Кардашев на лов

XXVI. Митинг

Колата влязоха от южния край на Витошка улица. Когато дойдоха до точката, дето я пресича Алабинска (ул. Генерал Муткуров), видяха, че няколко конни стражари се зададоха на препусканица откъм градската градина, па завиха към Св. Крал.

На площада имаше особено движение. Хора на тълпи, на тълпи се беряха, срещаха се, гълчаха и се трупаха на едно място пред западната нартика на черквата.

— Има митинг! — каза Холски.

— Да, митинг, против правителството — допълни Кардашев.

И двамата отидоха към тълпата.

Холски и Кардашев съчувствуваха повече на опозицията. По убеждение ли, поради връзки ли с опозицията, поради неодобряване ли някои суровщини, грешки и закононарушения на правителството? Може би по всичките тия причини. Но освен тях имаше несъмнено и друга, която лежеше в едно благородно свойство на всяка млада и идеална душа: съчувствие на всеки протест, издигнат от слабия към властодържеца, който има толкова леснини и нужди да злоупотребява с тая власт; на борбата на нравствената сила против грубата, материалната; на надзора на народа въз правителството. Поради тая склонност на характера си, Кардашев, без да бъде с опозицията, винаги биваше опозиция на всяко правителство; опозиция недействуваща, чисто духовна, и затова — незловредна за него; то можеше да спи спокойно, ако всичките му врагове бяха така кротки. Истина, че и книжовните му занятия поглъщаха всичкото му внимание, та нямаше време да се застрасти с партийни интереси.

Холски пък, когато издаваше вестник, беше деятел и земаше участие в политиката; но когато почиваше, той почиваше здравата. Политиката беше турил на пирона, особено сега, когато цял беше обладан от великия въпрос за изкоренението на любовта от света!

Но и двамата, влечени от неодолимо любопитство, присъединиха се към митинга. Кардашев имаше още и надежда, слаба наистина, да пипне някоя чърта от силен, благороден порив, от висота на характер.

Но той имà тука едно първо разочарование: на митинга се стичаха повече лица незначителни или невнушаващи доверие. — Той позна в първите редове мнозина безделници, окадители на кафенетата и кръчмите; няколко бивши шпиони — заедно с платките изгубили и възможност да бъдат опасни за обществото; двама доктори; един редактор на опозиционен журнал, един поп с червено лице и накривена калимявка и до него един столичен слепец — поет също. По-навътре из купа — няколко соподръжци, вероятно някога по длъжност, сега — по привичка; улични хлапетии и пепелчук, непременните лустраджийчета, които сега намираха богата жътва. Доста почтени граждани опозиционери или в качеството на Кардашева и Холски, тоест — любопитни.

Мястото на двамата книжовници не се случи сгодно — беше ниско. Гъстата навалица отпред им запречи вида и, както бяха късички на ръст, те можеха да чуват ораторите, без да ги видят.

Това им положение ставаше всяка минута по-неприятно: тълпата зад тях растеше постоянно и било че стражарите я тикаха, за да остане свободен път за колата, било по неволното напъване всеки да иде по-напред, те се чувствуваха като в едно тискало, което мърда; особено Кардашев се задушваше от един страшен натиск на гърба, сякаш че някой бе опрял в него голяма пухова възглавница, която го стопли до изпотяване. Но той се не обърна, отдал цялото си внимание на третия оратор.

А този оратор говореше твърде красноречиво и разпалено; дълбоко и силно убеждение дишаше от неговите думи, необюзданото му негодувание против произволите на властта (важни сами по себе си, но със значение раздухано до гигантски размери) заразяваше непобедимо и сборището. Гневни викове „долу!“ се чредяха с одобрителни възклицания „вярно!“ Наелектризуван също от омаята на това пламенно красноречие, на тая великодушна защита на народните правдини и свобода, увлечен от гръмоносните удари, нанасяни с такава ловкост и жар на правителството, Кардашев се възхити и се опита даже да изпляска с ръце, но не можа да ги измъкне, та и свобода не би му дала за това движение пуховата възглавница.

Гръмотевични ръкопляскания поздравиха оратора, когато свърши.

Заговори някой друг, но слабогласен и сухо.

— Ако да можех, бих отишъл още сега да стисна ръката на предишния рядък трибун, какъвто не помня да съм чувал у нас. Но кой е той? Гласът като че ми беше познат, но трябваше да видя лицето му. Във всеки случай тоя човек ми сгря сърцето: аз видях сила, духовна сила. Тая сила е, която движи, люшка, възпламенява народните маси, вятърът, който разклаща талазите на морето… Да, силата на живото слово, когато е подгряно от фанатизма за правдата, свободата, идеалите…

Той потърси Холски, за да го попита за оратора, но тълпата беше ги разделила. Сегашният оратор не го интересуваше.

Той попита един съсед.

— Карафинков! — отговори му съседът.

— Кой Карафинков! Секретарят на Министерството на вътрешните дела?

— Да!

И съседът фана да слуша новия оратор внимателно.

Кардашев не можеше да повярва ушите си.

— Карафинков, секретар в министерството и държи реч в митинг против правителството?

Кардашев сега си припомни, че именно Карафинковия глас той чуваше, който му беше добре познат.

— Та той с този дързостен акт подписва изпъждането си! Това е гражданска доблест! Това е рядко!

Слава богу! Моят ден няма да остане ялов: аз оттука отивам у дома с едно вдъхновение и го намирам там, дето не се надявах: в крамолата на партизанските борби. Да, аз видях една сила! Като Архимеда мога да викна: намерих.