е сред природата, много ми допада, но тъй като е далеч от двора, вижда ми се скучен; понеже е скромен, отговаря ми на вкуса, но тъй като е оскъден, противоречи на стомаха ми. Ти, овчарю, от философия разбираш ли?

КОРИН

Само колкото да си знам, господине, че като си болен, не ти е добре; че който си има пари, средства и нещо скътано, си има трима добри приятели; че дъждът кваси, а огънят пари; че добрата паша дава гойни овце; и че главната причина за нощта е, дето по нейно време няма слънце; и още, че който не е добил ум от рождение или от учение, може да се сърди на родителите си, че не са го възпитали добре или че са били много тъпи.

ТОЧИЛКО

Я го виж ти какъв дървовит философ! А бил ли си при двора на княза?

КОРИН

Не съм.

ТОЧИЛКО

Тогава си готов за пъкъла.

КОРИН

Не думай, господине!

ТОЧИЛКО

Истина ти казвам! Ще станеш като зле опечено яйце, черно от едната страна!

КОРИН

Задето не съм бил при двора? Че какво като не съм бил?

ТОЧИЛКО

Хе! Щом не си бил при двора, не си научил добрите обноски; щом не си ги научил, възпитанието ти е лошо; щом като нещо е лошо, то е грях; а грехът се плаща в пъкъла. Спукана ти е работата, овчарю!

КОРИН

Не е, господин Точилко. Тия, дето имат придворни обноски, са толкоз смешни на село, колкото ние, селяните де, сме смешни при двора. Нали казвахте, че там, при вас, хората за поздрав си целували ръка? Е, това няма да е хубаво, ако придворните станат овчари!

ТОЧИЛКО

Доказателства! Веднага! Да чуем!

КОРИН

Ами няма да е хубаво, защото ние все пипаме овцете, а вълната им, знаете, е мазна…

ТОЧИЛКО

А ръцете на придворния не се ли потят? И овчата мазнина да не е по-долна от човешката пот? Плитко, плитко ти е доказателството! Подири по-дълбоко! Хайде!

КОРИН

Ами те, нашите ръце де, са грапави!

ТОЧИЛКО

Тъкмо устните ще ги усещат по-добре. И това е плитко! Друго давай! Хайде!

КОРИН

Другото е, че като си церим стоката, ръцете ни са все катранени. А кой иска да целува катран? На придворния ръцете са парфюмирани с мускус15.

ТОЧИЛКО

Ей, че глупав човек! С мен седнал да спори! Ти си пред мен като храна за червеи пред една добра пържола! Слушай мъдреца и се учи от него да размишляваш! Мускусът е, ако искаш да знаеш, по-долен и от катрана. Какво е той — нечистотия, отделяна от една котка! Търси друго, овчарю!

КОРИН

Не, вие сте много образован за мене, но аз си оставам на своето.

ТОЧИЛКО

На своето място в пъкъла, така ли? Тогава господ да ти е на помощ и дано нареди да те нарежат на тънко, като те пекат! Много си суров!

КОРИН

Господине, аз съм прост човек, селянин. Трудя се, за да ям, и се обличам с каквото произвеждам; съседа не мразя и завист не пазя; чуждата радост и мене радва, а свойта мъка сам си я мъкна; и едничката ми гордост е да гледам как овцете ми пасат и агънцата им сучат.

ТОЧИЛКО

Тази гордост пък вече ти е най-големият грях! Да съчетаваш овцете с кочовете! Ти, човече, си печелиш хляба като сводник на скотове! Да водиш едногодишни овчици при един дърт кривокрак блеещ рогоносец против всички правила на естествения брак! Ако за това не те бутнат в пъкъла, то ще е само защото и дяволът не иска да има вземане-даване с овчари. Иначе си вътре с двата крака!

КОРИН

Прощавайте, но иде господин Ганимед, братът на новата ми господарка!

Влиза Розалинда с лист хартия в ръка.

РОЗАЛИНДА (чете)

„Няма в Азия рубин да

се сравнява с Розалинда;

няма между двата Инда

бисер като Розалинда;

няма.“

ТОЧИЛКО

…Няма нищо по-лесно от писане на такива стихчета! Аз мога да ви римувам така осем години подред, с почивки само за обяд, вечеря и сън. Да редиш римичките като селянки, тръгнали да си носят маслото на пазара!

РОЗАЛИНДА

Млък, шуте!

ТОЧИЛКО

Ето например:

„Няма нийде розмарин да

лъха като Розалинда;

нито има мазен млин да

лъска като Розалинда;

и тъй мога до амин да

дрънкам рими с Розалинда,

щом не иска ни един да

легне с тази Розалинда!“

Тъй става, като се остави човек на ритъма! Ритам го, но не ще да спре! Защо се хващате на тези глупави стихчета?

РОЗАЛИНДА

Казах ти да мълчиш, глупако! Намерих ги на едно дърво.

ТОЧИЛКО

Значи, това дърво ражда лоши плодове.

РОЗАЛИНДА

Ще те присадя тебе на него и отгоре ти ще присадя и мушмула. Така ще имам най-ранния плод в страната, защото е сигурно, че ти ще изгниеш, преди да си узрял, тъй като плодът на мушмулата има същото свойство.

ТОЧИЛКО

Добре казано, но дали е мъдро, или не, това гората ще отсъди.

Влиза Целия с лист хартия в ръка.

РОЗАЛИНДА

Тихо! Сестричката ми иде и чете нещо! Ти стой настрана!

ЦЕЛИЯ (чете)

„Стига спала е гората

във мълчание сурово —

аз дарявам дървесата

всяко със отделно слово.

Туй ще плаче, че тъй кратък

е животът на човека,

та две педи без остатък

му е цялата пътека;

друго ще скърби: защо ли

и другарството не трае;

но по всички горски стволи

твойто име ще сияе:

Розалинда! То едничко

изразило тебе, свята,

квинтесенция на всичко

прелестно върху земята,

тебе, същество, в което

с връзка радостна и мила

по наредба на Небето

е Природата споила

на Лукреция16, Елена17,

Клеопатра18, Аталанта19

свяна, бузата червена,

царствения чар, таланта

и на тях отгоре още

добродетели хиляда,

тъй че дълги дни и нощи

на света да си награда

и да имаш чак до гроб

мен за свой слуга и роб!“

РОЗАЛИНДА

О, какъв изящен проповедник! И с какво безкрайно любовно поучение мори паството си! Поне да се беше поизкашлял и казал: „Привършвам, добри хора!“

ЦЕЛИЯ

Вие двамата, по-далеч оттук! Овчарю, върви си!… Ти също!

ТОЧИЛКО

Да се оттеглим с достойнство, овчарю! Като не можем да си вдигнем багажа, да си вдигнем торбажа — ако мога така да кажа!

Излиза заедно с Корин.

ЦЕЛИЯ

Чу ли тези стихове?

РОЗАЛИНДА

Чух всичко и дори нещо отгоре. Защото някои от тях имаха повече стъпки от нужното.

ЦЕЛИЯ

Няма значение, нали все пак стъпват някак си.

РОЗАЛИНДА

Да, но как! Единият стих по-къс, другият — по-дълъг, и цялото порядъчно куцаше.

ЦЕЛИЯ

Но не се ли учудваш, че името ти ще виси по всички дървета наоколо?

РОЗАЛИНДА

Вече престанах да се чудя, защото това, което ти прочете, е нищо пред онова, което аз откачих от една палма и което ще получи палмата на първенството. Виж го! Само веднъж са ме римували така: когато съгласно Питагоровото учение20 душата ми се бе вселила в тялото на мишка и един ирландски магьосник искаше да ме прогони от къщата с римувани заклинания21.

ЦЕЛИЯ

А можеш ли позна кой ги е писал?

РОЗАЛИНДА

Някой мъж навярно.

ЦЕЛИЯ

И то с верижка на шията, която ти е добре позната. Ти нещо пламна май?

РОЗАЛИНДА

Не, но моля ти се, кажи ми, кой?

ЦЕЛИЯ

О, боже мой, вярно е, че приятел с приятел рядко се среща, но случва се две планини да се съберат от някое земетресение.

РОЗАЛИНДА

Все пак кой е?

ЦЕЛИЯ

Наистина ли не се сещаш?

РОЗАЛИНДА

Не, на колене ти се моля: кажи кой е?

ЦЕЛИЯ

О, чудо на чудесата! Наистина невероятно! Даже невероятно невероятно! Дори ми се изчерпаха възклицанията!

РОЗАЛИНДА

Непоносима си! Да не мислиш, че като съм навлякла тези мъжки дрехи, та и чувствата ми са в ботуши? Всеки миг забавяне ми се вижда дълъг като плаване из южните морета. Заклевам те да ми кажеш веднага кой ги е писал и говори бързо! Бих искала да заекваш, та мъжкото име, което криеш в себе си, да избликне от теб като вино от бутилка с тясно гърло, или наведнъж, или никак! Моля ти се, измъкни запушалката от устата си, за да изпия новината ти!

ЦЕЛИЯ

И да ти влезе цял мъж в корема?

РОЗАЛИНДА

Какъв е? Бог ли го е изваял или кроячът му? Как изглежда? Главата му заслужава ли шапка? Лицето му достойно ли е за брадата си?

ЦЕЛИЯ

Брадата му не е от най-буйните.

РОЗАЛИНДА

Ще я почакам да избуи, но не ме карай да чакам за името му! Кой е той?

ЦЕЛИЯ

Младият Орландо. Този, който победи едновременно бореца на баща ми и сърцето на братовчедка ми.

РОЗАЛИНДА

Остави шегите, моля ти се! Говори честно и сериозно!

ЦЕЛИЯ

Честно и сериозно: той е.

РОЗАЛИНДА

Орландо?

ЦЕЛИЯ

Орландо.

РОЗАЛИНДА

О, аз нещастница! Какво ще правя сега с тези мъжки крачоли! А той какво правеше, като го видя? Какво каза? Как изглеждаше? Как беше облечен? Защо е дошъл тук? Попита ли за мене? Къде живее? Как се разделихте? Кога ще го видиш отново? Отговори ми с една дума!

ЦЕЛИЯ

Първо ми дай устата на Гаргантюа22. Такава дума не е по мярка за обикновени уста. Само да отговоря с „да“ и „не“ на всичките ти въпроси, пак ще трае повече от цял катехизис23.

РОЗАЛИНДА

Но той знае ли, че съм в тази гора и в мъжки дрехи? И какъв е на вид? Все тъй ли е свеж като в деня на борбите?

ЦЕЛИЯ

Да засищаш въпросите на една влюбена душа е все едно да броиш прашинките в слънчев сноп. Но ти хапни това, с което ще те гостя, и го вкуси внимателно! Заварих го под един дъб като паднал жълъд.

РОЗАЛИНДА

Това ще е дъбът на Зевс24, щом дава такива плодове!

ЦЕЛИЯ

Все пак изслушай ме, уважаема!

РОЗАЛИНДА

Продължавай!

ЦЕЛИЯ

Лежеше там, прострян като ранен рицар.

РОЗАЛИНДА

Тъжна гледка, но върви на фона.

ЦЕЛИЯ

Слушай, викни „тпру!“ на езика си! Прекалено лудува… Облечен беше като ловец.

РОЗАЛИНДА

О, ужас! Той ще простреля това бедно животинче в гръдта ми!

ЦЕЛИЯ

Не мога ли да изпея песента си без твоя съпровод? Караш ме да фалшивя.

РОЗАЛИНДА

Забрави ли, че съм жена? Щом мисля, трябва да говоря! Моля ти се, продължавай!

ЦЕЛИЯ

Прекъсваш ме, а после… Тихо! Не е ли той?

Влизат Орландо и Жак.

РОЗАЛИНДА

Той е! Да се дръпнем малко и да видим какво ще прави!

ЖАК

Благодаря ви за компанията, но право да си кажа, не би ми било по-зле, ако бях сам.

ОРЛАНДО

И на мен също, но за да се спазва приличието, благодаря ви и аз за компанията.

ЖАК

Сбогом. Сърдечно желая да се срещаме с вас колкото може по-рядко.

ОРЛАНДО

И моето желание е да станем в бъдеще отлични непознати.

ЖАК

Моля ви да не съсипвате повече дърветата с любовните си стихове!

ОРЛАНДО

Пък аз ви моля да не съсипвате повече стиховете ми с лошото си четене!

ЖАК

Вашата възлюбена се нарича Розалинда, така ли?

ОРЛАНДО

Точно така!

ЖАК

Името й не ми харесва.

ОРЛАНДО

Не са мислили за вас, когато са я кръщавали.

ЖАК

Висока ли е?

ОРЛАНДО

Точно по мярката на сърцето ми.

ЖАК

Разполагате с добър запас от остроумия. Да не сте имали работа с жени на златари, та сте запомнили толкова надписчета за пръстени25?

ОРЛАНДО

Не, но нали човек трябва да отвърне на поговорките, които вие сте заучили от покривките за легло26?

ЖАК

Имате бърз ум. Трябва да е направен от петите на Аталанта. Искате ли да поседнем и заедно да позлословим срещу нашия общ господар, света, и неговата несправедливост към нас?

ОРЛАНДО

На този свят аз злословя само срещу себе си, защото виждам преди всичко своите недостатъци.

ЖАК

Главният от тях е, че сте влюбен.

ОРЛАНДО

Не бих дал този свой недостатък за вашето най-добро качество. Вече ми дотегнахте.

ЖАК

Честна дума, бях тръгнал да диря точно един шут, когато ви срещнах.

ОРЛАНДО

Той се удави в потока. Надникнете в него и ще го видите.

ЖАК

Но там ще видя само своя образ!

ОРЛАНДО

Именно! А може и да не видите нищо, защото сте, изглежда, една кръгла нула.

ЖАК

Нямам време за губене с вас! Сбогом, романтични синьоре!

ОРЛАНДО

Сбогом, меланхолични месьо!

Жак излиза.

РОЗАЛИНДА (тихо, на Целия)

Ще му заговоря като дързък лакей и ще се опитам да го надиграя!… Хей вие, ловецът, чувате ли?

ОРЛАНДО

И то отлично. Какво желаете?

РОЗАЛИНДА

Колко е часът?

ОРЛАНДО

Тук се пита кое време сме. В гората няма часовници.

РОЗАЛИНДА

Значи в нея няма и влюбени. Защото те, както въздишат веднъж на минута и пъшкат веднъж на час, могат отлично да отмерват ленивия ход на времето.

ОРЛАНДО

А защо не „бързия ход“. Времето си тече все еднакво.

РОЗАЛИНДА

Съвсем не, господине. То има различен вървеж за различните хора. Искате ли да ви кажа за кого върви раван, за кого тича в тръс, за кого препуска в галоп и за кого стои на място?

ОРЛАНДО

За кого например тича в тръс?

РОЗАЛИНДА

То тича в тръс, и то бавен, за момата между годежа и сватбата. Дори промеждутъкът да е само седем дни, тръсът на времето е за нея тъй бавен, че те ще й се видят седем години.

ОРЛАНДО

А за кого върви раван?

РОЗАЛИНДА

За свещеника, който не знае латински, и за богаташа, който няма подагра: единият си спи спокойно, защото няма начин да се учи; а другият си живее щастливо, защото няма болка да го мъчи. Свещеникът е свободен от товара на бедното откъм радости учение, а богаташът — от бремето на богатата с мъки бедност. За тези двама времето върви раван.

ОРЛАНДО

А за кого препуска в галоп?

РОЗАЛИНДА

За крадеца на път към бесилката. Защото колкото и бавно да пристъпва, пак стига по-рано, отколкото би искал.

ОРЛАНДО

А за кого стои на място?

РОЗАЛИНДА

За адвокатите през лятната почивка; защото я проспиват от край до край и не забелязват как времето се движи.

ОРЛАНДО

Къде живеете, хубави момко?

РОЗАЛИНДА

При тази пастирка, сестра ми. Тук, на ръба на гората, който е като шевица на фуста.

ОРЛАНДО

А тукашен ли сте?

РОЗАЛИНДА

Зайчето скача, дето майка-зайка го е родила.

ОРЛАНДО

Но в говора ви има изисканост, каквато не може да се получи в това загубено място.

РОЗАЛИНДА

Често са ми го казвали. Научи ме да говоря един мой вуйчо монах. Живял на младини в града, той ми разправяше как не намерил в неговите нрави нищо да му се понрави. Той дори се влюбил там и често съм го слушал така да напада любовта, че благодаря на бога, задето не ме е създал жена, та да нося и аз безбройните недъзи, които приписваше на целия женски род без изключение!

ОРЛАНДО

А спомняте ли си по-главните от тях?

РОЗАЛИНДА

Нямаше по-главни. Всички бяха еднакви като грошове и всеки изглеждаше най-чудовищен, докато не се появеше следващият!

ОРЛАНДО

Все пак избройте ми някои от тях!

РОЗАЛИНДА

Не, аз раздавам лекарството си само на болни. Има тук някакъв младеж, който броди из гората и поврежда младите дървета, като изрязва по кората им името „Розалинда“. Той окачва оди по глогините и елегии по къпините и във всички тях превъзнася до бога пак споменатата Розалинда. Виж, ако можех да срещна този разлепван на чувства, бих му дал един-два полезни съвета, защото ми се струва, че любовната малария го тресе всеки ден27.

ОРЛАНДО

Аз съм този, когото тя тресе! Моля ти се, дай ми своя лек!

РОЗАЛИНДА

Вие нямате нито един от признаците, за които говореше вуйчо ми. Той ме научи да разпознавам истинските влюбени. Като ви гледам, уверен съм, че вие не сте попаднали зад решетката от сламки на тоя затвор за доброволци.

ОРЛАНДО

А кои са тези признаци?

РОЗАЛИНДА

Страни изпити — вие ги нямате; очи хлътнали и с тъмни кръгове — вие ги нямате; държане необщително — вие го нямате; брада занемарена — вие я нямате… изобщо. У вас тя наистина е колкото на третия брат наследството28, затова този признак в случая отпада. Но освен това, ако бяхте влюбен, чорапите ви щяха да са смъкнати, шапката — без панделка, ръкавите — разкопчани, обувките — без връзки; от вас целия би лъхало отчаяние и крайна запуснатост. А вие не сте такъв. Вие сте тъй изискан в облеклото, че повече ми се виждате влюбен в себе си, отколкото в друго създание.

ОРЛАНДО

Прелестни момко, как да ви накарам да ми повярвате, че наистина съм влюбен?

РОЗАЛИНДА

Да ви повярвам аз? Еднакво лесно ще накарате да ви повярва таз, в която сте влюбен! А на нея, честна дума, ще й е по-лесно да ви повярва, отколкото да признае, че ви е повярвала. Това е една от точките, по които жените лъжат дори сами себе си. Но кажете: вие ли сте наистина младежът, който окачва по дърветата хвалебствените стихове в чест на тази Розалинда?

ОРЛАНДО

Кълна се в нейната белоснежна ръка, че аз съм, аз съм този нещастник!

РОЗАЛИНДА

И наистина ли сте така влюбен, както поемите ви твърдят?

ОРЛАНДО

Няма поема, която да поема страст като моята!

РОЗАЛИНДА

Любовта е жива лудост и, казвам ви, тя си заслужава да бъде лекувана с камшик в тъмна стая, както се лекуват лудите. И ако това лечение не е още въведено за нея, то е само защото този вид безумие е тъй разпространен, че и пазачите страдат от него. Аз обаче зная да лекувам любовта със съвети.

ОРЛАНДО

А излекували ли сте някого досега?

РОЗАЛИНДА

Едного и ето как: накарах го да си въобрази, че съм дамата на сърцето му. Той трябваше да ме ухажва предано всеки ден, а пък аз, обратно, трябваше — като непостоянна дама — да тъгувам, да се глезя, да проявявам капризи и да се отказвам от тях, да бъда всеки миг нещо различно, да се държа глупаво, надменно, своенравно, маймунски повърхностно, упорито, изменчиво, ту в сълзи, ту в усмивки, да се колебая между безброй чувства, без да изпитвам ни едно; изобщо да се държа като жените и децата, защото те са от един дол дренки. И така, ту го приласкавах, ту го отблъсквах, днес му давах надежда, утре си я вземах обратно; после плачех за него и миг след това го прогонвах. Докато в края на краищата успях да освободя своя поклонник от неговата любовна лудост и да я заменя с обикновена лудост вследствие на прекарана любов; в резултат на която той реши да се отдели от потока на светския живот и да заживее в отшелническо усамотение. Така го излекувах окончателно и по същия начин се наемам да промия и вашето сърце като сърце на здрав овен, тъй че в него да не остане и съсирече от любов.

ОРЛАНДО

Не искам да се лекувам, момко.

РОЗАЛИНДА

Но пък ще оздравеете, казвам ви! Само че ще трябва да ме наричате „Розалинда“ и да идвате всеки ден край кошарата ни, за да ме задиряте!

ОРЛАНДО

А, щом е тъй, съгласен съм! Къде е тази ваша кошара?

РОЗАЛИНДА

Елате, ще ви я покажа! А по пътя ще ми кажете вие къде живеете. Тръгваме ли, господине?

ОРЛАНДО

Готов съм, момко!

РОЗАЛИНДА

Да вървим, сестрице!… И никакво „момко“! За вас съм вече Розалинда!

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

В гората.

Влизат Точилко, Одри и зад тях Жак.

ТОЧИЛКО

Бързо, мила Одри! Аз ще ти събера козите, Одри! Е, Одри, ставам ли вече за тебе? Ще изтърпиш ли физиономията ми?

ОДРИ

Физиономия? Опазил ме господ! Вие сте хванали физиономия?

ТОЧИЛКО

О, боже! Избягах от козните на двора, за да попадна сред козлите на кошарата! Чувствам се тук като плътоничния Овидий на заточение сред варварите29.

ЖАК (настрани)

О, класическо образование, къде си попаднало! Дори Зевс под сламения покрив на Филемон30 е бил по-добре настанен!

ТОЧИЛКО

Когато стиховете ти не могат да бъдат разбрани от околните, когато духовитост и схватливост не вървят заедно като майка, подкрепяна от будно чедо, това убива човека по-сигурно от уреждане на голяма сметка в малка кръчма31! Знаеш, мила, нямаше да бъде лошо, ако боговете те бяха направили малко по-поетична.

ОДРИ

Какво е това „пуетична“? Добро или не? Честно и истинско нещо ли е?

ТОЧИЛКО

Тъкмо това не е. Как да ти кажа, поезията е най-истинска, когато е най-измислена. За влюбените например, които най-често се занимават с поезия, човек може да е сигурен, че всички техни клетви в мерена реч са чиста проба измислици.

ОДРИ

И вие искате боговете да са ме направили пуетична?

ТОЧИЛКО

Естествено. Защото ти ми се закле, че си честна. Ако те знаех за поетична, щях да се надявам, че си посъкратила истината.

ОДРИ

Ама вие не ме ли искате честна?

ТОЧИЛКО

Не, разбира се! Освен ако беше грозна. Защото хубост и честност заедно са като захар, подсладена с мед.

ЖАК (настрани)

Този безумец никак не е луд!

ОДРИ

Добре, аз не съм хубава и затова ще моля боговете да си бъда честна.

ТОЧИЛКО

Но пък и да се дава честност на някаква грозна повлекана, е като да сипваш вкусна гозба в немита паница.

ОДРИ

Аз не съм повлекана, макар, слава богу, да съм грозна!

ТОЧИЛКО

Добре, да се задоволим сега с това, че си грозна. Повлекана ще станеш допълнително. Аз ще се оженя за тебе и за тази цел говорих вече със свещеника от близкото село, отец Оливер Кривовер, който ми обеща да дойде тук, в гората, и да ни свърже.

ЖАК (настрани)

Много бих искал да присъствам на този обред!

ОДРИ

Да ни даде бог щастие!

ТОЧИЛКО

Амин! Някой друг с по-плашливо сърце би могъл да се стъписа пред такова начинание. Защото тук ни е черква гората, а свидетели — тези с рогата. Но какво от това? Смелост! Рогата са неизбежно зло. Право има такава дума: „Той не си знае цената.“ Малко ли са тези, дето не знаят какви ценни рога носят на главата си. Е, голяма работа! Най-после не са си ги те изработили я — жените са им ги донесли в зестра! Така де! Рога — какво толкоз! Да не би да никнат само на простолюдието? Как не! И най-благородният елен си ги носи, и то много по-големи, отколкото на някой шугав селски пръч. Значи ли това, че трябва да кажем: „Блазе на неженения!“ Не съм съгласен! Както добре укрепеният град е много по-горд от бедното село, така и темето на съпруга се издига къде-къде по-величествено от жалкото чело на неженения. И както крепостният зид е по-ценен от пълната беззащитност, тъй и едни яки рога, колкото и да ги обругават, са по-ценни от липсата на същите… Но ето го и отец Оливер!

Влиза отец Оливер Кривовер.

Здравейте, отче Кривовере! Добре дошли! Ще ни претупате ли тук, под дървото, или ще трябва да идваме до параклиса?

ОТЕЦ ОЛИВЕР

А къде е този, който ще ви даде булката?

ТОЧИЛКО

Не искам друг да ми я дава!

ОТЕЦ ОЛИВЕР

Трябва някой да ви я даде, инак бракът ви ще бъде незаконен.

ЖАК (излиза напред)

Продължавайте! Аз ще му я дам.

ТОЧИЛКО

Добър вечер, драги господин „Кой бяхте“! Заповядайте. Много се радвам да ви видя след последнатани среща. Тук нещо трябва, знаете, да свършимедна дреболия. Моля, моля, сложете си шапката!

ЖАК

Значи ще се жениш, а, смешнико?

ТОЧИЛКО

Ами волът си има ярем, конят — юзда, соколът — звънче32, а мъжът — страсти! И както гълъбчетата се целуват, така и хората са прави също да им се прави същото.

ЖАК

И ти с твоето образование искаш да се венчаеш тъй, под глога, като просяк? Иди в черква при свестен свещеник, който ще ви обясни какво е бракът! Този мошеник ще ви съчетае на бърза ръка, както се сковава дъсчен под, а после ще излезе, че едната дъска била сурова и, току-виж, хоп, изметнала се и кривнала встрани.

ТОЧИЛКО

Не знам дали не е по-добре тъкмо такъв да ме венчае. Сигурно няма да го направи, както трябва, и ще имам повод някой ден да зарежа жена си.

ЖАК

Я ела, ела с мене да те посъветвам!

ТОЧИЛКО

Да вървим, мила Одри! Така, изглежда, не може: или ще бъдем в брак признат, или ще бъде пак разврат!… Много ви здраве, отче Оливере, песничката вече няма да се пее:

„Ах, Оливере мой,

ах, кавалере, стой

да се полюбим двама!…“

а ще бъде така:

„Ах, Оливере, наш,

ах, Кривовере, марш!

За теб тук място няма!“

Излиза заедно с Жак и Одри.

ОТЕЦ ОЛИВЕР

Няма значение! Подигравките на тези негодници не могат да ме отклонят от светото ми призвание!

Излиза.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

В гората.

Влизат Розалинда и Целия.

РОЗАЛИНДА

Мълчи, моля ти се! Искам да плача!

ЦЕЛИЯ

Добре, плачи! Но не забравяй, че сълзите не подобават на мъж.

РОЗАЛИНДА

А нямам ли причина да плача?

ЦЕЛИЯ

Най-добрата, която човек може да си пожелае. Затова, казвам ти, плачи!

РОЗАЛИНДА

Дори косата му има цвета на предателството!

ЦЕЛИЯ

Да, червена е почти като на Юда33. И целувките му са юдински.

РОЗАЛИНДА

Не, цветът на косата му си е хубав!

ЦЕЛИЯ

Дори чудесен. Няма друг цвят като кестенявия!

РОЗАЛИНДА

А целувките му са невинни като осветен хляб!

ЦЕЛИЯ

Трябва да е купил от Диана34 чифт непорочни устни на вехто. Монахините от зимното братство не целуват тъй набожно. Просто самият лед на целомъдрието!

РОЗАЛИНДА

Но защо ми обеща, че ще дойде тази сутрин, а още го няма!

ЦЕЛИЯ

Вярно, в него няма капка честност!

РОЗАЛИНДА

Мислиш ли?

ЦЕЛИЯ

Не вярвам да е чак джебчия или конекрадец, но ми се струва, че в любовта му има толкоз искреност, колкото вино в обърната чаша или ядка в червив орех.

РОЗАЛИНДА

Любовта му — неискрена?

ЦЕЛИЯ

Може да е искрена, когато е хлътнал, но ми се струва, че случаят не е такъв.

РОЗАЛИНДА

Как? Не го ли чу, като се кълнеше, че бил влюбен в мене!

ЦЕЛИЯ

Има разлика между „бил“ и „е“. А пък клетвата на влюбения е като на кръчмаря. И двамата се кълнат, че сметките им са точни… Той живее в гората, към свитата на княза, твоя баща.

РОЗАЛИНДА

Аз срещнах княза вчера и той надълго разговаря с мене. Попита ме от какъв род съм и аз му казах, че родът ми не е по-низш от неговия. Той се засмя и ме отпрати… Но защо говорим за бащи, когато съществува такъв мъж като Орландо!

ЦЕЛИЯ

Наистина той е прекрасен мъж! Пише прекрасни стихове, говори прекрасни думи, дава прекрасни клетви и прекрасно ги нарушава. Чупи ги о сърцето на възлюбената си, и то все някак си накриво, като неопитен участник в турнир, който пришпорва коня си само в единия хълбок и скършва копието си като последен гъсок. Но все пак всичко си остава прекрасно, щом младостта е на седлото, а лудостта държи юздите… Но кой иде?

Влиза Корин.

КОРИН

Простете, господарко, господарю —

вий питахте за младия овчар,

с когото тук ме сварихте в беседа;

май бяхте го дочули да възнася

надменната пастирка, по която

изгаря от любов?

ЦЕЛИЯ

Е, и какво?

КОРИН

Представя той сега една пиеска,

в която най-естествено играят

на истинската обич бледостта

и руменият цвят на гордостта —

елате с мене недалеч оттук

и зрители ще бъдете безплатни!

РОЗАЛИНДА

Какво ще кажеш? Да вървим, сестрице!

Тоз, който от любов е мъчен сам,

с любовни гледки храни своя плам,

а в тоз театър, от света по-стар,

и аз ще проявя актьорски дар.

Излизат.

ПЕТА СЦЕНА

В друга част на гората.

Влизат Силвий и Фебе.

СИЛВИЙ

Поне не ме презирай, сладка Фебе!

Отблъсквай обичта ми, щом го искаш,

но не тъй ядно, Фебе! И палачът,

в чиято гръд сърцето е втвърдено

от страшния му занаят, и той

поисква от осъдения прошка,

преди да вдигне брадвата; нима

ти по-жестока си от този, който

си вади хляба от кръвта на други?

Влизат Розалинда, Целия и — зад тях — Корин.

ФЕБЕ

Палач за теб не искам аз да бъда.

Отбягвам те, за да не те ранявам.

В очите ми убийство се таило

по твойте думи. Много, много мило

и справедливо! Да твърдиш, че тези

най-нежни органи на сетивата,

затварящи пред всякоя прашинка

вратите си плашливи, са злодеи,

убийци, главорези! Е, добре —

сега на теб гневът им ще се спре

и ако могат, нека те убият!

Е, хайде! Престори се, че припадаш!

Но ти не мърдаш! Как не те е срам!

От днес нататък да не съм те чула

да лъжеш, че убивала съм с поглед!

Но може би ранен си? Имаш белег?

Нали кървим, щом боднем се с карфица

или порежем се с тръстиков лист —

защо от тези погледи, с които

обстрелвам те, не виждам драскотина?

Не, явно е, очите нямат сила

да нараняват!

СИЛВИЙ

Скъпа моя Фебе,

ако със тебе някога се случи

— и може би туй „някога“ е близо —

да те омае нечий сладък образ,

тогава ще узнаеш ти самичка

какви незрими рани ни нанасят

любовните стрели!

ФЕБЕ

Но дотогава

не ми досаждай! Ако туй се сбъдне,

ще имаш право да ми се надсмиваш.

Бъди без жал към мене, както аз

без жал към теб ще бъда дотогаз!

РОЗАЛИНДА (излиза напред)

А бихте ли ми казали защо?

Коя сте вий и от какво тесто,

та чувам аз езика ви, наместо

тук мъки да лекува, да ликува,

че ги е причинил? Или понеже

самата не блестите с красота

— а тя във вас наистина е толкоз,

че и със свещ не можеш я намери! —

затуй ли, казвам, нужно е към него

да бъдете безжалостна и горда?

Какво ме гледате? Не е ли тъй?

Природата такива като вас

калъпи ги със хиляди. Я виж я!

Опитва се да оплете и мен!

Не, драга, откажете се! С такива

коси катранени, мастилни вежди,

очи от въглен35, тебеширни бузи

не ще успеете да ме плените!

И ти, овчарю луд, защо я гониш

като мъглив южняк със рев и сълзи?

Ти като мъж си сто пъти по-хубав,

отколкото е тя като жена!

Зарад глупаци като теб светът

е пълен със дечица уродливи!

Наместо огледалото й ти

разглезил си я — в теб се тя оглежда

по-хубава, отколкото е всъщност!…

Но чуйте истината, мила моя:

коленичете и благодарете

на небесата, че такъв младеж

ви е обикнал! Дайте си ухото

приятелски да ви пошепна нещо:

продавайте, дорде е още време!

Мен слушайте, не всеки ще ви вземе!

Не стига че сте грозна като врачка,

ами отгоре и подигравачка!…

Овчарю, хайде, взимай я и беж!

ФЕБЕ

Ругайте ме цял век, о, мил младеж —

аз предпочитам вашите угрози

пред скучното умилкване на този!

РОЗАЛИНДА (към Фебе)

Той е влюбен във вашата грозота.

Към Силвий.

А тя е на път да се влюби в моята грубост. Щом е тъй, когато тя почне да ти се мръщи, аз ще я насоля с обиди… Защо ме гледате тъй?

ФЕБЕ

Не знам, но вярвайте, не ви се сърдя!

РОЗАЛИНДА

А, само не се влюбвайте във мен!

Лъжлив съм аз като пиянска клетва.

Пък и не ми харесвате. Във случай

че искате да знаете, живея

хей там, в оназ маслинова горичка.

Сестрице, хайде с мен! А ти, овчарко,

бъди по-скромна и добра с тогова —

на този свят, повярвай, втори няма

с така дълбока зрителна измама!

Но да вървим към стадото!

Излиза, следвана от Целия и Корин.

ФЕБЕ

Овчарю мъртъв, чак сега открих

как верен бил безсмъртният ти стих:

„Кога е имало любов гореща,

която да не е от първа среща?“36

СИЛВИЙ

О, сладка Фебе!…

ФЕБЕ

А?… Да… Казвай, Силвий!

СИЛВИЙ

Смили се, Фебе!

ФЕБЕ

Тъжно ми е, Силвий,

че толкова жестоко се измъчваш.

СИЛВИЙ

О, щом ти носи мъка мойта мъка,

любов ти дай ми и от двете мъки

ще изцериш и себе си, и мен!

ФЕБЕ

Приятелска любов не ти ли стига?

СИЛВИЙ

Не, искам те!

ФЕБЕ

Е, туй е вече алчност!

Послушай, Силвий, мразех те доскоро,

а и сега, помни, не те обичам;

но сладко ти говориш за любов

и аз търпя присъствието твое,

което досега ми бе досадно;

ала не чакай ти награда друга

освен това, че може би услуга

ще ти поискам някога.

СИЛВИЙ

О, Фебе,

тъй чиста е и свята любовта ми

и тъй лишен съм аз от милостта ти,

че ще приема за обилна жътва

да сбирам баберките подир оня,

комуто гроздовете ще се паднат.

Тук-там откъсвай някоя усмивка

и аз от тях ще преживея някак!

ФЕБЕ

Познаваш ли младежа, със когото

говорих преди малко?

СИЛВИЙ

Не добре,

но срещал съм го. Пасбището тука

той купил е от стария стопанин.

ФЕБЕ

Недей мисли, че щом те питам, значи

съм влюбена във него! Той е само

един нахалник млад. Макар и с доста

красив език. Но кой ти слуша думи!

При все че са приятни те, когато

приятен ти е, който ги говори.

Красив е. Но и други знам такива.

И горд. Но тази гордост му отива.

Ще стане мъж от него. Най-доброто

във него е лицето му: каквото

да изречеше злият му език,

заглаждаше го погледът му в миг.

Не е висок. Но млад е — ще расте.

В краката май… Не, стройни бяха те!

А устните му бяха тъй червени,

по-тъмни малко нещо от страните,

с таз лека разлика, която има

между карминената наша роза

и пурпурната роза от Дамаск!

Повярвай, Силвий, някои жени,

видели го отблизо като мен,

веднага биха пламнали по него;

а той на мене ми е безразличен,

тъй просто, ни омразен, ни обичен,

макар че имам повече причини

за първото. Защото ме обиди!

Била съм чернокоса, черноока!

Какво му дава право да ме хока!

А аз, глупачка, му мълчах! Но нищо!

Не ще оставя да му се размине!

Ще дойде ден, ще си говорим пак!

Кога обаче? Аз ще му напиша

едно презрително писмо, а ти

ще му го отнесеш, нали, мой Силвий?

СИЛВИЙ

Да, моя Фебе!

ФЕБЕ

Ще го драсна в миг!

Ще бъде остро, в два-три реда къси —

аз имам го написано в ума си…

и във сърцето… Тръгвай с мене, Силвий!

Излизат.