Както ви харесва - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Уилям Шекспир (ч. notes)

1

Оригиналното название на комедията е „As You like It“. Точилко се нарича в оригинала Touchstone (пробен камък) — дума, с която се означавал особен минерален прах, използван за установяване качеството на златните сплави; в преносен смисъл: мерило, критерий.

2

Корона — стара английска монета, равна на четвърт фут.

3

„…като блудния син…“ (библ.) — намек за известната притча от Новия завет.

4

„…Арденската гора…“ — пространна гориста област в Североизточна Франция. Но може би Шекспир е мислил и за Арденската гора в родното му графство Уорик.

5

Фортуна (митол.) — римска богиня на щастието, случая и успеха, изобразявана с рог на изобилието, изсипващ монети, или с превързани очи, стъпила върху въртящо се колело.

6

Херкулес (митол.) — главен герой на гръцката митология, прочут с дванадесет подвига (като удушването на Немейския лъв, умъртвяването на Лернейската хидра, надвиването на Критския бик и т.н.).

7

„…Юнонините лебеди…“ (митол.) — Юнона е била римска богиня на плодородието и покровителка на брака — съответстваща на Хера у гърците. Лебедите са били свързани с нейния култ, тъй като живеели на двойки до смърт.

8

Ганимед (митол.) — красиво момченце от царски произход, което Зевс — превърнал се в орел — грабнал от земята и отнесъл на Олимп, за да го направи свой виночерпец.

9

„…Адамовото бреме…“ (библ.) — става дума за тежкия живот на земята, на който бог — след грехопадението — осъдил Адам и Ева и човешкия род, който трябвало да произлезе от тях.

10

„…жабата… камък…“ — според едно средновековно поверие в главата на краставата жаба се образувало камъче, което притежавало вълшебни свойства.

11

„…в одежди кадифени…“ — намек за облеклото на придворните от Шекспирово време.

12

„…Тоз горе… врани…“ (библ.) — перифраза на евангелския текст, според който бог хранел враните и не забравял врабците.

13

«…дукдам-букдам…» — безсмислени думи, използвани заради римата от импровизиращия Жак.

14

„…планетите ще зазвучат фалшиво…“ — картина, свързана с учението на питагорейците за хармонията на небесните сфери. Според това учение светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени подвижните звезди и които от своя страна били включени в обхващащата цялата вселена сфера на неподвижните звезди. При движението си сферите издавали хармонична музика, достъпна само за избрани.

15

Мускус — вещество, излъчвано от особени жлези на някои двукопитни и гризачи, което се използва в парфюмерията.

16

Лукреция — древна римлянка, която, обезчестена от сина на цар Тарквиний (VI в. пр.н.е.), се самоубила пред очите на близките си, като ги заклела да отмъстят за позора й.

17

Елена — съпруга на гръцкия цар Менелай, прочута с хубостта си. Тя била открадната от Парис, син на троянския цар Приам, и това станало причина — според легендата — за избухването на Троянската война, възпята в «Илиадата» на Омир.

18

Клеопатра — последна царица на Египет, известна с красотата си. Тя станала жена на римския пълководец Марк Антоний и след като той бил надвит от другия претендент за господство над Рим, Октавиан, се самоубила заедно с мъжа си.

19

Аталанта (митол.) — гръцка царска дъщеря, прочута с бързия си бяг, която предлагала на всеки, който я искал за жена, да се състезава с нея, като условието било: при успех — ръката й, при неуспех — смърт.

20

„…Питагоровото учение…“ — гръцкият математик и философ Питагор (ок. 580–501 г. пр.н.е.) учел, че душите могат да се преселват от животински тела в човешки и обратно.

21

„…с римувани заклинания…“ — подигравателен намек за ирландските магьосници, които уж умеели с римувани формули и свирня на гайда да измъкват мишките и плъховете от дупките им.

22

Гаргантюа — великан с огромна уста и чудовищен апетит герой на сатиричния роман „Гаргантюа и Пантагрюел“ от френския писател Франсоа Рабле (1495–1553).

23

Катехизис — изложение на християнското учение във форма на въпроси и отговори.

24

„…дъбът на Зевс…“ (митол.) — дъбът в античния свят бил смятан за свещено дърво на върховния гръцки бог.

25

„…надписчета за пръстени…“ — по венчалните пръстени от Шекспирово време често бивали гравирани сентенции, стихове, поговорки.

26

„…от покривките за легло…“ — намек за модните по ренесансово време завеси и покривки, върху които били рисувани човешки фигури с мъдри надписи, излизащи от устата им.

27

„…го тресе всеки ден…“ — т.е. по-лоша е от другата малария, която разтриса болния през един или два дни.

28

„…на третия брат наследството“ — съгласно принципа на майората, който бил в сила по Шекспирово време, всички наследствени имения и доходите от тях се получавали от първородния син; другите синове не получавали нищо.

29

„…Овидий… сред варварите…“ — Публий Овидий Назон (43 г. пр.н.е. — 17 г. сл.н.е.), римски поет, умрял като изгнаник в гр. Томи — днешна Кюстенджа.

30

Филемон (митол.) — Филемон и Бавкида били пример за семейство, запазило любовта си до старост. Зевс и Хермес, в образа на обикновени пътници, поискали подслон от двамата съпрузи и били радушно приети от тях, в награда за което превърнали сламената им колиба в храм.

31

„…голяма сметка в малка кръчма…“ — може би намек за смъртта на Шекспировия съвременник, драматурга Кристофър Марлоу (1564–1593), който бил убит в една кръчма при неизяснени обстоятелства, изглежда, по нареждане от високо място.

32

„…соколът — звънче…“ — на крака на обучените за лов соколи завързвали звънче, за да могат ловците да ги намират по-лесно, когато се загубели.

33

Юда (библ.) — Юда от Искариот — един от учениците на Исус, който предал учителя си за тридесет сребърника, като се приближил до него и го целунал, като с това го посочил на стражите. Изобразяван обикновено с червена брада.

34

Диана — римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с Луната.

35

„…очи от въглен…“ — изброените черти на брюнетката имат в случая отрицателно значение, тъй като по Шекспирово време русите жени били смятани в Англия за по-хубави от мургавите.

36

„Кога е имало… първа среща?“ — цитат из поемата „Херо и Леандър“ от Марлоу, към когото е и обръщението „Овчарю мъртъв“.

37

„…че сте стъпвали в гондола…“ — т.е. „че сте били в чужбина“.

38

Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

39

Троил — герой на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.

40

Леандър — Херо и Леандър са герои на известен любовен разказ: Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг, със своята любима, жрицата на Афродита, Херо. Една нощ вятърът угасил огъня, с който Херо го насочвала към себе си, и Леандър загинал във вълните. Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.

41

„…синче на Венера…“ (митол.) — става дума за Купидон.

42

Феникс (митол.) — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта.

43

„…етиопски грубости…“ — в смисъл на черни, зли.

44

„…езически философ…“ — по всяка вероятност намек за гръцкия баснописец Езоп (VI в. пр.н.е.) и за неговата басня за лисицата и гроздето.

45

„дойдох, видях, победих“ — „Veni, vidi, vici“ (лат.) — лаконично съобщение, с което Гай Юлий Цезар (100–44 г. пр.н.е.) известил на римския Сенат за една от своите победи.

46

„…по специална книга…“ — става дума, изглежда, за трактата „За честта и споровете по нея“, написан от италианеца Винченцо Савиоло и преведен на английски през 1595 г. Цялата тирада на шута представлява подигравка с етикета на аристократичните дуели.