Кардашев на лов

XXVII. Една велика митингаджийка

Като си мислеше това, Кардашев силно желаеше да се откопчае оттука; но отстъплението беше невъзможно: пуховата възглавница се бе залепила по всичкия му гръб — от врата до опашката — и го топлеше, и го нагряваше, и налягаше книжовника със същата сила и неудържимост в гърба, с каквито вероятно и тя беше налягана. Кардашев погледна косвено, без да се извръща, за да разбере кой му беше съсед. Мярна му се тъмен женски шал и рокля зад него. Значи на митинга имаше представителка и от красния пол! Лицето на съседка си не видя. Стори му се неловко да се извръща за тая цел. Сега вече натискът на пуховата възглавница се отрази съвсем с ново усещане на него: една струя от сладък трептеж мина през всичкия му гръбначен мозък. Кардашев, в съзнание същността на тая пухова възглавница, пламна в нов вътрешен огън; той направи отчаяно усилие и сполучи да се отмести. Тогава можа да види добре съседката си. О, чудо! Тя беше същата дебела жена, която поздрави при паметника! Мъжът, още по-прежълтял, стоеше зад нея и я пазеше с ръце…

Как? И тая велика госпожа на митинга? Руен пот течеше по разчервенелите месести бузи на „митингаджийката“, която чу той, че мъжът й нарече „Олимпиада“… Колосалните й гърди, счупили окончателно корсета, се издигаха и ширяха свободно като морски талази. Олимпиада дишаше бързо със своите могъществени дробове и околният въздух не беше достатъчен да я удовлетвори. Мъжът й често поглеждаше назад, за да види ще има ли възможност да си пробият път, но пак се извръщаше с обезсърчено лице. А положението на жена му ставаше обезпокоително: турунджавото й лице добиваше морав цвят, тя се задъхваше; немощният й мъж не се наемаше да й отвори изход със своите лакти-клечки. Той пошепна нещо на Олимпиада и тя му отговори нещо. Подир това кратко съвещание той се промъкна между литератора и нея и мина отпреде й, а тя зафана неговото място. Па веднага Олимпиада се завърна назад и фана да разтиква и руши човешката стена пред себе си, както една бомба пробива отвор в един дебел зид. По тоя начин, като работеше с ръце и гороломните си гърди, тая жива катапулта разсипа всичко и успя да се изсули нататък благополучно, сподирена близко от ариергарда си, тоест мъжът.