Както ви харесва

ПЪРВА СЦЕНА

В гората.

Влизат Точилко и Одри.

ТОЧИЛКО

И това ще стане, Одри! Да бъдем бодри, Одри!

ОДРИ

Свещеникът си беше много добър, каквото ще да казва оня възрастен господин.

ТОЧИЛКО

Това беше един съмнителен Оливер, Одри! Един отвратителен Кривовер, ти казвам! Но тук из гората се върти някакъв младеж, който предявява претенции за тебе!

ОДРИ

Знам за кого говорите, но той ще има да взима. Ей го и него!

Влиза Уилям.

ТОЧИЛКО

Простакът е за мен като насъщен хляб! Ние, шегобийците, признавам си, много сме виновни, но не можем, без да се подиграваме на някоя жертва. Просто не ни сдържа!

УИЛЯМ

Добър вечер, Одри!

ОДРИ

Дал ти бог добро, Уилям!

УИЛЯМ

Добър вечер и на вас, господине!

ТОЧИЛКО

Добър вечер, драги. Сложи си, сложи си шапката! Ама моля ти се, сложи си я! На колко си години?

УИЛЯМ

На двайсет и пет, господине.

ТОЧИЛКО

Отлична възраст! И се казваш значи Уилям?

УИЛЯМ

Уилям, господине.

ТОЧИЛКО

Красиво име! Тук, в гората ли си роден?

УИЛЯМ

Да, господине, по божа воля!

ТОЧИЛКО

„По божа воля“ — хубав отговор! А богат ли си?

УИЛЯМ

Ами че горе-долу, господине.

ТОЧИЛКО

„Горе-долу“ — отлично казано, просто чудесно! Или по-точно горе-долу чудесно! А дали си умен, а?

УИЛЯМ

Да, господине. Умът ми сече.

ТОЧИЛКО

Е, това вече е много умно казано! Спомня ми поговорката: „Глупака сам умник си вика, за глупав знае се умника.“ А чувал ли си за оня езически философ44, който като си зобал грозде, винаги си отварял устата, за да покаже с това, че гроздето е създадено, за да бъде ядено, а устата, за да се отваря? Обичаш ли тази мома, а?

УИЛЯМ

Да, господине.

ТОЧИЛКО

Дай си ръката! Ами много ли си учил?

УИЛЯМ

Не, господине.

ТОЧИЛКО

Научи тогава това от мене: да имаш, значи да имаш, защото познат образ от риториката е, че когато преливаме течност от един съд в друг, пълнейки последния, опразваме първия. Освен това всички автори са единодушни по въпроса, че „ipse“ и „същият“ е все едно; от което следва, че ти не си „ipse“, тъй като аз съм „същият“.

УИЛЯМ

Кой „същият“, господине?

ТОЧИЛКО

Този същият, господине, който ще се ожени за тази същата. Затова ти, глупако, бъди тъй добър да се оттеглиш (или на народен език: да се изметеш) от непосредствената близост (или с обикновени думи: от компанията) на тази особа от женски пол (или по простому: женска). Което, казано наведнъж, би звучало така: бъди тъй добър да се оттеглиш от непосредствената близост на тази особа от женски пол или в противен случай, простако, ще загинеш, сиреч, за да ти стане по-ясно, ще пукнеш, което ще рече, че аз ще те очистя, пречукам и претрепя, ще превърна живота ти в смърт, а свободата ти в робство, ще ти сипя отрова, ще те пребия с тояга, ще те наръгам с нож и ако всичко това не ти стигне, ще употребя срещу тебе някое от законните средства на политическата борба! Изобщо ще те умъртвя по сто и петдесет различни начина — затова трепери и да те няма тук!

ОДРИ

Драги Уилям, послушай го!

УИЛЯМ

Господ радост да ви дава, господине!

Излиза.

Влиза Корин.

КОРИН

Господарят и господарката ви дирят! Идвайте, бърже, бърже!

ТОЧИЛКО

Припкай, Одри! Припкай, Одри!… Ида, ей ме!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

В гората.

Влизат Орландо и Оливер.

ОРЛАНДО

Как е възможно, едва видял я, да я харесаш; едва запознал се, да я обикнеш; едва обикнал, да й се признаеш; едва признал се, да я спечелиш? И смяташ ли да продължаваш в същия дух, докато я вземеш за жена?

ОЛИВЕР

Нека не те смущават шеметната бързина на всичко това, нейната бедност, беглото ни познанство, моето внезапно признание и нейното също тъй внезапно съгласие! Вместо туй повярвай на мене, че обичам Алиена, и повярвай на нея, че обича Оливер; съгласи се с двама ни, че трябва да си принадлежим — това ще бъде и за твое добро, защото съм решил да прехвърля на тебе семейния ни дом с цялото имущество на татко ни Роланд, а сам да остана да живея тук като овчар до края на дните си.

ОРЛАНДО

Имаш съгласието ми. И нека отпразнуваме сватбата ви още утре! Аз ще поканя княза и цялата му дружина. Върви и подготви своята Алиена, защото, ето, иде „моята Розалинда“!

Влиза Розалинда.

РОЗАЛИНДА

Да ви пази бог, зетко!

ОЛИВЕР

И вас, игрива сестрице!

Излиза.

РОЗАЛИНДА

О, мили ми Орландо, не мога да ви гледам с превързано сърце!

ОРЛАНДО

Превързана ми е само ръката.

РОЗАЛИНДА

А пък аз разбрах, че сърцето ви било ранено от зъби на лъвица.

ОРЛАНДО

Ранено е, но от очи на девица.

РОЗАЛИНДА

А разказа ли ви брат ви как го излъгах, че припадам, когато видях кърпата ви?

ОРЛАНДО

Разказа ми. За това и за още по-големи чудеса.

РОЗАЛИНДА

Разбирам за какво намеквате. Наистина тази история между двамата напомня по светкавичност сблъсъка между два козела или надутото „дойдох, видях, победих“45 на Цезар! Брат ви и сестра ми едва се срещнаха и се загледаха; едва се загледаха и се влюбиха; едва се влюбиха и взеха да въздишат; едва завъздишаха и подириха причината за въздишките си; едва намериха причината им, и потърсиха лек срещу нея — и от тези стъпала бързо-бързо си изградиха една двойна стълба към женитбата. Честна дума, те или ще се изкатерят невъздържано до върха й, или няма да се въздържат още в подножието и. Пламнали от любов, те тъй се стремят един към друг, че и с тояга не можеш ги раздели!

ОРЛАНДО

Те ще се венчаят утре и аз сам ще поканя княза на сватбата им. Но, ах, колко горчиво е да гледаш щастието през чужди очи! Сърцето ми утре ще бъде толкоз по-пълно със скръб, колкото по-ясно ще чувствам как осъщественото желание пълни сърцето на брат ми с щастие!

РОЗАЛИНДА

Значи утре няма да замествам вашата Розалинда?

ОРЛАНДО

Не мога вече да живея само с въображение!

РОЗАЛИНДА

Тогава няма да ви измъчвам повече с излишни приказки. Знайте — и сега говоря съвсем сериозно, че ви смятам за човек благороден и съобразителен; и ви го казвам не защото искам по моето високо мнение за вас да си съставите високо мнение за моето знание на света. Вашето уважение ми трябва само за да повярвате в това, което ще ви кажа, и то за ваша полза, а не за моя слава. Вярвайте, прочее, че аз мога да върша чудеса. Още от тригодишна възраст чиракувах при вълшебник, майстор на велико изкуство, без каквато и да била връзка с нечисти сили. Ако Розалинда е наистина тъй близка до сърцето ви, както показва вашето поведение, то когато брат ви се ожени за Алиена, и вие ще получите ръката на своята любима. Зная къде я е тласнала напоследък съдбата и мога, ако нямате нищо против, да направя — и то без опасност за нея — тя да се появи утре пред вас в плът и кръв.

ОРЛАНДО

Сериозно ли говориш?

РОЗАЛИНДА

Кълна се в живота си, който ми е доста мил, нищо че съм вълшебник! Облечете най-скъпите си дрехи и поканете приятелите си, защото от вас зависи да се венчаете още утре, ако искате, и то за Розалинда, ако желаете.

Влизат Силвий и Фебе.

А, ето една влюбена в мен и един влюбен в нея!

ФЕБЕ

Младежо, вий обидихте ме грубо

с разгласата на моето писмо!

РОЗАЛИНДА

Е, та какво? Нарочно аз държа се

към вас обидно и високомерно.

Тоз момък верен ви боготвори —

любете него, той го е заслужил!

ФЕБЕ

Овчарю, обясни му ти тогава

какво е туй любов!

СИЛВИЙ

Любов, това е

да плачеш и въздишаш непрестанно,

тъй както аз по Фебе!

ФЕБЕ

А аз по Ганимед!

ОРЛАНДО

А аз по Розалинда!

РОЗАЛИНДА

А аз по никоя жена!

СИЛВИЙ

Любов, това е

молитви всекичасни да отправяш,

тъй както аз към Фебе!

ФЕБЕ

А аз към Ганимед!

ОРЛАНДО

А аз към Розалинда!

РОЗАЛИНДА

А аз към никоя жена!

СИЛВИЙ

Любов, това е

да се прекланяш, да благоговееш,

да пламенееш, стенеш и копнееш,

да чакаш дни и нощи търпеливо,

нетърпеливо, в трепет и молба,

да се разтапяш от страстта да служиш,

тъй както аз пред Фебе!

ФЕБЕ

А аз пред Ганимед!

ОРЛАНДО

А аз пред Розалинда!

РОЗАЛИНДА

А аз пред никоя жена!

ФЕБЕ

Тогава

защо ме укоряваш, че те любя?

СИЛВИЙ

Защо ме укоряваш, че те любя?

ОРЛАНДО

Защо ме укоряваш, че те любя?

РОЗАЛИНДА

Кому във същност ти отправяш свойто

„Защо ме укоряваш, че те любя?“

ОРЛАНДО

Към таз, която е от нас далеч

и, ах, не чува мойта страстна реч!

РОЗАЛИНДА

Престанете с тази песен! Тя ми напомня виене на ирландски вълци по месечината!

Към Силвий.

Ще ти помогна, стига да успея.

Към Фебе.

Бих ви обикнал, стига да можех… Слушайте вълшебника!… Утре обща среща тук!

Към Фебе.

Ще се венчая за теб, ако взема жена; а ще се венчая утре.

Към Орландо.

Ще те задоволя, ако мога да задоволя мъж; а утре ще се венчаеш.

Към Силвий.

Ще те зарадвам, ако което ти харесва, те зарадва; а утре ще се венчаеш. Значи бъдете всички на срещата!

Към Орландо.

Ти, ако е вярно, че обичаш Розалинда!

Към Силвий.

Ти, ако е вярно, че обичаш Фебе!… И аз, ако е вярно, че не обичам никоя жена! И тъй, прощавайте! Всеки е получил призовката си!

СИЛВИЙ

Ще се явя непременно!

ФЕБЕ

И аз!

ОРЛАНДО

И аз!

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

В гората.

Влизат Точилко и Одри.

ТОЧИЛКО

Утре е нашият ден, Одри! Утре се женим!

ОДРИ

Аз го желая от все сърце и мисля, че не е лошо желание, когато една жена желае да стане жена на мъж като всички жени. Я, двама пажове на княза!

Влизат двама Пажове.

ПЪРВИ ПАЖ

Добра среща, благородни господине!

ТОЧИЛКО

Среща, каквато рядко се среща! Седнете, седнете и изпейте ни нещичко!

ВТОРИ ПАЖ

На вашите услуги! Поседнете и вий между нас!

ПЪРВИ ПАЖ

Да почнем направо, без много кашляния, плювания и извинения, че гласът ни е паднал — неизбежен пролог на всяко лошо изпълнение!

ВТОРИ ПАЖ

Да почнем! И дружно, на един глас, като двама цигани на една кранта!

ТОЧИЛКО

Наистина, млади господа, текстът не беше от най-смислените, но затова пък мелодията я изпяхте съвсем невярно.

ПЪРВИ ПАЖ

Защо, господине — ние внимавахме в такта и спазвахме времето!

ТОЧИЛКО

Спазвахте го, ама не можахте да го опазите. Защото, да слуша човек песен като вашата, е загубено време. Но да ви дава Господ глас!… Хайде, Одри!

Излизат.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

В гората.

Влизат Князът изгнаник, Амиен, Жак, Орландо, Оливер и Целия.

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

А вярваш ли, Орландо, че младежът

ще стори туй, което обещал е?

ОРЛАНДО

И да, и не — като онез, които

хем страх ги е напълно да повярват,

хем вярват, че напразно ги е страх.

Влизат Розалинда, Силвий и Фебе.

РОЗАЛИНДА

Да уточним спогодбата: ако

яви се дъщеря ви, за жена

ще я дадете вие на Орландо.

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Дори със сто царства, да бих ги имал!

РОЗАЛИНДА

А вие ще се ожените за нея!

ОРЛАНДО

Дори да бих бил цар на сто царства!

РОЗАЛИНДА

А вий, ако ви искам, ще сте моя!…

ФЕБЕ

Дори и да издъхна ден след туй!

РОЗАЛИНДА

…и ако се откажете от мене,

ще вземете пък него!

ФЕБЕ

Да.

РОЗАЛИНДА

Вий, Силвий,

тогава ще й станете съпруг!

СИЛВИЙ

Дори смъртта и тя да са едно!

РОЗАЛИНДА

Срещу това пък аз се задължавам

да угодя на всички ви. Но всеки

на думата си да държи: вий, княже,

на него да дадете Розалинда;

а вий да я приемете, Орландо;

вий, Фебе, да ми станете съпруга

и ако не, да вземете овчаря;

вий, Силвий, ако мен отблъсне тя,

да встъпите веднага в брак със нея.

Сега за миг ще се усамотя,

неверието общо да разсея.

Излиза заедно с Целия.

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Тоз млад овчар все повече ми спомня

за някои черти на дъщеря ми!

ОРЛАНДО

Аз също, княже, щом видях го пръв път,

го взех за неин брат, но се оказа,

че той е тук роден и тук въведен

в основите на бялата магия

от вуйчо си, велик вълшебник, който

живеел скрит в сърцето на гората.

Влизат Точилко и Одри.

ЖАК

Ясно, готви се нов потоп и тези двойки тук са се отправили към ковчега на дядо Ной. Ето и двама представители на онези зверове, които на всички езици се наричат „глупци“.

ТОЧИЛКО

Приветствия и поздравления на тук присъстващите!

ЖАК

Благородни княже, приемете го благосклонно! Това е пъстроумният приятел, когото често срещах из гората. Той се кълне, че е бил някога придворен.

ТОЧИЛКО

Ако някой се съмнява в това, нека опита да наточи ума си о моя камък! Аз съм танцувал менует, ухажвал съм дами, правил съм услуги на неприятели и подлости на приятели, разорил съм трима шивачи и съм имал три дуела, един от които за малко не стигна до хладно оръжие.

ЖАК

И как се уреди той?

ТОЧИЛКО

Срещнахме се и решихме, че причината за свадата ни не е от седма степен.

ЖАК

От седма степен?… Как го намирате, княже? Чудесен, нали?

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Не е лош.

ТОЧИЛКО

Господ здраве да ви дава, господарю! Дано и за вас така да кажат! Моя милост, господарю, също иска да се вреди сред всички тези селяни, желаещи да се чифтосат и да дадат клетви, че няма да шават, които после ще нарушават, понеже, каквото казваме в черква, кръвта ни го зачерква… Една бедна девица, господарю, едно грозно същество, но мое си! Просто една прищявка на мозъка ми, господарю, да взема онова, което никой не ще. Добродетелта, господарю, живее като скъперничка — в бедна колиба, и като бисера — в грозна мида!

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Честна дума, находчив и съвсем не глупав!

ТОЧИЛКО

Шегички и иглички, господарю! Сладки-горчиви, непридирчиви!

ЖАК

Я кажи, кажи за седмата степен! Как свадата ви стигна почти до нея?

ТОЧИЛКО

По стълбата на опроверженията, господине… Одри, дръж се прилично!… Ето как стана: аз просто не харесах начина, по който един от придворните си беше подстригал брадата. Той прати да ми кажат, че ако според мене брадата му е лошо подстригана, то според него аз се мамя. Това се нарича „учтиво възражение“. Но то е само началото. Ако аз отново кажа, че брадата му е лошо подстригана, и той този път ми отвърне, че подстригва брадата си по свой вкус, това ще бъде вече „сдържана насмешка“. Ако аз упорствам, че тя е лошо подстригана, и той отговори, че моето мнение по въпроса е за него без значение, това се нарича „твърд отпор“. Ако аз пак заявя: „лошо подстригана“, а той този път каже, че това е неистина, минаваме вече към „предизвикателно опровержение“. Сега ако кажа: „лошо подстригана“, той трябва да ми каже, че лъжа, и това ще е вече „войнствена обида“. И оттук нататък остават само „оскърблението по косвен път“ и „оскърблението по пряк път“.

ЖАК

И колко пъти каза ти, че брадата му е лошо подстригана?

ТОЧИЛКО

Аз не посмях да мина отвъд „оскърблението по косвен път“, а той спря преди „оскърблението по пряк път“. След което ние премерихме шпагите си и се разделихме.

ЖАК

А можеш ли да повториш подред тези степени?

ТОЧИЛКО

Нима се съмнявате, господине! Ние, благородниците, се ругаем по специална книга46 подобна на книгата за добрите обноски, само че обратна. Ето ви степените: първа — „учтиво възражение“; втора — „сдържана насмешка“; трета — „твърд отпор“; четвърта — „предизвикателно опровержение“; пета — „войнствена обида“; шеста — „оскърбление по косвен път“, и седма — „оскърбление по пряк път“. Но човек може да се измъкне от всички с изключение на „оскърблението по пряк път“, макар че и то се избикаля с едно „ако“. Помня веднъж как седем посредници не успяха да загладят една свада, но когато противниците се срещнаха, единият прибягна до споменатото „ако“, като заяви, че изразът му бил във формата „ако вие ми бяхте казали еди-какво си, аз бих ви отговорил еди-какси“. След това двамата си стиснаха ръцете и се побратимиха. „Ако“-то е велик помирител, казвам ви. Ако го нямаше това „ако“!…

ЖАК

Не е ли рядък, господарю? Фантастичен е във всичко, макар да е шут!

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Шутовството му е само маскировка, с която си помага, за да пуска стрелите на остроумието си.

Влизат Хименей47, Розалинда в женски дрехи и Целия.

Нежна музика.

ХИМЕНЕЙ

Щом тук потръгне, ето,

погледайте, небето

от щастие се смей!

Затуй то, княже, прати

тук долу дъщеря ти

по мене, Хименей —

на тоз младеж да я дадеш,

за двойния им чист копнеж!

РОЗАЛИНДА

Вземете ме, мой татко, аз съм ваша!

Вземи ме, мой любими, аз съм твоя!

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Ако не спя, това е дъщеря ми!

ОРЛАНДО

Ако не спя, това е любовта ми!

ФЕБЕ

Ако не спя, уви, ще трябва аз

да кажа: „Мили мой, на добър час!“

РОЗАЛИНДА

Аз другиго не ща

да имам за баща,

не искам друг съпруг

освен тоз момък тук,

и да не бях жена,

бих взела таз една.

ХИМЕНЕЙ

Мълчете! Край на тая

объркана замая!

Да секнат шум и вик!

На брака бог защо съм,

ако не мога осем

ръце да свържа в миг!

Ти и ти, едно бъдете!

Ти и ти, не се делете!

Ти за този тук се дръж,

щом не щеш мома за мъж!

Ти бъди в съюз със таз

като зимен ден със мраз!

А сега сред брачни химни

с обяснения взаимни

нека всеки да узнай

случилото се докрай!

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Елате, племеннице, тук сред нас —

за второ чедо ще ви имам аз!

ФЕБЕ

Държа на свойта дума. Мой бъди!

Ти нрава ми със вярност победи!

Влиза Жак дьо Боа.

ЖАК ДЬО БОА

Изслушайте ме! Само две-три думи!

Аз, втори син на граф Роланд дьо Боа,

пристигам е вести в славния ви кръг:

княз Фредерик, узнал, че всеки ден

се стичат благородници насам,

събра войска и лично я поведе

към таз гора със цел да хване брат си

и на палача да го предаде;

но, наближил ви, срещна стар отшелник

и след беседа с него се отказа

от злия си кроеж и от света,

като реши короната да върне

на своя брат, а пък на тези с него —

иззетите земи. Ако ви лъжа,

животът ми е ваш!

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Добре дошъл,

любезни момко! Щедро ти даряваш

за сватбите им двамата си братя:

големия — с имота му отнет,

а малкия — със княжество обширно!

Но нека доведем онуй, което

тъй хубаво започна и протече,

до сладкия му свършек! После вие

приятели-щастливци, със които

делихме често тежки дни и нощи,

сега ще разделите с княза свой

дочаканото щастие, съгласно

предишните си степени. Но първо,

забравили за утрешно охолство,

в тоз лес-дворец, на таз трева-килим

по простому да се повеселим!

Хей, младоженците! Момци, моми,

хванете се на двойки за ръцете!

Изпълнени с веселие сами,

с веселие и танца изпълнете!

ЖАК

Прощавайте, разбрах, че Фредерик

е предпочел живота на пустинник

пред пустия живот сред шум и блясък?

ЖАК ДЬО БОА

Да, точно тъй е.

ЖАК

Аз ще го подиря.

От тез новопокаяни нерядко

човек почерпва знание и мъдрост.

Към Княза изгнаник.

Оставям вас на трона ви предишен,

с търпение отново извоюван.

Към Орландо.

А вас — на любовта, добита с вярност.

Към Оливер.

А вас — на селски дом и знатни връзки.

Към Силвий.

А теб — на брака, с преданост заслужен.

Към Точилко.

А теб — на свадите. Защото мисля,

че в пътешествието си любовно

сте запасени със храна най-много

за месец-два. И тъй, бъдете здрави!

Аз сам не съм любител на забави!

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Не, Жак, постойте! Останете, хайде!

ЖАК

За танци — не. Но трябвам ли ви, знайте,

че „Жак Меланхоличния“ се крие

във пещерата, дето бяхте вие!

Излиза.

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Недейте спира, новобрачни млади!

Завиждам ви на близките наслади!

Танц. Излизат.