РОЗАЛИНДА
Наистина, не е прието героинята да произнася епилога, но не виждам с какво тя ще е по-лоша от героя, който казва пролога. Ако е вярно, че доброто вино не се нуждае от разгласа, би трябвало и добрата пиеса да няма нужда от епилог. И все пак за голямото вино винаги се съобщава с големи надписи и добрата пиеса печели от един добър епилог. Но какво да правя аз, като нито епилогът ми е добър, нито пиесата беше кой знае какво? Да прося благосклонност, не ми приляга, защото не съм облечена като просякиня. Аз съм по заклинанията и ще започна с жените. О, жени, в името на любовта ви към мъжете заклинам ви да харесате това любовно забавление, както ви харесва то и извън театъра! О, мъже, в името на любовта ви към жените — а от усмивките ви личи, че тук никой не ги мрази — заклинам ви, тази заплетена игра между мъже и жени никога да не ви омръзва! Ако бях истинска жена, бих ви целунала всички подред с изключение само на тези, чиито бради не ми харесват, чиито лица не ми допадат и чийто дъх не ми се понрави! И сега съм уверена, че в награда за готовността ми всеки тук, който има хубава брада, красиво лице и приятен дъх, ще изпрати с ръкопляскания този мой благодарствен поклон!
Излиза.