Кардашев на лов

XLII. Матрапанчев

Слънцето залезе зад Верила планина. То озари с последните си пламъци по-високите дървета от пипиниерата, из хладните алеи на която безлюдието и тишината растяха. Предвечерният сумрак стоеше вече из гъстите клони и под тях. Цветниците изпущаха ароматите на своите късни цветя; птиците още цвърчаха, като се въртяха около местата на нощната си почивка. Облаците, придобили розовоогнен цвят, плаваха по синьото небе, носени от вятъра към Витоша, на която озарената с румен блясък чука последна поздравява слънцето. Някои редки минувачи из алеите потънаха в завоите на шумака, из дето идеха провлечени звукове от руска песен, пеяна от няколко студенти. Кардашев, седнал на един уединен стол пред бюфета, с чаша пиво пред себе си, мислеше върху тая верига от разочарования, що го слетя днеска. Нему беше почти съвестно от толкова скръбни открития. Слепият случай, на който той разчиташе за намерата на лова си, дойде му на помощ само да посее в душата му още по-силен и отровен песимизъм. И как тъй сè пошлости и подлости! Ни един светъл проблясък! Спомни си той тоя дълъг ред имена: Каишев, Григоров, Конков, Зоев, този простак Братемойев, този бездушник — Панчорков, и кръвнишкия Вангела, и низко егоистичния Танаска, и Карафинкова, и безхарактерния Крушков, и г-жа Царивоева, сметлива кокетка! Цял сонм нравствени грозоти!…

И чудно, сега само един образ му се мяркаше оцелял в тоя катаклизъм от падения и окръжен с ореола на идейност, в симпатично осветление!

Тоя образ беше Матрапанчев.

Тоя дриплю беше един характер!

Основателно или неоснователно, той се беше обявил враг на правителството и тая си умраза той доказа със самопожертвувания, каквито бяха достъпни на неговото безпомощно положение: той си даде всичката сила на дробовете в митинга, в градината нанесе удари и получи, след като отфърля Тачевото предложение за служба; остана твърд на идеята си, ако щеш — на ината си. За него, той днес си изложи лицето на тоягите, утре може да изложи гърдите си на куршумите!… Такива хора са способни на това. Смешен и нищожен отнапреж в дрипите си, той сега възставаше съвсем нов човек в мислите на Кардашева. Тоя окаяник има едно свое убеждение, че правителството е лошо, и знае да изкаже това убеждение и понесе жертви за него. Отхвърлил службата! Но това е геройство в неговото положение!

Той съжаляваше, че отблизо не опозна тая интересна личност, странна, но крайно симпатична. Но и това, което узна за неговата нравствена физиономия, е доста. Той има своята тема. Хубостта на този характер ще излезе още по-бляскава из дрипите на гладния бездомник Матрапанчева. Кардашев реши още тая вечер да се тури на работа и да се занимае с тоя релефен образ.

Когато си мислеше това, прищявката на случая, който толкоз пъти го среща днес с Матрапанчева, доведе му го и сега. Матрапанчев, с няколко вестника под мишница, тичаше из алеята насам, за да продаде на публиката, насядала пред бюфета и вътре. Като излезе из другата му врата, той се запъти и към Кардашева с останали под мишница само четири-пет листа.

— Купете си новия вестник, господине! Митингът!

И великанът му поднесе един вестник.