Кардашев на лов

XXXI. Втора битка, в която дрипавият господин е генерал

Замина бързишком една шумна дружина.

— Долу! — викаха някои из нея, като бързаха към изхода на градината.

От тротоара на улица Левски обадиха се други гласове:

— Ура!

Първите принадлежаха на един къс от публиката на опозиционния митинг, а вторите на хората от правителствения митинг, свършен и той вече във няколко минути.

Опозиционерите възвиха из друга алея, за да се не срещнат с правителствените.

Но престрелката следваше през железните пречки на градинската ограда и гъстината на акациите.

— Долу подлеците!

— Долу разбойниците!

— Да живее господин Табаров!

— Долу!… Ура! — Абрàнски!

И имената на вождовете фърчаха всред мешавата на партийната беснотия.

— Да живее народът! Долу шпионите!

— Долу!!! Лакеите!

— Долу!!!

Заглушителен рев цепи въздуха.

И тука Кардашев зачу един необикновен глас, който надминаваше всичките по своята сила и бяс. Градината ехтеше. Той съгледа в отходящата тълпа на опозицията, че се издигаше схлупената капела на дрипавия господин.

Той викаше така ужасно.

Ревотът следваше с вариации:

— Смърт на предателите!

— Долу пясъчните торби!

— Долу руските рубли!

Дрипавият господин на госпожа Олимпиада даде пръв решителна посока на борбата.

Той изригна бомбата на една страховита псувня.

Това беше сигналът.

Тротоарът прати в отговор десетина още по-ужасни.

На които градината отговори с един дъжд по-смъртоносни.

На които тротоарът отговори с една градушка космонастръхвателни.

Бомбите се закръстосаха. Боят, усилен от прилива на нов ентусиазъм, закипя във всичката си гороломна сила.

В късо време всичкият арсенал на обществото на столичните хамали, на файтонджийския еснаф, на подземните кръчми, на вертепите се изхарчи; изчерпа се всичкият псувателен словар, зает нам от добрите ни съседи: турците, румъните и сърбите. Сконфузи се даже и Унгария… Няколко гипсови богини в градината се изчервиха. Файтонджиите в улица Левски спряха колата и със зяпнали уста, в нямо възхищение, поглъщаха сладостно тая атмосфера от псувни, с вид като че искаха да кажат: „Докато човек живее, сè има да научи нещо повече“.

Кипежът на битката отмина нататък. Скоро той се сля в един непрекъснат шум.

Кардашев погледна въпросително другаря си.

— Сбиха се, чуваш?

— Да — каза Тачев, като се ослушваше в яростните крясъци, които градинският шумолак не даваше да се чуят ясно.

— Но това е цял бяс! — каза Кардашев. — Впрочем — прибави той, като се замисли — пò обичам това от другото… И Тацит е казал: „Предпочитам крамолите на свободата пред тишината на тиранията!“