Кардашев на лов

XVI. Защо се бави младоженецът?

Кардашев отмина тия улици и се запъти към центровете на движението и кипежа градски. Скоро той излезе на Свети Кралската площад.

При входа на черквата се тълпяха хора. Едни влизаха, други излизаха. Десетина файтона и ландото на Панаха чакаха долу на площада. Разбра, че ставаше бракосъчетание в храма. Макар че тази церемония не обладаваше елемент, какъвто нему трябваше, той неволно се отби и се промуши между навалицата в черквата и зафана единствения празен трон. Там забеляза някакво щуране, известно безпокойство по лицата. През главите на пременени и пъстрооблечени госпожи, близо до княжеския трон, той забеляза невестата в бяло с шафери и дружки около нея. Блестяха доста офицерски мундири. Храмът беше напълнен със свят (ставаше венчаването на майора Панчоркова с дъщерята на богатия С.). Поповете, наоблечени с одеждите си, поглеждаха час по час из олтара въпросително и в недоумение. Същото недоумение бе изписано и по много още лица. Кардашев попита един съсед, който с облегнати лакти на трона и с приплетени ръце поглеждаше към входа и делеше общото безпокойство:

— Защо не почват?

— Чакат младоженеца — отговори съседът му.

— Защо се бави?

Съседът дигна рамена:

— Отидоха пак да го викат.

— Пак да го викат? — попита позачудено Кардашев.

Съседът каза ниско:

— Има някаква каша!

И го погледна знаменателно.

Сега писателят разбра, че ще бъде зрител на нещо странно, необикновено, на някаква публична съблазън негли! Неговото любопитство порасте, па и надеждата му оживя да намери търсената тема.

Той пожела да узнае повече подробности по делото.

— Аз добре не знам — отговори съседът, — но различно се мълви. Добре не знам…

— А какво се мълви?

Съседът си обърса с кърпа потта по челото, па каза:

— Едни думат, че има помятане от страна на младоженеца.

— И сега? В минутата на венчаването му скимнало да прави помятане?

— Както видите.

— Знаете ли причината?

— Казах ви, че не знам добре; но това, което се чува, ви казвам. Майорът е сгоден с момичето, има една година, познали са се добре, обикнали се, навсякъде заедно, на разходка на Драгалевския манастир… и дето е скимвало на годеника. Всеки знаеше, че се харесват и се любят — до вчера, до преди един час. Инак щяха ли да разпращат покани и да става днес бракосъчетанието им? С една реч: работата беше опечена, в кърпа вързана! Сега: да дойде годеникът — не иде годеникът!

— Но причината? Такава крайна постъпка трябва да е предизвикана от извънредна, сериозна причина.

Съседът си сбра горната устна и носа кисело.

— Май не е дотам сериозна.

— Що именно?

— Аз ви казвам това, което чух от хората: уверил се преди малко, на последния час, че момичето не е благодарно от него, че против сърцето си действува… Не знам, тъй казват…

— Как! Не е била благодарна, а цяла година гугукали с майора! — извика Кардашев.

Съседът пак дигна рамена.

— Че кой я пресилял и тогава, и сега?

— Баща й.

Кардашев се намръщи възмутен.

— Значи, тя е жертва била на бащината си тиранска воля? Тоя господин трябва да е звяр човек!

— Баща й? Напротив, много благороден и с кротка душа човек. Познавам го добре. Той има само това момиче — друга рожба няма, — то му е всичко, и радост, и наследница. Обича го. Богат е. Отвсякъде се подмилкват кандидати… Защо ще го пресиля и принуждава?… Па кой ги знае пак какви са работите! Но казват и друго: момичето на последния час чуло нещо за годеника, и недостойно, и грозно, и си променило сърцето, и не скрило презрението си от близките си; но видяло, че е късно вече да зема ново решение, и се покорило на съдбата си…

— И е дошло тук, като агнец на заколение?

— Да. Аз и това най вярвам: на Панчоркова е предадено всичко, какво е казала годеницата и какво е новото й разположение — и той се отказва! Той казвал, че не иска да се натрапя там, гдето няма любов, а презрение към него.

— И постъпва като честен човек, макар че постъпката му в същото време съставлява един нечуван скандал — забеляза Кардашев.

— Той прави една глупост.

— Може би глупост, но кавалерство. Като се отрича от дъщерята, той се отрича и от надеждите си за наследството на бащиното й богатство, което е голямо. Това е самопожертвуване, рядко в нашето материалистическо време.

— А аз ви казвам, той прави глупост и детинщина за такива дреболии… Така и годеницата — каза съседът убедено.

— И нейната постъпка й прави чест — отговори Кардашев. — Ако няма сила сама първа да скъса, пред олтаря вече и под булото, тя е имала доблестта да се възмути и да протестира, преди да се жертвува.

Сега в ума на писателя блесна величествена мисъл. Той видя, че тук се разиграва потресна драма на силни душевни борби; благородно възмущение, от една страна, възвишена самоотверженост, от друга. — Обоюдно рицарство на двете целни натури. Темата беше намерена най-после… Това, което той сега трепереше от нетърпение да предаде по-скоро на бялата книга, беше тъй необикновено, мъжествено и дълбоко трагическо, щото можеше да се покаже невероятно на повечето читатели. Която и от двете причини да бъде настоящата за постъпката му, този майор е герой. Той е презрял и условните приличия, и съда на общественото мнение, и вика на самолюбието си, и бляскави надежди за един безпорочен живот — пред дълга си на честен човек. А тая рицарска чърта избликваше наяве при най-заплетено и високо драматическо положение. Дойде му мисълта и за една драма.

Но той с тревожно любопитство очакваше да види развръзката на тая.